№ 175
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500399 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, гр. София чрез адв. Б. П. от АК-София,
насочена против решение № 57/30.04.2024г., постановено по гражданско дело
№ 8/2024г. на Окръжен съд-Търговище, с което е развален договора за
продажба, оформен с нотариален акт № 32, том 2, дело №166/2020год. на
нотариус с peг. № 497 с район на действие PC-Попово, вписан в СВ-гр.
Попово, по силата на който Б. Г. У. от гр. Троян е закупил от „МИКРОФОНД
КОЛЕКТ“ ЕООД подробно описани недвижими имоти, представляващи
земеделски земи, находящи в землището на с. Гл., Община П., поради
претърпяно от купувача съдебно отстранение, на осн. чл. 87, ал. 3 във вр.с чл.
189, ал. 1 от ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати на ищеца Б. Г. У. сума в
общ размер от 72 340.62 лева, представляваща сбор от следните суми: 39 000
лева - заплатена продажна цена по процесния договор за покупко-продажба;
1 428.40 лева - заплатени разноски за сключване на договора за покупко-
продажба на недвижимите имоти; 7 812.97 лева - заплатени разноски по
гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово, по в.гр.дело №166/2022г. по
описа на ОС-Търговище, по гр.дело № 4772/2022г. по описа на ВКС и по ИД
№20237690401681 по описа на ЧСИ с рег. №769 с район на действие ОС-
Търговище, както и сумата 24 099.25 лева, представляващи претърпени от
ищеца вреди, изразяващи се в увеличената стойност на земеделските имоти с
1
обща площ от 53 884 кв.м, /28 359 кв.м. - обработваема земя и 25 525 кв.м. -
необработваема земя/ към датата на съдебното отстраняване 14.11.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба - 08.01.2024г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 10 320.62 лв., на осн. чл. 189, ал. 1 и чл. 191,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и норми. Посочено е, че исковата молба по
делото нe е била вписана в СВ-Попово, въпреки изискването на нормата на чл.
114, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 112 от ЗС, за което съдът следи служебно. Налице е
нарушение на императивната норма на чл. 114, ал. 2 от ЗС. В тази връзка е
отправено искане въззивният съд да даде указания за вписване на исковата
молба. Отделно от това съдът неоснователно е оставил без уважение искането
на ответника за неговия отвод (поради участието на съдията в разглеждането
на делото по иска за собственост върху имотите, по което настоящият ищец е
бил евинциран; поради отмяната на постановеното от него решение от ВКС на
осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК – поради очевидната му неправилност, както и
поради отказа на съдията да приложи императивната норма на чл. 114 от ЗС).
На следващо място е посочено, че съдът не е разгледал всички направени от
ответника възражения и е постановил немотивирано решение. Не е било
обсъдено твърдението, че продавачът по процесния договор е бил
добросъвестен - положил е цялата дължима и най-вече цялата възможна грижа
като търговец, за да провери собствеността върху имотите (потвърдена с
документи от СВ-Попово, от нотариуси, от ЧСИ и от съдилищата в
Търговище) и е действал изцяло в съответствие с действащото
законодателство. Приемането на обратното би означавало, че и ищецът не е
положил необходимата грижа за проверка на собствеността, което пък е
основание за изключване на отговорността на продавача на осн. чл. 83, ал. 2 от
ЗЗД. Поддържа се и релевираното пред първата инстанция възражение, че
настоящият ищец не е положил необходимите усилия за осъществяването на
ефективна съдебна защита пред касационната инстанция по делото за
евикцията – не е взел становище по касационната жалба на насрещната страна
и не е участвал в откритото с.з. пред ВКС. Поради това ако настоящият ищец е
бил положил необходимата грижа при организиране на защитата си пред ВКС,
то и крайният резултат по делото би могъл да е различен. Това негово
поведение е основание за изключване отговорността на ответното дружество
за вредите на купувача, особено в частта на иска за сумата от 24 099.25 лв.
като разлика в стойността на продадените имоти за периода от продажбата до
евикцията. Ако все пак се приеме, че отговорността на продавача следва да
бъде ангажирана, то това трябва да стане в ограничен размер, с оглед
обстоятелствата, свързани с пасивното поведение на ищеца в производството
пред ВКС. В този случай следва да се приложи нормата на чл. 83 от ГПК.
Претендира се ако бъде даден ход на делото обжалваното решение да бъде
отменено, ведно с присъждане на разноските по делото.
2
В указания срок не е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Б. Г. У..
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което същата се явява допустима.
В изпълнение на дадената с определение № 529/03.09.24г. възможност
на въззивника (той и ищец в исковото производство) Б. Г. У., на 16.09.24г. е
регистрирана представената в съда вписана в СВ-Попово искова молба, въз
основа на която е образувано исковото производство по предявения иск по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален
представител на въззивното дружество, а въззиваемият чрез процесуален
представител оспорва нейната основателност като представя и писмени
бележки по съществото на спора. И двете страни претендират присъждането
на разноски за настоящата инстанция.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
подадена на 08.01.24г. от Б. Г. У., с която са били предявени против ответника
„МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, гр. София искове за разваляне на
сключения между тях договор за покупко-продажба на подробно описани
земеделски земи, оформен с НА № 32/02.07.20г. на нотариус Юл. Й., с рег. №
497 на НК, район на действие – района на РС-Попово, поради неизпълнение
на задължението на продавача да прехвърли собствеността, предвид
съдебното отстранение на купувача; за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер от 72 340.62 лева, представляваща сбор от следните
суми: 39 000 лева - заплатена продажна цена по процесния договор за
покупко-продажба; 1 428.40 лева - заплатени разноски за сключване на
процесния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти; 7 812.97 лева
- заплатени разноски по гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово, по
в.гр.дело №166/2022г. по описа на ОС-Търговище, по гр.дело № 4772/2022г.
по описа на ВКС и по ИД №20237690401681 по описа на ЧСИ с рег. №769 с
район на действие ОС-Търговище, както и сумата 24 099.25 лева,
представляващи претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в увеличената
стойност на земеделските имоти с обща площ от 53 884 кв.м, /28 359 кв.м. -
обработваема земя и 25 525 кв.м. - необработваема земя/ към датата на
съдебното отстраняване 14.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба - 08.01.2024г. до
окончателното плащане. Наведените твърдения са били, че с посочения
договор от 02.07.20г. ищецът е закупил от ответника подробно описаните
недвижими имоти за общата сума от 39 000 лв., която е изплатил по банков
път на ответника, както и сумата от 1 428.40 лв. нотариална такса и такса за
вписване, както и местен данък по чл. 47 от ЗМДТ. С решение № 170/14.11.23г.
по гр.д. № 4772/22г. на ВКС, І г.о. е било отменено решението по въззивно
3
гр.д. № 166/22г. на ОС-Търговище (първоинстанционно гр.дело № 726/2021г.
по описа на PC-Попово) и на осн. чл. 108 от ЗС е бил уважен предявения от
Кр. Е. Е. против Б. Г. У. ревандикационен иск относно закупените имоти,
продадени му от настоящия ответник. С посоченото решение У. е бил осъден
да заплати на Е. и сумата от 3 188.98 лв., представляваща разноски по делото
за трите съдебни инстанции. Посоченото решение на ВКС е било постановено
при участието на „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ответника Б. У.. Изложено е било, че последният не е знаел и е
нямало как да узнае, че продавачът му „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД не е
бил собственик на земеделските земи, с които се е разпоредил. Ако е знаел –
той не би сключил процесния договор, поради което и ищецът се явява
добросъвестен купувач по същия. По образувано от Кр. Е. против Б. У.
изпълнително дело, последният е заплатил на Е. присъдените му с решението
на ВКС разноски в размер на 3 188.98 лв., както и сумата от 1 142.99 лв.,
представляваща разноските на взискателя по изпълнително дело № 1681/23г.
на ЧСИ с рег. № 769 с район на действие – ОС-Търговище (общо 4 331.97 лв.).
Освен това ищецът У. е заплатил и възнаграждение на ангажирания за
защитата му по гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово адвокат за всяка
една от трите съдебни инстанции – за първата инстанция 1 741 лв., за
въззивната инстанция – 870 лв. и за касационната инстанция – 870 лв. (общо
разноски /свои и на насрещната страна/ по посочените дела - 7 812.97 лв.).
Поддържало се още, че при евикция неизпълнението от страна на продавача на
чуждата вещ, е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да
плати пазарната цена на закупената с процесния договор вещ, такава, каквато
е към момента на съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ,
защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването
на съответния допълнителен разход на свободния пазар. Поради това се счита,
че ответникът дължи на ищеца и заплащането на обезщетение в размер на
разликата между заплатената цена по договора от 39 000 лв. и увеличения
размер на пазарната цена на закупените с процесния договор имоти, която към
датата на влизане на решението на ВКС през 2023г., е възлизала вече на 63
099.25 лв., т.е. сумата от 24 099.25 лв.
Предвид изложените твърдения по фактите и отправените до съда
искания, правната квалификация на исковете е чл. 189, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД (за разваляне на договора от 02.07.20г.); чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД
– за връщане на платената цена и за заплащане на разноските по договора от
02.07.20г.; чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – за заплащане на разноските по делото за
съдебното отстранение на купувача и чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за другите претърпени вреди от съдебното
отстранение, изразяващи се в увеличената стойност на продадените вещи.
С депозирания в срок отговор на исковата молба ответното дружество е
оспорило същата като неоснователна. Изложено е, че на 26.11.15г. А. Ст. А. е
продал процесните недвижими имоти с НА № 58 на нотариус Е. Д., рег. № 495
на НК на „Петман“ ЕООД. Последното дружество е учредило договорна
4
ипотека върху имотите в полза на „МИКРОФОНД“ АД с НА № 97/04.12.15г.
на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК. След вписването на ипотеката са били
издадени и съответните удостоверения от СВ-Попово в полза на ипотекарния
кредитор относно извършените до момента вписвания по партидите на
имотите за периода от 2005г. до 2015г., от които се установявало, че са
липсвали други вписвания и отбелязвания, извън посочените сделки. Поради
неизпълнение на паричното задължение на „Петман“ ЕООД, ипотекарният
кредитор „МИКРОФОНД“ АД е насочил принудително изпълнение спрямо
тези имоти и с постановление за възлагане от 08.07.17г. след проведена
публична продан от ЧСИ Ан. З., същите са му били възложени. С НА №
42/24.10.18г. на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК „МИКРОФОНД“ АД е
продало на „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД процесните имоти. Така се
стигнало и до сключването на процесната сделка от 02.07.20г. с настоящия
ищец. Поради изложеното се поддържа, че настоящият ответник
„МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД през цялото време е бил абсолютно
добросъвестен и е действал коректно и законосъобразно в съответствие с
действащото законодателство, полагайки цялата дължима и възможна грижа,
за да провери правото на собственост на имотите. Последното е било
проверявано и потвърждавано от нотариуси, частен съдебен изпълнител и
съдии по вписванията. Поради това се счита, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността му за съдебната евикция на ищеца. Обратното
би означавало, че и ищецът не е положил необходимата грижа при проверката
на собствеността, което ще е основание за изключване на отговорността на
ответника по см. на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. Наведено е твърдение, че ищецът У. не
е взел становище по касационната жалба на ищеца по предявения срещу него
иск по чл. 108 от ЗС и не е участвал в откритото заседание пред ВКС, което
следва да изключи отговорността на настоящия ответник, тъй като при
полагане на необходимата процесуална активност е могло да се стигне до друг
резултат по делото пред ВКС. Счита се за вярно твърдението на ищеца по
настоящото дело, че е бил добросъвестен и не е знаел и е нямало как да узнае,
че „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД не е собственик на имотите, тъй като и
самото дружество не е знаело за това обстоятелство. Поради това и се
претендира отхвърляне на исковете, евентуално – ограничаване размера на
отговорността на ответника, предвид пасивното поведение на ищеца в делото
за евикция. Оспорва се наличието на промяна в цените на продадени имоти за
периода от датата на процесната сделка до постановяване на решението на
ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно от нотариален акт № 32/02.07.2020год. на нотариус Юл. Й., peг.
№ 497 на НК и с район на действие – този на PC-Попово, че ищецът Б. Г. У. е
закупил от ответното дружество „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД следните
недвижими имоти в землището на с. Гл., Община П., а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 15103.76.5 с площ от 9 575 кв.м по КККР на с. Гл.,
5
находящ се в местността „* * *“, ТПТ- земеделска, НТП-НИВА, четвърта
категория с номер по предходен план- 076005, при съответните граници и
съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 15103.77.9 с площ от 9 500 кв.м
по КККР на с. Гл., одобрени със Заповед №РД-18-732/20.11.2017г. на ИД на
АГКК, находящ се в местността „* *“, ТПТ-земеделска, НТП- изоставена орна
земя, четвърта категория с номер по предходен план 077009, при съответните
граници и съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 15103.142.2 с площ
от 13 396 кв.м. по КККР на с. Гл., одобрени със Заповед №РД-18-
732/20.11.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „* *“, ТПТ-
земеделска, НТП-НИВА, четвърта категория с номер по предходен план
142002, при съответните граници и съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 15103.116.4 с площ от 16 011 кв.м по КККР на с. Гл., одобрени
със Заповед №РД-18-732/20.11.2017г.на ИД на АГКК, находящ се в местността
„*“, ТПТ-земеделска, НТП-НИВА, трета категория с номер по предходен план
116004, при съответните граници и съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор-15103.222.1 с площ от 5 402 кв.м по КККР на с. Гл., одобрени
със Заповед №РД-18-732/20.11.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в
местността „*-*“, ТПТ-земеделска, НТП-НИВА, четвърта категория с номер
по предходен план 222001, при съответните граници и съседи, общо за сумата
39 000 лв.
Посочената покупна цена от 39 000 лв. е била заплатена с платежно
нареждане на 02.07.20г. по банков път от купувача на дружеството-продавач
(л. 17 от делото). Освен това купувачът е заплатил и дължимата нотариална
такса в размер на общо 531.40 лв., такса за вписване в размер на 39 лв. и
местен данък по чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ в размер на 858 лв. (л. 18-19).
С решение № 170/14.11.2023г. по гр.д.№ 4772/2022г. на ВКС, І г.о. е било
отменено решение № 9/15.09.22г. по в.гр.д. № 166/22г. на ТОС, с което пък е
било потвърдено решение № 100/13.04.22г. по гр.д. № 726/21г. на РС-Попово в
частта му за отхвърляне на предявения от Кр. Е. Е. против Б. Г. У. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за описаните по-горе недвижими имоти, предмет на
договора за продажба от 02.07.20г., и вместо него е постановено решение, с
което е бил уважен предявеният ревандикационен иск. Ответникът по делото
Б. У. е бил осъден с решението на ВКС да заплати на ищеца Кр. Е. сумата от
3 188.98 лв., представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
С решението си ВКС е приел, че ищецът Е. е придобил собствеността въз
основа на земеделска реституция в полза на неговия баща Е. Д. Е. и
наследяване на последния. Освен това ВКС е изложил, че от събраните по
делото доказателства са били опровергани констатациите на нотариуса в
съставения в полза на А. Ст. А. констативен нотариален акт № 57/26.11.15г., с
който той е бил признат за собственик на процесните ниви по давностно
владение, тъй като същият не е установил изобщо фактическа власт върху
имотите. Поради това и релевираното от ответника Б. У. възражение за
придобиването на имотите по давност, е прието за неоснователно. Като трето
лице-помагач на страната на ответника У. е участвало и дружеството-продавач
6
по процесния договор от 02.07.20г. „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, което е
отразено и в диспозитива на съдебния акт. В мотивите на решението на ВКС е
отбелязано, че ответникът по касационната жалба Кр. У. не се е явил в
проведеното открито съдебно заседание по делото, но в писмено становище от
17.10.23г. е оспорил жалбата и е отправил искане въззивното решение да бъде
оставено в сила. Третото лице-помагач на страната на ответника
„МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД не е изпратило представител в съдебно
заседание и не е взело становище по жалбата.
Видно от приложените на л 20-22 преводни нареждания, че във връзка
със защитата си по гр.д. № 726/21г. на РС-Попово, в.гр.д. № 166/22г. на ТОС и
гр.д. № 4772/22г. на ВКС, ищецът по настоящото дело У. е заплатил в полза на
процесуалния си представител адв. Цв. Х. адвокатски възнаграждения,
съответно от 1 741 лв., 870 лв. и 870 лв. С покана за доброволно изпълнение
по изп.д. № 1681/23г. по описа на ЧСИ А. З., рег. № 769, ОС-Търговище,
изпратена на 06.12.23г. до Б. У., последният е бил поканен да заплати в полза
на Кр. Е. по изпълнителен лист от 24.11.23г., издаден по гр.д. № 4772/22г. на
РС-Попово, сумата от 4 331.97 лв., от които: 3 188 лв. – присъдени разноски,
650 лв. – разноски по изпълнителното дело, 493.97 лв. – такси по ТТРЗЧСИ,
дължими към 29.12.23г. В срока за доброволно изпълнение на 21.12.23г. Б. У. е
заплатил сумата от 4 331.97 лв. по сметката на посочения ЧСИ и последният с
разпореждане от 22.12.23г. е приключил изпълнителното производство на осн.
чл. 433, ал. 2 от ГПК поради окончателното погасяване на задължението (л.
23-25).
Видно от представените от ответника удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот, издадени на 09.12.15г. за всеки един от
петте поземлени имота, продадени с процесния понастоящем договор от
02.07.20г., че за периода от 09.12.05г. до 09.12.15г. вписванията са били за
издаден КНА по обстоятелствена проверка от 26.11.15г.; за сключен договор за
покупко-продажба с НА от 26.11.15г.; за учредена договорна ипотека от
04.12.15г. (л. 45-49).
От заключението на назначената от първоинстанционния съд
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че действителната пазарна цена към 14.11.23г. на всички
оценявани имоти, представляващи земеделски земи в землището на с. Гл.,
общ. Попово, предмет на процесната сделка от 02.07.20г., е 77 604.58 лв.
Съобразно установеното по-горе от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
При пълна съдебна евикция - реализирана или евентуална, е налице
неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост,
което поражда отговорност за продавача освен да върне цената на имота, а
също и да обезщети купувача за вредите. Обезщетението за вреди извън
посочените в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по
общите правила за неизпълнение на задължението - чл. 82 и чл. 83 ЗЗД.
7
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Разноските по воденото дело от купувача срещу третото лице за запазване на
имота, се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка
и предвидима последица от неизпълнението. Длъжникът обаче се
освобождава от отговорност за вредите, които кредиторът би могъл да избегне
като положи грижата на добър стопанин, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.
2 ЗЗД (така в Решение № 294 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2010 г.,
III г. о.).
По настоящото дело се установи, че между страните по настоящото дело
е бил сключен един действителен договор за покупко-продажба на описаните
земеделски поземлени имоти на 02.07.20г., като при сключването му нито
купувачът У., нито представителят на продавача „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“
ЕООД, са знаели, че продавачът не притежава правото на собственост върху
продаваните вещи – и двете страни са били добросъвестни (липсват твърдения
и доказателства от ищеца, че продавачът му е бил недобросъвестен; липсва
оспорване от ответника на твърдението на ищеца, че купувачът е бил
добросъвестен, респективно – липсват и доказателства за противното). С
постановяването на окончателното решение по гр.д. № 4772/22г. на ВКС, І г.о.,
считано от 14.11.23г. е налице реализирано съдебно отстранение на купувача
по процесния договор от 02.07.20г. Продавачът е бил привлечен по делото за
съдебната евикция и това изключва наличието на хипотезата на чл. 191, ал. 2
от ЗЗД за отпадане на неговата отговорност за съдебното отстранение. Само за
пълнота на изложението и в отговор на наведеното от ответника възражение,
следва да се посочи, че не купувачът е проявил процесуална пасивност в
производството пред ВКС, а третото лице „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД,
което не е взело становище по касационната жалба и не се е явил негов
представител в съдебно заседание (из мотивите на решението на ВКС).
Налице е следователно пълно неизпълнение на задължението на
продавача да прехвърли собствеността върху продаваните вещи, поради което
и предявеният иск за развалянето на договора за покупко-продажба на осн. чл.
189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е основателен.
Съобразно нормата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД продавачът дължи и
връщането на купувача на заплатената цена, както и заплатените разноски по
договора. Платената от купувача цена възлиза на 39 000 лв., а разноските по
сключения договор (нотариални такси - 531.40 лв., такса за вписване - 39 лв. и
местен данък- 858 лв.) – в размер на общо 1 428.40 лв. и за заплащането на
тези суми ответникът следва да бъде осъден. Предявеният иск е основателен.
Съобразно нормата на чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, при осъществена
евикция купувачът може да иска от продавача и заплащане на разноските по
делото (тези, които купувачът е направил за защита срещу иска на третото
лице). Последните са в причинна връзка с неизпълнението на договора от
продавача да прехвърли собствеността, същите са преки и предвидими при
8
пораждане на задължението. Установи се в случая, че ищецът (купувач) е бил
осъден с решението на ВКС да заплати на третото лице по ревандикационния
иск сумата от 3 188.98 лв., което той е сторил в срока за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 1681/23г. на ЧСИ А. З., ведно с
разноските по това изпълнително дело – 493.97 лв. и 650 лв. Ответникът не е
оспорил с отговора на исковата молба (нито е навел такова оплакване във
въззивната жалба за неправилност на обжалвания акт), твърдението на ищеца,
че направените в изпълнителното производство разноски, образувано във
връзка със заплащане на съдебните разноски на Кр. Е. по делото за евикция, са
в пряка причинна връзка с неизпълнението на продавача, позовавайки се на
факти от хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД (такова позоваване е само в
контекста на наведеното твърдение за добросъвестност на продавача при
проверката на собствеността и относно пасивно процесуално поведение на
ищеца пред ВКС по съдебната евикция). Поради това и предявената
претенция за заплащане на посочените по-горе суми, като направени разноски
по делото за евикция, следва да бъдат присъдени на ищеца. Освен тях обаче,
на евинцирания купувач се дължат и разноските, които той е заплатил на своя
процесуален представител като адвокатско възнаграждение по делото за
евикция – те също са разноски по делото по см. на чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Установи се, че за трите инстанции У. е заплатил сума в общ размер на 3 481
лв. (1 741 лв., 870 лв. и 870 лв.), които следва да му се присъдят.
При евикция продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач
обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и
увеличената стойност на имота при съдебното отстраняване, поради промени
в пазарните условия. Вредата е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на продавача и може да бъде предвидена при пораждане на
задължението. Добросъвестността на продавача има правно значение само за
отговорността за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията
(Решение № 11 от 6.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2017 г., III г. о.,
Решение № 296 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 48/2013 г., IV г. о., ГК,
Решение № 60212/07.10.21г. по гр.д. № 3155/20г. на ВКС, ІІІ го.о. и др.). Това е
така, защото имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага -
погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на
разноски и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на
вещта. Тя (вредата) може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил,
ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато
през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се
повишили, вреда е превишението - сумата, която евинцираният купувач
трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна
вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като
9
разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както
е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено. При евикция
неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в пряка причинна
връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена,
такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ,
защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването
на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна
среда. Отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена
само до връщане на получената цена, когато евинцираният купувач е бил
недобросъвестен; или изключена по съглашение на страните, но само ако
продавачът е бил добросъвестен.
Поради това и евинцираният купувач по настоящото дело има правото
да получи разликата между платената по процесния договор покупна цена от
39 000 лв. и увеличената пазарна стойност на същите вещи (определена към
датата на съдебната евикция), която се установи, че е в размер на 77 604.58 лв.
– или сума от 38 604.58 лв. При липсата на изменение на размера на
предявения иск, същият се явява основателен в предявения му размер от
24 099.25 лв.
Съобразно позоваването на правоувеличаващия ефект на исковата молба
от ищеца, върху всички дължими суми следва да се присъди законната лихва,
считано от подаване на исковата молба на 08.01.24г. до окончателното им
изплащане.
В отговор на оплакването на въззивника за неправилност на
обжалваното решение поради отказът на съдията-докладчик по
първоинстанционното дело да се отведе на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК,
следва да се посочи, че съгласно трайно установената практика на ВКС
(мотивите към т. 2 от ТР 1/2023 от 21.11.2023 г. на ОСГТК, решение №
98/30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г. II-ро гр. отд., решение №
120/13.04.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на III-то гр. отд., решение №
505/16.11.2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г. на IV-то гр. отд., решение №
50/29.04.2022 г. по гр. д. № 3559/2021 г. на I-во гр. отд., решение №
351/12.12.2011 г. по гр. дело № 497/2010 г. на II-ро гр. отд.), такъв отказ може
да обуслови неправилност на съдебния акт, но само при допуснато
съществено процесуално нарушение. Както беше посочено и по-горе,
пропускът да бъде вписана исковата молба беше преодолян във въззивното
производство. Друго оплакване от въззивника за допуснато процесуално
нарушение липсва, а същевременно в рамките на своите правомощия
въззивният съд не установи такова нарушение.
Поради пълната идентичност на правните изводи на
първоинстанционния съд, инкорпорирани в диспозитива на обжалваното
решение, същото следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, разноски се дължат
10
единствено на въззиваемия на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Отправено е искане за
присъждането на разноски и е представено доказателство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. (разписката е инкорпорирана
в договора за правна защита и съдействие на л. 48). Въззивникът следва да
бъде осъден да заплати посочената сума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/30.04.2024г., постановено по
гражданско дело № 8 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище.
ОСЪЖДА „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, гр. София, ул. „*.*. *“, №
*, ет. *, ЕИК ********* да заплати на Б. Г. У., ЕГН ********** от гр. Троян,
ул. „* *“ № *, сумата в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11