№ 2553
гр. Варна, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110110516 по описа за 2024 година
Предявени са искове от “Ю.Б.“ АД срещу Р. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр.В., за приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ, че ответника дължи сумата от 5 300 лева,
представляваща главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта
№VC354622/17.02.2023г., за периода от 04.04.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 03.10.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 426,04 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 04.04.2023г. до 18.09.2023г., сумата от 931,71 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.04.2023г. до 18.09.2023г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12696/2023 г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за кредитен лимит за издаване на
кредитна карта № VC354622. На дата 04.04.2023 г. кредитополучателят е преустановил
плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е
просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на
изпадане в забава - 04.04.2023 г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила
кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 06.07.2023 г. с връчена Покана до длъжника.
С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на
задължението по кредита. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил
дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю.Б." АД, което
обуславя правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането.
Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната
лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, както и направените съдебни разноски.
Посочените суми се претендират от „Ю.Б." АД като изцяло и предсрочно изискуеми,
като ищецът счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 06.07.2023 г. - датата
на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовава на
предсрочната изискуемост на кредита, като от името на „Ю.Б." АД изрично изразява волята
му за обявяване на вземанията по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта
1
№ VC354622 за изцяло и предсрочно изискуеми.
Счита, че с оглед гореизложеното, ответникът се явява неизправна страна по
договорното правоотношение, тъй като не е погасила в уговорения срок дължимите суми
поради което ищецът предявява претенцията си.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище, като оспорва исковете. Оспорва ответникът да е страна по
договора. Оспорва да е предоставяна на ответника банкова карта. Счита, че видно от
Общите условия на Банката, към всяка издадена карта, се издава и ПИН, който се предава на
картодържателя. В тази връзка, ищецът не е представил доказателства от които да е видно,
начина по който е предаден персоналния идентификационен номер. Поради което твърди, че
на Р. В., не е предоставена пластиката на кредитна карта и ПИН-кода. И картодържателят не
е изтеглил, съответно усвоил посочените в исковата и уточняваща молба суми. Оспорва до
ответника да са изпращани, съответно същият да е получавал месечни извлечения по
процесната кредитна карта. Счита, че Банката не е изпълнявала задължението си съобразно
предвиденото в чл.8.1 от Общите условия. Моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 12696/2023 г. на ВРС са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК Р. В. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр.В., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 5300 лева (пет хиляди и триста лева),
представляваща главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта
№VC354622/17.02.2023г., за периода от 04.04.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 03.10.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 426,04 лева (четиристотин двадесет и
шест лева и четири стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
04.04.2023г. до 18.09.2023г., сумата от 931,71 лв. (деветстотин тридесет и един лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 04.04.2023г. до
18.09.2023г., както и сумата от 133,16 лева (сто тридесет и три лева и шестнадесет стотинки)
заплатена държавна такса и сумата от 759,47 лева (седемстотин петдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки) за заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоказано остана направеното от ответника оспорване и открито производство по
чл.193 от ГПК по отношение на автентичността на Договор за кредитен лимит за издаване
на кредитна карта № VС354622 от 17.02.2023г. и Договор за издаване и обслужване на
персонална кредитна карта № VС354622 от 17.02.2023г. относно подписването му от
ответника от Р. В., предвид установеното по СГЕ, че подписът положен под договорите е
изпълнен от ответника. Поради което съдът приема за доказано наличието на валидно
облигационно отношение между страните по Договор за кредитен лимит за издаване на
кредитна карта №VC354622/17.02.2023г., сключен между Р. В. и "Ю.Б." АД, по силата на
който "Ю.Б." АД е предоставила на 17.02.2023 година револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 5500.
Съгласно чл. 1 от договора, банката предоставя на картодържателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се използва за извършване на
платежни операции /трансакции/ с персонална кредитна карта Visa Classic на
картодържателя. Съгласно чл. 2 от договора разрешеният кредитен лимит към датата на
сключване на настоящия договор е в размер на 5500 лв. при договорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 18, 9% и ГПР в размер на 31, 73%, изчислен при погасяване на
2
кредитния лимит в рамките на 12 месеца при общ кредитен лимит в размер на 3000, 00 лева.
В чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят може да изплати
задълженията си изцяло или на части, в срок до датата на издължаване (краен срок за
плащане), посочена в последното издадено месечно извлечение. В чл. 7, ал. 2 от договора е
предвидено, че в случай, че кредитополучателят не погаси две минимални месечни вноски
по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
кредитополучателя за изцяло предсрочно изискуемо.
От заключението по назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ се
установява, че общото задължение по кредитната карта е в размер на 6 657.75 лева, като по
отделни компоненти данните са следните: Главница – 5 300.00 лева; Редовна
възнаградиелна лихва – 426.04 лева; Наказателна лихва – 931.71 лева. Описаните в т. 1 от
задачите общо задължения в размер на 6 657.75 лева са със следните падежни дати:
Главница – 5 300.00 лева с падежни дати от 04.04.2023 г. до 06.07.2023 г.; Редовна
възнаградиелна лихва – 426.04 лева с падежни дати от 04.04.2023 г. до 06.07.2023 г.;
Наказателна лихва – 931.71 лева с падежни дати от 03.05.2023 г. до 06.07.2023 г. От
представените справки от страна на ищеца няма данни за извършени погасявания по
кредитната карта за периода от 17.02.2023 г. до 14.04.2025 г. Размерът на дължимото
обезщетение за забава върху главниците за периода от 04.04.2023 г. до 18.09.2023 г. е 931.71
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.417от ГПК и има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Доказателствената тежест при исковете по чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е в
тежест на ищеца да докаже, наличието на валиден договорно правоотношение между него и
ответника, изпълнение на задълженията поети с договора – предоставяне на кредитна карта
и отпускане на сумата по кредита в посочения размер, настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, размер на задълженията. Ответникът следва да докаже, че е
извършено цялостно или частично плащане.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи твърденията си в исковата молба, че между ответника и "Ю.Б." АД е
бил сключен Договор за издаване и използване на кредитна карта Visa Classic, както и
размерите на претендираните суми за главница и за мораторни лихви съгласно клаузите на
същия, както и тяхната изискуемост.
Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VС354622 от
17.02.2023г. и Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № VС354622
от 17.02.2023г., сключен между "Ю.Б." АД и Р. В. по съществото си представлява договор за
банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства
в определен размер на клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиента се
задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други разноски) в
определения в договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора
параметри. Особеното при договорите за използване на кредитна карта е, че клиентът може
да тегли суми и да ги погасява непрестанно през целия период на действие на договора,
стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля
посочения в договора лимит. Същевременно, форма на реално усвояване на договорения
кредитен лимит от страна на кредитополучателя е посредством използване на кредитна
карта - вид платежна карта, чието издаване представлява платежна услуга по см. на чл. 4, т. 5
3
ЗПУПС, предоставяна по силата на договор за издаване на кредитна карта.
Писмените доказателства по делото безспорно установяват, че страните са били
обвързани от валидна облигационна връзка, основана на подписаното помежду им
заявление-договор за издаване на кредитна карта " Visa Classic", с Общи условия към него.
Сключеният между страните договор притежава всички характеристики на търговска сделка
по смисъла на ТЗ, а чл. 430 от с. з. го определя и като двустранен, формален, консенсуален,
срочен, с продължително изпълнение и възмезден. В случая изискването за форма е спазено,
като не се установява по делото договорът да страда от порок, засягащ действителността му.
От текста на чл. 8 от ОБЩИ УСЛОВИЯ НА „Ю.Б.” АД ЗА ИЗДАВАНЕ И
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КРЕДИТНИ КАРТИ VISA И AMERICAN EXPRESS / публикувани он-
лайн/ се установява, че банката има задължение за издаване и изпращане всеки месец до
картодържателя с обикновена и/или чрез електронна поща на месечно извлечение, което
отразява всички трансакции с картата. Предвидено е още, че в случай, че картодържателят
не е определил при подаване на заявлението за издаване на карта или в последствие начина,
по който желае да му бъдат изпращани месечните извлечения, банката изпраща последните
по електронна поща, а ако такава не е посочена – с обикновена поща. Видно от чл. 15, т. 1 от
общите условия, кародържателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че
информацията за извършените с картата трансакции и всички дължими суми по договора за
кредитен лимит, както и срокът за тяхното плащане, се посочват от банката в месечното
извлечение, което се издава определено число всеки месец, в зависимост от датата на
издаване на картата и се изпраща на равни месечни интервали. В тази връзка е предвидено,
че ако в 45-дневен срок от активиране на картата или в 15-дневен срок от датата на издаване
на което и да месечно извлечение картодържателят не уведоми банката в писмена форма, че
не е получил съответното месечно извлечение, последното се счита за получено в
петнадесетдневен срок от издаването му. Поради което възраженията на ответника относно
получаване на месечни извлечения е неоснователно.
При извършена служебна проверка на процесния договор за издаване на кредитна
карта по реда на чл. 7, ал. 3 от ГПК, не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗЗП. Не е установена нищожност на клаузата предвиждаща заплащане
възнаградителната лихва, поради противоречие на добрите нрави. В тази връзка следва да се
има предвид нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. България. Тъй като
възнаградителната лихва се включва като елемент в ГПР, от значение е заедно с другите
компоненти да не се надвишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с
чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР по кредита в размер на 36, 37% е в рамките на приетото от
законодателя ограничение - по-малък от петкратния размер на законната лихва.
Ответникът с подписа си под договора/декларация е потвърдил, че е запознат с
общите условия по него. При валидната обвързаност на страните по контракта, установи се
безсъмнено, че банката е предоставила на Р. В., кредитна карта " Visa Classic", видно от
представен по делото приемно-предавателен протокол №1656704/17.02.2023г. /л.63 от
делото/, поради което и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Обсъдените доказателства установят още, че картодържателят не е изпълнявал
своите задължения по договора за редовното заплащане на дължимите месечни суми, поради
което и кредиторът е упражнил правото си за обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Съдебната практика се е обединила в разбирането, че предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, които обуславят нейното настъпване. В случая, съобщението
за това е било редовно връчено на ответникът при условията на чл. 417 ГПК – чрез
4
залепване на уведомление на 28.05.2024 г.
С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с
установен кредитен лимит срещу задължение на кредиполучателя да връща ежемесечно
уговорена в договора погасителна вноска, неизпълнение на задълженията на длъжника за
погасяване на минималните вноски и надлежно упражнено от банката право да обяви
вземането за предсрочно изискуемо.
Поради което съдът намира, че ответника дължи на банката, съобразно заключението
по ССЕ, сумата от 5300 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва върху нея,
считано от депозиране на заявлението в съда - 03.10.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и за заплащане на възнаградителна лихва за сумата от 426,04 лв.,
съобразно договореното, за периода от 04.04.23г.до 06.07.2023г.
Основателен се явява и исковата претенция за мораторна лихва, съобразно
уговореното и заключението по ССЕ в размер на 931,71 лв. за периода от 04.04.23г.до
18.09.2023 г., тъй като вноските по кредита са станали изискуеми, съгласно срока в който е
било уговорено да се изпълнят, без да са били платени .
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за заплатеното
адв.възнаграждение както в заповедното така и в исковото производство. Същото се
претендира в размер на 759,47 лв. в заповедното и 1157,93 лв. в исковото производство.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С
оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и
служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави
процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни
процесуални действия. С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 1000 лева в исковото е достатъчна
да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданските дела.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски съобразно
представения списък-178,84 лв. д.т.,400 лв. за в.л. и 909,20 лв. за особен представител, както
и сумата от 1000 лв. за адв.възнаграждение или общо 2488,04 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер от 759,47 лв.
за дж.такса и 400 лв. адв. хонорар или общо 1159,47 лв.
5
Ответникът следва да бъде осъден, на осн.чл.78,ал.6 от ГПК, да заплати сторените
разноски от бюджета на съда в размер на 310 лв. за СГЕ.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв. С. А. Д., назначена за особен представител на ответника в
размер на 909,20 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ че Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр.В.
дължи на “Ю.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище гр.София, сумата от сумата от 5 300 лева
(пет хиляди и триста лева), представляваща главница по Договор за кредитен лимит за
издаване на кредитна карта №VC354622/17.02.2023г., за периода от 04.04.2023г. до
18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда – 03.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
426,04 лева (четиристотин двадесет и шест лева и четири стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 04.04.2023г. до 18.09.2023г., сумата от 931,71 лв.
(деветстотин тридесет и един лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 04.04.2023г. до 18.09.2023г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12696/2023 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на “Ю.Б.“ АД, ЕИК
**** със седалище гр.София сумата 1159,47 лв. (хиляда сто петдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 12696/2023г. на ВРС.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на “Ю.Б.“ АД, ЕИК
**** със седалище гр.София сумата от 2488,04 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и
осем лева и четири стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати по сметка на ВРС,
сумата от 310 лв. (триста и десет лева), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. С. А. Д. от ВАК, възнаграждение в размер на
909,20 лв. (деветстотин и девет лева и двадесет стотинки) за осъществено процесуално
представителство, в качеството му на особен представител на ответника Р. В. В., за която
сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6