МОТИВИ към Присъда № 21/30.01.2020г. по НОХД 2710/2019г. по описа на
РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу
Р.Д.К. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на
17.06.2019г., около 11,00 часа по общински път BGS1210 до входа на к-г „***“
управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
peг. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-4332-002706/18.04.2019г. на отдел „ПП“- СДВР, връчена лично на 28.05.2019г.
и влязла в законна сила на 11.06.2019г. – престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с
ал.1 от НК .
Пред съда, производството по делото протече по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият К. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
стореното и заявява, че няма да повтори грешката си.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт,
позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства, подкрепени от
направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че е настъпила реабилитация по
предходното осъждане на К., поради което са налице предпоставките на чл. 78а НК
и пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание- „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В.В. -
БАК, също пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, като
също счита, че са налице предпоставките на чл. 78а НК, поради което моли
нейният подзащитен да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание „Глоба“
в размер на 1000 лева.
Подсъдимият К. заявява, че се придържа към казаното от
неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума
заявява, че желае да бъде освободен от наказателна отговорност.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Р.Д.К. с ЕГН: ********** е
роден на *** г.в гр. ***, с адрес ***. Той е български гражданин, с висше
образование, неженен и безработен.
К. е бил осъждан по НОХД № 319/2014г. на РС-Несебър, в сила
от 20.02.2015г. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева. На 02.04.2015г. е бил издаден ИЛ за това наказание и е бил
изпратен за принудително събиране от ТД на НАП-***. Листът е бил получен на
27.04.2015г. и въз основа на него е било образувано изпълнително дело №
22150007943/12.02.2015г. След образуването на делото, повече от две години по
него не били извършвани никакви изпълнителни действия, като едва на
13.07.2017г. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение. Глобата била
заплатена доброволно от подсъдимия по сметка на РС-Несебър на 27.06.2019г.
Подсъдимият Р.К. притежавал валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, валидно до
21.12.2017г.
На 17.06.2019 год., свидетелите К.Т.Ф.и
Г.Д. С.-мл.инспектори към РУ МВР ***изпълнявали служебните си задължения на
територията на управлението в град ***. Около 11,00 часа на същият ден
двамата забелязали по общински път BGS1210 до входа на к-г „***“ подсъдимият Р.Д.К.
да управлява моторно превозно средство, лек автомобил марка «***», модел «***»
с peг. № *** и решили да го спрат за проверка. Свидетелят С.се легитимирал на подсъдимия
и поискал документи за самоличност и свидетелство за правоуправление на МПС.
Водачът К. представил само документ за самоличност, като заявил, че не
притежава СУМПС и посочил, че то е отнето след негов отказ да даде проба за
алкохол при полицейска проверка. След справка в база данни на ПП направена от
пристигналия на местопроизшествието автоконтрольор – св. Р.се установило, че подсъдимият
управлява процесното МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-4332-002706/18.04.2019г. на Отдел „ПП“-СДВР, връчена лично на 28.05.2019г.
и влязла в законна сила на 11.06.2019г.
За констатираното св.Р.съставил срещу
К. АУАН с №994337 от 17.06.2019г. и последния бил задържан и отведен в РУ-***за
изясняване на обстоятелства.
По случая било образувано бързо
производство № 346 ЗМ-97/2019г. по описа на РУ - гр. Созопол, пор. № 1342/2019г.
по описа на РП-Бургас, в хода на което подсъдимият бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.3, вр.с ал.1 НК.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия К. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите Г.С.(л. 6 от ДП); К.Ф.(л. 7 от ДП) и С.Р.(л. 8 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.29 от съдебното производство);
АУАН (л. 10 от ДП); справка за водач (л.11-13 от ДП); справка от Отдел
„ПП“-СДВР, ведно с документи (л.15 - 18); Заповед за задържане на лице (л.30 от
ДП); преводно нареждане (л. 40 от ДП); справка от ТД на НАП-*** (л.32, л. 41 и
л. 49 – 51 от съдебното производство); справка от РС-Несебър (л. 34 – 36 от
съдебното производство); справка от СРС (л. 53 - 58 от съдебното производство).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.3, вр.с ал.1 НК, за което е предаден на съд.
На
първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС.
Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение
и придвижването му в пространството по общински път BGS1210 до входа на к-г „***“,
представлява „управление” на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС,
дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На
следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с peг. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за предвижване и не е релсово превозно
средство.
На
последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемана не свидетелство за управление на
моторно превозно средство. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице, доколкото видно от приложената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-4332-002706/18.04.2019г. на отдел „ПП“-
СДВР, връчена лично на 28.05.2019г, СУМПС на подсъдимия е било временно отнето
на основание чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца. Въпросната ЗПАМ е била връчена на
обвиняемия лично, срещу подпис на 28.05.2019г., поради което и същият е бил
запознат с ограниченията, които същата му налага. Заповедта не е била обжалвана
и е влязла в сила на 11.06.2019г. Тя е наложена на подсъдимия във връзка с
нарушение за което е било издадено НП № 19-4332-007260/19.04.2019г., което към
дата на процесното деяние (17.06.2019г.) не е било влязло в сила – т.е.
въпросът за отговорността не е бил окончателно решен и не са били изтекли 18
месеца от налагане на ПАМ, поради което и към 17.06.2019г не са били настъпили
предпоставки за прекратяване на действието й.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият К. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че не бива да управлява МПС, тъй като
търпи принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, както и
че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството,
като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в
срока на забраната, наложена му с процесната ЗПАМ.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок до три години и „Глоба” от двеста до хиляда лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за
въпросното деяние са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
доколкото към инкриминираната дата подсъдимият е бил реабилитиран по право по
реда на чл. 86 НК за предходното си осъждане. Това е така доколкото с Присъда
по НОХД № 319/2014г. на РС-Несебър,
в сила от 20.02.2015г. на К. било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение
е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на
2000 лева. Изпитателният срок е изтекъл на 20.02.2018г., поради което и ако
наказанието „Лишаване от свобода“ беше наложено самостоятелно реабилитация по
право щеше да настъпи на тази дата по реда на чл. 86, ал.1, т. 1 НК. В случая
обаче на К. е наложено и кумулативно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. В
тази хипотеза, съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС, ако наказанието
„Глоба“ не е изпълнено и е наложено наред с други наказания, които са
изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността за
изпълнение на глобата да е погасена по давност. Съгласно същото Тълкувателно решение
- разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се
прилага и при образувано изпълнително производство. По този начин се
постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена
защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността
държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата
се дължи на бездействието им. Образуването на изпълнително производство по
своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му
започва да тече нов 2 годишен срок. Ако в този срок не се предприемат
никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по
принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В конкретния
случай, видно от многократно изискваната информация от ТД на НАП-***,
изпълнителното производство, във връзка с наложената глоба е образувано на 12.02.2015г. (съдът счита, че се касае за
техническа грешка и най-вероятно датата е 12.05.2015г., защото ИЛ е получен в ТД на НАП – *** на 27.04.2015г.).
С образуването на ИП е била прекъсната давността и е започнал да тече нов 2
годишен срок, който изтича най-късно на 12.05.2017г.,
ако се възприеме тезата на съда за допусната техническа грешка или
12.02.2017г., ако се зачете информацията получена от ТД на НАП-***. И при двата
случая в рамките на тези срокове други действия по изпълнението не са
предприемани (покана за доброволно изпълнение е изпратена едва на
13.07.2017г.), поради което и най-късно на 12.05.2017г.
изпълнението на наказанието „Глоба“ е било погасено по давност. От тази дата,
съгласно горните постановки на ТР е започнал да тече срокът за реабилитация,
който по силата на чл. 82, ал.1, т.5 НК е двугодишен и изтича на 12.07.2019г. Към тази дата вече е бил
изтекъл изпитателния срок на наказанието „Лишаване от свобода“ – т.е. и то е
било изпълнено. С оглед на това съдът приема, че най-късно на 12.07.2019г. е настъпила реабилитация
по право за осъждането по НОХД № 319/2014г. на РС-Несебър, поради което и осъждането
и последиците му са били заличени.
В случая е без значение, че доброволното
плащане е било извършено чак през 2019г. Отново, видно от мотивите на ТР-
доброволното погасяване на задължението след изтичане на давността не би
следвало да предизвика неблагоприятни последици за осъдения, поради което и в
този случай началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация,
остава същият.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че в случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК
- подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият не е
неосъждан (както стана дума същият е бил реабилитиран, който факт заличава
последиците от осъждането и кара съда да го третира именно, като неосъждан) и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент нямам каквито и да е данни за извършени криминални прояви,
извън деянието, за което вече е бил реабилитиран (същевременно настоящият
състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка
за приложението на чл. 78а НК). На следващо място подсъдимият е оказал пълно
съдействие на органите на предварителното разследване, а пред съда заяви
искрено съжаление и разкаяние. Следва да се отбележи и че при прилагане на разпоредбите
на чл. 78а НК съдът следва да съобрази и имотното състояние на подсъдимия,
който в конкретния случай е безработен и който факт следва също да се отчете.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не констатира. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице
със сравнително ниска степен на общественаопасност. Поради тези съображение, отчитайки
и имотното състояние на подсъдимия, съдът счита, че спрямо него следва да се
определи наказание при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства в
минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът няма как
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Това е така, доколкото още с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху К. и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно
наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за
срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК
препраща към алинея първа на същия текст, която предвижда наказание лишаване от
свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева, следователно в
разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на престъпления по
чл.343в, ал.3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от право да управлява
МПС. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК, където са посочени
лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание лишаване от право
да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по
чл.343в, ал.3 от НК. Волята на законодателя да не се налага наказание лишаване
от право да управлява МПС на извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3 от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в обратния смисъл,
поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.
По
разноските и по веществените доказателства:
По няма сторени разноски и няма приложени веществени
доказателства, които да изискват произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.