№ 1475
гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102082 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. П. К. против Р. П. К. и Д.
С. Й., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 146/21.6.2023 г. на Калина
Романова – помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев, като
прикриващ продажба, както и иск за изкупуване идеалната част от собствеността.
Ищцата твърди, че по наследство и на основание договор за доброволна делба
заедно с Р. К. и А. М. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
10447.520*** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: местност К., с площ от
1448 кв.м., с предназначение: земеделска земя, като тя и Р. К. са собственици на
по ¼ ид.ч., а А. М. – на останалата ½ ид.ч. от имота. Заявява, че в края на м. юни
2023 г. е разбрала, че нейните съсобственици са се разпоредили със своите
идеални части чрез извършване на дарения и покупко-продажби в полза на Д. Й..
Счита, че при наличието на два поредни нотариални акта, които едновременно са
подписани при нотариуса и едновременно са вписани в Служба по вписванията, е
очевидно, че е налице уговорка в нейна вреда в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Ответниците оспорват исковете. Заявяват, че дарение, което предхожда
последваща продажба, не заобикаля закона, тъй като чрез него не се постига
забранен или непозволен от закона резултат. Сочат, че тъй като вторият ответник
1
е придобил чрез валидна сделка собствеността върху 1/8 ид. ч. от имота, не е
имало пречка първият ответник да му продаде и останалата 1/8 ид. ч., без да е
необходимо първо да я предложи на ищцата за изкупуване. Оспорват
възможността за отмяна на нотариалния акт за дарение.
В допълнителна молба ищцата сочи, че сделките не следва да се разглеждат
по отделно, а в тяхната съвкупност, като счита, че случаят съдържа различия от
фактическата обстановка, разглеждана в ТР № 5/2012 г. на ВКС. Твърди първото
от тези различия е, че тълкувателното решение говори за реално дарение и
впоследствие извършена продажба, а в случая е налице едновременно извършване
на две сделки и заплащане на цена, почти двойно по-висока от данъчната оценка
на имота. Счита, че за да е налице продажба, извършена „впоследствие“,
предполага след придобиването чрез дарение преобретателят да е декларирал
имота в данъчната служба, последният да е вписан на негово име в Кадастъра, да
е извадил данъчна оценка и скица на свое име, сделката да е вписана в Агенция по
вписванията, респ. че за продажбата „впоследствие“ продавачът, от своя страна,
следва да се снабди с нова скица, съобразно промяната от дарението, да се снабди
с нова данъчна оценка и пр. Заявява, че разгледани в своята съвкупност, фактите
водят до извод, че няма никаква причина да се цели дарствен резултат от
формално направеното дарение на дял от имота, а единственият резултат, който се
цели, е Д. Й. да стане съсобственик, за да може да изкупи останалия дял с
покупко-продажба, без да бъде поканена тя да го изкупи. Обръща внимание, че в
случая покупко-продажбата е на цена, двойно по-висока от данъчната оценка на
имота, т.е. че цената на покупко-продажбата съдържа в себе си и цената за дела,
който преди това е бил обект на дарение.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответниците поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове при
условията на обуславящ и обусловен, като обуславящият иск е с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД – за установяване на нищожността на
договор за дарение недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
2
146/21.6.2023 г. на Калина Романова – помощник-нотариус по заместване при
нотариус Денчо Денчев, като привиден и за разкриване на прикрита сделка, а
обусловеният иск е с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС – за изкупуване идеалните
части от правото на собственост на прехвърлителя Р. П. К..
Твърденията за нищожност на договора за дарение поради неговата
привидност /чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД/ се основават на обстоятелството, че с
извършеното дарение на идеални части от процесния имот се прикрива договор за
покупко-продажба /чл. 17, ал. 1 ЗЗД/, т.е. че е налице относителна симулация и по
този начин се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Твърденията за
правото на изкупуване на идеалните части от имота от страна на ищцата се
основават на извършено при твърдяната прикрита продажба, както и при явната
такава, нарушения на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като прехвърлителят по тези сделки не е
предложил на ищцата, като съсобственик, да закупи неговия дял при
предложените на преобретателя условия.
За основателността на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищцата беше да установи при условията на пълно и главно доказване, че
договорът за дарение, като прикриващ продажба, е нищожен, както и че са налице
условията за действителност на прикритото съглашение, т.е. на твърдяната
продажба. На свой ред, ответниците следваше при условията на непълно
насрещно доказване да оборят твърденията на ищцата за нищожност на
атакувания договор, респ. наличието на прикрито съглашение, както и да
установят всички факти и обстоятелства относно валидността на договора за
дарение.
На първо място, доколкото и двете страни анализират постановките в
Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г.,
ОСГК, следва да се има предвид следното:
С въпросното тълкувателно решение е прието, че няма заобикаляне на закона
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, когато с договор за дарение /както е в
случая/ се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза
на трето за съсобствеността лице, а останалата идеална част е прехвърлена
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици. В мотивите към
тълкувателното решение се дават и насоки към бъдещите ищци, като се
подчертава, че те могат да сочат различни основания за нищожност на договора за
дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване /напр. че
може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание или че
3
прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността
лице/. Именно такъв е и предявеният в настоящото производство установителен
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и той не е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД /установителен за нищожност поради заобикаляне на закона/.
По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на иска за обявяване на нищожността на правната сделка е
установяването със сила на присъдено нещо, че същата е засегната от посочения в
исковата молба порок – в случая привидност. При привидния договор
волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а действителната им
обща воля е да не се създава облигационна връзка /абсолютна симулация/ или да
се сключи друг договор, различен от привидния /относителна симулация/. В
случая се твърди да е налице относителна симулация, тъй като ищцата свързва
привидността на договора за дарение с прикриването на договор за покупко-
продажба. За да е налице твърдяната относителна симулативност на сключения
между ответниците договор за договор за дарение, по делото следваше да бъде
безспорно установено, че страните по сделката не са желаели настъпването на
последиците от дарението, а действителната им и прикрита от тях воля е била за
сключване на договор за покупко-продажба, т.е. следваше да се докаже, че
страните всъщност са се споразумели да не се прехвърля собствеността върху
идеалните части от имота безвъзмездно, а за това прехвърляне да бъде платена
определена цена.
В случая ищцата не ангажира нарочни доказателства в насока, че страните са
се споразумели собствеността върху съответната идеална част от имота да не се
прехвърля безвъзмездно. От една страна, симулацията можеше да бъде разкрита
чрез съставено от страните по атакуваната сделка обратно писмо, от което да е
видна волята им да не бъдат обвързвани от тази сделка, а в случая, с оглед
твърдяната относителна симулация, обратното писмо може да съдържа и тяхната
действителна воля, т.е. да разкрива дисимулативната сделка. Симулацията
можеше да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, тъй като в случая
ищецът, като трето неучаствало в сделката лице, се домогва да докаже, че
постигнатото между страните съгласие за сключване на договор за дарение е
привидно, той не е бил страна по договора и може да се счита, че сделката е била
насочена срещу него. Такива доказателства не бяха ангажирани по делото. Вместо
това ищцата представи кореспонденция от приложението Viber, от която обаче не
може да се направи извод за това, че страните по атакуваната сделка са се
споразумели собствеността върху съответната идеална част от имота да не се
4
прехвърля безвъзмездно. Всъщност, с така представената кореспонденция ищцата
по-скоро се стреми да докаже, че тя и първият ответник не са имали намерение
/поне първоначално/ да продават идеалните си части от имота, което обаче е нещо
съвсем различно от последващо споразумение между страните за сключване на
привидна сделка.
Освен горното, следва да се има в предвид, че нотариалният акт, като
официален документ, разполага с материална доказателствена сила за
обстоятелствата, съдържащи се в него, която задължава съда до доказване на
противното да приеме, че удостоверените в документа факти действително са се
осъществили, когато е спазена формата и процедурата на нотариалното
производство. Т.е. материалната доказателствена сила на нотариалния акт като
официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от нотариуса факти „за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия”.
Следва да се посочи, че според настоящия състав, само по себе си, а и
разгледано в съвкупност с останалите данни по делото, обстоятелството, че
дарението е извършено 15 минути преди покупко-продажбата не е основание да се
приемане за установено при условията на пълно и главно доказване твърдението
за наличие на относителна симулация при договора за дарение. Не е такова
основание и фактът, че при сключването на двете сделки са използвани едни и
същи скица и данъчна оценка, дори тези факти да бъдат съпоставени с периода от
време между сделките. От своя страна, твърденията на ищцата, че за да е
изпълнена хипотезата на ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г.,
ОСГК, трябва след придобиването на съответната идеална част от имота по
дарение същата да е декларирана в данъчната служба, тази част да е вписана в
кадастъра на името на преобретателя, като впоследствие да се извади нова скица и
нова данъчна оценка за продажбата, не се основава на някакви законови или
подзаконови разпоредби, а представляват своеобразна интерпретация на
цитирания тълкувателен акт.
За пълнота следва да се отбележи, че макар да нямат такава доказателствена
тежест, ответниците установиха посредством дадените по реда на чл. 176 ГПК
обяснения, че между дарителя и надарения към момента на сключване на
договора за дарение са съществували едни сравнително трайни взаимоотношения,
които обосновават наличието на дарствено намерение при първия ответник и
мотив да извърши безвъзмездната сделка в полза на втория ответника. Наличието
на такива отношение между дарителя и надарения се потвърждава и от
показанията на св. Д., дори ценени по реда на чл. 172 ГПК.
5
Горните обстоятелства, заедно с липсата на конкретни доказателства в
подкрепа тезата на ищцата, че извършеното дарение на идеална част от имота е
симулативно, формират извод в обратната посока - че страните по договора за
дарение са желали настъпването на неговите правни последици. По изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за привидност на договора за
дарение и за нищожността на последния на това основание, както и за разкриване
на твърдяната симулация, е неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗЗД:
В случая ищцата не посочва точния момент, в който е узнала за извършване
на сделките, но тъй като, така или иначе, претенцията е предявена в установения
двумесечен срок от извършването на сделките, то същата се явява допустима за
разглеждане.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобствениците на недвижим имот могат да
продадат своята част на трето лице след като представят пред нотариуса писмени
доказателства, че са предложили на другите съсобственици да закупят тази част
при същите условия. В конкретния случай обаче, правото на изкупуване за ищцата
въобще не е възникнало, доколкото макар с осъществената продажба ответникът
Р. П. К. да е прехвърлил притежаваните от него идеални части на ответника Д. С.
Й., то последният не е бил трето за собствеността лице, а съсобственик на имота.
Т.е. предвид установената валидност на сключения между двамата ответници
договор за дарение, който предхожда договора за покупко-продажба, за
съсобственика-ищец не е налице възможност да изкупи дела на ответника Р. П. К.,
защото такова право въобще не е възникнало в неговия патримониум. В случая за
Р. П. К. не е било налице задължение по чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като същият е
продал идеалните си части от имота на съсобственик, а не на трето за
собствеността лице. Ето защо, съдът счита, че за ищцата не е възникнало право на
изкупуване, макар и да липсва нейно съгласие за извършване на сделката при
посочените в нея условия, поради което и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора основателни са исканията на ответниците за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като ищцата
следва да бъдe осъдена да заплати на първия ответник сумата от 500.00 лева, а на
втория ответник – сумата от 1 000.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. К., ЕГН ********** против Р. П. К., ЕГН
********** и Д. С. Й., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5,
вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 146/21.6.2023г. на Калина
Романова – помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев, като
привиден - прикриващ продажба, както и за разкриване прикритата сделка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. К., ЕГН ********** против Р. П. К., ЕГН
********** и Д. С. Й., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за
изкупуване идеалните части от правото на собственост на Р. П. К. върху поземлен
имот с идентификатор 10447.520*** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр.
Велико Търново, местност „К.“, целият с площ от 1 448.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – друг вид
трайно насаждение, при съседи: ПИ с идентификатор 10447.520.5389, ПИ с
идентификатор 10447.520.3889, ПИ с идентификатор 10447.520.672, ПИ с
идентификатор 10447.520.69, ПИ с идентификатор 10447.520.68, ПИ с
идентификатор 10447.15.311, ПИ с идентификатор 10447.15.10, ПИ с
идентификатор 10447.520.653 и ПИ с идентификатор 10447.520.1341, при
условията, описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
146/21.6.2023 г. на Калина Романова – помощник-нотариус по заместване при
нотариус Денчо Денчев и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 146/21.6.2023 г. на Калина Романова – помощник-нотариус по заместване
при нотариус Денчо Денчев.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. П. К., ЕГН ********** да
заплати на Р. П. К., ЕГН ********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева - разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. П. К., ЕГН ********** да
заплати на Д. С. Й., ЕГН ********** сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева - разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7