№ 4952
гр. С, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110103419 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Подадена е искова молба от Б. И. Т., действащ лично, както и със съгласието
на своя баща И. С. Т. срещу Дирекция на природен парк “В”, за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за причинени на ищцеца неимуществени
вреди, в резултат на настъпил на 11.07.2021г., инцидент на територията на
природния парк, по обозначена туристическа пътека “м. Г в А”, чрез падане
от дървен мост от около 2 /два/ метра височина, върху намиращите се под
моста камъни, в резултат на което на ищеца било причинено закрито
счупване на двете кости на дясната подбедрица над глезена, което довело до
изпитване на болки и страдания и трайно затруднение в подвижността и
опороспособността на крайника за период от около 3 /три/ месеца , в размер
на 15 000 лв. Претендира се и заплащане на разноските по делото.
Ответникът поддръжа, че исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди, се явява недоказана и като такава следва да бъде
изцяло отхвърлена. Ответникът не оспорва, че е възложител на работата по
поставянето на дървения мост, находящ се по обозначена туристическа
пътека “м. Г в А”, както и че директорът на юридическото лице - ответник по
настоящото производство, е възложил на друго физическо лице - служител,
заемащ длъжността “Експерт - паркова инфраструктура”, осъществяването на
контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на
територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на
посетителите и всички мероприятия за опазване на околната среда.
Ответникът оспорва, че твърдяните като претърпени вреди, са настъпили
1
“при и по повод” на осъществяване на функциите на служителя, заемащ
посочената по -горе длъжност. Ответникът оспорва наличието на
противоправно поведение, в резултат на което да са настъпили твърдяните
неимуществени вреди, оспорва същите да са били получени при настъпилия
на 11.07.2021г., на територията на природния парк, инцидент, оспорва се
твърдяния в исковата молба, механизъм на получаване на травматичните
увреждания. При условията на евентуалност, се оспорва претендирания
размер на вредите, като прекомерно завишен, отправя се и възражение за
самопричиняване на противоправния резултат от страна на ищеца, както и в
резултат на неупражнена родителска отговорност от страна на
придружаващия го родител. Претендира се заплащане на разноски.
С определение, постановено в закрито заседание, съдът е конституирал като
трето лице- помагач на страната на ответника - Р. С. Т., заемаща длъжността
“Експерт - паркова инфраструктура” при ДПП “В”.
В открито съдебно заседание, всяка от страните се представлява от надлежно
упълномощените си процесуални представители, които поддържат
съображенията си, изложени в подадените искова молба и отговор на
исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.07.2021г., ищецът и св.С А /негова майка/ били на разходка на
територията на Природен парк “В”, по обозначен туристически маршрут -
туристическа пътека “м. Г в А” . Ищецът се движил по-напред от св. А, като
преминавайки по дървен мост, разположен в посока х.Алеко, решил да спре
за малко, за да си почине, като облягайки се на дървения парапет на моста,
разположен в дясната част на дървения мост, парапетът поддал и се счупил,
като ищецът паднал от височина приблизително около 2 /два/ метра, върху
разположената под моста, т. нар. “Каменна река”. Св. А, видяла как синът й
изведнъж изчезнал, като погледнала надолу и видяла, че същият бил долу в
камъните, разположени под моста и не можел да движи десния си крак. Св. А,
помолила преминаващите в този момент, туристи да повикат помощ, като
сигнал бил подаден в Планинската спасителна служба. Първоначално на
подадения сигнал се отзовали двама спасители, а по-късно дошли още трима.
Св. В., заедно със свой колега, планински спасител, пристигнали на мястото,
като възприели ищеца, който се намирал долу в камъните под моста, бил
контактен, но не можел да движи десния си крак, на който крайник, видимо за
дошлите да окажат първа помощ планински спасители, имало закрито
счупване. Отстрани на моста стояла св. А. Св. В., заедно с още един негов
колега - планински спасители, слезли при ищеца, като шинирали и
превързали десния му крак и с помощта на носилка, с останалите го извадили
2
и транспортирали с помощта на носилката до Планинската служба, намираща
се на около 5-6 минути път от мястото на инцидента. Оттам, ищецът бил
транспортиран до УМБАЛСМ “Пирогов” гр. С, където нараняванията му
били обработени, счупването било наместено, като не се наложила
оперативна интервенция, а десният му крайник бил обездвижен с гипсова
шина. От медицинската документация, както и от заключението по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, в т.ч. от разсясненията на
вещото лице, дадени в хода на изслушване на заключението, се установи, че
ищецът е изпитвал силни болки и страдания от момента на падането си до
момента на фиксиране на счупването под упойка в медицинското заведение и
обездвиждването му с гипсова шина, като получените в резултат на падането
травматични увреждания се изразяват в полифрагментна фрактура на
дисталната част на табиата, т.к. закрито счупване на голямата кост на дясната
подберица, на няколко места, както и счупване на малката кост на същата.
Възстановителният процес продължил около 3 /три/ месеца, каквато е
обичайната продължителност на протичането му при подобни травматични
увреждания, като от медицинската документация, не се установи наличието
на последващи усложнения в хода на възстановителния процес. Съобразно
заключението на вещото лице, което настоящият съдебен състав изцяло
кредитира, като пълно и обосновано, кореспондиращо с останалите събрани
по делото доказтелства, причинените в резултат на падането, травматични
увреждания са причинени именно в резултат на височинно падане, по
механизмът посочен по-горе. За възстановяването им е било необходимо,
пострадалият крайник да бъде имобилизиран /обездвижен/ за около 2 /два/
месеца, като за пълното възстановяване на функциите на долния десен
крайник обичайно било необходим период от около 3 /три/ месеца. В хода на
възстановителния процес, ищецът бил обездвижен, като не можел да се
обслужва сам, което наложило ангажирането на лице, което да полага
ежедневни грижи за него.
С оглед приетото за установено от фактическа страна, съдът формира
следните изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД, е такава за чужди противоправни действия.
Фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, включва наличието на
виновно осъществени при и по повод на възложена работа/дейност, чужди
противоправни действия, в резултат на който са настъпили вреди -
имуществени и/или неимуществени такива.
Страните не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, по
безспорен начин се установява, че ответникът е възложител на работата по
поставянето на дървения мост, находящ се по обозначена туристическа
пътека “м. Г в А”, както и че директорът на юридическото лице - ответник по
настоящото производство, е възложил на друго физическо лице - служител,
заемащ длъжността “Експерт - паркова инфраструктура”, осъществяването на
3
контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на
територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на
посетителите и всички мероприятия за опазване на околната среда. Видно от
представените и приети писмени доказателства по делото, третото лице -
помагач Р. С. Т., е заемала длъжността “Експерт - паркова инфраструктура”
при ответника, към момента на настъпване на инцидента - 11.07.2021г. Видно
от представената длъжностна характеристика /стр.321 от делото/, актуална
към процесната дата, Р. Т. е била пряко натоварена с съществяването на
контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на
територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на
посетителите, както и в изпълнение на това свое основно трудово
задължение, същата е следвало да осигурява и извършва постоянен
специализиран мониторинг, във връзка с възложените и с длъжностната
характеристика, задължения, част от които посочени по-горе. Видно от
представените и приети като писмени доказателства, книжа за извършвани
проверки на цялостната инфраструктура в природния парк, издадени
докладни записки във връзка с констатирани нарушения в отделни елементи,
както и книжа - сключени договори, проведени обществени поръчки и
проекти за извършвани ремонтни дейности, се установява, че през 2019г.,
действително е бил последният момент, в който е осъществена проверка на
изправността на съоражението и осъществен козметична поддръжка на
същото, като не са били установени и подменени компроментирани елементи
от същия. Едва с докладна записка от 12.11.2021г. /на стр. 302 от делото/ до
директора на ПП “В”, на пряко подчинение на когото е била заеманата от Т.,
длъжност, е било докладвано, че след извършена рутинна проверка и оглед на
терен, са установени повреди в техническата инфраструктура, в т.ч. “парапет
на дървен мост по туристически маршрут х. Алеко - м. Голи връх, с дължина
120 метра. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства и след
осъществения доказателствен анализ на същите се установи, че е налице
противоправно поведение, изразяващо се във виновно бездействие на
служителя на ответника - Р. С. Т., заемала длъжността “Експерт - паркова
инфраструктура” при ответника, към момента на настъпване на инцидента,
изразяващо се в неизпълнение на трудовите задължения на същата за
съществяването на контрол по всички строителни и ремонтни
инфраструктурни дейности на територията на природния парк, както и
осигуряване на безопасност на посетителите, чрез извършване постоянен
специализиран мониторинг.
В резултат на неизпълнение на трудовите задължения на Т., считано от 2019г.
/м.09./, не са били извършвани проверки на състоянието на дървения мост,
находящ се по обозначена туристическа пътека “м. Г в А”, като едва няколко
месеца след настъпване на процесния инцидент, при извършена проверка са
констатирани повреди по съоражението и необходимостта от ремонт на
парапета.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства, както и от
4
заключението на вещото лице - травматолог, се установи по безспорен начин
механизмът на причиняване на травматичните увреждания, а именно че
същите са настъпили в резултат на падане от дървения мост. В тази насока,
съдът кредитира и показанията на св. А, в частта им относно възприетото от
същата състояние на дървения мост преди падането на ищеца, както и
относно фактите и обстоятелствата, който същата е възприела след падането
му от дървения мост, както и във връзка със самия механизъм на падането.
Същата свидетелка се е намирала в непосредствена близост, движейки се на
относително близко разстояние след ищеца, като е имала видимост към
случващото се пред нея. Не следва доказателственото значение на
показанията на св. А да бъде отнапред изключено поради обстоятелството, че
същата е майка на ищеца, поради което същата да се счита за заинтересована
от изхода на настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи,
че същата е била единственият пряк свидетел на инцидента, като показанията
й, в посочените от съда части, изцяло кореспондират с останалите, събрани по
делото доказателства, в т.ч. и с изводите на вещото лице относно механизма
на причиняване на уврежданията.
Настоящият съдебен състав, не споделя като основателно
правоизключващото възражение на ответната страна, наведено с отговора
за исковата молба, че ищецът си самопричинил травматичните увреждания,
както и че е бил налице недостатъчно адекватно упражнен родителски
контрол и надзор от страна на св. А, които в своята съвкупност са довели до
разкъсване на причинния процес и са обусловили настъпването на
противоправния резултат - настъпването на травматичните увреждания на
ищеца.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията и на св.В., се
установи, че ищецът е бил обут с обувки, съобразно сезона /инцидентът е
настъпил в средата на лятото на 2021г./, като кракът му е бил в поставен
върху стабилна основа, с оглед условията на планинския терен. От
свидетелските показания не се установи друго, специфично по своя характер
действие, осъществено от страна на ищеца, което само по себе си да е довело
до падането му през дървения мост. Свидетелката А, посочва че същият е
ходил по моста непосредствено преди настъпване на падането, т.е. ищецът не
е упражнявал някакво по-особено механично въздействие върху процесното
съоражение /да е тичал, скачал и пр./, което да е довело до падането. От
показанията на св. В., се установява, че при оказване на първа помощ от
тяхна страна, макар ищецът да е изпитвал силни болки, се държал адекватно,
като изпълнявал насоките им и съдействал изцяло с поведението си по
обездвижване на крайника и транспортирането му до Планинската спасителна
служба. Неоснователно според настоящия съдебен състав е и възражението,
че инцидентът е настъпил в резултат на неосъществен в достатъчна степен
родителски контрол от страна на св. А. Както вече беше посочено, от
доказалствата по делото не се установи проявено от страна на ищеца
специфично поведение, което да е довело до настъпване на инцидента. На
5
следващо място, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към момента
на настъпване на инцидента, ищецът е бил на възраст от 16 години, което от
своя страна не предполага осъществяване на постоянен и непосредствен
родителски надзор.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, като следва да
бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства, свързани с
естеството на причинените вреди, тяхната продължителност,
продължителността на възстановителния процес и пр.
След преценка на всички относими към настоящия правен спор, факти и
обстоятелства, свързани с неблагоприятните изменения в телесната цялост на
ищцеца, причинени в резултат на падането, като характера и интензитета на
изпитаните болки и страдания при настъпването на травматичните
увреждания, продължителността на възстановителния процес,
обстоятелството, че пострадалият долен крайник на ищеца е следвало да бъде
обездвижен за период от около 2 месеца, което довело до невъзможност
същия да се самообслужва, както и че за пълното възстановяване на опорно-
двигателната функция на крайника било необходимо да измине период от
около 3 месеца, в който същият е бил в невъзможност да осъществява дори
рутинни дейности в ежедневието си, като възстановителният период е
преминал без съществени усложнения, съдът намира за справедливо
обезщетение в размер на 8000 лв., като исковата претенция следва да бъде
отхвърлена за горницата от 8000 лв. до предявения размер от 15 000 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса в
размер на 50 лв., както и за адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.38, ал.2 ЗАдв., което настоящият съдебен състав намира за справедливо,
с оглед материалния интерес по делото, в размер на 1750 лв., което съобразно
уважената част от исковата претенция следва да се присъди в размер на
933,33 лв.
В полза на ответника, съобразно с отхвърлената част от исковата претенция,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на
1416,33 лв. - за адвокатско възнаграждение, както и за депозит за призован
свидетел.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, Дирекция природен парк
“В” с БУЛСТАТ ххх , със седалище и адрес на управление: гр. ххх,
представлявано от директора А Д П И да заплати на Б. И. Т. с ЕГН
**********, действащ лично, както и със съгласието на своя баща И. С. Т.,
6
сумата от 8000 лв. /две хиляди лева/, обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на настъпил на 11.07.2021г., инцидент на
територията на природния парк, по обозначена туристическа пътека “м. Г в
А”, чрез падане от дървен мост от около 2 /два/ метра височина, върху
намиращите се под моста камъни, в резултат на което на ищеца било
причинено закрито счупване на двете кости на дясната подбедрица над
глезена, което довело до изпитване на болки и страдания и трайно
затруднение в подвижността и опороспособността на крайника за период от
около 3 /три/ месеца, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8000 лв. до
пълния предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Дирекция природен парк “В” с
БУЛСТАТ ххх , да заплати на Б. И. Т. с ЕГН **********, сумата от 50 лв.,
разноски за държавна такса, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Дирекция природен парк “В” с
БУЛСТАТ ххх , да заплати на адв. В. Д. с ЛН ххх при САК, съобразно
уважената част от исковата претенция, сумата от 933,33 лв., възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, за процесуално представителство по
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б. И. Т. с ЕГН ********** ,
действащ лично, както и със съгласието на своя баща И. С. Т. , да заплати на
Дирекция природен парк “В” с БУЛСТАТ ххх , сумата от 1416,33 лв.,
разноски сторени в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на Р. С. Т., като трето лице -помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7