Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
29.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2706 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 108
ЗС.
Предявени първоначално са активно,
субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за
установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот: апартамент №***, находящ се в бл.***, вх.**, на ***
етаж , в ж.к.****, гр.***, състоящ се от две стаи и кухня и с площ от 67, 90
кв.м, заедно с припадащото му се избено помещение №11 и 2,17% идеални части от
правото на строеж определена със Заповед №695/29.051992 на Кмета на Община
Враца, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху
описания недвижим имот.
Производството е образувано по
искова молба от С.Д.К., ЕГН **********,
постоянен адрес *** , действащ чрез пълномощника си адв. Б. Р. от САК против Н.М.С. и С.Г.С. за установяване
правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: апартамент №***,
находящ се в бл.**, вх.**, на ** етаж , в ж.к.“***“, гр.****, състоящ се от две
стаи и кухня и с площ от 67, 90 кв.м, заедно с припадащото му се избено
помещение №*** и 2,17% идеални части от правото на строеж определена със
Заповед №695/29.051992 на Кмета на Община Враца, както и ответниците да бъдат
осъдени да предадат владението върху описания недвижим имот.
В хода на процеса ответникът Н.М.С.
е поминала.В проведеното на 12.10.2021 г. открито съдебно заседание съдът е
конституирал наследника на С., а именно Б.Г. С..В същото съдебно заседание
ищецът е направил на отказ от иска спрямо Н.С. и Б.Г.С., поради което и на
основание чл. 233 ГПК, съдът е прекратил производството по делото по отношение
на конституираната в същото съдебно заседание ответник Б.Г.С. ЕГН: **********.Определението
за прекратяване не е атакувано и е влязло в законна сила.
С исковата молба ищецът твърди, че първоначалният собственик
на името на който е закупен имота по реда на чл.117 от ЗТСУ от продавача СД
„Изграждане на селищните места“ - Враца е Д.ЙО.М., ЕГН **********.След смъртта
на Д.ЙО.М. видно от акт за смърт № *** от **.**.***г , апартаментът е
деклариран към Дирекция местни данъци и такси Враца от преживялата го съпруга Б.С.М.,
ЕГН **********, което се установявало от Удостоверение за данъчна оценка изх.№3128/27.06
и същата е заплащала данъците на имота.На 28.07.2009 г., Б.С.М. поминала, видно
от препис извлечение № 2 от акт за смърт, съставен на 29.07.2020.Предвид факта,
че единствената дъщеря на Д.ЙО.М. и Б.С.М. - Т.Д.Г. починала на 05.02.1991 г.,
всеки от съпрузите завещал на другия „цялото си движимо и недвижимо имущество,
включително паричните влогове, инвентар и багаж, и оставят за пазене и
съхранение в Нотариална Служба Враца саморъчни завещания в запечатан плик. По
молба на С.Д.К. и представено пълномощно от него и майка му Г.С.Г. на
19.08.2009 г., по молба от заинтересованите наследници били отворени
саморъчните завещания на Д.ЙО.и Б.С., съхранявани под № ***/*** , нот.дело №***/**г
и №***/**, нот. дело **/**г. След няколко години било издадено удостоверение
изх.№ *** /**.**.**г. от служба по вписванията, което удостоверява съдържанието
на саморъчното завещание на Д.ЙО.М., с което завещава на съпругата си Б.С.М.
„цялото си движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове,
инвентар и багаж. В тази връзка се посочва, че по време на придобиването с
писмен договор за покупко-продажба №***/**.**.** г. на процесния апартамент, Д.ЙО.М.
е женен за Б.С.М. и същият се явява придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, като след смъртта на Д.М. на **.**.** г. СИО става разделна и Б.С.М.
притежава 1/2 идеална част като свое лично имущество и наследява по завещание
другата 1/2 идеална част. На ***.**.*** г., след смъртта на Б.С.М. –акт за
смърт-препис извлечение №** от **.**.**г, сестрата на Б.- Г.С.Г. подава
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№*** на **.**.**2 г в Община Враца ДИРЕКЦИЯ-
ФИАМПОС - отдел местни приходи и получава удостоверение за данъчна оценка № ДО
0005208 от **.***.** г.От този факт се извежда извода, че с това правно
действие, Г.С.Г. е приела наследството от сестра си Б.С.М.. На **.**.**г. Г.С.Г.
починала, за което е издаден акт за смърт №** от **.**.**г.
Посочва се на следващо място, че е
видно от удостоверение за наследници №** от **.**.***г. на Г.С.Г. , че неин
единствен наследник е С.Д.К., ЕГН **********.Видно от приходна квитанция №***
от **.**.** г , С.Д.К. е платил всички
данъци на имота партидата на имота ****, който се води на негово име.
От смъртта на леля си Б.С.М. /***.**.***г
/, която ищецът лично догледал и погребал по обичайния ред, той е приел
наследството първо чрез майка си Гергевка Станкова, а след нейната смърт през
2014 г. и лично, декларирал е имотите , включително и процесния на свое име.
Ищецът навежда твърдения, че живее в
един от имотите в с.**** необезпокоявано и непрекъснато от смъртта на леля си Б.С.
М. на **.**.**г, а процесният апартамент владее непрекъснато от 2009г.Това
владение не е скрито и тайно, а явно и демонстрирано, като ищецът е предоставял
имота за ползване на други лица срещу заплащане на консумативите. Публично
известно било в с.Лютаджик, че ищецът се държи като наследник и собственик на
имотите и никой не е оспорвал тази негова собственост с фактически и правни
действия.
Твърди, че той е упражнявал
непрекъснато и несмущавано владение върху процесния имот от **.**.**г. и на
основание чл.78 ЗС е изтекла както кратката,така и 10 годишната придобивна давност
до ***.**.*** г. , поради което той е придобил процесния имот и на основание
придобивна давност, прибавена към наследството.
Позовава се първо на кратката давност
от 5 г., тъй като смята че е добросъвестен и владее имота на основание
наследство, годно да го направи собственик.
Евентуално, претендира и дългата
десетгодишна давност, която счита, че е изтекла от ***.**.**г /датата на
смъртта на леля му Б.С.М./ до **.**.**г. В конкретната хипотеза присъединява
владението си към владението на праводателя си Г.С.Г., която формално владее
процесния имот от **.**.** г до **.**.**г /датата на нейната смърт/, защото го
е приела наследството видно от удостоверение за данъчна оценка от 2012 г.
В срочно подаден отговор,
ответниците, чрез процесуалният си представител – адвокат С.Х. – САК, намират
предявените искове за неоснователни.
На първо място се посочва, че видно
от представения договор за продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ, от **.**.** г., Д.ЙО.М. е придобил по време на брака процесния
недвижим имот- апартамент № **, находящ се в гр. ***, кв. „**“, бл.**, вх. „**"
ет. **. Имотът е придобит по време на брака с неговата съпруга, Б.С.М., ЕГН **********,
починала на **.**.** г. СИО е прекратена със смъртта на Д.ЙО.М., ЕГН **********,
към който момент е била починала, родената по време на брака дъщеря, Т.Д.Г.,
ЕГН **********, починала на **.**.** г., която не е оставила наследници. По
правилата на чл. 8, във вр. чл. 9, ал. 2 ЗН, преживялата съпруга Б.С. М.
наследява заедно със призованите към наследяване братя и сестри на Д.М., а
именно С. Йо. С., ЕГН ********** и И. Йо. М., ЕГН **********, починал на **.**.**
г. От изложеното е видно, че в полза на призованите за наследяване братя и
сестри на Д.М.е придобито правото на собственост на основание наследствено
правоприемство върху 1 /12 идеална част за С. Йо. С. и 1 /12 идеална част за И.
Йо. М., върху всички недвижими имоти и движими вещи, съществували в
патримониума на наследодателя, Д.М., към момента на откриване на наследството
му. След смъртта на общия наследодател ползването на съсобствените вещи е
продължило да се осъществява от Б.М. Фактическото ползване на имота, не следва
да се възприема като осъществяване на владение върху него. В случая, Б.М. е
владелец на собствените си идеални части от имота и държател на идеалните части
на останалите съсобственици и сънаследници. Прави се възражение, че от
откриване на наследството на Д., Б.М. не
е превърнала държането на идеалните части на останалите съсобственици във
владение, а още по малко същата да е отблъснала владението на останалите
съсобственици и сънаследници.
Прави възражение, че в полза на Б.М.
не е настъпило прехвърлителното действие на извършеното в нейна полза разпореждане
за след смъртта на Д.М., защото облагодетелстваното лице, Б.М., не е заявила
воля да приеме завещателното разпореждане, а извършването на част от
фактическия състав след смъртта на облагодетелствания от трето лице изключва
транслирането на права, които са предмет на завещателното разпореждане.
Възразява, че декларирането на имота от Б.М. или нейната сестра Г. Г. и /или
нейният син С.К. съставляват действие по приемане на завещанието или действия
на противопоставяне на владението на останалите съсобственици и сънаследници в
притежаваните от тях идеални части.
Твърди се на следващо място, че
доколкото завещателното разпореждане е отворено, но в компетентността на
нотариуса не се включва оценка на действителността на същото, а именно, дали са
спазени разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал .1 ЗН, с настоящия отговор оспорва
действителността на завещанието като твърди, че то не е написано ръкописно от
самия завещател, не съдържа означение на датата, на която е съставено и не е
подписано от Д.М.или подписа не е поставен под завещателното разпореждане.
Прави се искане на основание чл. 193 ГПК, във връзка с направеното оспорване на действителността на завещанието,
съдът да откриете производство по оспорване на действителността на документа,
който има характер на частен, от който се ползва ищцовата страна и да укаже чия
е доказателствената тежест, като в тази връзка да бъде предоставена възможност
да бъдат направени доказателствени искания.
Моли, чрез възражение, съдът да
прогласи недействителността на завещателно разпореждане, извършено от Д.М.в
полза на Б.М., оставено за съхранение под № **/** г„ нот. д. № **/**1 г. в
службата по вписванията- гр. Враца и отворено на **.**.** г. за което е
издадено удостоверение от **.**.** г„ поради не спазване на условията на чл.
25. ал. 1 ЗН.
Поради тези и други подробно
изложени в отговора аргументи, предявеният иск се намира за
неоснователен.Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представения по делото договор за
продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от 10.11.1992 г., че
Д.ЙО.М. е придобил по време на брака процесния недвижим имот- апартамент №**,
находящ се в гр. **, кв. „**“, бл. **, вх. „**" ет.**. Имотът е придобит
по време на брака с неговата съпруга, Б.С.М., ЕГН **********, починала на **.**.**
г. Семейната имуществена общност е прекратена със смъртта на Д.ЙО.М., ЕГН **********,
към който момент е била починала и родената по време на брака им дъщеря, Т.Д.Г.,
ЕГН **********, починала на 05.02.1991 г., която не е оставила наследници.
Всеки от съпрузите завещал на другия „цялото си
движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове, инвентар и багаж,
и оставил за пазене и съхранение в Нотариална Служба - Враца саморъчни
завещания в запечатан плик. По молба на С.Д.К. и представено пълномощно от него
и майка му Г.С.Г. на **.**.** г., по молба от заинтересованите наследници били
отворени саморъчните завещания на Д.ЙО.и Б.С., съхранявани под № **/** ,
нот.дело №**/**г и №**/**, нот. дело **/**г. / л.204 и 206/.Представени по
делото са и копия от протоколите от обявяване на саморъчните завещания на **.**.**
г. / л.205 и 207/.
От представеното удостоверение изх.№ 509 /10.09.2012г.
от служба по вписванията, което удостоверява съдържанието на саморъчното
завещание на Д.ЙО.М., с което завещава на съпругата си Б.С.М. „цялото си
движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове, инвентар и багаж.
Установява се по делото, че Б.С.М., ЕГН **********,
починала на **.**.*** г.
Установява се от приетия по делото препис извлечение
от акт за смърт /л.17/, че Г.С.Г. е поминала на **.**.** г., а от представеното
по делото удостоверение за наследници /л.19 / се установява, че неин единствен
наследник е ищеца С.К..
Видно от представената по делото приходна квитанция №****
от **.**.** г. е, че С.Д.К. е платил всички данъци на имота ,с партидата на
имота ****, който се води на негово име.
Представен по делото е договор за продажба на
наследство, вписан в Службата по вписванията – гр.Враца на ***.**.** г., с
който Т. Т. П. продава на С.Г.С. своите дялове от наследството на Д.ЙО.М. и Б.С.М..
Представен по делото е договор за продажба на
наследство, вписан в Службата по вписванията – гр. Враца на **.**.** г., с
който В. И. И. продава на С.Г.С. своите дялове от наследството на Йо. М. М., на
Д.ЙО.М. и на И. Й.М..
Представен по делото е и договор за продажба на
наследство, вписан в Службата по вписванията – гр. Враца на 02.04.2021 г., с който
С. Йо. С. продава на С.Г.С. своите дялове от наследството на Йо. М. И. и на Д.ЙО.М..
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели.
В показанията си свидетеля Г. Н. М.
пояснява, че познава страните и знае за какво е спора в днешното съдебно
заседание. Наясно е с апартамента в ж.к. „***“, тъй като е живял в него. Той се
намира в кв. „****“ бл. **. Знае, че С. *** и го помолил да му даде ключа от
него, за да живее в този апартамент. Споделили и с баба Б.– тя казала, че няма
против, определила цената, колко трябва да й се внася на месец, като наем. На
нея лично давали парите. Ползвал това жилище на С., тъй като се събрал с друга
жена и се наложило да напусне неговото жилище, това било през 2000 г. Разбрали
се със С. и той му предоставил ключа. В апартамента живял две-три години и си
намерил работа на летището в гр. Враца. Работата била такава, че гледали
животни и трябвало да живеят там и да напуснат жилището, няходящо се в кв. „***“
№ **, което направили към ** г. След смъртта на баба Б., живяли и втори път в
апартамента на С., тъй като си намерили друга работа в града – в магазин на
пазара. През 2009 г. намерили работа в магазин на пазара и се наложило да
попита С. за ключ от апартамента, но тогава баба Б.била вече починала към този
момент. Там познава комшията от лявата страна – В.се казва и има две деца,
нейният мъж работил във Водоснабдяване и канализация, но с нея се срещали по-често.
Вторият път, когато взел ключа от С., пребивавали в апартамента три години.
Напуснали жилището, тъй като майка му се разболяла и трябвало да напуснат града
и да отидат на село, за да я гледат. През това време плащали сметки – наем,
всичко, което си трябвало. Наемът бил определен в размер на 50,00 лева месечно.Свидетелят
посочва, че познава ответникът, не е имал претенции за нищо. Ползвали жилището,
както първия, така и втория път под наем, с месечен наем от 50,00 лева, който
първо се заплащал на баба Б., докато била жива, а след това на ищеца С.. Не
може да си спомни кой сезон от годината отишли втория път да живеят в жилището
на С.. Никога не е виждал ответникът С.С. в процесния имот, нито неговата баба
и чичо. Под тях имало едно момче, казвало се Ц., в другия апартамент живеели
хора под наем, но с Валя най-често се виждали.
В показанията си свидетеля Б.А.М.изяснява,
че познавам страните по делото, от едно село са – с. ***. Знае и за какво се
води делото, знае апартамента. Има познание за апартамента, намира се в ж.к. „***“,
в гр.***.Свидетеля пояснява, че посещава почти всеки месец в гр. Враца, тъй
като е земеделски производител, идвал да си плаща осигуровките. С. имал кола „****“, идвали с колата,
събирали се по трима-четирима човека, за да свършат работа. Изяснява също така,
че процесния апартамент е на четвъртия етаж, срещу асансьора. Апартаментът
отвътре не е обзаведен – има маси и два стола. Вратата си е обикновена, както
по „Тошово“ време, обикновените - старите врати. Б.и М. имали дъщеря, тя починала
и нямали други наследници. Били осиновили едно момче, то работело една-две
години в хранилището в с. Л***. Не могли да се разберат нещо с осиновителя и се
разделили - той напуснал и останали само двамата – М.и Б.. За тях се грижи
полагал С.. След като М. починал, мисли, че това било през 2007 г., Б.останала
сама и С. се грижел за нея. Селото е малко и се знаят тези неща. Свидетеля
посочва, че е бил гробар на Б. С. поел всичките разходи, дори взел пари назаем,
за да свърши работа. С. идвал докато бил по-малък, на празници и на сборовете
най-вече, когато има свободно време. Не го е виждал да помага с труд на тия хора
– Д. и Б.. Не живее в съседство. От 10 години се самоосигурява. От десет години
насам идва в гр.Враца. Има информация, че С. е плащал сметки за вода, ток, за
такива неща. Когато ходил в апартамента в ж.к. „****“, вътре имало само два
стола и маса. Не познава никой във входа, в който се намира апартаментът. Не е
виждал ответника С. във въпросния апартамент. Не е виждал също така бабата на
ответника С. и неговия чичо – И. Твърди,
че не са роднини нито с ищеца, нито с ответника.
Разпитан, свидетеля В. П. А. пояснява,
че знае за какво се води делото. Живее на постоянен и настоящ адрес по личната
карта, в блок **. Ищецът го познава. Желае да разкаже всичко за апартамента, с
който ги дели само една стена.Посочва, че живее в апартамент № **, а делото се
води за апартамент № **. През 1992 г.
апартаментите в бл. ** били обявени за продажба от една организация,
която е към Общината. Продажбата не се извършила в самия блок, а в офис на
Табашкия мост в гр. Враца, където се били наредили на опашка и трябвало да си избират
апартаментите по разгъната скица на блока. След като всеки си избрал апартамент
по скицата, всеки с личния си автомобил и инженера, който бил на блока – Р.М.,
отишли да видят какво са избрали по скицата. Тогава във входа си видяли
съседите. Б. Д. бил закупил апартамент № **. Той казал, че е от с. Лютаджик, че
е работил в горското стопанство, че няма да бърза да обзавежда апартамента,
като тях, тъй като няма да живее в него, а ще го отдава под наем. Така и станало.
Д. отдал жилището под наем на една рускиня със сина й, тя била разведена, имали
и едно голямо куче. Контактували много често. Събирали се следобед да пушат.
Отказала цигарите през 1998 година и поради тази причина си спомня, че Д. бил
починал. Това било някъде края на 1997 г. или средата на 1998 г., не си спомня със сигурност. След това,
жилището било отдавано под наем и отново съседите ги помни. Жилището след това
било отдадено на М. на П., с две деца на възрастта на децата на свидетеля.
Събирали се пак следобедите. След като М. и П. напуснали жилището, същото било
отдадено на Г. и Г. от с. Л., но те живяли два пъти в това жилище, защото леля Б.–
съпругата на бай Д., им дала първия път жилището до 2008 г. - 2009 г. някъде. Б.починала 2009
г. След 2009 г., жилището пак се отдало
под наем на Г. и на Г., които се върнали за втори път в гр. Враца. Те продавали
зеленчуци на кооперативния пазар. През
2014 г. - 2015 г. в този период
от време, съпругът на свидетеля бил домоуправител на входа, имали проблеми с
течове на покрива и започнали да търсят С. ***,тъй като той идвал често вече,
след смъртта на леля Б., да участва в ремонтните дейности на входа. През този период от време, той дошъл и живял
малко. Живял къс период в жилището и се чувствал, като собственик. Знаели, че
той владее имота. Имал си ключ. Когато идвал в гр. Враца с неговата майка, попитал
за данъчното, за да плати натрупаните данъци за имота.Всичко това става през
2014 г.-2015г. През 2019 г., тъй като мъжът на свидетеля се отказал да бъде
домоуправител, решили да вземат служебен домоуправител. Навън пред входа се поставил въпроса за трите
необитавани жилища – кой и как ще участва в заплащането, за служебния
домоуправител.Свидетеля лично ,гласно на
събранието поел ангажимента да отиде до село Л. при С. /С./, за да разговаря с
него. Времето било горещо, отишли в с.Л. Не знаели къде живее С., нито тя, нито
нейния съпруг. Попитали кмета на с. Л. къде живее С.. Кметът В. казал, че ще го намерят на центъра. Тримата
отишли на центъра, той бил в магазина, купувал си нещо, седнал на
масата.Свидетеля влязъл да си взема бира
отвътре, но се оказало, че познава и магазинерката, която е бивша нейна
съседка, тя попитала откъде познава Станко и какво иска от това добро момче.
Той погребал леля си и я отредил, както подобава. Живее в нейно жилище. Седнала
при него, С. бил там, кметът също. Тогава му обяснила, че в техния вход ще има
служебен домоуправител. Той казал, че работи в момента и че ако има нещо да
платят, а той после ще възстанови
сумата, имал си ключ на входа. Това било 2019 г. - лятото. На 19.11.2019г.
излетели за щатите с нейния съпруг. Декември месец звъннал телефона на
свидетеля в щатите, но той затворил телефона, защото имал безплатни минути и
набрал номера на С. и го попитал какво иска, защото не може да говори много,
защото е в щатите за 3-4 месеца. Той казал, че са разбили апартамента, дали е
чула нещо, сменена била бравата, не можел да си влезе в жилището. Казала му, че
не знае нищо, защото от 19 ноември не е в България и като се прибере, ще
разговарят. След прибирането им в България – февруари, март дори и по-късно
мисли, че било, свидетеля бил потърсен от дознател на ОД на МВР, тогава дал
писмени обяснения, относно това дали е чул за процесното жилище. Тогава
обяснила на дознателя, че прибирайки се в България, от входа разбрала от
съседите /тъй като се познават много добре/, че някой си е позволил да даде на
лице ключ от входната врата. На събрание свидетеля им се скарал, за да им
покаже, че не е редно да се даде ключ на лице, което не е собственик, което не
го познават и не обитава жилището. Казала им, че това не трябва да се случва,
защото вратата е разбита, видяла това лично. Вратата е талашитена и се вижда,
как вратата е разбита. През 2019 г. - 2020 г. не е виждала ищеца С. да идва.
Отивайки към стаичката виждала, че електромерът върти, става въпрос за тази
година - юли, август и септември 2021 г. и започнали да идват писма на името на
бай Д. за неплатени сметки. Свидетеля посочва, че спи в детската от 2014 г.,
която е една стена от спалнята на съседния апартамент. Чула клопане в процесния
апартамент, чувало се, че има някого, но държи да отбележи, че ако бил ищецът,
то уговорката ни им била /както с всички, които не обитават жилищата/, като си
дойдат да им се обадят, да чукнат на вратата, да кажат, че са си в жилището и
да не се притесняват. След като не им се обадил, свидетеля споделила с мъжа си
е казала, че има някой, който не го познават, но не е ищеца. През една нощ в
02:00 часа и се чукнало на вратата, явно бил човек, който няма телефона на
свидетеля. По това логически разсъждава, че е човек, който не я познава.
Познават се всички във входа. Никога не е виждала ответникът. За първи път го
вижда в днешното съдебно заседание. Не са разговаряли, не е идвал на събрания.
Не е виждала в апартамента бабата на ответника С. – С., която е сестра на Д..
Не е виждала и чичото на ответника – бай И.. Не е виждала никого, освен бай Д.
- собственика на жилището и квартирантите, които изредила в последователността.
Тя живее в левия апартамент № **, след това е дългата стена, т.е. апартамент № **
е в средата, но не веднага срещу стълбите. Апартаментът № ** не се намира срещу
асансьора. Намира се малко от дясната страна. От стълбите в ляво има асансьор и
нейния апартамент. Силно впечатление и направило, че вратата била разбита и я
притеснява това. Талашитената врата си е същата, не е боядисвана, откакто си я
помни, все си е тая. Винаги са имали за
собственик ищеца и него го търсят в с.Л. Не знае дали е записан в Домовата
книга. Домовата книга дори е изчезнала. След 2019 г. домовата книга изчезнала.
В нейно отсъствие не знае кой какво се е регистрирал и какво е правил. Плащали
са за покрива, като парите ги събирал В. от първия етаж.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и допълващи се.
На основание чл. 193 ГПК, във връзка
с направеното оспорване на действителността на завещанието, съдът откри
производство по оспорване на действителността на документа, който има характер
на частен, от който се ползва ищцовата страна.В тази връзка по искане на ищеца
по делото бе назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза. Оспорена
бе автентичността на Саморъчно завещание оставено под номер **/** г. по нот.
дело №**/** г. в Службата по вписванията гр.Враца и отворено на **.**.** г., с
което Д.ЙО.М. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на своята
съпруга Б.С. М.Съгласно категоричното заключение на вещото лице, представеното
за изследване Саморъчно завещание от **.**.** г. оставено за съхранение под № **/**
г., нот.дело № ** /** г. в Службата по вписванията - Враца, е написано и подписано за „завещател” от Д.ЙО.М.
с ЕГН **********,***. Враца.
Съдът кредитира експертното
заключение като обективно и компетентно изготвено, прието без възражения от
страните по делото.
Други относими доказателства по
делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По главния иск по чл. 108 ЗС:
В тежест на ищеца по предявения иск
е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание –
наследствено правоприемство и осъществен фактически състав на изтекла
придобивна давност - упражняване на
фактическа власт върху имота от неговите наследодатели Б.С.М. и Г.С.Г., както и
изтеклия период от време на упражняване на фактическата власт; както и че
понастоящем ответника владее процесния имот.
Установи се по делото, че ищецът е единствен
наследник на починалата си майка Г.С.Г., починала на ***.**.** г. По делото
не са събрани данни приживе наследодателят на ищецът да се е позовал на
изтеклата давност в негова полза придобивна давност, но позоваването не е
елемент от фактическия състав на посоченото придобивно основание, а само
процесуално средства за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Ето защо, не е налице
пречка правата, които законът свърза с придобивната давност, да бъдат признати
на ищеца С.К., в качеството му на наследник на Г.С.Г., в рамките на настоящия
съдебен процес по спор за собственост - т.2
и т.3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012
г., ОСГК на ВКС.
Законодателят е уредил придобивната
давност като оригинерен способ за придобиване на вещни права в чл.79 ЗС. Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен
от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Отговор на въпроса кога един владелец е добросъвестен
дава чл. 70, ал. 1 ЗС, а именно - когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
Владението е едновременно проявление
на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия,
които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик – /в този смисъл ППВС № 6 от
1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява
законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. В случая
както обективният, така и субективният елемент са доказани по делото, като
презумпцията за своене на имота не е оборена от ответника. Категорично по
делото се установи, че от смъртта на леля си Б.С.М. /29.07.2009г.
/, която ищецът лично догледа и погреба по обичайния ред, той е приел
наследството първо чрез майка си Г. С., а след нейната смърт през 2014 г. и
лично, декларирал е имотите , включително и процесния на свое име.
Ищецът живее в един от имотите в
с.Лютаджик необезпокоявано и непрекъснато от смъртта на леля си Б.С. М. на **.**.**г,
а процесният апартамент също владее несмущавано от **.**. **г.
Това владение не е скрито и тайно,а
явно и демонстрирано, като ищецът е предоставял имота за ползване на други лица
/св. Н. - срещу заплащане на наем от 50 лева за времето от 2009 г. до 2012 г./
От разпитаните по делото трима
свидетели категорично се установи, че ищеца се е държал като собственик на
процесното жилище – упражнявал е правомощия на собственик –да го владее, държи
и отдава пад наем на трети лица, както и да събира доходите от него. От
показанията на св. А. / непосредствен съсед на процесния апартамент 20/ се
установява безспорно и несъмнено, че още преди Б.С. да почине, ищеца е отдавал
имота под наем /на св. Н./, а тя като собственик е получавала наема. След
нейната смърт, св. Н. е ползвал имота с жена си Г. отново за две години, а в
известен период след 2014 г. ищецът е живял и лично няколко месеца в процесния
имот, защото е работил във Враца /виж св.показания на св. А./ И тримата
свидетели са категорични, че никога не са виждали ответника С. в процесния
имот.
Установи се също така, че ищеца се
грижел и обслужвал задълженията свързани с имота, като го е наглеждал, плащал
сметките към входа по него/св.В.А.и св.Б.М. /.
Това своене като време продължило
над 10 години -от датата на смъртта на леля му Б.С. -**.**.** г. до**.**.** г.,
към който момент за него е настъпил фактическият състав на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Установи се по делото освен това, че
понастоящем ответника владее процесния имот.Това обстоятелство освен това не се
оспорва от ответника по делото.
Съдът достигна до извод, че са
налице елементите от фактическия състав на предявения ревандикационен иск /придобивната
давност, вследствие на която ищецът е придобил собствеността върху процесния
имот. При този извод ищецът С.Д.К. се явява единствен собственик на целия имот въз
основа на давностно владение и наследствено правоприемство. Предявеният иск
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Този извод на съда не може да бъде
разколебан от представените от ответника договори за продажба на наследство.На
първо място същите са сключени след датата на която ищецът е придобил
собствеността върху имота по давност -28.07.2019 г.Необходимо е също така да се
отбележи, че лицата, които са прехвърлители по посочените договори нямат
никакви права върху процесния имот, поради което в случая е приложим принципа,
че никой не може да се разпореди с права, които не притежава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и като
съобрази направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на сумата от 1412,47 лв., от които – сумата от 115,87 лв.
държавна такса, 20.00 лева – такса кадастър, 11.60 лв. – такса вписване, 15.00
лева – такса за съдебни удостоверения,250.00 лева – депозит за вещо лице, както
и 1000,00 лв. адвокатски хонорар. Направеното от ответника възражение за прекомерност
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно. Минималният размер
на дължимото се адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, вр. ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС, е в размер на сумата от 877,61 лв., като с оглед на
фактическата и правна сложност на делото,както и с извършената от процесуалния
представител дейност – подаване на искова молба и писмена защита, както и явяването
в две съдебни заседания, съдът намира, че платеният хонорар от 1000,00 лв. не е
в прекомерен размер.
Така мотивиран, Врачанският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника С.Г.С., ЕГН:
**********, че ищецът С.Д.К., ЕГН: ********** е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № ** с идентификатор № ***.**.**.**.** /дванадесет
хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и девет точка тринадесет точка две
точка двадесет и едно/, находящ се в гр. Враца, Община
Враца, Област Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-**-**/**.**.** год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота: гр. Враца, п.к. ***, ж.к. „***“,бл. **, вх. „**”, ет. ** /четвърти/,
ап. * /двадесет и едно/, който самостоятелен обект се намира на етаж **
/четири/ в сграда с идентификатор № ***.**.** /дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет точка хиляда и девет точка тринадесет /, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 67,90 кв. м. /шестдесет и
седем цяло и деветдесет стотни кв. м./, заедно с прилежащи части: МАЗЕ № ***
/единадесет/ и съответните идеални части
от общите такива на сградата, и от правото на строеж върху мястото, ниво 1
/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ***.**.**.**.**, **.**.**.**.** и **.**.**.*.**,
като ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН: **********
да предаде владението на гореописания имот на С.Д.К., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.С., ЕГН: ********** да
заплати на С.Д.К., ЕГН: ********** сумата от 1412,47 лв., представляваща направени разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: