№ 286
гр. Русе, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200432 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. И., чрез адв. К. С., депозирана против
наказателно постановление № 22-4569-000368/16.01.2023г. на Началник РУ
Две могили при ОДМВР - Русе, в частта му, в която на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление в
обжалваната му част, в която на жалбоподателя е наложено наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ е незаконосъобразно, тъй като към
датата на извършване на деянието жалбоподателят е бил неправоспособен
водач и не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното
постановление в обжалваната му част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба по изложените в същата и доразвити в хода по същество
фактически и правни доводи.
Въззиваемата страна Началник РУ Две могили при ОДМВР - Русе,
редовно призована, не изпраща представител в проведеното съдебно
1
заседание и не взема становище по същество на жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на
издаденото наказателно постановление. Същата е депозирана в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът, след като обсъди инвокираните в жалбата и доразвити в хода и
по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира, за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 759453/08.10.2022г. против жалбоподателя, за това,
че на 08.10.2022г., в 21,42 часа, в село Тръстеник, на кръстовището на ул.
„Варна“ и ул. „Шести септември“, управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № **** по път отворен за обществено ползване след употреба на
алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 1,12 на хиляда, установено с техническо
средство – Алкотест Дрегер с фабричен № ARPM 0807, което е субсумирано
като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били
депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване №
137027/08.10.2022г., в което същият удостоверил избора си да бъде изследван
с медицинско и химическо изследване, но не се е явил в посоченото в талона
лечебно заведение, за да даде кръвна проба за изследване.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на
доказване факти, включени в предмета на доказване, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
2
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои
отхвърля. Всички доказателства се намират в корелативно единство и
напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена
фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които
са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена
правна норма. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на настоящото
производство доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
Концентрацията на алкохол в случая е установена с техническо средство
от одобрен тип „Алкотест Дрегер“ с фабричен № ARРM 0807, преминало
първоначална и последваща проверка на средствата за измерване.
Правилно е издирана и приложена, и съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, в която
3
кумулативно предвидените наказания „Лишаване от право да управлява
МПС“ и „Глоба“ са в абсолютни размери, а именно „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца“ и „Глоба“ в размер 1000 лева, каквито
именно размери на административните наказания са наложени на наказаното
лице.
В случая обаче от доказателствата по делото – справка за нарушител и
докладна записка безспорно се установява, че към датата на извършване на
нарушението жалбоподателят е бил неправоспособен водач и не е притежавал
свидетелство за управление на МПС.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 6, б.
„а“ от Постановление № 1 от 17. I. 1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС,
деец, който няма правоспособност да управлява моторно превозно средство,
не може да бъде лишен от такова право. Наказанието лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство се налага на водачи, които притежават
такова право към датата на извършване на нарушението, а не и за евентуално
бъдещи такива права. Затова деец, който няма правоспособност да управлява
моторно превозно средство, не може да бъде лишен от такова право.
Допустимо е да бъде налагано наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ на водачи, притежаващи свидетелство за управление, макар и не от
същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право,
защото последните поначало не са го загубили, а временно им е било
забранено да го упражняват, но не и на водачи, които не притежават въобще
право да управляват МПС.
В настоящия случай безспорно е установено и доказано, че към датата
на извършване на административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, същият не е бил правоспособен водач и не е имал издадено
свидетелство за управление на МПС, което да удостоверява това негово
право.
В същия смисъл е и Решение № 17 от 24.01.2015 г. на ВКС по н. д. №
1758/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ю. К., в което изрично е прието,
че наказанието лишаване от право да се управлява МПС може да бъде
наложено само, ако подсъдимият притежава съответната правоспособност
към момента на извършване на деянието.
С оглед изложеното в нарушение на материалния закон на нарушителя е
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, каквото право
4
той не е притежавал към датата на извършване на деянието, поради и което
наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
неоснователни се явяват твърденията, развити в хода по същество, че на
жалбоподателя са отнети по-голям брой контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение При първоначално издаване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за
отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. С оглед изложеното
следва извода, че на водача не са отнети контролни точки, доколкото в
наказателното постановление е посочено, че същият има именно 26
контролни точки.
Отделно от това понятието контролни точки е законово дефинирано в
чл. 157, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба, контролните точки служат за
отчет на извършените от водач на моторно превозно средство нарушения,
като съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДвП с подзаконов нормативен акт – Наредба се
определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.
Отнемането на контролни точки, няма самостоятелен санкционен
характер, което се установява както от легалната му дефиниция, така и от
систематичното място на разпоредбите, регламентиращи реда за отнемане на
същите, поради и което отнемането на контролни точки, не представлява
административно наказание, което е видно и от разпоредбата на чл. 13 ЗАНН,
а законова последица от извършеното нарушение, фигуриращо в списъка по
Наредбата, което следва и от буквалното тълкуване на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, съгласно която разпоредба контролните точки се отнемат въз
основа на влязло в сила наказателно постановление.
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са
5
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4569-
000368/16.01.2023г. на Началник РУ Две могили при ОДМВР - Русе, САМО
В ЧАСТТА МУ, в която на С. С. И., ЕГН: **********, с адрес ****, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ ЗА СРОК ОТ 12
МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В частта, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда лева), на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказателното
постановление не е обжалвано и същото е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6