Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/28.02.2022г.
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на седемнадесети февруари , през
две хиляди двадесет и втора година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Лазарова ,и с участието на прокурора Галя Александрова като
разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№538/2021г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Производството
е образувано по жалба ,подадена от Л.Б.Г. с адрес по чл.8 ,ал.1,т.1 от ДОПК:гр.Монтана, ул.“И*** “№* , вх.* ,ет.* ,ап.* ,чрез процесуалния й
представител, адв. В.П. *** против Ревизионен акт №Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.
, издаден от началник на сектор,възложил ревизията Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен
инспектор по приходите,ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Велико Търново,потвърден
с Решение № 130/05.11.2021г. на Б***
М*** Н*** -директор на Дирекция
"ОДОП"-Велико Търново , при ЦУ
на НАП – София. С Ревизионния акт /РА/са установени задължения на жалбоподателката
за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода :
01.01.2014г. - 31.12.2014г. в размер на 10 089,00лв. ,ведно с лихви за
просрочие към тях в размер на 6 411,49лв.,изчислени към 03.08.2021г.,т.е.
в общ размер на 16500,49лв./л.35-гръб,т.І/.
В жалбата се твърди, че при издаване на РА са
допуснати съществени процесуални нарушения ,като издадения РА е нищожен,като
издаден в нарушение на чл.109,ал.1 от
ДОПК. Твърди се ,че в конкретния случай ,срокът по чл. 109, ал.
1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство за установяване на
задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. започва да тече от 01.01.2016
г. и изтича на 31.12.2020г., а ревизионното производство е образувано на 05.01.2021
г., когато е връчена издадената на 04.11.2020 г. заповед за възлагане на ревизията/ЗВР/, т. е.
след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК. Излага се , че срокът по чл. 109, ал.
1 от ДОПК не е давностен, а преклузивен, тъй като с изтичането му се
преклудира възможността да се образува ревизионно
производство . Твърди се, че съгласно константната съдебна практика на ВАС
началният момент за броене на срока по чл. 109,ал.1 от ДОПК е моментът на връчване на Заповедта за
възлагане на ревизия на ревизираното лице ,а не момента на издаване на ЗВР,каквито
изводи се правят от ответната страна. Счита, че към датата на образуване на
ревизионното производство преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на
ревизионно производство е изтекъл, което е абсолютно основание за нищожност,респективно
незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл. 109, ал.
1 от ДОПК не са били налице предпоставки за образуване на ревизия по
отношение на задълженията за 2014 г., поради което обжалваното решение и ревизионния
акт следва да бъдат отменени. Моли съда да отмени като незаконосъобразен РА. В
съдебно заседание жалбоподателката ,чрез адв.П., поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Ответникът -Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД
на НАП- Велико Търново ,чрез процесуалния си представител ст.юрк.Харалампиев изразява
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди като
правилен и законосъобразен обжалвания ревизионен акт. По отношение
погасителната давност твърди ,че като меродавен
момент ,от който е започнало ревизионното производство следва да се счита
самото издаване на заповедта на възлагане на ревизия ,а не нейното връчване.
Прави искане за присъждане на разноски ,съгласно списък на л.242,т.І -юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1025лв. и държавна такса за частна жалба- 30,00лв..
Окръжна Прокуратура -Монтана ,чрез прокурор Г***
Александрова дава заключение за основателност на жалбата.Моли да се отмени РА
,като неправилен и незаконосъобразен,като издаден в нарущение на чл.109,ал.1 от
ДОПК.
Съдът като прецени оспорвания административен
акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
С Решение № 130/05.11.2021 г. на директора на дирекция“ОДОП“
– Велико Търново, постановено в производство по реда на чл. 152-155 ДОПК,
решаващият орган е потвърдил Ревизионен акт № Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.
, издаден от началник на сектор Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново ,с който са установени допълнителни
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДФЛ за 2014 г. в
размер на 10 089,00 лв. и лихви върху него в размер на 6 411,49 лв.
Решението е връчено на жалбоподателката по
електронен път на 16.11.2021 г. видно от намиращата се на л.19,т.І от делото
разпечатка за извършено електронно връчване. Жалбата е подадена в
Дирекция“ОДОП“ – В. Търново на 29.11.2021 г. / видно от плик с пощенско клеймо
на л.12,т.І/ т. е. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е процесуално допустима.
Ревизионното производство е съобразено с Тълкувателно
решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия и
е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.Започнало е с издаване на Заповед за възлагане на ревизия№Р-04001220006635-020-001/04.11.2020г., издадена от Ц*** М*** П*** – Началник на сектор
при ТД на НАП –Велико Търново,която видно от представената разписка на л.84 и л.91
,т.І от делото, е връчена на 05.01.2021
г.лично на жалбоподателката Л.Б.Г., която да обхване задълженията й за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014-31.12.2014
г.Преди връчване на ЗВР лично на лицето е предприето връчване по реда на чл.32 ДОПК ,като лицето е търсено и не е намерено три
пъти на постоянния му адрес ,за което са оформени 3 протокола/л.85-91,т.І/.Със
заповедта за възлагане на ревизия не се създават права или задължения и не се
засягат законни интереси на ревизираните субекти, а само се поставя началото на
ревизионните действия, след приключването на които се издава ревизионен акт.
Въз основа на нея са започнали действия по ревизиране и издаване на ревизионен
акт.Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/№ Р-04001220006635-020-002/22.03.2021г.
ревизията е възложена на Г*** П*** Т*** -Главен
инспектор по приходи/ръководител на ревизията/ и И*** А*** И*** -старши
инспектор по приходи.От представения по делото ревизионен доклад №Р-04001220006635-092-001/04.06.2021г.
е видно, че за 2014 г. е установено превишение на извършените от
жалбоподателката разходи спрямо получените доходи в размер на 100 896,95лв.
Определена е данъчна основа за 2014г. по чл.17 ЗДДФЛ в размер на
104 319,74лв.,в товачисло за доходи от трудови правоотношения
-3 422,79лв. и за доходи от други източници в размер на 100 896,95лв.
,при което дължимия данък е в размер на 10 089,00лв..
Видно от приложеното удостоверение за връчване/ л.78,т.І/ е, че ревизионния
доклад е връчен на жалбоподателката по електронен път на 07.06.2021 г. Срещу
Ревизионния доклад е направено възражение,вх.№97-01-1045/20.07.2021г./л.65,т.І/от
жалбоподателката ,чрез адв.В.П. ,в който се излагат доводи , че РД е издаден при съществено нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
Обжалваният Ревизионен акт № Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.
, издаден от началник на сектор Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново е издаден след извършена ревизия на Л.Б.Г. по
реда на чл.122 ДОПК , възложена със посочената по-горе Заповед за възлагане на
ревизия № Р-04001220006635-020-001/04.11.2020г. Обжалваният ревизионен акт № Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г. е
издаден от компетентни органи, определени на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
съгласно Заповед № 6/03.01.2017 г.на директора на ТД на НАП-Велико Търново , с
която Директора на ТД на НАП - Велико Търново е определил органи по приходите
компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на
ревизии, както и органи по приходите ,заместващи служителите ,компетентни по чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповед за възлагане на ревизии по чл. 110
от ДОПК, чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК и
проверки по делегация при условията на чл. 46 от ДОПК.Не се оспорва от
жалбоподателката материалната компетентост на органите ,издали РА. С оглед
изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен от формална страна- издаден е
в предвидената в закона писмена форма, подписан с КЕП, съдържа всички реквизити, предвидени в чл.
120 от ДОПК, вкл. подписи на издателите му/КЕП/в срока на действие на
удостоверението за КЕП и за двамата издатели на РА /04.11.2020г. -04.11.2021г.видно
от дискове, приложени в папка№2 към делото/,поради което не страда от пороци
във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т. е. мотиви. В тази връзка ревизионния доклад
,съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания ревизионен
акт, а издателите на същия изрично са препратили към неговите мотиви. Според
установеното в доктрината и съдебната практика същият ревизионен доклад
изпълнява и функцията на мотиви към ревизионния акт. Видно от представената по
делото разписка за връчване/л.38,т.І/ е, че ревизионния акт е връчен на
жалбоподателката на 24.08.2021 г.
Ревизионния акт е обжалван от Л.Б.Г. пред
Директора на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП- В. Търново,който с
Решение№130/05.11.2021г.го е потвърдил.Изрично в РА ,приходните органи приемат
,че протоколът ,с който е приключила проверката на ревизираното лице е връчен
на лицето на 05.01.2021г. и това е датата,на която същото е запознато по
надлежния ред с установеното несъответствие ,мотивите и конкретния размер на
несъоветствието/л.34,т.І/.Тогава –на 05.01.2021г. е връчена и заповедта за
възлагане на ревизия на ревизираното лице лично/видно от разписка на л.91,т.І от
делото,респ. ЗВР и разписка на л.238-239,т.І./
Основното
възражение в жалбата срещу РА пред съда се свежда до това -спазен ли е
преклузивния срок по чл.109,ал.1от ДОПК за образуване на ревизионно
производството срещу ревизираното лице, или не. В случая за дохода ,придобит
през 2014 г. жалбоподателката е следвало да подаде годишна данъчна декларация
до 30.04.2015 г., срокът за установяване на задължения по ЗДДФЛ за доходи ,придобити
през 2014 г. изтича на 31.12.2020 г. и
към датата на издаване на ЗВР-04.11.2020г. , с която е образувано ревизионното
производство, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл, но към
датата на връчването на ЗВР на ревизираното лице -05.01.2021г. същият е вече
изтекъл.
На първо място ,съдът следва да разгледа
въпросът спазен ли е срокът по чл. 109,ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионно
производство.
На
второ място,при спазен срок ,между страните по делото се спори и относно размера на установеното
превишение на извършените от жалбоподателката разходи спрямо получените от нея доходи за
2014 г. и размера на установената данъчна основа за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължимия данък ,определен с
ревизионния акт.
В
чл.
109, ал. 1 ДОПК законодателят е предвидил, че не се образува
производство по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са
изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е
следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация. В случая съгласно чл. 53,
ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за доходите придобити през 2014 г.
следва да бъде подадена в срок до 30.04.2015г., следователно срокът по чл. 109, ал.
1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2016 г. и е изтекъл на 31.12.2020 г.
Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, и преценката спазен ли е
преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК касае допустимостта на
образуваното административно производство. Административния орган е приел, че с
издаване на заповедта за възлагане на ревизия на 04.11.2020 г. срокът по чл. 109, ал.
1 от ДОПК е спазен. Съдът намира, че този извод на административния
орган относно началният момент на ревизионното производство е в противоречие с
трайната практика на ВАС, съгласно която, образуването на ревизионното
производство е свързано не с датата на издаване на заповедта за възлагане на
ревизия, а с дата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия на
ревизираното лице. Съгласно постановените решение по адм. дело № 9906/2014 г.,
адм. дело № 392/2015 г., адм. дело № 9301/2016 г. и др. ревизионното
производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото
лице, а не с издаването й. С оглед на това съдът приема, че в случая
ревизионното производство е образувано не на 04.11.2020 г., когато е издадена
ЗВР №Р-040012200065635-020-001/04.11.2020г./л.83,т.І/, а на 05.01.2021 г. ,когато
заповедта е връчена на проверяваното лице./л.238-239,т.І/. Срокът по чл. 109 от ДОПК е различен от сроковете ,посочени в разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Съгласно
чл.10 ДОПК „Не се образува производство за установяване на задължения за данъци
по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация“.Съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“. Срокът по чл. 109, ал.
1 от ДОПК е преклузивен и систематично се намира в глава ХIV- Установяване
на данъчни задължения, а сроковете по чл. 171 са давностни и се намират в дял
IV- Събиране на публичните вземания. Както беше посочено по-горе срокът по чл.
109 от ДОПК е преклузивен и след като ревизионното производство за доходите на
жалбоподателката за 2014 г. е било образувано на 05.01.2021 г., след изтичането
му, то за административния орган е била преклудирана възможността за образуване
на административно производство, респ. за издаване на процесния Ревизионен акт .
Изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява отрицателна
процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на
административното производството за задълженията, за които този срок е изтекъл.
Съдът намира, че при издаването на Ревизионния акт са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му, които
обуславят неговата незаконосъобразност. По изложените съображения съдът намира,
че обжалвания ревизионен акт, с който са установени допълнително задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на
10 089,00лв и лихви върху тях в размер
на 6411,49 лв следва да бъде отменен ,като незаконосъобразен. Образуването
на ревизия на Л.Г. за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. след
изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е съществено нарушение на
административно-производствените правила, поради което води до единствения
законосъобразен извод за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо
разглеждане на правния спор по същество./в т.см. Решение № 3766 от 11.03.2020
г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г., I
о./.
Съдът не споделя и становището на
административния орган ,че ЗВР е връчена
законосъобразно по реда на чл.32 ДОПК
,доколкото с тази заповед се слага началото на ревизионното производство и
лицето трябва да е уведомено за предприетите спрямо него действия на приходните
органи. Съгласно чл.32,ал.1 и ал.2 ДОПК“ Връчване чрез прилагане към досието се
извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член
на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа,
не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7
дни,а съгласно ал.2 „Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за
всяко посещение на адреса за кореспонденция“.Видно от
протокол№1668327/05.11.2020г./л.85,т.І/постоянния адрес на ревизираното лице е
посетен от служител на приходната администрация ,оформен само с подписа на
служителя В*** Г*** .С протокол №1668398/04.12.2020г./л.86,т.І/
адресът е посетен от двама служители на приходната администрация в присъствие
на един свидетел и оформен с подписите на трите лица. Съобщението
за връчване по чл.32 ДОПК /л.89,т. І/ е поставено на определеното за целта
място в териториалната дирекция,като посочени са начална дата на поставяне
-07.12.2020г. и крайна дата -22.12.2020г.,на която съобщението е свалено и приложено
към досието.С протокол№1668401/29.12.2020г.на служител от приходната
администрация и свидетел лицето отново е търсено по постоянен адрес и не е
намерено ,като ЗВР му е връчена лично на
05.01.2021г.,видно от разписка на л.91 ,т.І от делото. В решението на директора
на дирекция „ОДОП“-Велико Търново приходните органи приемат ,че началото на
ревизионното производство е поставено със самото издаване на ЗВР на
04.11.2020г. ,евентуално с връчването и на ревизираното лице по реда на чл.32 ДОПК на 22.12.2020г.,която теза се поддържа и от техния представител ст.юрк.Харалампиев
в съдебно заседание.
По
разбиране на съда ,връчването по реда на чл.32 ДОПК ,чрез прилагане към досието
регламентира един извънреден ред за връчване ,койтоследва да се прилага само
когато не е налице възможност за връчване по общия ред.Изрично чл.29,ал.1 ДОПК повелява
,че „Връчването на съобщенията в административното производство се извършва на
адреса за кореспонденция на субекта“.Адресът за кореспонденция е постоянния
адрес на физическото лице,съгласно чл.8,ал.1,т.1 ДОПК.Не става ясно защо
органът е предприел връчване по реда на чл.32 ДОПК ,а не е предприел връчване
по реда на чл.29,ал.1 ДОПК ,вкл . не е изпратил писмо с обратна разписка по
постоянен адрес на лицето,съгласно чл.32,ал.5 от ДОПК.За да е редовно
връчването по чл.32 ДОПК , ал.5 на същата разпоредба изисква “ Заедно с
поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна
разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило
електронен адрес.Именно поради неспазване на процедурата по чл.3 ДОПК съдът
намира ,че неправилно органът е счел ,че връчването на ЗВР е извършено редовно
на 22.12.2020г. ,когато лицето е търсено повторно на адреса,за което е оформен
протокол.Както бе отбелязано по-горе,неправилно е прието и с оглед константната
практика на ВАС ,че началото на ревизионното производство е поставено със
самото издаване на ЗВР на 04.11.2020г. При наличие на връчване на ЗВР лично на
лицето на 05.01.2021г. ,което не се оспорва от ответника ,е изтекъл срока по
чл.109,ал.1 ДОПК ,при което като са започнали ревизия на жалбоподателката
приходните органи са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила
,обуславящо отмяна ,не и нищожност на РА,в отговор на възражението в жалбата./в
т.см. Решение № 13129 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2021 г., VIII
о.; Решение № 5141 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2020 г., VIII о.;
Решение № 5141 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2020 г., VIII о.;
Решение № 13944 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2020 г., VIII о.
Решение № 12508 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2019 г., I о./.
Съдът
не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя адв.П. за
нищожност на акта.Нищожен би бил РА ,ако ЗВР не е връчена на ревизираното лице
,защото с връчването й до знанието на лицето достига вече упражненото от
приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин
ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата на
ревизията, срока на ревизията. Невръчването на ЗВР на нейния адресат води до
невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по
този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се
изменя или развива по друг начин ревизионното производство.В конкретния случай от
административната преписка стана ясно ,че ЗВР е връчена на 05.01.2021г.,тогава
е връчен и протокола за приключилата проверка по отношение на Л.Г. , лично на
лицето,при което не е налице толкова съществено нарушение на процесуалните
правила ,което да обуслови нищожност на РА. При невръчването на ревизираното
лице на ЗВР следва да се приеме, че е налице незавършен акт на администрацията
- на практика ревизията по смисъла на закона въобще не е започнала, което
обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да
бъде саниран./ В този смисъл Решение № 2380 от 4.03.2008 г. по адм. дело №
10871/2007 г. по описа на Върховен административен съд./Решение № 13712 от
17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013 г., VIII о/.
При този изход на делото ,на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.Направеното
възражение от процесуалния представител на ответника ст.юрк.Харалампиев за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя адв.П. ,е основателно ,при което размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален от 1650,00лв. на 1025,02лв. ,съобразно
чл.8,ал.1,т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.При материален интерес -16500,49лв./главница и лихви/,минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 830+3% за горницата над 10 000 =
1025,02лв.,което следва да се присъди ,ведно с 10,00лв. държавна такса,общо
1035,02лв. В останалата част над тази сума искането за разноски на
жалбоподателката, следва се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл. 160, ал. 1 ,пр.1
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Б.Г. с адрес по чл.8 ,ал.1,т.1
от ДОПК:гр.Монтана, ул.“И*** “№* , вх.* ,ет.* ,ап.* ,чрез процесуалния й
представител, адв. В.П. *** ,Ревизионен акт Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.
, издаден от началник на сектор Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново , потвърден с Решение № 130/05.11.2021г. на
директора на Дирекция "ОДОП"-Велико
Търново , при ЦУ на НАП – София.
ОСЪЖДА
Дирекция "ОДОП" -Велико Търново при ЦУ на НАП-София да заплати на Л.Б.Г.
с адрес по чл.8 ,ал.1,т.1 от ДОПК:гр.Монтана, ул.“И*** “№* , вх.* ,ет.* ,ап.* сумата
от 1035,02/хиляда тридесет и пет
лв.и две ст./ лв. ,представляваща
направени по делото разноски.
Отхвърля
искането за разноски в частта над сумата от 1035,02лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМ.СЪДИЯ: