№ 215
гр. Велико Търново , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000154 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260009 от 19.02.2021 г. по т.д. № 61/2020 г. Ловешкият окръжен съд е
отхвърлил предявеният от Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х. против „Банка“ ДСК“ ЕАД гр. София
установителен иск с правно основание чл. 146, ал.1, пр. 1, вр. чл. 143, т. 11 и т. 12 от Закон
за защита на потребителите да бъде обявен за нищожен Договор за ипотечен кредит от
15.12.2008 г., Допълнително споразумение от 22.10.2012 г. и Допълнително споразумение от
24.04.2015 г., поради неравноправност на клаузите, относно определяне на лихвения
процент – т.7 от Договор за ипотечен кредит от 15.12.2008 г., т. 17 от Допълнително
споразумение от 24.04.2015 г., т.9.3 от Раздел ІІІ на Общи условия от 20.10.2014 г. към
Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. и т. 9.4 от Раздел ІІІ на Общи условия от
20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., поради което са нищожни и
влекат нищожност на целия договор за кредит, като неоснователен и недоказан. С
решението е отхвърлен предявеният от Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х. против „Банка“ ДСК“ ЕАД гр.
София осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдена банката
да заплати на ищците поравно сумата от общо 40 000 лв., представляваща платени от тях без
основание суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015 г. – 18.06.2020 г. по
Договора за ипотечен кредит, Договор за ипотечен кредит от 15.12.2008 г., Допълнително
споразумение от 22.10.2012 г. и Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., поради
нищожност на договора и допълнителните споразумения, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен. Със
същото решение Ловешкия окръжен съд признава за установено, на основание чл. 146, ал.1,
пр. 1, вр. чл. 143, т. 10 и т. 11 от ЗЗП, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, по
иска, предявен от Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х., че клаузата на чл. 7от Договора за ипотечен кредит,
1
сключен на 15.12.2008 г., на чл. 17 от Допълнителното споразумение от 24.04.2015 г., както
и клаузите на т.9.3 и т.9.4 от Раздел ІІІ от Общите условия от 20.10.2014 г. към
Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., неразделна част от договора, са нищожни,
като неравноправни. С решението е отхвърлен предявеният от Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х. против
„Банка“ ДСК“ ЕАД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
да бъде осъдена банката да заплати на ищците поравно сумата от общо 40 000 лв.,
представляваща платени от тях без основание суми за възнаградителна лихва за периода от
18.06.2015 г. – 18.06.2020 г. по Договора за ипотечен кредит, Договор за ипотечен кредит от
15.12.2008 г., Допълнително споразумение от 22.10.2012 г. и Допълнително споразумение от
24.04.2015 г., поради нищожност на договора и допълнителните споразумения, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователен.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ищците Д.А. и К.Х., с оплаквания, че
същото е постановено при съществени процесуални нарушения, материална
незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения за
наличието на анатоцизъм при начисляването по процесния кредит на възнаградителна
лихва и върху неплатената възнаградителна лихва, капитализирана към главницата.
Изложено е оплакване, че независимо, че е констатирал допуснатия анатоцизъм по кредита,
неправилно първостепенният съд отхвърлил предявените искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД, както
и че е следва служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит. Изтъкнат е довод, че констатираната от съда нищожност на клаузи от договора за
кредит води до нищожност на договора и допълнителните споразумения към него. Искането
е да се отмени решението и да се уважат предявените искове.
Ответната по жалбата страна „Банка ДСК“ ЕАД, в отговора по въззивната жалба,
изразява становище, че същата е неоснователна.
Въззивна жалба срещу решението, в частта, с която е уважен предявеният иск, е
подадена от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, с оплаквания, че в посочената част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че инициативата за сключване на
Допълнителното споразумение от 24.04.2015 г. е на ищците по делото и с подписаното
споразумение същите са се съгласили договорът за кредит да се погаси при лихва 8.79 %,
която е същата и е непроменена от сключването на първоначалния Договор за ипотечен
кредит от 15.12.2008 г. В жалбата се поддържа довод, че неправилен е изводът на съда, че
клаузата за промяна на БЛП е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Искането е да се
отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли предявеният установителен иск.
Великотърновският апелативен съд като разгледа оплакванията в жалбите, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Пред Окръжен съд Ловеч са предявени следните обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 146 ал.1 пр.1 вр. чл. 143 т.11 и т. 12 от ЗЗП да
бъде обявен за нищожен договор за ипотечен кредит от 15.12.2008г., допълнително
споразумение от 22.10.2012 г. и допълнително споразумение от 24.04.2015 г., поради
неравноправност на клаузите относно определяне на лихвения процент – т.7 от Договор за
ипотечен кредит от 15.12.2208г., т.17 от допълнително споразумение от 24.05.2015 г., т.9.3 и
т.9.4 от Раздел ІІІ на общи условия от 20.10.2014 г. към допълнително споразумение от
24.04.2015г., поради което са нищожни и влекат нищожност на целия договор за кредит; иск
с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на ищците по
равно сумата от 40 000 лв., представляваща платени от тях без основание лихви по
нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва за периода от 18.06.2015 г.-
2
18.06.2020 г. по Договора за кредит, допълнително споразумение от 22.10.2012 г. и
допълнително споразумение от 24.04.2012 г. поради нищожност на договора и
допълнителните споразумения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането.
При условията на евентуалност са предявени следните искове: установителен иск с
правно основание чл. 146 ал.1 пр.1 вр. чл. 143 т.11 и т. 12 от ЗЗП да бъде признато за
установено, че клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 15.12.2008 г., на чл. 17
от допълнително споразумение от 24.04.2015 г., както и клаузите на т.9.3 и т.9.4 от Раздел
ІІІ на общи условия от 20.10.2014 г. към допълнително споразумение от 24.04.2015г.,
неразделна част от договора, са нищожни като неравноправни и иск с правно основание чл.
55 ал. пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на ищците по равно сумата от 40 000
лв., представляваща платени от тях основание и суми за възнаградителна лихва за периода
от 18.06.2015 г.-18.06.2020 г. по нищожни клаузи от договор за ипотечен кредит,
допълнително споразумение от 24.04.2015г. и общи условия към допълнително
споразумение от 24.04.2015 г.
От фактическа страна се установява следното:
На 15.12.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Б. Т. А. и Д. ХР. АЛ., като
кредитополучатели, е сключен Договор за ипотечен кредит в размер на 36 100 евро със срок
на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване, на равни месечни
вноски, съгласно погасителен план.
Съгласно чл. 7 от Договора за ипотечен кредит, главницата по договора се олихвява
ежемесечно с годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен процент 4.69 %, надбавка
4.1 % - 8.79 %, като надбавката може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за
ползване на преференциален лихвен процент по Програма ДСК „Уют“. Съгласно чл. 11 от
Договора за кредит, неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на
жилищни ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора. Общите условия, действали от 1.10.2008 г., са
подписани от кредитополучателите. На 30.07.2010 г. между Банката и кредитополучателите
е било сключено допълнително споразумение, с което към размера на дължимата главница
от 36 100 евро е прибавена дължима и неплатена редовна лихва от 900 евро, като
уговорената в договора възнаградителна лихва е останала непроменена, договорен е
гратисен период за издължаване на главницата от девет месеца, без да се променя крайният
срок на кредита. В гратисния период е постигнато споразумение кредитополучателите да
заплащат част от месечната лихва в размер на 135.51 евро, като непогасената част от
начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия
работен ден, следващ последната падежна дата в гратисния период. Към допълнителното
споразумение са подписани Общи условия, актуални към 10.11.2009 г. и нов погасителен
план.
На 22.10.2012 г. между страните е подписано допълнително споразумение, че
остатъкът по кредита е в размер на 42 770 евро и ще бъде заплащан съгласно нов
погасителен план при запазване на крайната дата - 16.12.2038 г. и при запазване на
уговорения лихвен процент на възнаградителната лихва и падежната дата – 15-то число.
Кредитополучателят Б. Т. А. е починал на 21.04.2014 г. Единият от неговите
наследници Тодорка Бориславова Йорданова е направила отказ от наследство, а останалите
наследници – Д.А. и К.Х. са подали молба за поемане на задълженията по кредита от Д.А..
На 24.04.2015 г. между банката и кредитополучателя Д. ХР. АЛ. и съдлъжника К. Б.
3
Х. е подписано допълнително споразумение, с което се посочва, че остатъкът по кредита е
главница 42 407.96 евро, редовна лихва 6 773.05 евро, наказателна лихва 6 245.44 евро и
заемни такси 402.87 евро. Със споразумението кредиторът се отказва от дължимата
наказателна лихва към 24.04.2015 г., в общ размер 6 245.44 евро, както и от такса
„управление“ общо в размер на 200.64 евро. С подписване на допълнителното споразумение
са подписани и Общи условия, действащи от месец октомври 2014г.
От основното заключение на назначената от първостепенния съд съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че кредитът е отпуснат и усвоен на 16.12.2008г. в размер на 36 100
евро. Експертизата е установила, че през целия период от усвояването на кредита по същия
не е променян уговорения лихвен процент с договора, който е в размер на 8.79 %, формиран
от базов лихвен процент 4.69 % и стандартна надбавка в размер на 4.1%. От заключението
се установява, че кредитът не е обслужван редовно от кредитополучателите, не са спазвани
падежните дати и погасителните вноски съгласно погасителните планове. От основното
заключение на вещото лице се установява, че по сключения договор за кредит, при
уговорения лихвен процент 8.79 %, но без капитализиране на договорната лихва съобразно
допълнителните споразумения, разликата между дължимата и платената възнаградителна
лихва е 4 439.23 евро за периода 18.06.2015 г. до 18.06.2020 г. За същия период експертизата
изрично посочва, че уговорения лихвен процент на възнаградителната лихва не е променян.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза за
периода от 18.06.2015 г. до 18.06.2020 г. внесените суми за лихви, изчислени само на база
стандартната надбавка от 4.1 % са в размер на 9367.65 евро, а на основание базовия лихвен
процент – 10 715.62 евро.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По твърденията за неравноправния характер на клаузи от договора за ипотечен
кредит и от допълнителното споразумение от 24.04.2015г. към него, както и на клаузи от
Общите условия от 20.10.2014 г. към допълнително споразумение от 24.04.2015г.,
неразделна част от договора:
Ответниците са физически лица и имат качеството „потребител” по смисъла на
пар.13, т.1 от Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Договорът за банков кредит е търговска сделка за предоставяне на
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП във вр. с пар. 13, т.12, б.б от ДР на ЗЗП,
съгласно който финансова услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит,
в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, поради което за този договор
приложими са разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата са регламентирани определени хипотези, при които уговорка в
договор представлява неравноправна клауза. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЗП, неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид вида на стоката или
4
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално / чл.146, ал.1 от ЗЗП/. В чл. 144 от ЗЗП са посочени изключенията,
при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с
потребители, визирани в чл. 143 от ЗЗП са неприложими.
От изложеното по-горе следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно не
попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП. Неравноправността на клаузата следва да
се преценява към момента на сключване на договора.
Относно клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 15.12.2008 г.:
В чл. 7 от сключения Договор за ипотечен кредит страните са се уговорили, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент
по програма „ДСК уют“. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е
4.69 %, стандартната надбавка е в размер на 4.1 % пункта или лихвения процент по кредита
е общо 8.79 %.
Клаузата на чл.7 от договора за ипотечен кредит, в частта й относно правото на
банката да променя периодично базовия лихвен процент, включен като компонент на
лихвата, е неравноправна и поради това нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП. В
посочената част на клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит не се съдържа ясно и
разбираемо за потребителя описание на начина и основанията, при които ще се променя
базовия лихвен процент. Също така и в Договора за ипотечен кредит липсва указание или
конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, която да е доведена до знанието
на кредитополучателите към момента на сключване на договора. Предвидено е базовия
лихвен процент да се определян периодично от кредитора, т.е. че подлежи на промяна, но не
е предвидено при какво основание. Липсва обвързаност на изменението на лихвения
процент с конкретни обективни показатели, поради което не може да се счете, че
кредитополучателите са получили предварително достатъчно конкретна информация за
начина, по който банката може едностранно да променя базовия лихвен процент, който като
компонент, формиращ лихвата, влияе на цената на предоставената финансова услуга.
Съгласно чл.143 т.10 ЗЗП неравноправна е уговорка в договора, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. С посочената част от чл.7 от процесния договор е създадена
възможност за субективна преценка на кредитора, която не съответства на изискването по
чл.143 от ЗЗП за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за кредит.
Поради липсата на яснота относно основанието и условията, при които ще се променя
базовия лихвен процент, предвидената в чл. 7 от Договора за кредит възможност базовият
лихвен процент да бъде определян периодично от кредитора, води до възможността Банката
като кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка съобразно собствените си
вътрешни правила. Клаузата на чл.7 от договора в частта относно правото на банката да
променя периодично базовия лихвен процент, нарушава изискването за добросъвестност,
както и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.
Посочената част от клаузата на чл.7 от договора не е индивидуално договорена. Ето защо
следва да се приеме, че клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 15.12.2008 г. в
5
частта й относно правото на кредитора да променя периодично базовия лихвен процент, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 10 и т. 11 от Закона за защита на потребителите,
което е основание за квалифицирането й като нищожна, само в посочената част, съгласно
чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Не е налице основание за обявяване за неравноправна и поради това нищожна на
цялата клауза на чл.7 от договора за ипотечен кредит, както неправилно е приел
първостепенният съд. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за нищожност
поради неравноправен характер на цялата клауза на чл. 7 от договора, тъй като в частта за
определяне на размера на лихвата към датата на сключване на договора, клаузата установява
ясно и недвусмислено дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва,
съставляваща цената за ползване на предоставения кредит. Клаузата на чл.7 съдържа
изрично указание относно размера на лихвата към датата на сключване на договора-8.79%.
Очевидно е, че в частта от чл.7 от договора, с която постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателите лихва да се формира от два компонента-БЛП с точно определен към
датата на подписване на договора процент и надбавка с точно определен процент към датата
на подписване на договора и точно определен общ процент от двата компонента,
представляващ лихвения процент по кредита, е ясна и недвусмислена и в тази си част не е
неравноправна. Посочването на задължение за лихва в отнапред определен размер /в случая
това е размера от 8.79%/ не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит.
В горния смисъл относно необходимостта от разграничение между частите на клауза
от договора, които в една част са неравноправни, а в друга не, е съдебната практика-
Решение № 92 от 09.09.2019г. на ВКС по т.д. № 2481/2017г., ТК, ІІ т.о. и Решение № 9 от
27.02.2020г. на ВКС по т.д. № 62/2019г., ТК, І т.о.
Клаузата на чл. 17 от допълнително споразумение към Договора за кредит, сключено
на 24.04.2015г., предвижда, че кредиторът има право да извършва изменения или
допълнения на Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка
промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения поставени на видно
място в салоните на Банката.
Преди всичко следва да се отбележи, че клаузата по своето съдържание не
предвижда промяна на лихвения процент по договора за кредит, както се твърди в исковата
молба. Клаузата е обща по своето съдържание и не съдържа конкретни условия по кредита.
Ето защо не може да се приеме, че тази уговорка е във вреда на потребителя или че тя не
отговаря на изискването за добросъвестност.
Клаузите на т.9.3 и т.9.4 от Раздел ІІІ на Общите условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от споразумение от 24.04.2015г. не
предвиждат по своето съдържание едностранна промяна на първоначално уговорения
лихвен процент. Клаузата на т. 9.3 е свързана с определянето на нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница и предоставянето на актуализиран погасителен план в
случаите при промяна на лихвения процент, а т.9.4 е относима към револвиращите кредити,
при които има възможност за револвиране на погасената главница, и предвижда, че размерът
на месечната вноска за лихва се актуализира при всяко ново усвояване, което обстоятелство
не е свързано с едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая
следва да се има предвид, че клаузата на т.9.3 от Общите условия предвиждаща определяне
на нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница или предоставяне на нов
погасителен план, е свързана с клаузата на т.9.1 от Раздел ІІІ на Общите условия. Съгласно
т.9.1 от Общите условия кредитът се олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент,
зависещ от стойност на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR, за кредити в лева и 6-
6
месечен EURIBOR, за кредити в евро. В случая ищците не претендират да се обяви за
неравноправна клаузата на т.9.1 от Раздел ІІІ на Общите условия, поради което клаузите на
т.9.3 и т.9.4 от Общите условия, които са уточняващи относно актуализиране на месечната
вноска и погасителния план, а по т.9.4 относно актуализиране на месечната вноска при всяко
ново усвояване, нямат неравноправен характер, тъй като сами по себе си не са във вреда на
потребителя и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и доставчика и потребителя, нито пък по отношение на тях е налице някоя от
хипотезите на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи.
В случая договорът за ипотечен кредит е приложим и без частично нищожната
клауза на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит. Очевидно е, че договорът за кредит е
приложим и без частта от чл. 7 на същия договор, относно правото на кредитора да променя
периодично базовия лихвен процент, имаща неравноправен характер, поради това, че в
останалата част от клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит ясно и недвусмислено е
посочен размера на дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща
базов лихвен процент 4.69 % и стандартна надбавка в размер на 4.1 % пункта или лихвения
процент по кредита е общо 8.79 %. По този начин уговорения ясно лихвен процент в
Договора за кредит общо от 8.79 % представлява дължимата от кредитополучателя цена по
договора за кредит – чл. 430 ал.2 от ТЗ. Частично нищожната клауза на чл.7 от договора не
влече нищожността на целия договор за ипотечен кредит и на допълнително споразумение
от 22.10.2012 г. и допълнително споразумение от 24.04.2015г. Ето защо предявеният главен
иск - установителен иск с правно основание чл. 146 ал.1 пр.1 вр. чл. 143 т.11 и т. 12 от ЗЗП
да бъде обявен за нищожен договор за ипотечен кредит от 15.12.2008г., допълнително
споразумение от 22.10.2012 г. и допълнително споразумение от 24.04.2015 г., поради
неравноправност на клаузите относно определяне на лихвения процент – т.7 от Договор за
ипотечен кредит от 15.12.2208г., т.17 от допълнително споразумение от 24.05.2015 г., т.9.3 и
т.9.4 от Раздел ІІІ на общи условия от 20.10.2014 г. към допълнително споразумение от
24.04.2015г., поради което са нищожни и влекат нищожност на целия договор за кредит е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обусловения от главния иск, иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 40 000 лв. представляваща платени от тях без основание лихви по
нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва за периода от 18.06.2015 г.-
18.06.2020 г. по Договора за кредит, допълнително споразумение от 22.10.2012 г. и
допълнително споразумение от 24.04.2012 г., поради нищожност на договора и
допълнителните споразумения се явява неоснователен, поради това, че договора за кредит и
допълнителните споразумения не са нищожни и платените въз основа на тях
възнаградителни лихви не са платени без основание и поради това не е налице основание за
връщането им. Ето защо решението в тази част, с която е отхвърлен иска по чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД, следва да бъде потвърдено.
По евентуалния иск:
Както бе посочено по горе налице е основание за признаване за установено по
отношение на ответната банка, че клаузата на чл.7 от Договора за ипотечен кредит, сключен
на 15.12.2008г. е нищожна като неравноправна само в частта относно правото на банката да
променя периодично включения като компонент на лихвата базов лихвен процент, на
основание чл.146 ал.1 пр.1 вр. с чл.143 т.10 и т.11 от ЗЗП.
7
Като е обявил изцяло клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит за
неравноправна, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което да се признае за установено
на основание чл. 146 ал.1 пр.1 вр. с чл. 143 т.10 и т.11 от ЗЗП по отношение на „Банка ДСК“
ЕАД, че клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008г. в частта
относно правото на кредитора да променя периодично включения като компонент на
лихвата базов лихвен процент, е неравноправна и поради това нищожна. Следва да се
постанови решение, с което да се отхвърли иска за признаване за нищожна поради
неравноправност на останалата част от клаузата на чл.7 от договора, като неоснователен.
По изложените по-горе съображения клаузите на чл.17 от Допълнително
споразумение от 24.04.2015г. и клаузите по т.9.3 и т.9.4 от раздел ІІІ от Общите условия от
20.10.2014г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015г. не са неравноправни и
предявеният иск за признаване на установено по отношение на ответника, че тези клаузи са
нищожни, поради неравноправност следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение, с
което клаузите на чл.17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015г. и клаузите по т.9.3 и
т.9.4 от раздел ІІІ от Общите условия от 20.10.2014г. към Допълнително споразумение от
24.04.2015г. са признати за нищожни като неравноправни следва да се отмени и вместо него
да се постанови решение, с което искът за нищожност на тези клаузи да бъде отхвърлен.
Искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв., платени без
основание суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г. по
нищожни клаузи от Договора за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008г., Допълнително
споразумение от 24.04.2015г. и Общите условия към Допълнително споразумение от
24.04.2015г., който е обусловен от евентуалния иск, е неоснователен. Независимо, че
клаузата на чл.7 от Договора за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008г. е нищожна като
неравноправна само в частта относно правото на банката да променя периодично
включения като компонент на лихвата базов лихвен процент, тази нейна нищожност не е
довела до заплащането на възнаградителна лихва от ищците по делото без основание,
поради обстоятелството, че по процесния договор за ипотечен кредит банката е прилагала
първоначално уговорения от страните лихвен процент от 8.79 % за възнаградителна лихва и
този процент не е бил променян от банката. Това е безспорно установено от основното
заключение на счетоводната експертиза. Следователно макар и да е нелице частично
неравноправна, съответно нищожна клауза от договора, допускаща едностранно банката да
променя базовия лихвен процент, същата не е прилагана по процесния договор и
първоначално уговорения от страните процент от 8.79% е останал непроменен и на базата
на този процент, включително и за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г., по кредита е
била начислявана възнаградителната лихва. При ясната уговорка в чл.7 от договора за
кредит, че лихвата се формира от базов лихвен процент от към датата на сключване на
договора 4.69 %, и стандартна надбавка в размер на 4.1 % пункта или лихвения процент по
кредита е общо 8.79 %., няма основание двата компонента да бъдат разделяни и лихвата да
се начислява по единия от тях, в каквато насока е поставяна задача на счетоводната
експертиза.
Неоснователен е оплакването на жалбоподателите ищци, че съдът не е уважил
предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД предвид заключението на експертизата, че поради
капитализирането на неплатената възнаградителна лихва към главницата /анатоцизъм/ е
платена по-голяма възнаградителна лихва от дължимата.
В случая основанието анатоцизъм не е въведено като основание на искането да се
върне недължимо платената възнаградителна лихва, начислена за посочения в исковата
молба период. Искането за връщане на сумата от 40 000 лв. е основано на твърдението в
исковата молба, а също и в петитума, че са получени без основание лихви по нищожни
8
клаузи от договора и надплатена, недължаща се лихва по нищожни клаузи от договора за
кредит. Нищожните поради неравноправност клаузи от договора, допълнителното
споразумение от 24.04.2015г. и от клаузите от Общите условия към него, са изрично
посочени от ищците в исковата молба, включително и твърдението в исковата молба, че
нищожните клаузи за промяна на лихвения процент са довели да заплащане на лихви без
основание. Липсва в исковата молба твърдение за недължимост на заплатена
възнаградителна лихва поради анатоцизъм. Ето защо съдът не може да разглежда основание,
което не е въведено в исковата молба. Неоснователен е доводът на жалбоподателите
ищците, че съдът е бил длъжен служебно да извърши проверка за нищожни клаузи в
договора за кредит и допълнителните споразумения. В разглеждания случая, при така
предявените искове съдът не е длъжен да извършва служебно проверка за неравноправност
или нищожност на клаузи от договора за кредит и допълнителните споразумения, тъй като
предмет на иска не е претенция за установяване на вземането, съответно задължението по
договора за кредит, произтичаща от неизпълнението му, а са предмет искове с конкретно
посочени от ищците клаузи, за които се твърди, че са нищожни поради неравноправност и се
твърди, че въз основа на тези нищожни клаузи е надплатена възнаградителна лихва. При
това положение съдът не може да разглежда ненаведени в исковата молба обстоятелства. С
оглед на изложеното предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
40 000 лв., представляваща получени лихви без основание по нищожни клаузи от договора,
също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изводите на първостепенния съд за
отхвърляне на този иск съвпадат с изводите на въззивната инстанция, поради което
решението в тази част следва да се потвърди.
При този изход на делото, при който частично се уважава жалбата на ответника по
делото „Банка ДСК“ АД-София и се отхвърля жалбата на ищците, на Банка ДСК“ АД-София
следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции в размер на 170 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете. За настоящата инстанция разноските на жалбоподателя
ответник са 40 лв. държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за първата
инстанция-150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултско
възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно чл.78
ал.8 от ГПК, а не съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното Великотърновския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260009 от 19.02.2021г. на Окръжен съд-Ловеч, постановено по
т.д. № 61/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която признава за установено, на
основание чл. 146, ал.1, пр. 1, вр. чл. 143, т. 10 и т. 11 от ЗЗП, по отношение на „Банка ДСК“
ЕАД – гр. София, по иска, предявен от Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х., че клаузата на чл. 7от Договора
за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008 г., на чл. 17 от Допълнителното споразумение от
24.04.2015 г., както и клаузите на т.9.3 и т.9.4 от Раздел ІІІ от Общите условия от 20.10.2014
г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., неразделна част от договора, са
нищожни, като неравноправни, вместо което постановява:
Признава за установено, на основание чл. 146, ал.1, пр. 1, вр. чл. 143, т. 10 и т. 11 от
ЗЗП, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, по иска, предявен от Д. ХР. АЛ. и К.
Б. Х., че клаузата на чл. 7от Договора за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008 г., само в
частта относно правото на банката да променя периодично включения като компонент на
лихвата базов лихвен процент, е нищожна, като неравноправна, а искът за признаване за
нищожна поради неравноправност на останалата част от клаузата на чл.7 от договора,
9
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения Д. ХР. АЛ. и К. Б. Х. против „Банка
ДСК“ ЕАД – гр. София иск за установяване, че клаузите на чл. 17 от Допълнителното
споразумение от 24.04.2015 г., както и клаузите на т.9.3 и т.9.4 от Раздел ІІІ от Общите
условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., неразделна част
от договора, са нищожни, като неравноправни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 19.02.2021г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 61/2020г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Д. ХР. АЛ., ЕГН ********** от с.Орешак, Ловешка област, и К. Б. Х.,
ЕГН ********** от с.Орешак, ловешка област, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД – гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, УЛ.“Московска“ №
19 сумата от 170 лв. за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10