Решение по дело №9/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т., [ЕГН] против Решение № 1330/13.11.2024г. по АНД № 3560/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002973/03.06.2024г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което на основание чл. 178 ал. 7 т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС във вр. с Приложение 5, част I, т. 2.1.1, б. „а“ му е наложена глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата се твърди, че при постановяване на въззивното решение са допуснати неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. В касационната жалба обаче не са изложени съображения за формулираните касационни основания, а отново се излагат такива за законосъобразността на АУАН и издаденото НП, което е било предмет на проверката от въззивния съд. Въз основа на изложените мотиви се твърди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна и потвърденото с него НП. Изрично заявява, че не претендира разноски за касационната инстанция, но ако бъде уважена жалбата му, моли за присъждане на 450 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение пред районния съд.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, в писмено становище оспорва касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и моли решението да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу размера на адвокатския хонорар, в случай че такъв се претендира от касационния жалбоподател.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Варна е приел за установено от фактическа страна следното: При проверка на пункт за извършване на годишни технически прегледи, находящ се в гр. Варна, [улица]се установило, че на 09.04.2024г. около 9.44ч., Р. Т., в качеството си на технически специалист и член на комисията за извършване на периодичен преглед на МПС „Ситроен“ от кат. N1, с рег. № [рег. номер], завършил със заключение „Допуска се“, не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм. Кормилното колело не било завъртяно от едното крайно положение до другото, докато превозното средство е поставено над канал или върху подемник, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, вкл. видеозапис, който е възпроизведен в съдебно заседание. Въз основа на установеното в хода на проверката нарушение, на 16.04.2024г. е съставен АУАН, в който същото е квалифицирано като такова по чл. 44 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Въз основа на описаната в АУАН фактическа обстановка, АНО е издал НП, като е изменил правната квалификация на нарушението с цел прецизиране, като е добавена връзката с Приложение 5 част 1 т. 2.1.1 б. „а“.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна от наказващия орган и правилно е квалифицирано като такова по чл. 44 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС във вр. с Приложение 5, част I, т. 2.1.1, б. „а“, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на лицето. Въззивният съд е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушението е достатъчно ясно описано, а преквалификацията на нарушението в НП не представлява нарушение, защото не само че не нарушава правото му на защита, но и добавя яснота за механизма на извършване на нарушението. Съдът не е установил и неправилно прилагане на материалния закон, тъй като фактите са правилно отнесени към правната норма. Наложената санкция е в законово определения размер. Обсъдена е и неприложимостта на института на маловажност.

Решението на районния съд е правилно.

Фактите по случая са правилно установени от първоинстанционния съд, с оглед събраните по делото доказателства, районният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Районният съд е провел съдебното дирене, въз основа на което е достигнал до правилен и несъмнен извод, че касационният жалбоподател е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Съдът е изложил подробни мотиви за безспорната доказаност и правилна квалификация на нарушението, както и за липсата на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение, което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин и обстоятелствата, при които е извършено. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите, изложени от районния съд, че е доказано по безспорен начин, че касационният жалбоподател е осъществил всички елементи от състава на визираното в НП административно нарушение и че правилно и законосъобразно за така извършеното административно нарушение е ангажирана отговорността на Тиханов.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационни основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1330/13.11.2024г. по АНД № 3560/2024г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Р. Д. Т., [ЕГН] да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.