№ 491
гр. Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. Й. П..
Ищецът твърди, че на 19.04.2011 г. праводателят му по договор за цесия –
„Юробанк България“ АД и ответницата сключили договор за кредит, по силата на който
кредиторът предоставил на ответницата като кредитополучател паричен заем в размер на
1160 лв., която следвало да бъде върната на 84 месечни вноски, с краен падеж 19.04.2018 г.
Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за лихва. След усвояване на
кредита кредитополучателят не изпълнил насрещните си задължения към Банката, като в
негова тежест останало непогасено задължение в общ размер на 1578,47 лева, от които
1130,38 лв. главница и договорна лихва в размер на 448,09 лева. Ищецът извежда
материалноправната си легитимация да претендира от ответника процесните вземания като
цесионер по договор за цесия, сключен с „Юробанк България“ АД на 18.01.2016 г., която се
твърди, че била съобщена на длъжника от страна на цесионера като пълномощник на
цедента.
За вземанията в общ размер 1578,47 лева ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4862/2021 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило
възражение от длъжника.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че С.П. дължи на ЕОС Матрикс сумата от 1130,38 лева главница, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендират се разноски. По
отношение сумата от 448,09 лева – договорна лихва, за която е издадена заповед за
1
изпълнение, ищецът не поддържа заявеното, като в хода на процеса заповедта за изпълнение
е обезсилена в тази част.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител, не депозира становище. Във възражението, депозирано по реда и
в срока по чл. 414 ГПК е въвела правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност за вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай визираните в нормата на чл. 238 ГПК предпоставки са налице в
кумулативна даденост: ищецът е направил искане за произнасяне с решение по реда на чл.
238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за
първото по делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е
направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (договор за потребителски кредит,
погасителен план, договор за цесия и уведомление с обратна разписка) предявеният иск е
вероятно основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в доказания размер, съгласно списък по чл. 80 ГПК /25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, както и разноски за заповедното производство – в размер на 75 лв.
съобразно частта, за която исковете са предявени, доколкото извън предмета на настоящото
производство е вземането за договорна лихва, като заповедта за изпълнение в тази част е
обезсилена.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и
2
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, по предявените от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище/адрес на управление: гр.София, р-н
Витоша, ж.к Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представляван от
Р.И.М.-Т. – Управител, срещу С. Й. П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.П., ул. *****, № *** вх. ***, че в отношенията между страните, че С.П. дължи на ЕОС
Матрикс сумата от 1130,38 лева главница по Договор за потребителски кредит № **** от
19.04.2011 г. и договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4862/2021 г.
ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен
съд-Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен
съд-Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3