№ 2
гр. Пловдив, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205843 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Х.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 3679318 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди при издаването на
електронния фиш да са допуснати съществени процесуални нарушения
поради непосочване на вида на пътния знак, който е нарушен, неговото
местоположение спрямо мястото на извършване на нарушението, както и
поради непредставянето на скица или схема на пътния участък, от която да се
установява поставянето на пътен знак, който да ограничава допустимата
скорост за водачите на МПС до 50 км/ч. Поддържа да липсват задължителни
реквизити на ЕФ, а именно обсег на действие на радара, режим на излъчване,
момент на сработването му спрямо местонахождението на патрулния
автомобил. Претендира нарушение на процедурата да е допуснато и чрез
извършването на видеоконтрол за спазването на правилата за движение, но
без да е поставен пътен знак, предупреждаващ водачите за навлизането в
участък, на който се извършва такъв контрол с автоматизирано техническо
средство или система. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно
1
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен *** И.П.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните
нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от
измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в
полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.Х.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. След връчването на електронния фиш жалбоподателят е подал
писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП пред директора на ОДМВР –
Пловдив, което е прието за неоснователно и е постановен за отказ за
анулиране на фиша. В този случай срокът за обжалване на електронния фиш
тече от връчването на изричния отказ той да бъде анулиран - така Решение от
12.04.2019 г. по к.а.н.д. № 79/2019 г. на Административен съд – Стара
Загора; Определение № 381 от 18.02.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 21/2021 г. на
Административен съд – Бургас. От събраната по делото справка с вх. №
64708/01.11.2021 г. от Регионално управление „Южен Централен регион“ на
„Български пощи“ ЕАД (лист 22 от делото) се установява, че отказът на
директора на ОДМВР – Пловдив за анулиране на процесния ЕФ е връчен на
жалбоподателя Г. на дата 10.08.2021 г. От своя страна жалбата е подадена на
19.08.2021 г. чрез административнонаказващия орган, поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Енерсет Електрик“ ЕООД, ЕИК: ********* било
собственик на товарен автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № ***.
Жалбоподателят А.Х.Г. бил ***.
На 04.06.2020 г. в 13:51 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1 в посока към републикански път № II-86 товарният
2
автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № *** бил управляван, като се движил със
скорост от 81 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с № 648. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 84 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка
от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 81
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя Г. в качеството му на законен представител на
юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден Електронен фиш
серия К с № 3679318, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 648 е
преминало последваща метрологична проверка на 25.10.2019 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-17740/05.06.2020 г. се установява, че на дата
04.06.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела
статични изображения с номера от 21119 до 21157, с начален час на работа
13:30 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 21125 от радар TFR1-M № 648 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на товарен автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 04.06.2020 г. в 13:51 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Енерсет Електрик“ ЕООД, ЕИК: *********.
От справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 04.06.2020 г. по партидата на търговец с ЕИК: ********* (лист
9-10 от делото) се изяснява, че същият представлява търговско дружество
3
„Нортвитал“ ЕООД с предишна фирма „Енерсет Електрик“ ЕООД /до
30.07.2020 г./, а *** е А.Х.Г..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока републикански път II-86; датата –
04.06.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 13:51 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; законният представител на
юридическото лице - собственик, на което е регистрирано превозното
средство – жалбоподателят А.Х.Г.; описание на нарушението – управление на
товарен автомобил с превишена скорост от 81 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M с № 648 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него
снимка № 21125 от радар TFR1-M № 648. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-17740/05.06.2020 г. се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 04.06.2020 г. в 13:30 часа и е
приключила в 17:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 21119, а последното - с № 21157.
Процесната снимка е с № 21125 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с № 648 на дата 04.06.2020 г.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е
установено поставен пътен знак, който да указва осъществяването на
4
видеоконтрол по спазването на правилата за движение, е изцяло неотносимо
по делото и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния фиш.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 04.06.2020 г., не
съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност. В тази връзка по делото
не подлежи на изследване дали е имало поставен пътен знак, предупреждаващ
жалбоподателя, че навлиза в участък, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, тъй като липсата на
подобен знак не нарушава правата му, нито правилата за установяване на
нарушението чрез използване на мобилно АТСС.
Неоснователни са и възраженията, че в електронния фиш не са посочени
видът на пътния знак, месторазположението му спрямо мястото на
извършване на нарушението с оглед преценка за обхвата му на действие, че
не е представена схема на пътния участък, която да служи като доказателство
за наличието на знак, ограничаващ допустимата скорост до 50 км/ч. Всяко
едно от тези обстоятелства е ирелевантно за делото, тъй като жалбоподателят,
както ясно и недвусмислено е описано в електронния фиш, е наказан за
нарушаване на общото ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч, а не за несъобразяването с различна скорост, която да е била
сигнализирана с пътен знак. При описанието на нарушението в ЕФ не се сочи
процесният пътен участък да е попадал в обхвата на действие на пътен знак,
регулиращ максимално допустимата скорост за водачите на МПС.
Жалбоподателят също не твърди да е имало поставен такъв знак, указващ
различно ограничение на скоростта. Вместо това претендира, че не е
установено къде е бил поставен пътен знак, с който да е въведена забрана за
движение със скорост по-висока от 50 км/ч. Такъв пътен знак не е имало, тъй
като забраната за превишаване на скоростта от 50 км/ч, определена съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, произтича от самия факт, че движението е осъществено
в границите на населено място по смисъла на § 6, т. 49 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Съгласно правилото по ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП
поставянето на пътен знак, който да указва максимално допустимата скорост
на движение, е необходимо, когато скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тъй като в
случая тя не е била различна спрямо общото ограничение за движение в
населено място, то поставянето на пътен знак, който да указва действащо
ограничение от 50 км/ч, не е било необходимо.
Съдът намира, че никъде в обстоятелствената част на ЕФ не се твърди, че
стойността на максимално допустимата скорост в процесния пътен участък е
била сигнализирана с пътен знак. От фактическа страна твърдение за
5
поставен знак липсва. Такова твърдение липсва и от правна страна, тъй като
жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по ал. 2
на същия член. Следователно, след като пътен знак В26 е липсвал в този
пътен участък, то не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение по
непосочването на вида на един несъществуващ знак, нито по делото подлежи
на изследване зоната на действие на същия този несъществуващ знак, както и
не възниква необходимост да се представя схема на пътния участък или да
събира друго доказателство за наличието на поставен пътен знак, който да е
ограничавал допустимата скорост на движение до 50 км/ч. Така наведените
възражения са изначално неоснователни, тъй като не са съобразени с
конкретната фактическа обстановка, предявеното на жалбоподателя
обвинение и обстоятелствата, които подлежат на доказване в процеса.
Тъй като в жалбата се сочи, че за нарушение, установено и заснето с
АТСС се издава електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, като думата отсъствие е изписана с главни
букви, то това индицира, че жалбоподателят възразява за допуснато
процесуално нарушение и в тази насока. Съдът обаче не констатира такъв
недостатък в процедурата. Обръща се внимание, че смисълът на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вложен в израза: „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител“, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до
процеса на установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква
присъствие на нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство -
така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив. Характерно както за стационарните,
така и за мобилните АТСС е, че осъществяваният от тях контрол винаги е
автоматизиран, без значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на
контролен орган. Контролният орган не участва в процеса на установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия и поради това
неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Възражението за липсващи реквизити на електронния фиш, а именно
обсег на действие на радара, режим на излъчване и момент на сработване
спрямо местонахождението на патрулния автомобил, съдът намира за
неоснователно. Реквизитите на съдържанието на електронния фиш са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП.
Посочените в жалбата обстоятелства не попадат сред тях. Последните са
относими към настройването и привеждането в работен режим на
техническото средство, но не представляват част от необходимото
съдържание на електронния фиш и не съществува задължение да бъдат
6
описвани в него. Непосочването на обстоятелства, които не са част от
нормативно установеното задължително съдържание на ЕФ, не представлява
процесуално нарушение и не обосновава отменително основание. Що се касае
до настройването на АТСС, в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изрично е удостоверено, че: „Автоматизирано техническо
средство или система е разположено/а и настроено/а съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания“. Протоколът
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има
материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото
същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната
уредба. Следователно удостоверените в него обстоятелства следва да бъдат
зачетени и се приемат за доказани, а протоколът служи като годно
доказателство по делото за факта на надлежното настройване и привеждане в
работен режим на автоматизираното техническо средство - в този смисъл
Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1995 от 27.10.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1530/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Съдът приема още, че макар от удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 648, тъй като тя е била в употреба към 04.06.2020 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 8-32-19 за извършена последваща
проверка на средството за измерване на дата 25.10.2019 г. Заключението е, че
то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на лазерните скоростомери е 1 година съгласно т. 31
от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82
от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната
практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г.
по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Г. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
7
страна на 04.06.2020 г. в 13:51 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1 в посока от север към юг жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № ***, като се е движил със скорост
от 81 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното
описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде
точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено
място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената
скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя Г. в качеството му на законен представител на
юридическото лице - собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач
съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния
фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се
съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на
защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по изрично
регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е
извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който законният
представител на дружеството собственик може да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се
установява жалбоподателят Г. да е подал писмена декларация в ОД на МВР –
Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Следователно законосъобразно е ангажирана именно неговата отговорност. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик, респ. законен представител на ЮЛ собственик на
автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
8
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. Формирал е представа и за това, че е управител на търговското
дружество, което е собственик на автомобила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че на съда е служебно
известно, че на 23.02.2021 г. /т.е. след датата на деянието/ е въведена
промяната в скоростния режим на организацията на движението от 50 км/ч на
70 км/ч по бул. „Асеновградско шосе“ в гр. Пловдив в участъка от бул. „Цар
Симеон“ до табела „Край Пловдив“ и от табела „Начало Пловдив“ до бул.
„Цар Симеон“. Този факт обаче не обосновава хипотеза на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. След датата на
деянието и до настоящия момент не е настъпвала промяна в приложимия
материален закон – нито в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която в
табличен вид определя какво е ограничението на скоростта за движение в
населено място на МПС от категорията на процесния автомобил, нито в
относимата санкционна разпоредба. Вместо това е настъпила промяна, при
която максимално допустимата скорост вече не се определя според общото
ограничение за движение в населено място, а посредством пътен знак се
сигнализира различно ограничение. Следователно промяната не касае
изменение на нормативната уредба и последвал по-благоприятен закон
липсва. В този смисъл е Решение № 2019 от 28.10.2021 г. по к.а.н.д. №
1804/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 81 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 84 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 81 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 31 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
9
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата му редакция към ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г./ в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят А.Х.Г.. Разноските следва да бъдат
присъдени в полза на наказващия орган – ОДМВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН (в
редакция към ДВ бр. 10 от 01.02.2011 г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3679318 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
10
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.Х.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА А.Х.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11