П Р И С Ъ Д А
№ 4,
гр. Троян, 04.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на четвърти февруари две хиляди
и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
съдебен секретар К.Р.
разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА
НЧХд. №
393 от 2015 година по описа на Троянски районен съд
Въз основа на
доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.А.Б. – роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес:***, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.07.2015
година, около 09.30 часа, в недвижим имот – ливада, находяща се в местността
„Олумата” в землището на с. Борима, Ловешка област, чрез удар с ръка и ритници
в областта на лицето, причинил на Г.Т.Г. ***, лека телесна повреда, изразяваща
се в двустранен брил хематом,
кръвоизливи в конюктивите на двете очи, разкъсно - контузна рана на върха на
носа и фисура на ностните костици, с което му причинил разстройство на здравето извън случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.А.Б. с така установената самоличност
за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.07.2015 година, около 09.30 часа, в
недвижим имот – ливада, находяща се в местността „Олумата” в землището на с.
Борима, Ловешка област, казал нещо унизително за честта на Г.Т.Г. ***, с думите: „Ще ти еба путката
майна!”, в негово присъствие, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 146,
ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.Г., ЕГН **********
срещу подсъдимия Б.А.Б., ЕГН ********** граждански иск за сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано датата на
увреждането - 27.07.2015 година, до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.Г., ЕГН **********
срещу подсъдимия Б.А.Б., ЕГН **********
граждански иск за сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение
за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано
датата на увреждането - 27.07.2015 година,
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск от Г.Т.Г., ЕГН ********** за сумата
100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение
за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ от престъплението по чл. 130, ал.1 от
НК , като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН
********** ***, да заплати на Б.А.Б., ЕГН **********,
сумата 400.00 /четиристотин/ лева - РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва по реда
на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ към присъда № 4 от 04.02.2016г.,
постановена по
НЧХД № 393 по
описа на Троянски районен съд за 2015г.
Частният
тъжител Г.Т.Г., ЕГН ********** ***, е повдигнал обвинение срещу Б.А.Б.,
ЕГН **********,***, за престъпление
по чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 27.07.2015 година, около 09.30 часа, в недвижим имот – ливада, находяща
се в местността „Олумата” в землището на с. Борима, Ловешка област, чрез удар с ръка и ритници в
областта на лицето, причинил на Г.Т.Г. ***, лека телесна повреда, изразяваща се
в двустранен брил хематом,
кръвоизливи в конюктивите на двете очи, разкъсно - контузна рана на върха
на носа и фисура на ностните
костици, с което му причинил разстройство на здравето извън случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК, както и
обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 27.07.2015 година, около 09.30 часа, в
недвижим имот – ливада, находяща се в местността „Олумата”
в землището на с. Борима, Ловешка област, казал нещо
унизително за честта на Г.Т.Г. ***, с
думите: „Ще ти еба путката майна!”, в негово присъствие.
С тъжбата
частният тъжител е предявил срещу подсъдимия Б.А.Б., ЕГН **********
граждански иск за сумата от 1000.00
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано датата на увреждането - 27.07.2015
година, до окончателното изплащане на
сумата, както и граждански иск за сумата от 1000.00 /хиляда/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано датата на увреждането - 27.07.2015
година, до окончателното изплащане на
сумата, и граждански иск за сумата 100.00 /сто/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл. 130, ал.1 от НК. До започване на съдебното
следствие са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес така
предявените граждански искове и тъжителят Г.Т.Г. е конституиран като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание тъжителят Г.Г.,
чрез упълномощения си повереник -
адвокат К.Д. ***, поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия Б., като моли съда да признае същия за виновен и да му наложи справедливо
наказание, като бъдат уважени гражданскияте искове.
Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Е.Ц. ***, пледира
недоказаност на обвиненията, като счита, че подзащитният
му следва да бъде оправдан и по двете обвинения,
като с оглед на това, гражданските искове, предявени от частния тъжител, се
явяват неоснователни.
Подсъдимият Б.А.Б.
дава обяснения, като не се признава за виновен и иска от съда да го оправдае по
повдигнатите обвинения.
Съдът, като обсъди на основание
чл.14 НПК всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Б.А.Б. е
роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимият Б. и частният тъжител Г. ***. На 27.07.2015г. сутринта двамата се срещнали на центъра на с.Борима, където разговаряли по повод уточняване граници на
имот в землището на същото село. Разбрали се да отидат на място в имота и там
да уточнят границите. Около 09.30 часа подсъдимият Б.Б. отишъл в местността „Олуматата“ в землището на с.Борима
заедно с баща си А.Б. А. и с А.Т.-негов братовчед, като до там пътували с джип-
пикап, управляван от подсъдимия. Тъжителят Г. отишъл
със своя УАЗ заедно със свидетелите М.Р.М. и А.С.П., които ползвал да му
помагат в работата. Б. и Г. обиколили границите на имота, като не могли да се
разберат помежду си. Подсъдимият Б. се ядосал по повод балирано сено в имота и
заявил на Г. да не пипа балите и отправил закани за саморазправа. Г. тръгнал
към УАЗ-а, с който се придвижвал, като подсъдимият Б. го ударил с ръка по
лицето. Тъжителят паднал, а Б. се качил
на джипа си и заедно с баща си и братовчед си се оттеглили. Свидетелите М. и П.
помогнали на Г. да се изправи и тримата се придвижили с УАЗ-а до вилата на
тъжителя, намираща се в близост.
Г.Г. уведомил сина си Т.Г. Г. за инцидента, който, от своя
страна, сигнализирал в РУМВР гр.Троян. На място бил изпратен полицейски
инспектор В.Г., който отишъл във вилата на Г. за изясняване на случая. Там
полицая разговарял с частния тъжител, който лежал и бил с подпухнали устни, по
лицето му имало кръв, както и с двамата му работници, които разказали за
случилото се и написали писмени обяснения. Тъжителят Г. написал жалба до
Началника на РУМВР гр.Троян, в която посочил, че подсъдимият Б. му нанесъл удар
с ръка в областта на лицето, при което той паднал, както и че му отправил
закани за саморазправа в случай, че прибере балите от имота на П.М. от с.Борима.
На 28.07.2015г. пострадалият Г.Г.
бил прегледан от д-р М.Г.-***, която изготвила съдебно-медицинско
свидетелство № 74/28.07.2015г. В него е отразено, че
пострадалият съобщил, че на 27.07.2015г., около 09.30
часа, в местността „Олумата“, бил бит с ръце от
познато лице.
На същата дата -28.07.2015г.,
частният тъжител бил прегледан и от д-р Р.И.-специалист „уши-нос-гърло“, като в
изготвения амбулаторен лист № 1538 е
отразено, че болният съобщава за нанесен му побой с ръце на 27.07.2015г, при което е получил нараняване в областта на носа,
постепенно се развил оток около очите, дишането през носа се затруднило.
По образуваната по жалба на Г.Г. *** преписка №
359000-6357, Районна прокуратура гр.Троян се е произнесла с постановление за
отказ да бъде образувано досъдебно производство
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, а наличие на
данни за престъпление от частен характер- причинена лека телесна повреда на Г..
Видно от заключението на допусната съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, на Г.Т.Г. са причинени двустранен брил хематом, кръвоизливи в конюктивите на двете очи, разкъсно
- контузна рана на върха на носа и фисура на ностните костици, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. В заключението е
посочено, че същите са причинени от директен удар с твърд тъп предмет,
най-вероятно юмрук. Пострадалият Г. не е изпадал в безсъзнателно състояние.
Съдът допусна допълнителна съдебно-медицинска
експертиза след депозиране на показанията на свидетелите М. и П. относно
сочения от тях механизъм на причиняване, с оглед изясняване възможно ли е
уврежданията, причинени на тъжителя Г., да са от удар с длан в областта на
брадата, както и да се изясни механизма на причиняване на всяко едно от
уврежданията по отделно. От заключението
на изготвената допълнителна експертиза се установява, че двустранният брил хематом-кръвонасядане на горни и
долни клепачи на двете очи, се дължи на удар в областта на лицето с твърд тъп
предмет и най-често се дължи или на удар в областта на челото, или в основата
на носа, и не може да се получи от удар с отворена длан в областта на брадата. Кръвоизливите в конюктивите на двете очи, също не могат да се получат от
удар с отворена длан. Същите се дължат на силен удар в областта на лицето-в
основата на носа или по челото. Разкъсно - контузната рана на върха на носа не може да се получи от
удар с отворена длан, а се дължи на действието на тъп предмет и е в причинна
връзка с фисурата
на ностните костици.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Б., показанията на
свидетелите В.М.Г., М.Р.М., А.С.П., А.Б. А., А.Ю.Т., Т.Г. Г.; заключенията на съдебно-медицинската експертиза и допълнителната СМЕ, писмените
доказателства-съдебно медицинско удостоверение № 74/28.07.2015г.,
амбулаторен лист № 1538/28.07.2015г., преписка № 760/2015г. по описа на Районна прокуратура гр.Троян, №
359000-6357 на РУМВР гр.Троян в 9л.
Обясненията, дадени от подсъдимия Б.А.Б., които са както
доказателствено средство, така средство за защита, настоящият състав кредитира
само в частта относно времето, мястото и повода, по който подсъдимият, частният
тъжител и свидетелите А., Т., М. и П. са отишли в местността „Олумата“. В обясненията си подсъдимият твърди, че действително
е възникнал конфликт между него и тъжителя Г. по повод имота в местн.“Олумата“. Тъй като двамата
не успели да се разберат, Б. твърди, че се качил на джипа си пикап, за да си тръгва, а тъжителят казал на бащата на поддсъдимитя-свидетеля А.Б. А., „Сега ще те оправя!“ и
тръгнал към него да се саморазправя. Тогава Б. твърди, че се опитал да хване
тъжителя, но тениската му се скъсала и той паднал на земята. Твърди, че не го е
удрял. Отрича също и да е отправял спрямо него обидни думи под форма на псувня.
Обясненията на Б. се подкрепят единствено от показанията на баща му -
свидетелят А., но съдът не кредитира показанията на последния в тази им част,
както предвид родствената връзка между двамата, така и поради обстоятелството, че тези показания не
се подкрепят от другите доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Г.,
като последователни, логични и безпристрастни, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира отчасти показанията на
свидетелите-очевидци М.М. и А.П.,
поради това, че са непоследователни и са
противоречиви, като двамата свидетели не са изцяло непредубедени, предвид
отношенията им с частния тъжител, при когото работят на повикване. Кредитира ги
в частта на факта на нанасяне на удар с ръка от страна на подсъдимия към
пострадалия, но не и относно начина на
причиняване на удара, тъй като не съответстват на заключението на СМЕ по
отношение механизма на причинените уврждания по
частния тъжител.
Показанията на Т.Г. Г. не касаят негови непосредствени
възприятия във връзка с инкриминираните деяния, а са само и единствено опосреднени такива, пресъздадени му от страна на частният
тъжител, както и непосредствени негови лични впечатления, досежно
конкретното състояние на баща му, в
което се е намирал след инцидента. Настоящият състав не приема за достоверни
показанията на А.Б. А. относно действията на подсъдимия, като отчита , че
свидетелят е негов баща. Отделно от това, не кредитира неговите показания, тъй
като не се подкрепят от други доказателства по делото.
Настоящият състав изцяло кредитира заключенията на съдебно-медицинската експертиза и допълнителната СМЕ.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, притежава
необходимата компетентност и заключенията са обективно изготвени.
Анализът на събраните по делото доказателства дава
основание за следните правни изводи:
При така установеното в хода на съдебното производство и
след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвиненията срещу подсъдимия Б.
за извършени от него, в условията на реална съвкупност, престъпления по чл.130,
ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК, не са
безспорно и категорично доказани. Събраните писмени и гласни доказателства по
никакъв начин не доказват обвиненията и не формират вътрешно убеждение в
настоящия състав, че подсъдимият е
извършил описаните в тъжбата
престъпления.
По делото не се събраха доказателства, с които безспорно
и категорично да се докаже обвинението по чл.130, ал.1 от НК. Тъжителят твърди
в тъжбата си, че е ударен от подсъдимия Б., но не е посочил по какъв начин е
осъществено изпълнителното деяние. Изложената в тъжбата фактическа обстановка
по отношение на това престъпление, се изчерпва със следното описание: „Аз се обърнах, за да се отдалеча, защото не
желаех скандали, при което почувствах удар в лицето и паднах по очи“ .
От свидетелските показания
на М.Р.М., който единствен посочва, че е видял удара, се установява, че ударът
от страна на подсъдимия Б. е бил с отворена длан в областта на брадата на Г.. Показанията са му
противоречиви, тъй като в същите сочи и че ударът бил в челюстта. Свидетелят А.С.П. посочва, че видял
подсъдимият Б. да замахва срещу Г.Г. с ръка с отворена длан, но самият удар
твърди,че не е видял. От заключението на допълнителната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на един такъв удар не може да бъде
получено нито едно от уврежданията, причинени на Г..
В изготвената първоначална
СМЕ е посочено, че уврежданията се
дължат на директен удар с твърд тъп предмет, най-вероятно юмрук. По делото не
се събраха нито преки, нито косвени доказателства, които да сочат, че е бил
нанесен удар с юмрук. В същото заключение е посочено, че следните увреждания: разкъсно - контузна рана на върха
на носа и фисура на ностните
костици, могат
да бъдат причинени от падане на терен. Твърденията на тъжителя Г. обаче, че
след удара е паднал по очи на земята, се опровергават от показанията на
свидетелите М. и П. - същите посочват, че Г. е паднал по гръб, след което се е
претърколил няколко пъти. Също така, в заключението на експертизата е посочено,
че при падане напред върху неравна повърхност, следва да се получат и
травматични изменения, освен установеното по върха на носа, и на останалите
изпъкнали части на лицето-чело, скули, брада, каквито в конкретния случай
липсват.
Показанията на свидетелите
М. и П., че след като Г.Г. паднал, подсъдимият Б. го ритнал, не се кредитират
от съда, тъй като се опровергават изцяло от останалите събрани по делото
доказателства. На първо място, има противоречия между показанията на двамата
свидетели, като М. твърди, че Б. е ритнал Г. два пъти в лицето, а П. посочва,
че го е ритнал един път в тялото и един път в главата. Това противоречие не бе
преодоляно и чрез проведената между двамата свидетели очна ставка. От друга
страна, още на 27.07.2015г., когато Г. изготвил жалба
до РУМВР гр.Троян, е посочил, че е бил ударен с ръце в лицето. Същите
обстоятелства е посочил и пред съдебния лекар, извършил освидетелстването и
пред д-р Р.И., съответно отразени в съдебно медицинското удостоверение и в
амбулаторен лист № 1538, изготвени на 28.07.2015г.
Съдът кредитира изцяло
показанията на полицейския инспектор В.Г., като безпристрастни и
последователни. Същият в показанията си сочи, че в хода на извършваната от него
проверка, никой не е заявявал Г. да е бил ритан от страна на Б..
Настоящият състав намира,
че не се събраха доказателства, от които да се направи несъмнен и обоснован
извод, че причинените увреждания на тъжителя Г., са резултат от действия на
подсъдимия Б.. Не се доказа същият да е нанесъл на Г. удар /и/, вследствие на
които да са настъпилите съставомерни последици.
Не се доказа по делото и
твърдението на тъжителя Г., че след удара, нямал спомен за случилото се няколко
минути и от разказите на М. и П. разбрал, че бил нападнат в гръб, ударен от Б.
и след като паднал, ритан в главата от последния. В заключението на СМЕ е посочено, че
пострадалият не е изпадал в безсъзнателно състояние. Противоречиви са и
показанията на свидетелите М. и П. във връзка с това обстоятелство - М. твърди,
че около 5 минути Г. бил в безсъзнание, а същевременно е посочил, че след като
паднал, с А. му дали вода да си измие лицето и го изправили. А.П. твърди, че Г.
бил около 10 минути в несвяст, като също е посочил, че след като паднал, с М.
му помогнали да се измие, качили се на УАЗ-а, управляван от Г. и отишли в
колибата му, намираща се наблизо.
Във връзка със заявеното в
тъжбата за счупена зъбна протеза на тъжителя в резултат на удара в лицето,
настоящият състав счита, че не се доказа и това твърдение на Г.Г.. В тъжбата е
посочено, че след инцидента цялостната му зъбна протеза липсвала и я намерили
на тревата, счупена напречно на две. Не е посочено кога е намерена и от кои
лица. По делото не бе представена счупена протеза като веществено
доказателство, нито бе представен документ за извършения разход от 100.00лв., за който се твърди в тъжбата, че е направен за
изработване на нова протеза. По отношение на обстоятелството за счупена зъбна
протеза гласните доказателства са изключително противоречиви. Съдът кредитира
единствено показанията на свидетеля Г., който посочва, че нито пострадалият,
нито двамата му работници са му съобщили за счупена зъбна протеза, когато е отишъл
на вилата непосредствено след инцидента. Полицаят посочва, че всичко, съобщено
му по преписката, е отразил в изготвената докладна записка. Останалите
показания във връзка с това обстоятелство са взаимно противоречиви и нелогични,
поради което не се кредитират. Свидетелят М.Р.М. посочва, че разбрал, че ченето
на Г.Г. било счупено в устата му, когато Г. извадил счупеното чене в колибата.
Свидетелят Т. Г.- син на частния тъжител, посочва в показанията си, че не знаел
дали ченето е било намерено, а свидетелят А.П. посочва, че само е чул, че е
била счупена зъбната протезата, но не я е виждал.
По делото не се събраха
доказателства, с които безспорно и категорично да се докаже обвинението по
чл.146, ал.1 от НК. Тъжителят твърди в тъжбата си, че преди подсъдимият Б. да
го удари, го напсувал на майка с думите: „Ще ти еба путката майна!”, от което
тъжителят се почувствал обиден и унижен. За отправените обидни думи, изразяващи
се в псувня, сочат в показанията си само свидетелите М. и П.. Съдът не
кредитира показанията им в тази част, тъй като не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Видно от показанията на полицай Г., никой не е
споменавал пред него за отправени обидни думи / псувни/ от страна на Б. спрямо Г.,
а само за закани за саморазправа по повод балираното сено. Свидетелят Г.
посочва, че ако е било съобщено за отправени псувни, то в съставения от него
протокол за предупреждение на Б.А.Б. по преписката, това е щяло да бъде
отразено. Нито в жалбата на Г. *** е посочено той да е бил обиждан от Б., нито
работниците му М. и П. са съобщили за отправени обидни думи в хода на
проверката пред полицейския служител, не са посочили за такива и в писмените си
обяснения. Настоящият състав не приема за достоверни показанията на свидетелите
М. и П., че не са съобщили на полицай Г. за отправените псувни, тъй като били
силно притеснени за състоянието на Г.Г.. Видно от показанията на свидетеля Г.,
и двамата свидетели са били в нормално състояние по време на проверката и
изготвяне на писмените обяснения. Още повече , че в писменото сведение А.П. е
посочил, че Б. се приближил до Г. и без да му говори, го ударил с ръка в
областта на лицето.
Именно поради
непоследователността и нелогичността на дадените показания от свидетели М. и П.,
които единствено твърдят за отправените обидни думи чрез псувня, съдът не ги
приема за достоверни и не ги кредитира. Те не се подкрепят от други гласни и
писмени доказателства.
По настоящото дело относно
предмета на доказване – извършено ли е виновно престъпление от подсъдимия Б.,
не се събраха доказателства, достатъчни за категорично установени съставомерни престъпни деяния, извършени от него. Предвид
приетата и установена фактическа обстановка и след нейния правен анализ, съдът
намира, че остава недоказано обвинението и за двете престъпления, описани в
тъжбата. Ето защо въз основа на така изложеното и на основание чл. 304 от НПК
подсъдимият Б. е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл.130,
ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК спрямо тъжителя Г.Г..
Относно предявените за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове против подсъдимия Б.,
предвид, че по делото не се доказа същият да е извършил престъпни деяния, от
които да са произлезли имуществени и
неимуществени вреди, по тези съображения гражданските искове са изцяло
отхвърлени като неоснователни.
По въпроса за разноските,
предвид оправдателната присъда, на основание чл.190, ал.1 от НПК, тъжителят Г.Г. бе осъден
да заплати на подсъдимия направените разноски в размер на 400лв.
за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъда, която е обявена на страните в откритото съдебно
заседание, проведено на 04.02.2016 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: