Определение по дело №3399/2019 на Административен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№                  /23.01.2020 г. гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНКА ГАНЧЕВА

                като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 3399/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 134, ал.5 от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.А.Е.,***, срещу мълчалив отказ на Директора на Дирекция МДТ при Община Варна, по повод подадено на 8.01.2019 г. искане по чл. 133 ал.2 т.1 от ДОПК, вр. чл. 99 от АПК. Жалбоподателката сочи, че е депозирала искане за възобновяване на производство по влязъл в сила АУЗД № МД АУ-11391-1/9.10.2017г. и същия  да бъде изменен частично за периода 2012-2013 г. вкл., както и за 2016-2017 г. поради наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на публичните задължения, които не са били известни на органа издал акта, до издаване на АУЗД, поради наличие на вносни бордера за внесен данък за недвижими имоти и ТБО за периода на АУЗД. Сочи, че данъците и ТБО са платени за периода от 2009 г. до 2017 г., но в АУЗД е отразено, че внесената сума за периода е 0 лв., с изключение на 2014 г. Счита, че вносните бордера не са били известни на органа издал акта, поради което е налице осн. на чл. 133 от АПК, вр. чл. 133 ал.2 т.1 от ДОПК за изменение на АУЗД. Сочи, че до депозиране на жалбата липсва произнасяне на компетентния орган. Моли да се отмени мълчаливия отказ и преписката да се върне с указания АУЗД да бъде изменен частично за периода  2012-2013 г. и 2016-2017 г.

С разпореждане № 16701/2019 г. съдът е оставил производството без движение, като е дал указания на жалбоподателката предвид отговор от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна с рег.№ МД-Т19005955ВН_001ВН/06.11.2019г., получен на 12.11.2019г., изрично да посочи дали поддържа жалбата си срещу мълчалив отказ на директора на ДМТ при Община-Варна за възобновяване на производството по влязъл в сила АУЗ № МД АУ-11391-1/09.10.2017г. и частично изменение на същия.  В случай че го поддържа, изрично да посочи кои са платежните документи (извън тези, които е представила с жалбата и касаят плащания за ДНИ и ТБО за 2014г. - съобразени при издаване на АУЗ, и за 2016г. и 2017г. - за плащания, извършени след датата на съставяне на АУЗ), за които твърди, че са основание за възобновяване по чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК, т.е. съществували са, но не са били известни на нея или на органите по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна към датата на издаване на акта. Да представи заверени преписи от платежните документи, на които се позовава. Да представи в четлив вид заверено копие от разписка на EasyPay № 04000647289034/17.10.2017г. Изрично да посочи и да представи доказателства за това кои задължения и за кой период са платени с приложените към жалбата разписки за пощенски записи № 8/30/23.04.2013г.и № 8/31/23.04.2013г. Съобщението е връчено на 23.12.2019 г., като до настоящия момент жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда, не е представила и доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 9.10.2017 г. е издаден АУЗД по чл. 107 ал.3 от ДОПК срещу С.А.Е., с който са установени задължения за ДНИ, ТБО и лихви за периода 2012-2017г. вкл. в общ размер на 970.51 лв. АУЗД е влязъл в сила на 30.10.2017 г., който факт не се оспорва от страните по делото.

На 9.10.2019 г. Е. е депозирала искане по чл. 133 ал.2 т.1 от ДОПК за възобновяване на влезлия в сила АУЗД и същия да бъде изменен частично, тъй като са налице нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на публичните задължения, които не са били известни на органа, а именно вносни бордера за внесени данък недвижими имоти и ТБО за периода на АУЗД. Твърди, че са внесени дължимите данъци, а това не е взето предвид в акта, поради което моли да се възобнови производството по влязъл в сила АУЗД.

На 6.11.2019 г. Директорът на Дирекция „Местни данъци“ е изготвил писмо изх. № РТ19005955ВН-001ВН, в което сочи, че е направена справка в информационния масив на дирекцията при която е установено, че Е. има заплатени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2007 г. до 2011 г., липсват данни за платени задължения за ТБО и ДНИ за 2012 г. и 2013 г., 2015 г., 2018 г. и 2019 г., посочени са и заплатените суми по АУЗ, отразени в табличен вид.  Това писмо е връчено на 12.11.2019 г. на Е..

С депозираната жалба Е. е представила разписка № 04000647289034/17.10.2017г., която е нечетлива, пощенски записи№ 8/30/23.04.2013г., № 8/31/23.04.2013г., в които като получател на сумите е посочена ТД на НАП, но липсват данни от които да се направи извод, че касаят задължения, установени с АУЗ. Представени са разписка № 02000292176591/11.12.2014г. за извършено плащане на ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г., които са съобразени от органа при издаване на АУЗ,  платежно нареждане от 02.03.2012г. касаещо плащане в полза на Община-Варна по партида 4106066270001, гр. Варна, ул. *** за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г., като този период не е предмет на АУЗ, банково извлечение за нареден превод на ДНИ 60,81лв. и ТБО 118,58лв., касаещо 2010г., която не е предмет на АУЗ, операционна бележка за плащане към бюджета от 10.11.2009г., касаещо плащане на ТБО за периода от 01.01.2009г. - 31.12.2009г., който не е предмет на АУЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Оспорването е направено срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация. Жалбата е подадена в определения от чл. 134, ал. 5 от ДОПК преклузивен срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Според чл. 133, ал. 1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Нормата на чл. 133 ал.2 от ДОПК сочи изчерпателно основанията, на които задължението може да се изменя, едно от тях е когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задължения за данъци или осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа издал ревизионния акт.  В случая жалбоподателката твърди, че са налице такива.

Според чл. 134, ал. 3 от ДОПК, изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 /от кодекса/, а според чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Сроковете, предвидени в нормата на чл. 134, ал. 3 от ДОПК са преклузивни, тъй като същите са условие за допустимост на производството и с тяхното изтичане се погасява възможността да се образува производство за изменение на задълженията за данъци и осигурителни вноски, уредено в Глава шестнадесета, раздел ІІ на ДОПК. Както бе посочено по-горе, новите доказателства, на които се позовава Е. са документи за извършени плащания.

Съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 133 ал.1 вр. ал.2 т.1 б.“а“ от ДОПК 

Производството, уредено в раздел ІІ, глава ХVІ от ДОПК представлява извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила ревизионни актове, които не са били предмет на съдебен контрол. Посочената  хипотеза изисква наличието на нови обстоятелства, респ. новите доказателства, които да са от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, спазването на определения в закона срок за предявяване на искането за изменение /в случая тримесечен срок от узнаване на основанието/, както и към момента на искането по отношение на установените задължения да не е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК.  В настоящия случай е налице влязъл в сила АУЗ, а не РА.

Тоест, за да бъде допуснато изменението на установени с РА задължения, пред решаващия орган следва да са обосновани обстоятелства или представени доказателства, кумулативно отговарящи на посочените по-горе изисквания, като липсата на което и да е от тях самостоятелно обуславя неоснователност на направеното искане.

Основанието за извършване на повторно ревизионно производство представлява непълнота на фактическия или доказателствения материал, на който е базиран ревизионният акт, която непълнота се разкрива след неговото издаване или влизане в сила след административно обжалване, не се дължи на процесуално нарушение на ревизиращия орган или небрежност на страната, а по същността си е такава, че отстраняването й би могло да обуслови промяна на изводите относно установеността на факти от съществено значение за определянето на задълженията на данъчния субект. Предвид това, под нови обстоятелства по смисъла на посочената по-горе норма следва да се разбират факти от действителността, които имат за спорните правоотношения значение на юридически или доказателствени факти, възникнали са преди приключване на ревизионното производство или най-късно преди влизането в сила на акта, но които не са били узнати от задълженото лице и компетентния орган, или са били твърдяни по време на висящността на производството, но са останали недоказани въпреки проявените от данъчния субект необходими процесуални усилия. Съответно основание за повторно ревизионно производство са и новооткритите, а също и новосъздадените документи относно факти от посочените по-горе категории. В този смисъл под нови доказателства се разбират такива, които не са били представени в хода на ревизията не по вина на ревизирания субект, а въпреки процесуалните му усилия, респ. съществуващи или новосъздадени писмени доказателства за новоузнатите факти и обстоятелства. Когато новосъздаденото доказателство е относимо към претендирано наличие или липса на обстоятелство, обхванато от мотивите на ревизионния акт, то притежава качеството на ново такова по смисъла на разпоредбата. Ново доказателство е и новосъздадено писмено доказателство, което установява новооткрито /новоузнато/ обстоятелство, което има значение за установяването на данъчно или осигурително задължение за изследвания данъчен период. Не съществува пречка искането да се базира на новосъздадени писмени доказателства, но само такива, касаещи факти и обстоятелства, настъпили преди приключването на ревизионното производство. В случая Е. е представила разписка от 17.10.2017 г., с която са заплатени задължения за местни данъци, това плащане е извършено след издаване на АУЗ, отделно от това от самата разписка не може да се направи извод за кой период се отнася, част от представените банкови извлечения и платежни нареждания не касаят периода за който е съставен АУЗ, а разписка с която е направено плащане от 11.12.2014 г., което е съобразено от органа, издал АУЗ. Предвид изложеното съдът приема, че сочените от Е. доказателства не установяват факти измежду изчерпателно изброените в посочената по-горе норма и това е достатъчно основание да бъде отказано прилагането на извънредния способ за коригиране на установените с ревизионния акт данъчни задължения. Жалбоподателката не доказва наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, което да представлява основание по чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК за изменение на задълженията й определени с АУЗ.

За да е допустимо възлагането на ревизия за изменение на вече определени задължения, е необходимо да са налице и предпоставките на чл.134 ал.3 от ДОПК, т.е. заповедта за възлагане на ревизията да е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109. В случая искането за изменение е подадено през 2019 г., като представените доказателства са за плащания на задължения от 2009 г. до 2017 г. Е. е имала знание за извършените от самата нея плащания към момента на извършването им, плащанията, касаещи процесния период, предмет на АУЗ са взети предвид и от административния орган/съдът взе предвид тези които са четивни/. Извършените плащания след издаване на АУЗ са от значение за последващото производство по изпълнение на акта, а не са сред доказателствата, визирани в нормата на чл. 133 ал.2 т.1 от ДОПК.  Следователно искането на жалбоподателката за изменение на установените задължения  е направено и след изтичане на преклузивните срокове за това.  

За да бъде допуснато изменението на установени с АУЗ задължения, пред решаващия орган следва да са обосновани обстоятелства или представени доказателства, кумулативно отговарящи на посочените по-горе изисквания, като липсата на което и да е от тях самостоятелно обуславя неоснователност на направеното искане. След като искането на Е. е направено и след срока визиран в чл. 134 ал.3  от ДОПК то депозираната жалба е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 134, ал. 5 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Е.,***, срещу мълчалив отказ на Директора на Дирекция МДТ при Община Варна, по повод подадено на 8.01.2019 г. искане по чл. 133 ал.2 т.1 от ДОПК, вр. чл. 99 от АПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

                                                               Административен съдия: