Решение по дело №18535/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2173
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20195330118535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          2173                        29.06.2020                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  18535                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на К.К., чрез нейния законен представител М.П. против П.К.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като с Решение, постановено по гр. Дело 84/2006г. на Районен съд – Пловдив е бил осъден да заплаща издръжка от 50лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за детето са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал дълъг период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта му. Нужни са средства за храна, транспорт, ч. у. и други. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 200лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва твърдението в исковата молба, че реализира доход над 1500 лв. месечно. Пологал грижи за *** *** *** и поради това не можел да р. н. т. д.. Поради н. й п., я подпомагал със с. з. л.. Работел като *** и *** и реализирал месечно 600-650 лв. Счита, че минималната издръжка съответства на нуждите на детето, както и на възможностите на бащата.

  От показанията на с. по делото – *** ***, *** *** ***, се установява, че детето е на *** години, ученичка в *** ***. Майката посрещала нуждите на момичето, понякога и с п. о. р. с. к.. К. посещавала у. п. м. и а.. Ползвала карта за градски транспорт, били необходими средства за джобни, както и за дрехи. Момичето с. о. о. з. п. н. н. с.. Ответникът преди раздялата работел същото, както и към настоящия момент. Бил ***, както и *** ***. Майката работела в *** *** ***. С п. й о. п.. Ответникът на два пъти бил дал употребявани телефони и веднъж таблет. Плащал издръжка в размер на 50лв. Рядко давал други средства на дъщеря си.

Съдът дава вяра на показанията на с. съгласно чл.172 от ГПК.

Относно доходите на родителите се установи, че майката работи при основна заплата 810 лева. Бащата н. р. п. т. п.. Изпълнява поръчки като *** и ***.  

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди години. За изминалия период от време е налице трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, посещава училище, ч. у., на *** години е. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания, транспорт и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 50 лв. на месец е три пъти по ниска от законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момиче *** *** *** ***.  

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 390,00 лева, от които минимум 190лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че не се установиха високи доходи на ответника. Затова и прие, че двамата родители следва да имат относително равен дял в издръжката на детето си.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 200,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна издръжка не би затруднила съществено бащата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата претендира присъждане на разноски по делото. С оглед уважаване на иска ответникът следва да заплати а. р. в размер на 300 лева. Той съответно няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 51 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 84/2006г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от П.А.К. ЕГН ********** с адрес: *** на К.П.К. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Н.П. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 50.00 лв. на 200.00 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН ********** да заплати на К.П.К. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Н.П. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направени разноски за а. в..

ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 51 лева /петдесет и един лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.