РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330111217 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер
на 599.87 лева, главница дължима по договор за паричен заем, сключен с „Кредит
тайм“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
28.11.2018г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; договорна лихва в размер
на 45.88 лева и 79.71 лева- обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че по сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и ответника договор
за паричен заем с предоставена парична сума в размер на 900 лева. Съгласно клаузите
на сключения договор усвоената парична сума по заема за срока на договора се
олихвява с договорна лихва. Задълженията следвало да бъдат върнати на 14
двуседмични вноски в срок до 02.09.2019г. На длъжника било начислено и
обезщетение за забава.
Вземанията по договора били прехвърлени от „Кредит тайм“ ЕООД на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу В. СТ. АМП., по което е образувано ч. гр. дело № 3826/2021 г. на ПРС. В полза
на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение. С него се
признава сключването на договора, но се оспорва размерът на останалите непогасени
вземания. Съгласно разясненията дадени в т. 5б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в
преклузивния срок (предвид пощенското клеймо), поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Представен е договор между „Кредит тайм“ ООД и ответника за паричен заем от
18.02.2019г. В посочения договор е записано, че на ответника е предоставен заем в
размер на 900 лева, като съгласно чл. 3 с подписването му се удостоверя получаването.
Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент
по заема е 39%, а годишният процент на разходите (ГПР) 47.20%. Заемателят се е
задължил да върне сумата в срок до 02.09.2019 г., на 14 равни двуседмични
погасителни вноски в размер на 71.75 лева, като общият размер на всички плащания е
записан на 1666.00 лева. Съгласно чл. 11.5 от ОУ към процесния договор заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора, да предостави на
заемодателя обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, който да
отговарят на определени условия. В чл. 11.5.3 и чл. 16.2 от ОУ е уговорено, че при
неизпълнение на задълженията по 11.5 се дължи неустойка в размер определен в
договора, който съгласно последния е 661.50 лева. В чл. 16.3 от ОУ е уговорено, че
неустойката се разсрочва на равни части съгласно погасителния план към всяка вноска
и по този начин увеличава размера й до 119 лева.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Кредит тайм“ ООД на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно рамков договор от 28.11.2018 г. и
приложение № 1 от 12.11.2019 г. към него. Съдът намира представените документи за
достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /лист 31/. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
2
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е редовно връчено на длъжника-
ответник заедно с преписа от исковата молба. Уведомяването се установява да е
станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но същото следва да се вземе
предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от
16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по
чл. 422 ГПК.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за паричен заем.
Относно действителсността на процесния договор за заем:
„Кредит тайм“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая се установява, че не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Записаната стойност на ГПР не съответства на реалния по договора, тъй като в
него не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради
уговорката, предвиждаща предоставянето на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не
води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риска следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
3
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена
в месечните погасителни вноски. По този начин неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора заради увеличаването на риска от неизпълнение, защото при
плащането на всички задължения (каквото се иска и в настоящото производство) се
получава едно допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите не
отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4
ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В този смисъл Решение № 1411 от 29.11.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2957/2019 г./ ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира
от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят– ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи. От приетата ССЕ се установява, че са извършени плащания в
размер на общо 645.66 лева. С тях се покрива част от главницата до размера от 254.34
лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№
653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№
1222/2020г.
Искът за обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява
ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора,
посочените в него дати на изпълнение не удостоверяват настъпването на падеж на
задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията за главница е основателна за 254.34 лева и следва да бъде
4
отхвърлена за разликата до 599.87 лева. Исковете за договорна лихва и за обезщетение
за забава са изцяло неоснователни.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 21.20 лева за ДТ и общо 94.66 лева за юрк. възн. и ССЕ, или общо 115.86 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. СТ.
АМП., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 254.34 лева, представляваща дължима главница по договор
за паричен заем от 18.02.2019 г., сключен с „Кредит тайм” ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени с Приложение № 1 от 12.11.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 254.34 лева ДО
599.87 лева и като ОТХВЪРЛЯ претенцията за 45.88 лева- договорна лихва за
периода от 13.05.2019 г. до 02.09.2019 г. и 79.71 лева- обезщетение за забава за
периода от 14.05.2019г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.02.2021 г., за които
суми е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по частно гр. дело № 3826/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. СТ. АМП., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 115.86 лева- разноски по делото и в
заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5