Р Е Ш Е Н И Е
No………./ .12.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на пети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Капка Микова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 41 по описа за 2018г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД срещу „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност, С.Т.И.
и О.Т.И.
искове
с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции
да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
при условията на солидарност по издадената заповед за незабавно изпълнение
№9453/16.11.2017г., по ч.гр. дело №17416/2017г. по описа на ВРС сумата от 4 099 834.12 лева, представляваща
непогасена просрочена главница по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г.,
изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 17.07.2014г.,
Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г. и Допълнително споразумение № 3
от 30.06.2016г., сумата от 166 634.90
лева, представляваща просрочена наказателна лихва /неустойка/ за периода
24.06.2017г. – 12.11.2017г., съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от раздел III от Общи
условия по договори за кредит, сключвани от „ОББ“ АД с клиенти на Дирекция
„Малък и среден бизнес и специализирани програми“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.11.2017г. до окончателното и́ изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок
длъжниците са подали възражение, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с
оглед дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен Договор за
кредитна линия от 24.06.2013г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение
№ 1 от 17.07.2014г., Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г. и
Допълнително споразумение № 3 от 30.06.2016г.,
по силата на който банката ОББ АД, е предоставила на кредитополучателя „ОСТ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ползването на кредитна линия за оборотни средства в размер на
4 100 000 лв. за рефинансиране на задължения към „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
произтичащи от Договор за револвиращ банков кредит от 27.06.2011г.
Първоначалният краен срок за издължаване е бил 24.06.2014г., който впоследствие
е изменен няколко пъти до 24.06.2017г. Ответниците „СИМИРАМИДА-04“
ЕООД, С.Т.И. и О.Т.И. са
съдлъжници по кредита и са се задължили да отговарят солидарно за задълженията
на кредитополучателя.
Ищецът
излага, че предоставеният кредит се олихвявал в годишен лихвен процент в размер
на 1 – месечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно. Съгласно уговорките в
договора по чл.12,
ал.1 и ал.2 от раздел III от Общи условия по договори за кредит, сключвани от
„ОББ“ АД с клиенти на Дирекция „Малък и среден бизнес и специализирани
програми“ при неизпълнение за
плащане на вноските се дължи наказателна лихва в размер на редовната лихва плюс
5 пункта. Твърди се, че с Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г.
страните са се уговорили да се промени действащия лихвен процент като дългът да
се олихлява с 1 – месечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно, но не
по-малко от 5 %.
Кредитът
е бил многократно усвоен и погасяван, като при настъпване на крайния срок на
погасяване – 24.06.2017г., нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници са
погасили задълженията по договора за кредит, като се дължат главница от
4 099 834.12 лева и наказателна лихва от 166 634.90 лева.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че дължат сумите по издадената заповед
за изпълнение.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор от
ответниците „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност, С.Т.И. и О.Т.И.. Ответниците
твърдят, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни. Сочат, че
исковата молба е нередовна поради непредставляването на справка по чл. 366 ГПК.
Оспорват да е настъпил падежа на задълженията на 24.06.2017г., както и техния
размер. Ответниците С.Т.И. и О.Т.И. оспорват да са солидарно задължени по
кредита и твърдят неговата нищожност. Релевират възражение за погасяване по
давност на вземанията. В допълнителната искова молба твърдят, че към датата на
подаване на заявлението ищецът не е имал изискуемо вземане за цялата главница.
Излагат, че не им е отправяно изявление за прекратяване на договора и покана за
плащане. Ответниците С.Т.И. и О.Т.И. се позовават се на нищожност на договора
поради наличието на неравноправни клаузи по чл.143 от ЗЗП. Молят за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание чрез
процесуалните си представители оспорват предявените искове, молят същите да
бъдат отхвърлени.
В.И.Г., синдик на
„Ост Трейдинг“ ЕООД, редовно призован, не е изразил становище по предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и
приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установи, че
между „Обединена Българска Банка” АД и „Ост Трейдинг“ ЕООД, в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за кредитна линия от 24.06.2013г., по силата,
на който банката е предоставила кредитна линия за оборотни средства в размер до
4100000.00лв. за рефинансиране на задължение към „Райфайзенбанк България“ ЕАД с
първоначален краен срок на погасяване 24.06.2014г. Съгласно чл.4, ал.1 дългът
по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, определен на база едномесечния
SOFIBOR и надбавка 5 пункта годишно, като към датата на сключване на договора
лихвата по кредита се равнява на 5.549%. В чл.12, ал.1 и ал.2 от раздел III
Общи условия по договори за кредите е предвидено, че при забава на плащанията
на главница и лихви се дължи наказателна лихва върху всяко едно от вземанията,
равняваща се на договорения по реда на чл.4, ал.1 от индивидуални условия или
чл.2, ал.1 от Допълнителни условия лихвен процент и наказателна надбавка в
размер на 5 пункта годишно до окончателно изплащане на сумата. От съдържанието
на договора се установява, че е бил обезпечен с ипотека върху недвижими имоти и
особен залог върху вземания и съвкупности от вещи и вземания.
Договорът за кредит е подписан О.Т.И.,
в лично качество и като управител на „Ост трейдинг“ АД и С.Т.И., в лично
качество и като управител на „Семирамида – 04“ ЕООД, които са встъпили в дълг в
качеството им на солидарни длъжници,
като по силата на чл.5 от договора за кредитна линия отговарят за изпълнението
на задълженията по него.
С анекс №1/ 17.07.2014г.
е променен крайният срок за погасяване на кредита на 24.06.2015г., изменен
отново с анекс №2/07.07.2015г. на 24.06.2016г., а с анекс №3/30.06.2016г. падежът на
задължението е продължен до 24.06.2017г.
С анекс №2 в §3 е променен и действащия лихвен процент като дългът да се
олихлява с 1 – месечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно, но не
по-малко от 5 %.
И трите анекса са подписани от О.И. и С.И.,
в качеството им на солидарни длъжници.
Анализът на основното съдържание на
договора за кредитна линия обосновава извода за неговата валидност, като годно
основание да породи уговорените в него права и задължения за кредитополучателя „Ост
Трейдинг“ ЕООД. Оспорването на ответниците, че договора е нищожен е бланкетно с
непосочване на конкретни пороци и предвид констатациите на съда, същото се
явява неоснователно.
Следователно дружеството/ответник е пасивно
материално легитимиран да отговаря за задълженията по договора за кредитна
линия.
Другите двама ответници, същото следва
да отговарят за изпълненията на задълженията по кредитната линия, тъй като
същите са встъпили в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, поради което и на това
основание отговарят солидарно заедно с главния длъжник - кредитополучателя.
По отношение възражението за наличието на неравноправни
клаузи, за което съдът следи служебно, които могат да се отразят на размера на
главницата и договорната лихва, настоящият състав извърши анализ на
съдържанието договора и констатира следното:
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е
дадена дефиниция за „потребител“, а именно всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Договорът за кредитна линия е сключен с търговско
дружество - ответника „Ост Трейдинг“
ЕООД, с посочена цел – рефинансиране на негов дълг към друга банка във връзка с
търговската му дейност. Следователно договорът няма характер на потребителски
спрямо този ответник, което обуславя извода, че последният не може да се
позовава на неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
По отношение на ответниците О.И. и С.И. и наличието
спрямо тях на качеството на „потребител“ съдът приема следното:
Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит
или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този случай, съдът
извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по
делото за установяване на качеството „потребител". Такова задължително
тълкуване е дадено в решения: С-348/14 на СЕС, С-110/14 на СЕС, С-74/15 на СЕС,
както и в решение №84/20.07.2017г. по т.д. №1934/2015г. на I ТО на ВКС, решение
№38/23.06.2017г. по т. д. №2754/2015г. на I ТО на ВКС. В тези решения
допълнително е посочено, че обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме
като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия,
ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие
в същото.
В настоящия случай от справка в ТР се установява, че О.Т.И.
е управител и едноличен собственик на капитала на „Ост Трейдинг“ ЕООД,
следователно по отношение на него категорично може да се заключи, че е свързан
професионално с търговското дружество и с тази цел е приел да отговаря
солидарно за вземанията по кредита. По отношение на ответницата И. също се
установява, че тя е управител и едноличен собственик на капитала на другия
солидарен длъжник „Семирамида 04“ ЕООД, поради което може да се установи
професионалната връзка за встъпването в дълг по отношение на главния длъжник.
Този извод се налага и от обстоятелството, че двамата ответника са свързани
лица по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ПЗР на ТЗ, с оглед качеството им на съпрузи,
факт признат от С.И. в договор за правна помощ на л.124 от делото.
Следователно се налага извода, че двамата ответници –
физически лица нямат качеството на „потребител“, поради което и спрямо тях не
се прилага потребителската закрила.
В допълнение на възражението съдът намира за необходимо
да посочи, че в процесният договор за кредитна линия е ясно разписан механизма
за това, как се формира лихвения процент по кредита. Той представлява сбор от една
променлива компонента /едномесечен SOFIBOR/ и една постоянна компонента
/надбавка от 5 пункта годишно/. С изменението от 07.07.2015г. е предвиден
фиксиран минимален размер на договорната лихва, в случай, че променливата
компонента спадне под определени нива. Този начин е използван при начисляване
на размера договорната лихва, която представлява печалбата на банката, което категорично
се установява от заключението на вещото лице в т. 6. В тази връзка не може да
се приеме, че клаузата на чл.4, ал.1 има характер на неравноправна по смисъла
на чл.143, т.1-19 от Закона за защита на потребителите.
В клаузите на чл.1 и чл.2 от раздел II Допълнителни
условия е предвидено, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да ползва услугите на банката за своите банкови транзакции до минимум 85% от
общите си банкови обороти, да изплаща работните заплати на минимум 10 работника
чрез дебитни карти, издадени от банката, както и при неизпълнение, на което и
да е задължение, банката едностранно увеличава фиксираната надбавка с 0.5
пункта, считано от датата на нарушението до неговото отстраняване. Анализът на
посочените клаузи обосновава извод, че същите предвиждат неустойка за
неизпълнение на договорните задължения, а не допълнителна договорна лихва, с
която да се обогати неоснователно кредитодателя, в тази връзка нямат характер
на неравноправни. Отделно от това неустойка за неизпълнение на посочените
задължения не е начислявана от банката.
От заключенията на вещото лице съдебно счетоводна
експертиза се установява, че сумата предоставена по кредитната линия е усвоена
чрез теглене на средства. Общо за периода 27.06.2013г. до 24.06.2017г. общата
стойност на всички усвоени суми за главница се равняват на 33642167.35лв. От
общо усвоените суми в размер на 33642167.35лв. след намаляване с погасените
суми в общ размер от 29542333.23лв., остатъкът по главница се равнява на
4099834.12лв. По кредитната линия последното погасяване е извършено на
24.06.2017г., като е погасена главница в размер на 8.62лв. и 18806.45лв. договорна
лихва, като след тази дата, няма други плащания. Следователно размерът на
непогасената главница към датата на подаване на заявлението е 4099834.12лв.
Падежът на задължението е настъпил към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК с изтичане на срока по
последният анекс, а именно на 24.06.2017г., като в тежест на ответниците е
установят факта на плащане на дължимите суми. Такива доказателства по делото не
бяха ангажирани, поради което и съдът приема, че останалата непогасена сума по
процесния договор за кредит е тази посочена от вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза, която следва да бъде върната от ответниците.
С неплащането на падежа е влязла в
сила неустоечната клауза и ответниците дължат предвидената мораторна неустойка,
предвидена в чл. чл.12, ал.1 и ал.2 от раздел III Общи условия, със
съдържанието коментирано по – горе в мотивите на съда. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на неустойката за забава за периода 24.06.2017г. до
14.11.2017г. е 166634.90лв.
С оглед изложените мотиви съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД са доказани по
своето основание и размер, поради което съдът пристъпва към разглеждане на
възражението за давност.
По отношение на вземания за главница, произтичаща от
договор за кредит важи пет годишната давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да
тече от датата, на която следва да бъде върнат целият кредит изцяло или от
датата на обявяването му за предсрочно изискуем, според правилото на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД.
Съответно за вземането за неустойка важи три годишната
давност, според нормата на чл.111, б“б“ от ЗЗД.
Падежът на задължението за главница е настъпил на
24.06.2017г. и от тази дата е започнала да тече погасителната давност, като не
са изтекли предвидените по закон пет години, тъй като същата е прекъсната на
основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД на 15.11.2017г. с подаването на заявлението и
поради предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. По същите съображения не е изтекла три годишната давност досежно
неустойката за забава, начислява на всеки ден забава.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат уважени за главница в размер на 4099834.12лв. и неустойка в размер на 166634.90лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 85379.38лв., разноски по
заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство
се дължат разноски в общ размер от 86329.38лв., от които 85329.38лв.,
държавна такса, 850.00лв. депозит за вещо лице и 150.00лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилата на чл.78, ал.8 от ГПК и Наредбата за
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ответниците „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ангел Г.“
№14, С.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** и О.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖАТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ №5 по издадената заповед за незабавно
изпълнение №9453/16.11.2017г., по ч.гр. дело №17416/2017г. по описа на ВРС
сумата от 4 099 834.12
лева/четири милиона деветдесет и девет хиляди осемстотин тридесет и четири лева
и дванадесет стотинки/, представляваща непогасена просрочена главница по
Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 17.07.2014г., Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г.
и Допълнително споразумение № 3 от 30.06.2016г., сумата от 166 634.90 лева/сто шестдесет и шест хиляди шестстотин тридесет и
четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща просрочена наказателна
лихва /неустойка/ за периода 24.06.2017г. – 12.11.2017г., съгласно чл.12, ал.1
и ал.2 от раздел III от Общи условия по договори за кредит, сключвани от „ОББ“
АД с клиенти на Дирекция „Малък и среден бизнес и специализирани програми“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2017г. до
окончателното и́ изплащане на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции.
ОСЪЖДА „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ангел Г.“ №14, С.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес *** и О.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ №5 сумата от 85379.38лева /осемдесет и пет хиляди триста седемдесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.
дело №17416/2017г. по описа на ВРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ангел Г.“ №14, С.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес *** и О.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ №5 сумата от 86329.38.38лева /осемдесет и шест хиляди триста седемдесет и девет лева
и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.И.Г., в
качеството му на синдик на „Ост Трейдинг“ ЕООД, в несъстоятелност.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с
решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, *** „ОББ“
АД: IBAN ***, BIC:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/