Определение по дело №1447/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 748
Дата: 19 април 2019 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20182100501447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 748

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на деветнадесети април

през две хиляди и деветнадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                               гражданско дело  № 1447 по описа

за   2018   година.

                   С Решение № 71 от 02.05.2018г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър е признато за установено по отношение на А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б., Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., че „Ученичеки отдих и спорт“ ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, с адрес ***-Юртлука с площ от 3 522 кв.м. и с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване.

                   С цитираното решение е отхвърлен предявения от „Ученичеки отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София иск за признаване за установено по отношение на А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б., Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., че „Ученичеки отдих и спорт“ ЕАД със седалище гр. София е собственик на сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 (предходен такъв заличен – 61056.501.0.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***) с площ на сградата – 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „Курортно-туристическа сграда“, разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор 61056.501.628.

                   С цитираното решение е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 89, том V, нот. дело № 1204/1995г. по описа на Районен съд – Несебър, с който на основание представено Решение № 64Р/19.01.1993г. на ОПК – Нсебър и приложена скица, наследниците на Величка Траева Кусева са били признати за собственици на нива с площ от 4 445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на к.к. Слънчев бряг, м. „Хендек тарла“ – имот № 537 по плана от 1931г.

                   С цитираното решение е отхвърлен предявения от А.А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б. против Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К. иск за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, адрес на имота – село Равда, м. Юрта/Юртлука с площ от 3 522 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана и с начин на трайно ползване – ниско застрояване.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3711/28.05.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от А.И.Д., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й., Г.А.Б., А.И.Д., С.Д.В. и П.Д.Д.-Ж. в частите, с които по отношение на въззивниците е признато за установено, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е собственик на имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***/Юртлука с площ от 3 522 кв.м., отменен е Нотариален акт за собственост № 89, том V, нот. дело № 1204/95г. по описа на Районен съд – Несебър, както и в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците иск за допускане на делба на поземления имот, както и в частта на присъдените разноски. С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*** с площ от 3 522 кв.м., да бъде отменена постановената от районния съд отмяна на Нотариален акт № 89, нот. дело № 1204/95г. по описа на Районен съд – Несебър, като бъде допусната делба на процесния имот, както е поискано в исковата молба. В жалбата се посочва, че неоснователно решаващият съд е постановил да бъдат приложени всички доказателства по приключило с влязъл в сила съдебен акт гр. дело № 415/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, неправилно съдът е приел за редовно извършени всички процесуални действия по цитираното дело, лишавайки всички ответници от правната възможност да подадат писмен отговор по предявените искове на главно встъпилата страна по настоящото гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър. С жалбата се посочва, че съдът при постановяване на своето решение неправилно е приложил материалния закон, като е направил погрешен извод, че процесният имот е отреден по ЗРП от 1988г. на с. Равда за почивна база, който извод противоречи на приетото по делото заключение на вещото лице. В жалбата се сочи, че е неправилен извода, че по настоящото дело е доказано, че в спорния имот е имало изпълнен комплекс от строителни дейности, които са функционално свързани помежду си и представляват част от почивни бази, като цялостното комплексно строителство е извършено в телен с обща площ от 990 дка, образуван от отчуждени имоти, част от които е и имот № 408 по картата на възстановената собственост, в който попада възстановения имот с пл. № 537, тъй като тези изводи противоречат на заключението което е депозирано по делото от вещото лице. В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд не е обсъдил представените и неоспорени по делото официални писмени документи, представени от ответните страни по установителния иск за собственост и удостоверяващи липсата на каквито и да са заплащани от ищеца данъци и такси за процесния имот и явно проявената от него през годините до сега пълна незаинтересованост към този имот. Посочва се, че съдът е направил погрешен извод, че делбата, извършена на 20.07.2006г., при която УПИ ІІ-537 в кв. 70 по плана на с. Равда е нищожна на основание чл. 75, а. 2 от ЗН, тъй като за този извод липсват каквито и да е събрани по делото доказателства, но и за който съдът въобще не е бил сезиран да се произнася. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е в преклузивния срок за обжалването му, дължимата държавна такса е внесена. Съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана от процесуалния представител на страните, който разполага с валидна представителна власт единствено за първоинстанционното производство, което налага да бъде дадена възможност на въззивниците да представят доказателство за валидна представителна власт на своя процесуален представител включително да сезира настоящата инстанция.

 

                   По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К. и Ц.В.Б., в който единствено се посочва, че жалбата е основателна.

                   По делото е депозиран и отговор на въззивната жалба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, в който се посочва, че същата е неоснователна, тъй като не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, оспорват се твърденията на жалбоподателите, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД нямат процесуална легитимация в процесния спор, като подробно се извършва анализ на представените по делото доказателства в подкрепа на посочения извод. В отговора се посочва, че съдът правилно и законосъобразно – в съответствие с материалния закон е приложил разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а не чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като последната разпоредба е специална по отношение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на възстановяване на собствеността върху имоти, включени в строителните граници на населените места. Посочва се, че атакуваното решение е правилно и обосновано, като съдът е обосновал в своите мотиви, че правото на собственост на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД по отношение на процесния имот е възникнало в резултат на конкретни юридически факти, определени в закона, а именно – апорт. Посочва се, че изразените претенции от страна на въззивниците     , че е изтекла петгодишна придобивна давност са неоснователни. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3709/28.05.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от Х.В.Х. в частта, в която е уважен предявения установителен иск за собственост върху процесния поземлен имот, предмет на иска за делба на главно встъпилата страна в процеса – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД по отношение на първоначалните страни по делото – съделители, както и е отхвърлен предявения иск за делба. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение във всичките му части, освен в частта, в която е отхвърлен иска на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на сграда с проектен идентификатор 61056.501.628.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен установителния иск за собственост на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 като неоснователен и да бъде допусната делба по отношение на поземления имот между първоначалните страни по делбеното производство, при квотите, заявени в исковата молба за делба.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е в преклузивния срок за обжалването му, дължимата държавна такса е внесена. Съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана от процесуалния представител на страната, който разполага с валидна представителна власт единствено за първоинстанционното производство, което налага да бъде дадена възможност на въззивника да представят доказателство за валидна представителна власт на своя процесуален представител включително да сезира настоящата инстанция.

                   По делото е депозиран отговор на въззивната жалба с вх. № 6708/28.08.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с който се посочва, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че не се доказва в производството от страна на ответниците (в това число и от жалбоподателя), че след влизането в сила на 25.11.2004г. на Решението по гр. дело № 1488/2001г., с което е бил отхвърлен иска за собственост на наследниците на Величка Траева Кусева „Ученически отдих и спорт“ ЕАД да е загубило владението върху имота, нито това владение да му е било отнето от ответниците, или от който и да е от тях против волята на дружеството чрез установяване на фактическа власт върху имота по траен начин, нито дружеството да е изоставило владението си, за да имат възможност ответниците да започнат веднага да упражняват власт върху имота. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Против постановеното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 3988/04.06.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К. и Ц.В.Б., като се претендира същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска на главно встъпилата страна и да бъде допусната делба между първоначалните страни по спора, при квотите по първоначалната искова молба. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като искът на главно встъпилата страна първоначално е депозиран по гр. дело № 1100/2016г. (настоящото първоинстанционно производство), а впоследствие исковата молба е отделена в отделно производство и е образувано гр. дело № 415/2017г. по описа на Районен съд – Несебър и въпреки, че не е налице пълен идентитет на доказателствата между двете производства първоинстанционния съд е пришил отговорите по гр. дело № 415/2017г. по описа на НРС към настоящото производство. В жалбата се посочва, че съдът е постановил своето решение при пълно противоречие с материалния закон и необоснованост, тъй като главно встъпилото лице не е установило по несъмнен начин, че процесния имот е включен в активите му, а и изобщо че е бил част от бившия Старозагорски лагер и предявеният иск е останал недоказан. В жалбата се посочва, че с неправилни мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на въззивниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност – посочва се, че е безспорно доказано, че въззивниците са придобили собствеността по силата на нотариални актове за продажба на идеални части, които документи удостоверяват наличието на правни основания, годни да ги направят собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. В жалбата се посочва, че неправилно е прието, че въззивниците не са владяли процесния имот, тъй като в случая е налице и анимус и корпус на владението, доказани с множество писмени и гласни доказателства. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е в преклузивния срок за обжалването му, дължимата държавна такса е внесена. Съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана от процесуалния представител на страните, който не разполага с валидна представителна власт да депозира въззивна жалба, което налага да бъде дадена възможност на въззивниците да представят доказателство за валидна представителна власт на своя процесуален представител включително да сезира настоящата инстанция.

                   По делото е депозиран отговор на въззивната жалба с вх. № 5999/01.08.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с който се посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. В отговора се прави анализ на доказателствата, които касаят имота и се твърди, че първоинстанционният съд правилно и точно е приложил материалния закон, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Предявен е иск от А.А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б. против Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, с площ на имота от 3 522 кв.м., при квоти посочени в исковата молба. Първоначално – по предявения иск е образувано гр. дело № 585/2014г. по описа на Районен съд – Несебър и с Решение № 71 от 05.06.2015г., постановено по гр. дело № 585/2014г. по описа на НРС е допусната делба между страните, но с Решение № 258 от 30.11.2016г., постановено по гр. дело № 1115/2016г. по описа ВКС на РБ е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влязлото в сила Решение № 71 от 05.06.2015г., постановено по гр. дело № 585/2014г. по описа на НРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като разглеждането да започне от фазата на подаване на исковата молба с участието на молителката Румана Х., която да я подпише или да снабди с процесуални права адвокат за подаване на такава.

                  При новото разглеждане на делото – Районен съд – Несебър е образувал производството под № 1100/2016г. и в хода на производството – на дата – 25.04.2017г. е депозирана молба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, в която се посочва, че това трето за производството лице предявява собствени права върху процесния имат, желае да встъпи при условията на главно встъпване в производството и предявява положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот по отношение на всички страни в производството.

                   Първоначално – с Определение № 260 от 05.05.2017г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър е оставена без уважение молбата на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за встъпване като главна страна в производството по гр. дело № 1100/2016г. по описа на НРС, но с Определение № 1737/06.10.2017г., постановено по частно гр. дело № 1237/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас цитираното определение е отменено и вместо него е допуснато главно встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД в производството по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър по реда на чл. 225 от ГПК.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 3711/28.05.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от А.И.Д., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й., Г.А.Б., А.И.Д., С.Д.В. и П.Д.Д.-Ж. против Решение № 71 от 02.05.2018г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър в частите, с които по отношение на въззивниците е признато за установено, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е собственик на имот с идентификатор 61056.501.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***/Юртлука с площ от 3 522 кв.м., отменен е Нотариален акт за собственост № 89, том V, нот. дело № 1204/95г. по описа на Районен съд – Несебър, както и в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците иск за допускане на делба на поземления имот, както и в частта на присъдените разноски.

                   УКАЗВА на въззивниците до деня на насроченото съдебно заседание да представят по делото доказателство за валидна представителна власт на своя процесуален представител – адвокат Е.И. да сезира настоящата инстанция чрез депозиране на въззивна жалба.

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 3709/28.05.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от Х.В.Х. против Решение № 71 от 02.05.2018г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е уважен предявения установителен иск за собственост върху процесния поземлен имот, предмет на иска за делба на главно встъпилата страна в процеса – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД по отношение на първоначалните страни по делото – съделители, както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за делба.

                   УКАЗВА на въззивника до деня на насроченото съдебно заседание да представи по делото доказателство за валидна представителна власт на своя процесуален представител – адвокат Г.Г. да сезира настоящата инстанция чрез депозиране на въззивна жалба.

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 3988/04.06.2018г. по описа на Районен съд – Несебър от Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К. и Ц.В.Б. против Решение № 71 от 02.05.2018г., постановено по гр. дело № 1100/2016г. по описа на Районен съд – Несебър.

                   УКАЗВА на въззивниците до деня на насроченото съдебно заседание да представят по делото доказателство за валидна представителна власт на своя процесуален представител – адвокат К.Л. да сезира настоящата инстанция чрез депозиране на въззивна жалба.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.

                                                 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.