Р Е Ш Е Н И Е
№..….…/……..……2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно
заседание, на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя Петрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1801 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 53611/22.07.2019
от Г.Д.Х., чрез адв. Л.П. – ВАК срещу Решение № 2816/24.06.2019 по гражданско
дело № 15596/2018 на ВРС, с което, на основание чл. 55 от ЗЗД, ответникът - Г.Х.
е осъдена да заплати на ищеца Д.Р.Х., сума в размер 5326,39 евро,
представляваща дадени без правно основание пари с вносни бележки от 17.10.2014,
06.11.2014, 14.11.2014, 02.02.2015, 26.02.2015 и 01.04.2015 по сметка на ответника
с номер 70001516724797 в „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законна лихва от
предявяване на иска – 16.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
Поддържа
се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение материалния закон,
съществено процесуално нарушение и необоснованост, като се твърди, че
плащанията от Д.Х. са извършени на основание водене на чужда работа без
пълномощие, евентуално на неформални договорни отношения между него, брат му,
баща му и ответника - Г.Х., по силата на които последната е станала формален
кредитополучател на ипотечен кредит, средствата от който са ползвани за
финансиране на търговско дружество, представлявано от Р.Х. (баща на ищеца и
чичо на ответника). Твърди, че по силата на неформалната договорка,
задълженията по кредита следва да бъдат изпълнявани от Д.Х. и баща му като
именно тази неформална уговорка е била основанието за плащанията осъществени от
Д.Х.. Сочи се, че такива неформални уговорки са направени и с други роднини на Д.Х.,
които са теглили кредити за финансиране на търговското дружество. Изтъква, че
за доказване на тези неформални уговорки са направени искания за разпит на
свидетели, пред първа инстанция, които са отхвърлени, на основание чл. 164 ал.
1 т. 3 от ГПК, без да се отчете, че се касае за роднини по сделката. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно не е допуснал като доказателство по делото
протокол от друго съдебно заседание, който е бил относим към предмета на
делото. В условията на евентуалност поддържа, че процесните плащания от Д.Х.,
представляват изпълнение на нравствен дълг, предвид фактът, че баща му е
ипотекарен гарант по договора, по който Г.Х. е кредитополучател.
Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.
В
законоустановения срок е постъпил отговор № 68743/24.09.2019 от Д.Р.Х., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв. А.Х. – ВАК, в който се излага, че доказателственото искане
за допускане на свидетели правилно е отхвърлено от първа инстанция, защото за
тях няма съгласие по чл. 164 ал. 2 от ГПК. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е отхвърлил искането за приемане на протокол от друго дело, защото там
ищецът е дал показания в качеството на свидетел и е недопустимо те да се
ползват по дело, той има качеството страна. Посочва, че твърдението от
въззивницата за гестия е преклудирано, тъй като е въведено за първи път на
въззивна инстанция. Изтъква, че искането по чл. 192 от ГПК е неотносимо.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа отговора.
Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа отговора.
Относно предмета на исковата претенция се излага, че Д.Р.Х., ЕГН **********,
с адрес *** е превел по сметка на Г.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** в „УниКредит
Булбанк“ АД ,както следва следните суми: с вносна бележка от 17.10.2014 г. -
сумата от 510,46 евро; с вносна бележка от 06.11.2014 - сумата от 510,46 евро;
с вносна бележка от 14.11.2014 г. - сумата от 600 евро; с вносна бележка от
02.02.2015 г. - сумата от 1939,77 евро; с вносна бележка от 26.02.2015 г. -
сумата от 1000 евро и с вносна бележка от 01.04.2015 г. - сумата от 765,70
евро. Ищецът твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответницата с
исковата сума, представляваща извършени от ищеца плащания, предвид липсата на
основание, по силата на което ищецът да се е задължил да превежда посочените
по-горе суми по нейна сметка в „УниКредит Булбанк" АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомената ответница, с който изразява становище за неоснователност
на иска. Оспорва твърдението на ищеца, с който сочи, че са първи братовчеди, а
именно да е внасял в полза на ответницата, по нейна кредитна клиентска сметка в
УниКредит Булбанк АД, изобщо вноски, евентуално вноските да са правени с негови
средства. Ответницата твърди, че по сочената клиентска сметка се погасява
кредит изтеглен от ответницата по молба и изцяло в интерес на бащата на ищеца -
Р.И. Х., като евентуалните вноски от страна на ищеца са правени по поръчение на
баща му и със средства на последния, които той му е дал. Ответницата излага, че
към януари 2009 г. тя, брат й И. Х. и
съпругът й С.Ц. били служител на „Консорциум Реми Груп" АД с ЕИК
*********, под ръководството на Р.Х. (техен чичо - брат на баща й). Твърди, че
в началото на 2009 г. Р.Х. ги помолил за помощ - да купят фиктивно апартаменти
от сградата в гр. Бяла, която той строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите
от които да дадат на него лично. Р.Х. обещал, че ще плаща месечните вноски по
кредитите. Ответницата твърди, че преводите, които е правил евентуално ищецът
са изцяло в тази връзка. Ответницата излага, че била бременна по това време и
за отпускането на нейния кредит служителите от банката поискали солидарен длъжник
(майка й) и ипотекарен гарант (Р.Х., който ипотекирал допълнително по същия
кредит имота си във гр. Варна). Вноските по ипотечния кредит се внасяли от
служители на „Консорциум Реми Груп" АД, от И. Р.Х. и от самия Р.Христо. Ответницата
счита, че дори и да не бъде прието, че Д.Х. е плащал по поръчение на
„Консорциум Реми Груп" АД, респективно Р.Х., то същият не може да иска
връщане защото съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, а именно да
погаси задължение възникнало единствено и само заради и в полза на баща му,
подпомагащо неговия бизнес. Ответницата твърди, че липсва обогатяване от нейна
страна. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата, и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, а и от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR1771094/13 се установява, че на
13.04.2009 г. ответницата е изтеглила от „УниКредит Булбанк” АД сума в размер
от 68000 евро. Вземането на банката по договора с ответницата е обезпечено от В.М.и
Г.Х., чрез учредяване на ипотека върху Апартамент № 78, находящ се в жилищна сграда бл. 140,
втори микрорайон по плана на ж.к. „Младост, гр. Варна и Апартамент №
8 с идентификатор № 07598.305.408.4.8., находящ се в сграда построена
в имот с идентификатор № 07598.305.408 по кадастралната карта на гр.
Бяла, община Бяла, област Варненска. За обезпечение на договора за кредит
ипотека върху свой имот в гр. Варна е учредена и от Р.Х.. В договора за кредит
е посочена банкова сметка № BG41UNCR70001516724797.
По делото не е спорно, а и от Нотариален
акт № 44 от 14.04.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява,
че „Консорциум Реми Груп” АД, представлявано от управителя си Р.Х., е продало
на ответницата недвижим имот, представляващ Апартамент № 8, със застроена
площ 199.80 кв.м., находящ се на първи етаж
на жилищна сграда № 4 (апартхотел), изградена на
„груб строеж“ с три жилищни, подпокривен и
сутеренен етаж, построена в имот с идентификатор № 07598.305.408 по
кадастралната карта на гр. Бяла, община Бяла, област Варненска, ведно с
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
за сумата в размер на 53879 лева, която ще бъде осигурена с банков кредит от „УниКредит
Булбанк” АД, гр.София,
по силата на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR1771094/13 сключен на 13.04.2009 г. и ще бъде
заплатена на продавача по банков път след вписване на нотариалния акт и
представяне на банката на удостоверение вписана първа по ред договорна ипотека
в нейна полза.
От представените по
делото вносни бележки от 17.10.2014 г. за сумата от 510,46 евро,
вносна бележка от 06.11.2014 - сумата от 510,46 евро,
вносна бележка от 14.11.2014 г. - сумата от 600 евро,
вносна бележка от 02.02.2015 г. - сумата от 1939,77 евро,
вносна бележка от 26.02.2015 г. - сумата от 1000 евро
и вносна бележка от 01.04.2015 г. - сумата от 765,70 евро
и изготвената на първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че ищецът е заплатил в полза на ответницата сума в общ размер от 5 326,39 евро
по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк” АД с IBAN ***, която
съобразно договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR1771094/13, сключен на 13.04.2009 г. е
предназначена да служи за усвояване и обслужване на този кредит. Вноски по
процесния кредит са правили и Росен, и И. Христови.
В настоящата инстанция са изслушани
показанията на свидетеля К.Г.(работи като юрисконсулт в „Консорциум Реми Груп”
АД, в периода 2004 – 2009 г.), според които през 2009 г. Р.Х. е направил
предложение на Г. да изтегли кредит от „УниКредит Булбанк” АД, с който да
закупи апартамент от сграда в гр. Бяла построена от „Консорциум Реми Груп” АД (чийто
изп. директор е Р.Х.). Р.Х. се съгласил да изплаща вноските по кредита на Г. и
му предложил да считат във вътрешните си отношения закупения апартамент за
собственост на „Консорциум Реми Груп” АД и след като апартаментът бъде продаден,
с парите от него да бъде погасена останалата част от кредита. На свидетеля било
известно, че такова предложение е направено и на други служители в „Консорциум
Реми Груп” АД, тъй като е изготвял предварителни договори, които да бъдат
представени пред банката, с оглед отпускането на кредит на тези служители.
Свидетелят сочи, че не е присъствал на разговор между ищеца, ответницата и Р.Х.,
на който на ответницата да е направено подобно предложение от Р.Х..
По делото са изслушани и показанията
на свидетелят И. Х. ( брат на ответницата и водил дела с ищеца), според които в
периода от 2006 г. до 2014 г. последният е работил на различни длъжности в
„Консорциум Реми Груп” АД, след което отношенията му с Р.Х. се влошили. В края
на 2008, началото на 2009 г. Р.Х. предложил на свидетеля и ответницата да
изтеглят кредит, с който да закупят апартамент от сграда в гр. Бяла, м.
„Лагерите”, собственост на „Консорциум Реми Груп” АД. Р.Х. се съгласил да
изплаща вноските по кредита. Свидетелят посочва, че ищецът не е присъствал на срещата. И. Х. и ответницата се
съгласили и изтеглили кредит от посочени от Р.Х. клонове на банка. Първоначално
вноските по кредита се изплащали от Р.Х. и със средства на „Консорциум Реми Груп” АД, а
впоследствие от синовете му.
Съдът не дава вяра на показанията на
двамата свидетели в частта, в която Р.Х. е направил описаните по-горе
предложения, тъй като няма други данни по делото, от които да бъде установено,
че действително такова предложение е направено. По делото е установено, че ответницата
е изтеглила кредит за закупуване на апартамент в сграда построена от дружество,
чийто изпълнителен директор е Р.Х. и че последният е правил вноски по този
кредит, но това може да бъде обяснено с обстоятелството, че същия е ипотекарен
гарант по този договор за кредит, поради което има интерес вноските по него да
се правят в договорения срок. Вноските направени от Р.Х. по кредита на
ответницата оценени в съвкупност със свидетелските показания не могат да
доведат до обоснован извод, че описаното в тези показания предложение
действително е направено.
От така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
За
да възникне правото по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД в полза на въззивницата по
настоящото дело следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки – 1) въззиваемият – Д.Х. да е платил на въззивницата - Г.Х. сумата
от 5326,39 евро и 2) да не е съществувало правно основание за това плащане.
По
делото е установено, че Д.Х. е заплатил в
полза на Г.Х. сума в общ размер от 5 326,39 евро по банкова сметка ***
„УниКредит Булбанк” АД с IBAN ***, която съобразно договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № TR1771094/13, сключен на 13.04.2009 г. е
предназначена да служи за усвояване и обслужване на този кредит.
По
делото е установено, че ответницата е изтеглила сума по договор за ипотечен кредит,
с ипотекарен гарант Р.Х., за закупуване на апартамент в сграда построена от
дружество, чийто изпълнителен директор е Р.Х. - бащата на въззиваемия.
Установено е и че вноски във връзка с процесния договор за кредит са правени
както от бащата и брата на въззиваемия, така и от самия него. Както бе посочено
по-горе, свидетелските показания и всички други данни по делото не могат да
обосноват извод, че Р.Х. се е съгласил да заплаща вноските по процесния договор
за кредит на въззивницата, а още по малко извод, че въззиваемият е дал такова
съгласие. Обратно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, върху ответника по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД
лежи тежестта да докаже, че е съществувало правно основание за получаване на
даденото от ищеца. Въззивникът, ответник по иска, не установи при условията на
пълно главно доказване наличието на основание за получаване на сумата от 5326,39 евро,
преведени от въззиваемия по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк” АД с IBAN ***,
която съобразно договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
TR1771094/13, сключен на 13.04.2009 г. е предназначена да служи за усвояване и
обслужване на този кредит. Показанията на свидетелите разпитани пред настоящата
инстанция, допуснати именно за установяване на основанието на получените от
въззивника средства не съдържат данни въззиваемият да се е договарял нито лично, нито чрез своя
баща Р.Х. с въззивницата за изплащане на кредитните ѝ задължения.
Дори на тези свидетелки показания да бъде
дадена вяра, те не установяват участието на Д.Х. в посочената уговорка, а биха
довели до извод, че бащата Р.Х. се е задължил лично или е обещал действие на
трето лице – сина си Д.Х., за изплащане на вноските по процесния договор за
кредит, но не и че самият Д.Х. се е задължил за последното.
По
оплакването, че е останала неизяснена мотивацията на Д.Х. за изплащане на
кредитните задължения на въззивницата следва да се посочи, че доколкото по
делото остана недоказано въззиваемият да се е съгласявал да изпълнява по
процесния договор за кредит вместо въззивницата и тъй като мотивацията за
даване на нещо без основание не е елемент от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, а обратно ответникът Г.Х.
е следвало да установи, че съществува правно основание за получаване на даденото
от Д.Х., то това оплакване е неоснователно.
Оплакването,
че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че ответницата не се е
разпоредила със средствата преведени по
сметката обслужваща процесния договор за кредита е неотносимо към
предмета на делото, а твърденията, че ищецът е изпълнявал кредитните задължения
на ответницата с дарствено намерение или на основание водене на чужда работа
без пълномощие се явяват преклудирани доколкото се въвеждат за първи път пред
въззивна инстанция, поради което не следва да се обсъждат.
Неоснователно
е оплакването, че ответницата не се е обогатила, тъй като превеждайки сумата от
5326,39 евро за погасяване на кредитните задължения на ответницата, ищецът се е
обеднил, а Г.Х. се е обогатила, защото по този начин са намалели задълженията
ѝ към банката по процесния договор за ипотечен кредит, като това е
станало за сметка на Д.Х..
Неоснователно
е оплакването, че плащанията от ищеца е проява на изпълнение на нравствен дълг,
тъй като макар такова твърдение да е наведено още с отговора на исковата молба,
по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, а тежестта за установяване,
че процесните плащания представляват изпълнение на нравствен дълг лежи върху
ответника, защото той се позовава на нея, домогвайки се да установи, че
съществува основание за тези плащания, респективно, че не дължи връщането им.
От
изложеното следва, че в полза на Д.Х. е породено правото произтичащо от
фактическия състав на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, защото са осъществени всички
предпоставки визирани в него, а ответнцата не установява наличие на основание
за получаване сумата преведена от ищеца по банковата сметка обслужваща
процесния договор за банков кредит. По посочените съображения обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, Г.Д.Х. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Р.Х.,
сума в размер от 900 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 2816/24.06.2019 по гражданско дело № 15596/2018 на Районен съд - Варна, с
което, на основание чл. 55 от ЗЗД, ответникът - Г.Х. е осъдена да заплати на
ищеца Д.Р.Х., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер 5326,39 евро,
представляваща дадени без правно основание пари с вносни бележки от 17.10.2014,
06.11.2014, 14.11.2014, 02.02.2015, 26.02.2015 и 01.04.2015 по сметка на
ответника с номер 70001516724797 в „Уникредит Булбанк“ АД, ведно с законна
лихва от предявяване на иска – 16.10.2018 г. до окончателното заплащане на
сумата;
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, Г.Д.Х., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Р.Х., ЕГН **********,
адрес ***, сума в размер от 900 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ: 1….…………; 2………….….