Р Е Ш Е Н И Е
№ 260060 / 4.9.2020г.
гр. Перник, 04.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2793 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ
„Република", срещу В.Х.К., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 728,60
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се на адрес: гр.
П., жк. № , ет. , ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
25.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 146,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 6033/26.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 07195 по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР
общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения
срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия,
които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените
суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1
от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия
се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли за уважване на
предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на педявените искове. Възразява между страните да е
налице твърдяното облигационно отношение, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на претндираната стойност. Прави възражение за погасяване на част от
вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 6033/26.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 07195 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Перник, срещу В.Х.К., ЕГН **********, за сумата 890,88 лв. /осемстотин и деветдесет лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. за топлофициран имот,
находящ се на адрес: гр. П., жк. № ет. , ап. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 25.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 164,43 лв. /сто шестдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., и са присъдени
разноски в полза на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото не се спори, че представените от ищеца общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в
закона ред и влезли в сила.
От приетия по делото заверен препис на Договор за продажба
на недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установявява, че на
06.12.1999 г. В.Х.К. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент №, на ет. , в бл., вх. , находящ се в жк. „, гр. П..
Съгласно удостоверение с изх. № 20/СЛУ-5123 от 29.07.2020 г., издадено от
Община Перник, недвижим имот, с адрес: гр.
П., жк. „, бл. , вх. , на ет. ,
апартамент № 14, е идентичен с административен адрес по сега действащата
номерация на гр. П., жк.
„“, бл., ет. , ап. №.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 186/22.11.2000 г. между етажната собственост
и „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София, за услугата „дялово разпределение“, от
който момент според вещото лице е въведена системата за дялово разпределение.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД, гр.
София, е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата „дялово
разпределение“. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът
за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в
абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването
на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Начислените суми, които са посочени по
компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по
време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице
пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на 890,88.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 890,88 лв. за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2016 г., а за законна лихва – 164,43 лв. за периода от 08.07.2014 г.
до 26.09.2017 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че в счетоводството на
ищцовото дружествто сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за
дялово разпределение за процесния период са въведени в системата а реално
консумирана топлинна енергия. Според вещоот лице сумите, чиято изискуемост е
настъпила след 26.10.2014 г. са в размер на 877,34 лв. – главница за потребена
топлинна енергия за за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г., и сумата 160,27
лв. – обезщетние за забава за периода 09.11.2014 г. – 26.09.2017 г.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителни
искове за заявените суми, доколкото са в по-малък размер от удостоверените в
заповедта за изпълнение. Доколкото обаче с исковата молба са заявени по-дълги
периоди от тези, за които е издадена заповедта за ипълнение, съдът приема, че
исковете са допустими само в частта за установяване на вземане за главница за
периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. за топлофициран имот,
находящ се на адрес: гр. П., жк. №, ет. , ап., и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., на което основание е издадена заповед за изпълнение в полза на
заявителя.
Исковете в частта за установяване на вземане за главница
за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и за обезщетение за забава за периода
27.09.2017 г. – 11.01.2018 г., са лишени от правен интерес, поради което
производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, като
недопустимо.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от
дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по делото Договор
за продажба на недвижим имот по Наредбата за държавните имоти и удостоверение
с изх.20/СЛУ-5123 от 29.07.2020 г., издадено от Община Перник, се установява,
че В.Х.К. е собственик на недвижим
имот, с настоящ административен адрес: гр. П., жк. „“, бл., вх. ,
ет. , апартамент №.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния
период страните по делото са се намирали в договорни отношения за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., за който е издадена
заповедта за изпълнение, доставената топлинна енергия е на стойност 890,88 лв. Размерът на задължението за главница се
потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената
съдебно-икономическа експертиза.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, както и
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че
обезщетението за забава е в размер на 164,43 лв. за периода от
08.07.2014 г. до 26.09.2017 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземане за обезщетение за забава в
претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С
оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта
на главницата за месец 05.2014 г. от процесния период е настъпила на 01.07.2014
г., изискуемостта на главницата за месец 06.2014 г. е настъпила на 01.08.2017
г., изискуемостта на главницата за месец 07.2014 г. е настъпила на 01.09.2014
г., а изискуемостта на главницата за месец 08.2014 г. е настъпила на 01.10.2014
г., което означава, че тригодишният давностен срок за последната от така
избротените главници изтича на 01.10.2017 г. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 25.10.2017 г., т. е. след изтичане на давностния
срок за вземанията за потребена толинна енергия за месеците май, юни, юли и
август 2017 г. Следователно вземанията за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 31.08.2014 г. в размер на 13,54 лв. са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на
главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
този смисъл обезщетението за забава върху главниците за месец май, юни, юли и
август за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г. е погасено и не се дължи,
като същото е в размер на 4,16 лв.
Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че ищецът
има вземане за доставена топлинна енергия за процесния имот в размер на сумата 877,34
лв. за периода от 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г. и за обезщетение за забава за
периода в размер на 160,27 лв. от 09.11.2014 г. до 26.09.2017 г.
Предвид обстоятелството, че исковите претенции са заявени
за суми в по-малък размер, с оглед диспозитивното начало, следва да бъдат
уважени за сумата 728,60 лв. – главница за периода 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г.
и за сумата 146,42 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.09.2014 г. до 30.04.2016
г., а в частта за установяване на вземане за главница за периода 01.05.2014 г. до 31.08.2014 г. и за
обезщетение за забава върху главниците за месеците май, юни, юли и август 2014
г. за периода 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., исковете следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че искът заглавница има за предмет парично
вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва, считано от депозиране на
заявлението в съда – 25.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от
страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество претендира
следните разноски: 25,00 лв. - държавна такса, 250,00 лв. – депозити за
експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 20,00 лв. – такси за 4
бр. съдебни удостовереня, а в заповедното производство: 25,00 лв. – държавна
такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо сумата 395,00 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид изхода на спора, сторентие разноски следва да бъдат присъдени на ищеца
в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.К., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 728,60 лв. /седемстотин двадесет и осем
лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се на адрес: гр. П.,
жк. №, ет., ап., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 146,42
лв. /сто четиридесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки/ – представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.11.2014 г. до 26.09.2017
г., за които вземания е издадена Заповед № 6033/26.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 07195 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за периода от 01.05.2014
г. до 31.08.2014 г., и иска за обезщетение за забава върху главниците за
месеците май, юни, юли и август 2014 г. за периода 08.07.2014 г. до 26.09.2017
г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 395,00 лв. /триста деветдесет и пет лева/ - разноски за настоящото исково
производство, и сумата 75,00 лв.
/ седемдесет и пет лева / – разноски за заповедното
производство.
ПРЕКРАТЯВА производстворо по делото в частта по предявния от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, срещу В.Х.К., ЕГН **********, иск за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2016
г. – 30.04.2017 г. за топлофициран имот,
находящ се на адрес: гр. Перник, жк. Тева № 12, ет. 5, ап. 14, и
обезщетение за забава за периода 27.09.2017 г. – 11.01.2018 г.
Решението, в
прекратителната му част, подлежи на обжалване в едниседмичен срок, а в
останалата част - в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Перник.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07195 по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: