№ 2683
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.ЕВА
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100508404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6570/11.04.2024 г. по гр. д. № 51490/2023 г. на Софийски
районен съд, 153-ти състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено
уволнението на М. Г. В., ЕГН **********, извършено със заповед № 003/2023
г. на управителя на “Йес Инвест” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ М. Г. В. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност
„Техник – строителство и архитектура” в “Йес Инвест” ООД и на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ “Йес Инвест” ООД е осъдено да
заплати на М. Г. В. сумата 297,14 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 17.07.2023 г. –
27.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2023 г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 221,
ал. 2 КТ на М. Г. В., ЕГН ********** срещу “Йес Инвест” ООД, ЕИК
********* за заплащане на сумата 780,00 лв., представляваща платено без
основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, като недоказан.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени исковете на М. Г. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ, е постъпила въззивна жалба от ответника „Йес Инвест“ ООД. В жалбата
са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Поддържа се, че изводите на съда, че поканата за даване на обяснения не
съдържа разумен срок и че отказът на ищеца да получи писмената покана не
1
представлява отказ да се дадат обяснения, са неправилни. Сочи се, че ищецът
е отказал да даде обяснения – както при връчването на поканата за писмени
обяснения, така и в последващ момент. Твърди се, че ищецът съзнателно е
възпрепятствал работодателя в усилията му да изиска писмени обяснения,
поради което следва да се приложи чл. 193, ал. 3 КТ. Поддържа се, че
неправилно и необосновано съдът е приел, че извършеното нарушение на
трудовата дисциплина не е тежко. В тази връзка се акцентира върху
субективното отношение на ищеца към извършеното, което според
жалбоподателя не е било изследвано от съда, както и върху неблагоприятните
последици, настъпили вследствие на нарушението – запорирането на
банковите сметки на дружеството, което е засегнало дейността му. Твърди се,
че бездействието на работника е било насочено към увреждане на
работодателя, защото работникът е бил наясно с последиците от
непредприемане на действия по изпълнителното дело от страна на
работодателя. Сочи се, че с поведението си работникът не е проявил
дължимата грижа за опазване на имуществото на работодателя. Ето защо е
отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият М. Г. В. е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Акцентира, че
липсват доказателства, че нарушението на трудовата дисциплина е довело да
настъпването на неблагоприятни последици за работодателя, както и че
нарушението е тежко. Изразява съгласие с извода на съда, че срокът за даване
на обяснения не е разумен. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ, и следователно същото е влязло в сила в тази
част.
Решението е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество обжалваното решение е правилно, като в изпълнение на
задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да
изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд
намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
– за отмяна на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, за
възстановяването на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Техник, строителство и архитектура“ и за заплащане на обезщетение в
размер на 297,14 лв. за периода на оставане на ищеца без работа вследствие на
2
незаконното уволнение - 17.07.2023 г. – 27.07.2023 г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на безсрочно трудово правоотношение между
страните, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже
законосъобразността на уволнението, като установи, че е извършено
конкретното нарушение на трудовата дисциплина, че правото на уволнение е
надлежно упражнено, като от ищеца са поискани обяснения, заповедта е
издадена от компетентен орган, в писмена форма, в сроковете по чл. 194, ал. 1
КТ и при издаването й е съобразена тежестта на нарушението с тази на
наложеното наказание.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
работника на заеманата преди уволнението длъжност е обусловено от
основателността на иска за отмяна на уволнението.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че е останал без работа за съответния период, че оставането без работа
е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В случая между страните не се спори, а и се установява от представения
трудов договор № 46/25.09.2020 г., че М. Г. В. е работел на длъжност „техник –
строителство и архитектура“ при „Йес Инвест“ ООД на пълно работно време
при 8-часов работен ден, с място на работа в гр. София, при уговорено
основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв., което е увеличено на
780 лв., считано от 01.01.2023 г., съгласно представеното копие от трудовата
книжка на ищеца.
В чл. 10 от договора е уговорено, че работникът се задължава: а/ да
изпълнява стриктно устните и писмените указания и нареждания на
работодателя, които се отнасят до трудовите му функции; б/ да съобразява
поведението си със стила на представяне на дружеството пред клиентите и
трети лица; в/ да не укрива или премълчава обстоятелства или събития, които
могат да доведат до неблагополучия в текущата работа; г/ да не подписва
договори, да не поема писмени и устни задължения от името на работодателя,
без да е упълномощен за това и д/ да пази фирмената тайна.
Съгласно представената и приета по делото длъжностна характеристика
на длъжността “Техник, строителство и архитектура” в ответното дружество,
строителният техник упражнява контрол на строителната площадка, проучва
работни чертежи, разглежда и предава работните проекти на изпълнителите,
организира воденето и съхранението на техническата документация на
строителния обект, контролира и координира работата на подизпълнителите,
планира техническото обслужване, води инструктажи и осигурява предпазни
средства на работниците, приема от бригадирите извършената работа по
количество и качество, въз основа на което извършва отчет за изпълнение,
съгласува го с контролните органи, участва при съставянето на актове и
протоколи за отделните етапи на строежа и пр.
На 19.06.2023 г. на ищеца М. Г. В., в качеството му на служител на
3
ответното дружество „Йес Инвест“ ООД е връчена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 07377/16.06.2023 г. по изп. дело № 0536/2023 г. на ЧСИ
Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, с която ответното
дружество се уведомява, че във връзка с вписано пристъпване към изпълнение
по първоначално вписване на договор за залог за сумата 937 000 лв., в срок до
05.07.2023 г. и на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 44а ЗОЗ и чл. 18 ЗЧСИ
ответното дружество следва да предаде парични средства, представляващи
вземания по договори за банкови сметки и банкови касети във всички банки
относно вложените в тях настоящи, налични и бъдещи парични средства на
дружеството, както и пари в брой, находящи се в касета на дружеството и/или
лично съхранявани от управителя А.В.Д. и/или вложени от управителя в
личните й банкови сметки и касети, както и по клиентски сметки ведно с
привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите принадлежности.
С уведомление от 11.07.2023 г. съдебният изпълнител е наредил на
„Юробанк България“ АД да преведе по негова сметка паричните средства по
посочените вземания на „Йес Инвест“ ООД и управителя А.В.Д.. Идентични
уведомления са изпратени от съдебния изпълнител до „Инвестбанк“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД.
На 17.07.2023 г. управителят на „Йес Инвест“ ООД А.В.Д. е потърсила
ищеца на работното му място на строителен обект в гр. София, кв.
Драгалевци, за да му връчи покана за писмени обяснения, защо не е довел до
знанието й получената от съдебния изпълнител покана за доброволно
изпълнение, декларация по чл. 333 КТ и заповед за уволнение. Ищецът е
отказал да получи тези книжа, с оглед на което връчването било оформено при
отказ, с подписи на двама свидетели – Х.Х. и Е.К.. Последният е разпитан като
свидетел по делото, като от показанията му се установява, че ищецът се е
държал агресивно и е отказал да получи каквито и да е било документи от
управителя на дружеството, като между двамата възникнал скандал, след
което ищецът напуснал работното си място – строителния обект в кв.
Драгалевци, където свидетелят оглеждал апартамент в груб строеж с цел
закупуване. Поради това Е.К. бил помолен от управителя А.В.Д. да се
подпише като свидетел на представените и приети по делото заповед за
уволнение, писмени обяснения и декларация по чл. 333 КТ.
На 18.07.2023 г. в НАП е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за
прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответното дружество. Видно от
справка от НАП-София, ищецът е започнал работа по друго трудово
правоотношение на 27.07.2023 г.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните изводи от
правна страна:
Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
в писмена форма от компетентен орган в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Същата
съдържа ясно формулирано описание на извършеното нарушение, за което се
ангажира дисциплинарната отговорност на работника, поради което съдът я
намира за мотивирана.
Въззивникът поддържа, че при издаване на заповедта за налагане на
4
дисциплинарно наказание е спазил изискванията на чл. 193 КТ, което
оплакване съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на
трудовата дисциплина, нито за посочване в поканата, че тя следва да се счита
за начало на дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно за
изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да
поиска по разбираем за работника или служителя начин обяснения за
действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му
задължения (решение № 198 от 02.10.2019 г. по гр. д. № 1480/2019 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС).
Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да
приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно
нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и
същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. В
практиката на ВКС (решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г., Г.
К., ІV Г. О., решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013 г., Г. К., ІV Г.
О., решение № 272 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 145/2014 г., Г. К., ІV Г. О. и др.)
е застъпено виждането, че на работника следва да бъде предоставена реална
възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време
е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите
обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника
от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да
извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги
даде. Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не
налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде
наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника
обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на
обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради
което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложима, тъй като обясненията
на работника не са били изслушани по негова вина.
Настоящият случай е именно такъв. Въззивният съд счита, че
обясненията са поискани от ищеца относително скоро след получаване на
поканата за доброволно изпълнение – около месец след това, поради което
изминалият период от време не е препятствал ищеца да си спомни за
случилото се. На следващо място, отговорът дали ищецът е получил поканата
за доброволно изпълнение и защо не е съобщил за нея на ответника не
предполага задълбочено обмисляне и извършването на допълнителни справки
и консултации, поради което съдът намира, че ищецът е разполагал с реална
възможност да изрази позицията си непосредствено след поискването на
5
обясненията. С оглед изложената конкретика настоящият съдебен състав
приема, че даденият с поканата за писмени обяснения срок за незабавно
представяне на обяснения поначало се явява разумен.
За да се пристъпи към преценка за разумност на срока, следва такъв да е
бил даден чрез достигане до работника на изявлението на работодателя за
изискване на обяснения. Тук е мястото да се отбележи, че в случая поканата за
даване на обяснения е връчена при отказ на ищеца да я получи, удостоверен от
двама свидетели, като липсват доказателства относно причината ищецът да
откаже да получи документа, в т.ч. да е поискал от работодателя допълнителен
срок за даване на обяснения. Напротив, от показанията на св. Копрев, които
съдът намира за обективни и достоверни, се установява, че ищецът се е
държал агресивно и е отказал да получи каквито и да е било документи от
управителя на ответното дружество.
Условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор
включително с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, за да
бъде служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани
като дисциплинарни нарушения, се отнася то. При отказ да получи покана за
даване на обяснения, работникът или служителят сам се лишава от
възможност да се запознае с твърденията и въпросите на работодателя и
съответно да даде обяснения по тях (в този смисъл - решение № 138 от
08.05.2012 г. по гр. д. № 1022/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Според въззивния
съд поведението на ищеца недвусмислено отразява нежеланието на същия да
даде обяснения, поради което следва да се приложи правилото на чл. 193, ал. 3
КТ.
За пълнота следва да се посочи, че създаването на проект на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника или
приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 193 КТ, какъвто е бил
изготвен в настоящия случай, не води до незаконосъобразност на наказанието,
ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на
неговите писмени обяснения от работодателя или след отказа да даде
обяснения и в случаите, когато работодателят не е възприел защитната теза на
работника /служителя, отразена в неговите обяснения (решение № 307 от
24.06.2011 г. по гр. д. № 1342/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Това е така, тъй
като работодателят е длъжен да изслуша работника, преди да наложи
дисциплинарното наказание, но не е длъжен да съобрази дадените от
работника обяснения и съответно разполага с правото да пристъпи към
налагане на наказанието непосредствено след предоставяне на обяснения от
работника или отказа му да даде такива.
Доколкото не е налице формално основание за отмяна на заповедта
поради допуснати нарушения при процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, на преценка подлежи въпросът дали поведението
на ищеца съставлява дисциплинарно нарушение. Въззивният съд също като
първоинстанционния съд намира, че е налице хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 10
КТ, като се касае за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закон. Процесуалният закон предвижда в чл. 50, ал. 3 ГПК като способ за
връчване на търговци и на юридически лица, каквото представлява ответното
6
дружество, че връчването става в канцелариите им и може да се извърши на
всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Като се е
съгласил да приеме поканата за доброволно изпълнение в качеството си на
служител на ответното дружество, ищецът е поел задължение да съобщи на
работодателя за получените документи. Действително не се касае за дейност,
свързана с основната трудова функция на работника, а за съпътстваща
работния процес такава. Това обаче не променя обстоятелството, че
задължението за предаване на книжата е свързано с качеството на ищеца като
работник на ответното дружество, поради което неизпълнението му
съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
За да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение, следва извършеното нарушение на трудовата дисциплина да е
тежко (по арг. от чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ). По делото не се установи вследствие
на бездействието на ищеца да са настъпили твърдените от ответника
неблагоприятни последици, които да характеризират допуснатото нарушение
като тежко. От представените уведомления до няколко банки не се установява
да са били наложени запори върху вземанията по банковите сметки на
дружеството и/или тези на управителя му. Дори да бяха представени
доказателства в тази насока, съдът намира, че сочените последици са
следствие от приложени изпълнителни способи в изпълнително производство,
които се извършват по искане на взискателя, и поведението на работника не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с тях. Нещо повече,
неоснователни са оплакванията на въззивника, че ищецът умишлено е увредил
ответното дружество, защото е бил наясно с последиците, които ще настъпят
за дружеството по изпълнителното дело. Не само че липсват доказателства в
подкрепа на тези твърдения, но следва да се съобрази, че ищецът не е бил
длъжен да се запознае със съдържанието на получената покана за доброволно
изпълнение и да предприеме действия с оглед изявленията в нея, а единствено
да предаде документа на неговия адресат – работодателя, поради което не
може да се ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца за развитието на
изпълнителното дело.
В допълнение към изложеното дотук, съдът отбелязва, че не се
установяват предходни нарушения на трудовата дисциплина, извършени от
ищеца. В случая става въпрос за еднократно деяние, което се явява първа
простъпка за работника и от което не са произтекли вреди за работодателя. С
оглед това съдът намира, че при налагане на наказанието работодателят не е
спазил изискването на чл. 189, ал. 1, вр. чл. 190, ал. 2 КТ за индивидуализация
на наказанието, което обуславя извод за незаконност на уволнението и налага
неговата отмяна.
Предвид отмяната на процесното уволнение като незаконосъобразно,
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението
длъжност - “Техник, строителство и архитектура”.
Налице са и предпоставките за уважаване на иска за присъждане на
обезщетение в полза на ищеца за периода на оставането му без работа поради
незаконното уволнение. Същият е останал без работа вследствие на
уволнението в периода 17.07.2023 г. - 27.07.2023 г., което се установява от
7
удостоверенията от НАП. Последното уговорено между страните основно
трудово възнаграждение е било в размер на 780 лв. Предвид това на ищеца
следва да му бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без
работа за периода 17.07.2023 г. - 27.07.2023 г., което правилно е изчислено от
първоинстанционния съд по реда на чл. 162 ГПК, че възлиза на 297,14 лв.,
поради което искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната
лихва от датата на предявяване на иска.
Доколкото липсват други конкретни оплаквания във въззивната жалба и
поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има въззиваемият, но същият въпреки отправеното искане за присъждане
на разноски не е представил доказателства за извършването им, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6570/11.04.2024 г. по гр. д. № 51490/2023
г. на Софийски районен съд, 153-ти състав в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8