Р Е
Ш Е Н И Е № 260493
гр.Бургас, 20.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 4004/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба „П.“АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление в ***, представлявано от К.А.Д., срещу НП № 566- F539920/18.05.2020г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на „П.“АД, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2,
ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г.на МФ.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за маловажност на случая и се иска отмяна на
наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв.М..Същата
поддържа жалбата.
За
административнонаказващия орган, се явява главен юрк.Камелия Янчева при ТД на
НАП Бургас, упълномощена с пълномощно № 134/03.06.2020г. на изп.директор на
НАП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП,
процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията
и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по
негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното
представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или
упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. Янчева
разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. В
съдебно заседание същата пледира ,че жалбата е неоснователна и НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен
съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2020г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че като самоосигуряващо се лице е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за
месец ноември 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на
НАП- Бургас в гр.Бургас, ул. "Александровска" № 26, ет. 1.
Декларация
Образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО,УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване
и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,
се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, При начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В
случая декларацията е следвало да се подаде до 27.12.2019г. Декларацията е била
подадена по на дата 06.01.2020г. и приета и входирана с вх.№ 02000203002665.
АУАН е бил
съставен в присъствие на жалбоподателя, който е направил възражения.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и
във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба №
Н-13/2019 г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас/оправомощен със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП/. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице –
инспектор по приходите при ТД на НАП. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН в АУАН и НП следва да
бъдат посочени нарушените правни норми. В санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Правната квалификация на
нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен
път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на
санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно
нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да
конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени.
В
конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че отговорността на дружеството е ангажирана
за нарушение чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-13 от 2019г. Към датата на деянието обаче – 27.12.2019г. Наредба №
Н-13 не е била част от действащото право. Тази Наредба е издадена на
17.12.2019г. и влиза в сила на 03.01.2020г. поради което и към 27.12.2019г.
жалбоподателят не може да е извършил нарушение на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1
от нея. Към датата на деянието, обществените отношения, свързани с подаване на
декларация Образец 1 са били предмет на уредба на Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. (отм.) и в частност - чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от нея.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН – за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това
означава, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана за
нарушение на съответните разпоредби по действащата към онзи момент Наредба №
Н-8 от 29.12.2005г. (отм.), а не по Наредба № Н-13. Подвеждането на нарушението
под неприета към онзи момент Наредба представлява съществено процесуално
нарушение на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което
няма как да бъде „санирано“ и което води до незаконосъобразност на НП.
Извън
посоченото, следва да се упомене, че посочването на разпоредбата на чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО, действала и към момента на нарушението не е достатъчно , за да се
приеме, че правната квалификация е правилно посочена. Действително общото
задължение за подаване на декларации е уредено в чл. 5, ал. 4 КСО, но съгласно
чл. 5, ал. 6 КСО - съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят именно с Наредбата – т.е.
именно в подзаконовия нормативен акт се съдържат конкретни задължения, от към
срокове, ред, съдържание и т.н., които задължените субекти следва да
съблюдават, за да изпълнят общото си задължение, регламентирано в КСО,
респективно неизпълнението на тези конкретни задължения влече до санкция
съгласно чл. 355, ал. 1 КСО. Именно поради това препращането към Наредбата не е
самоцелно или маловажно, а тъкмо напротив – само посредством цитиране на
коректните разпоредби на Наредба може да се изпълни изискването за фактическо и
юридическо описание на нарушението. В случая АНО не е изпълнил това си
задължение и позовавайки се на Наредба Н-13 е допуснал съществено нарушение,
което е довело до издаване на незаконосъобразно НП, което следва да се отмени
само на това основание.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. При този изход на спора разноски се полагат на жалбоподателя,
но той не претендира такива, поради което не се налага произнасяне от съда в
тази насока.
По изложените съображения, на
основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 566- F539920/18.05.2020г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на „П.“АД, БУЛСТАТ
***, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО
за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г.на МФ.
.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:...............
Вярно с оригинала: Г.Ст.