№ 1172
гр. Плевен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103285 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по гр.д.№3285/2021 г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изп.директор *** против ИЛХ. АЛ. М.
с ЕГН ********** и МЮРВ. АМД. М. с ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми: 294,30
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., 25,21 лв. мораторна лихва за периода от
04.03.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.11.2020 г.
Твърди се, че ответниците като собственици на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия за битови
1
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
04.03.2019 г. до 16.11.2020 г., не са погасили изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на 319,51 лв. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 25,21 лв. за периода от 04.03.2019 г. до 16.11.2020 г.
Излага се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК
и в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС била издадена заповед
за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания от заповедния съд за предявяване на иск за установяване вземанията
на кредитора.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответниците за процесните суми,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. №*** на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците ИЛХ. АЛ. М. и МЮРВ. АМД. М., чрез адв. Е.М. са
депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
От представените преписи на нотариални актове за учредяване на
договорна ипотека от 12.10.2005г., 24.11.2005г. и 11.04.2006г. се установява,
че към сочените дати ответниците И.М. и М.М. са учредили за обезпечаване
на отпуснати банкови кредити договорни ипотеки върху процесния *** който
2
са притежавали в режим на Съпружеска имуществена общност.
Видно е от приложения препис на данъчна декларация, изходяща от
ответника И.М. и заведена в *** с вх.*** и справка от същата ***, че
процесния имот е отбелязан по данъчна партида на ответниците въз основа на
декларирането му по реда на ЗМДТ от ответника И.М..
Установява се от приложените преписи на фактури, издадени от *** за
периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г., справка за дължими суми по пера и
препис-извлечение от счетоводна сметка, водена при ищеца, че за процесния
имот е открита партида с идент.№********** и аб.№***, водена на името на
ответниците. Установява се също така, че за процесния период от
01.01.2019г. до 30.04.2020г. са начислени суми за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация в размер на 145,13лв., за отопление без ИРУ в размер на
142,49лв. и за услуга дялово разпределение в размер на 4,54лв. за целия
период или общо суми в размер на 432,95лв. след корекция със сума в размер
на 2,14лв.
От представения препис на Договор ***, сключен между Етажна
собственост с адрес *** и *** се установява, че сградата, в която се намира
процесния имот е топлоснабдена от ищцовото дурежество и *** е било
избрано за топлинен счетоводител, който да извършва дяловото
разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
3
Съдът намира, че от представения препис на данъчна декларация, както
и от обсъдените нотариални актове за учредяване на договорна ипотека се
установи, че ответниците И.М. и М.М. са били собственици на процесния
апартамент към 11.04.2006г. и са го притежавали в режим на СИО. Относно
тези факти е налице признание от тях в подписаните нотариални актове и
съответно удостоверяване след проверка от нотариуса. При така
установеното, в тежест на ответниците беше да докажат, че са се разпоредили
със собствеността върху имота след сочената дата. В тази насока не са
изложени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства в
настоящото производство.
С оглед горното и предвид установения факт, че през процесния период
от време ответниците И.М. и М.М. са били собственици на процесния имот,
намиращ се в топлоснабдена сграда и за който има открита партида при
ищцовото дружество с аб.№***, съдът приема, че ответниците имат
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Доколкото процесното жилище се намира в сграда етажна-собственост,
присъединеняването на която към топлопреносната мрежа става по волята на
етажните собственици, съществуването на правоотношението зависи от
волята на мнозинството. Стойността на доставената топлинна енергия,
отдавана от сградна инсталация подлежи на разпределение между всички
собственици на жилища по нормативно установените за това правила.
Поради горното, съдът счита, че ответниците дължат на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот за
периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 294,30лв., която е за топлоенергия от сградна инсталация, за
отопление без ИРУ – от щранг-лира в баня и такси за извършеното дялово
разпределение.
4
Съдът намира, че отговорността на ответниците за този консумативен
разход е солидарна по смисъла на чл.36, ал.2 от СК. Сатана ясно, че
процесния имот е бил придобит в режим на СИО, за която не се твърди и не
се установява да е била прекратена. Всички разходи, които са направени във
връзка с имота следва да се приемат за такива за задоволяване нуждите на
семейството в съответствие с разпоредбата на чл.36, ал.1 от СК.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че тази лихва се изчислява в размер на 25,21лв. за периода от
04.03.2019г. до 16.11.2020г.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искови претенции са
изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за възнаграждение на особен представител в размер
на 300лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо
425лв. Отговорността за разноски обаче не е солидарна. Такава възниква по
силата на закона или по договаряне. Отговорността за разноски в
гражданския процес е уредена в закон - чл.78 от ГПК, който не регламентира
нейната солидарност.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ИЛХ. АЛ. М. с ЕГН
********** и МЮРВ. АМД. М. с ЕГН **********, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 294,30лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата от
25,21лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2019 г. до
16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.11.2020г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед №*** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.11.2020г. по
ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИЛХ. АЛ. М. с ЕГН
********** и МЮРВ. АМД. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
425лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6