Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260345
гр.Пловдив, 19.07.2021г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна
Козова и в присъствието на прокурора ............. …........................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 983
по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно
съединени искове на основание чл. 422 от
ГПК.
Предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София,
ЕИК ********* против М.И.Д.,
ЕГН **********
***. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, че ответницата ѝ дължи на основание сключен между тях на 06.06.2017г Договор за банков кредит № HL82658 (Договора) и Допълнително споразумение към него, следните суми:
1. 77637,68лв
– предсрочно
изискуем остатък от главница, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2019г до
окончателното й изплащане;
2. 317,12лв - мораторна лихва по
чл.4 от Договора за периода 10.08.2018г – 08.05.2019г;
3. 31,50лв – такси по Договора за
периода 10.08.2018г – 08.05.2019г;
4. 40,11лв – застраховки
за
периода 15.03.2019г – 08.05.2019г, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7382/2019г по описа на РС –
Пловдив, XIII гр. състав. Претендира
извършените съдебни разноски в настоящото производството –
внесена държавна такса от 1694,98лв и депозит за вещо лице в размер на 200лв.
Ответницата оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът посочва, че между него и
ответницата като кредитополучател на 06.06.2017г е сключен Договор за банков кредит № HL82658 и Допълнително споразумение към него за кредит в размер на 87500лв и краен срок на погасяване 22.06.2033г. Кредитът
е бил погасяване на стари задължения на ответницата по предходен договор за
жилищен кредит, както и за заплащане на публични задължения. Усвояването на
средствата от ответницата е уговорено в подписано между страните Допълнително
споразумение към Договора. Според ищеца е било налице забава от ответницата при
погасяване на вноските по кредита от 10 вноски, като първата просрочена е тази
с № 13 с падеж 10.08.2017г, съобразно извършените уточнения от ищеца. Предвид
неизпълнението, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем и
уведомил ответницата с нотариална покана, връчена ѝ на
02.07.2018г, за която дата сочи, че е и датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. За задълженията по кредита ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№ 7382/2019г по описа на РС – Пловдив, XIII гр. състав, против която заповед от ответницата е постъпило
възражение.
Ответницата оспорова исковете по основание,
като заявява, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем, поради
липсата на кумулативните изисквания за наличие на предпоставки за това и
оспорва да дължи сумите по частното гражданско дело. Оспорва исковете и по
размер като сочи, че в уведомлението за предсрочна изискуемост е посочено, че
са забавени 11 вноски по главницата, а в исковата молба се сочат забавени 10
вноски и е налице съществено разминаване между двете. Продължава, че е
заплащала вноските по кредита, винаги когато е имала възможност, като плащания
са извършвани и от трети лица и след датата на обявяване на предсрочната
изискуемост. Според ответницата след като ищецът е обявил кредита за предсрочто
изискуем е трябвало да откаже получаването на изплащаните от нея суми след тази
дата, а с получените е извършил погасяване в различна поредност от договорената.
Оспорва и претенцията за мораторна лихва, тъй като за първите 60 вноски по
кредита тя не дължи лихва и няма как да е в забава. Възразява по претенцията за
заплащане на разноските в заповедното производство, тъй като тя вече ги е
заплатила. Оспорва между страните да са сключвани допълнителни
споразумения. Прави искане към съда да
провери служебно наличието на неравноправни клаузи в Договора и прави
възражение за тяхната нищожност.
Видно от приложеното заповедно
производство по ч.гр.д.№ 7382/2019г по описа на РС – Пловдив, възражението на ответницата е
подадено в срок, като ищецът също в дадения му от съда срок е предявил установителните
си искове. Ето защо с изготвения по делото проект за доклад съдът е прие установителните
искове за редовни и допустими.
Във връзка с разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът е установил конкретните дължими от ответницата
размери на главница, лихви за забава, такси и застраховки с извършената и
приета по делото първоначална счетоводна експертиза, а след това с допълнителна
такава беше изследван конкретно въпросът по извършените от ответницата плащания
на суми след обявената й предсрочна изискуемост на задълженията и на
извършените от Банката разноски в заповедното производство. В двете експертизи
е направен много подробен анализ на извършваните по договора за кредит плащания,
като е посочено, че общият размер на предоставения кредит с процесния Договор е
бил 83 138,72лв, като от Банката е извършено опрощаване на сума в размер на 13 468,17лв
– задължения по предходен договор между страните. От Банката е опростено и
задължение по процесния договор в размер на 7432,36лв при условията на чл.9б от
Договора. В чл.4 от Договора е предвидено, че при просрочие на задълженията за
заплащане на главници, включително при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет.
При така постигнатиге договорености,
съдът намира, че същите са изцяло в полза на ответницата като кредитополучател,
очевидно са индивидуално уговорени и не са неравноправни, не са налице сочени и
констатирани от съда служебно неравноправни, нищожни или недействителни клаузи
и в сключенто допълнително споразумение към Договора. Това прави исковете на
ищеца за доказани по основание, а по отношение
установяване на конкретните дължими и непогасени задължения, съдът
напълно възприема изводите на експерта в приетата първоначална счетоводна експертиза,
от която се установява, че ответницата е забавила погасяване на повече от една
месечна погасителна вноска – първата е с №13 с падеж 10.07.2018г, която е
погасена частично и е с дължим остатък от 128,09лв. Липсва погасяване и на
следващите 10 вноски, с което съдът намира, че са осъществени предпоставките по
чл.21 от Договора за обявяването на предсрочно изискуеми на задълженията по
него. Банката го е обявила за предсрочно изискуем и ответницата е редовно
уведомена на 02.07.2018г, които действия съдът намира за редовни, породили
правен ефект в отношенията между страните и поради това обвързващи ги.
Извършените от ответницата последващи плащания на вече просрочени задължения по
Договора и на разноските в протеклото заповедно производство не водят до нередовност
на обявената предсрочна изискуемост, която да бъде констатирана от съда със
задна дата, а представляват изпълнение от нея на вече изискуеми задължения.
Извършените плащания са правилно отнесени като поредност от ищеца за погасяване
на задълженията, съгласно приетата по делото допълнителна счетоводна
експертиза. Така ищецът установява претенциите си в пълните претендирани
размери и същите следва да бъдат уважени, в който смисъл съдът да постанови
решението си. Ответницата не е доказала по делото сключеното между нея и ищеца
Допълнително споразумение към Договора да е
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на претендираните и извършени в настоящото производство разноски, съобразно представения списък -
1694,98лв внесена държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 200лв,
всички дължими от ответницата.
Не се претендират и
не се присъждат извършените от ищеца разноски в заповедното производство, които
вече са платени от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* и М.И.Д.,
ЕГН **********
***, че М.И.Д. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД следните суми на основание сключен между тях на
06.06.2017г Договор за банков кредит № HL82658 (Договора) и Допълнително споразумение към него, а именно: 1. 77637,68лв – предсрочно
изискуем остатък от дължима главница, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2019г до
окончателното й изплащане; 2. 317,12лв - мораторна лихва по
чл.4 от Договора за периода 10.08.2018г – 08.05.2019г; 3. 31,50лв – такси по Договора за
периода 10.08.2018г – 08.05.2019г; 4. 40,11лв – застраховки
за
периода 15.03.2019г – 08.05.2019г, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК с № 3952 от 14.05.2019г по ч.гр.д.№ 7382/2019г
по описа на РС – Пловдив, XIII гр.
състав.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София,
ЕИК ********* сумата от 1894,98лв за извършени
съдебни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: