№ 1462
гр. Плевен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430103845 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Е. П., чрез адв. Д. М.,
против КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК *** и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ***, в която се
твърди, че между ищеца Н. П. и първия ответник КРЕДИСИМО ЕАД,
ЕИК***, е сключен договор за заем №***, за сумата от 155лв., период на
револвиране 30 дни, при ГПЛ от 40% и ГПР от 49,02%. Твърди се, че по
силата на чл.4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено-
чрез банкова гаранция или чрез сключване на договор за поръчителство с
одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за
кредит. Твърди се, че на 21.04.2020г. между ищеца и втория ответник, е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, за което ищецът се е
задължил да заплати сумата от 45лв. Твърди се, че тази сума е заплатена
директно на Кредисимо, заедно с вноските по договора за заем. Твърди се, че
от страна на ищеца е погасено и задължението по заема. Твърди се, че
договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК- поради
нарушения на чл. 10, ал.1, т. 10; посочва се, че не може да се установи по
какъв начин е формиран ГПР по договора, както и че сумата- възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство също е следвало да се включи в
ГПР. Твърди се, че клаузата по чл. 4, ал.1 от договора за кредит е нищожна.
Твърди се, че двамата ответници са свързани лица, като КРЕДИСИМО ЕАД е
1
собственик на капитала на поръчителя -втория ответник.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е без
основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а само
задължение да заплати възнаграждение. Твърди се, че договорът е нищожен,
поради противоречие с добрите нрави. Твърди се също, че със сключването на
този договор се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че
платеното по този договор е платено при изначална липса на основание.
Като следствие от изложеното, ищецът предявява: 1. Искова претенция
за прогласяване нищожността на сключеният между ищеца и първия ответник
КРЕДИСИМО ЕАД договор за заем №***; при условията на евентуалност-
иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4, ал.1 от Договора. 2.
Искова претенция за прогласяване нищожността на сключеният между ищеца
и втория ответник АЙ ТРЪСТ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство към договора за заем. 3. Искова претенция за осъждане на
втория ответник да заплати на ищеца сумата от 5лв., като частичен иск от
цялото вземане в размер на 45лв. - платена без основание сума.
Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК*** оспорва исковите претенции.
Твърди, че кредиторът не е задължавал ищеца да сключи обезпечен заем и
сключването на договор за поръчителство не е било „необходимо условие“ за
сключването на договора за заем. Поради това възнаграждението по него не
следвало да се включва в ГПР. Твърди се, че няма нарушение на чл. 22 от ЗПК
и лихвеният процент по договора е ясно посочен в чл.7 на Приложение №1.
Твърди се също, че договора за предоставяне за поръчителство има характер
на договор за поръчка по смисъла на ЗЗД. Навеждат се също доводи, че
свързаността на ответниците не води до скрито оскъпяване на кредита.
Оспорват се твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност,
справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при
договора за предоставяне на поръчителство.
Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва насочения срещу него иск.
В о.с.з. на 18.10.2024г. е допуснато изменение на предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като същият се счита предявен
за сумата от 45,09лв.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
2
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно е и се установява от представения препис на Договор за
потребителски кредит №***, сключен между ищеца и ответника
КРЕДИСИМО ЕАД, че по силата на това съглашение, ответника в качеството
на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в
размер на 150. Последният се е задължил да върне заетата сума с една
погасителна вноска на 20.05.2020г. Лихвеният процент е бил определен на
49,02%, като ГПР, посочен в договора е 40.00%. Общият размер на
плащанията е определен на 155лв.
Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е
задължил да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните
форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице
в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
По делото се установява също, че въз основа на сключеният между
ищеца и ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, като финансова институция,
предоставяща гаранционни сделки- поръчител, е бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.04.2020г., по силата на който
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със
заемодателя КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК***, въз основа на който да отговаря
солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.
Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от
Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на
45,09лв, платимо на датата на падеж на задължението за погасяване на
вноската по договора за кредит.
По делото не се установява сключване на договор за поръчителство
между кредитора отв. КРЕДИСИМО ЕАД и поръчителя- отв. АЙ ТРЪСТ
ЕООД.
От представените от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД счетоводни справка се установява, че на 20.05.2020г. по сметка на
Кредисимо ЕАД е била заплатена от ищеца сума в размер на 200,09лв., която е
3
била осчетоводена за погасяване на главница в размер на 150лв., договорна
лихва в размер на 5лв. и възнаграждение по договор за поръчителство в
размер на 45,09лв., като последната е била администрирана към „Ай Тръст“
ЕООД.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД.
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 49,02%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК
и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция,
сключен от потребителя с ответника АЙ ТРЪСТ, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че
възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора
за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението
на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение,
4
а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води
и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР , въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това
от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК
5
недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №***
сключен между ищеца и ответника КРЕДИСИМО ЕАД е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по
предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по
чл. 4 от Договора за заем.
По иска, насочен срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство
от 31.08.2021г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД,
за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 4, ал. 2 от
договора за поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението
по договора за поръчителство, което е в размер на 45,09лв. – близо 1/3 от
получената в заем сума от 150лв., ищецът - потребител не получава каквато и
да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ
добите нрави, в каквато насока са и оплакванията на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника
„Ай Тръст“ ЕООД искова претенция за прогласяване нищожността на
сключения Договор за предоставяне на поръчителство от 21.04.2000г., се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
С оглед установеното, че ищеца е платил по нищожния договор сума в
размер на 45,09лв., която е постъпила в патримониума на ответника „Ай
Тръст“ ЕООД, съдът намира, че и предявената искова претенция с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана и като
такава следва да бъде уважена.
6
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
„Кредисимо“ ЕАД дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на
50лв.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД дължи на ищцата, с оглед изхода на спора
разноски за държавна такса в размер на 50лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ.
Съдът счита че в случая наличието на поддържаното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Съдът не изследва дали
действително клиента е материално затруднен при преценка на имотно и
парично състояние към датата на иницииране на настоящото производство.
При заявено от ответника оспорване е необходимо същия да докаже, че
предоставянето на безплатната помощ е уговорено по други съображения от
посочените по чл.38 от ЗА. Тези други съображения следва да се твърдят и
докажат.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката,
съдът приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба № 1
МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока
е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда
на Европейския съюз по дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния
случай и действителната фактическа и правна сложност на делото. При такова
съобразяване приема, че дължимото възнаграждение е в размер на 400лв. по
осъщественото процесуално представителство по иска срещу ответника
„Кредисимо ЕАД и 400лв. по осъщественото процесуално представителство
по исковете срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Доколкото адвоката е регистриран по ЗДДС следва да се съобрази и
дължимия данък и общо възнаграждението се определи на по 480лв., платимо
от всеки от ответниците.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. П.
с ЕГН ********** и КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК ***, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит № ***, е нищожен, на основание чл. 26, ал.
1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. П.
с ЕГН ********** и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, че сключеният между тях Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.04.2020г., е нищожен, като противоречащ на добрите
нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД АЙ ТРЪСТ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.
Е. П. с ЕГН **********, сумата от сумата от 45,09 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от
21.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /04.07.2024 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от С.Р.Я.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Е. П., ЕГН***, от ***, сумата от 50в., представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И.М.Ш., ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. Е. П., ЕГН***, от ***, сумата от 50лв., представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв..
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от С.Р.Я., ДА ЗАПЛАТИ на *** вписано в регистър БУЛСТАТ
под № ***, сумата от 480лв с ДДС - адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв., „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от И.М.Ш.,, ДА ЗАПЛАТИ на *** вписано в регистър
8
БУЛСТАТ под № ***, сумата от 480лв с ДДС - адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9