№ 7368
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110155353 по описа за 2021 година
„МЛ-БЪЛГАРИЯ“ АД е предявило против „Многопрофилна болница за активно
лечение Сърце и Мозък“ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 10 781,40 лв. , представляваща неплатено
възнаграждение за предоставени услуги по договор № 4075/14.10.16г. и фактури №
40522/05.11.20г., №40540/06.11.20г., №40553/06.11.20г., №40564/10.11.20г.,
№40598/13.11.20г., №40637/18.11.20г., №40640/20.11.20г., №40685/23.11.20г.
№40777/03.12.20г. и №40864/14.12.20г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23938/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че по силата на описания в исковата молба договор и съгласно
приложени фактури е извършил действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на
опасни отпадъци, собственост на длъжника, като за извършване на услугите били съставяне
идентификационни документи, подписвани и от двете страни. За извършените услуги
ищецът издал и фактури на посочената стойност, която не била заплатена от ответника
съгласно задълженията му по договора. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва предявения
иск, като развива доводи за неговата неоснователност. Твърди се недоказаност на ищцовата
претенция , както и на наличието на облигационно отношение между страните , и на
изпълнение на поетите от самия ищец задължения по него.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
1
и правни изводи:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
е да докаже наличието на правоотношение между страните по посочениия договор, по
силата на което ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на
възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на
дължимото възнаграждение съобразно уговореното между страните.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на
дълга.
Представен е Договор № 4075/14.10.2016 г., сключен между "МБАЛ Сърце и мозък"
ЕАД от една страна, в качеството на възложител и "МЛ-България" АД от друга страна, в
качеството на изпълнител. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и
обезвреждане на отпадъци собственост на възложителя, като последният се задължава да
заплаща възнаграждение съобразно уговореното в договора, а именно 1,65 лв. на килограм
за отпадъци класифицирани с код 180103, 1,95 лв. на килограм за отпадъци с код 180102 и
3,48 за отпадъци с код 200121.
Приложени са Анекс № 2 и Анекс № 3 към Договор № 4075/14.10.2016 г., от които се
изяснява, че страните са постигнали съгласие действието на договора да бъде продължено
съответно до 14.10.2020 г. и до 14.10.2022 г.
Договорът и анексите към него са частни диспозитивни документи, които са подписани
от страните, поради което при липсата на доказателства за тяхната неавтентичност,
последните обвързват страните с оглед обектираните в тях изявления и произтичащите от
това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Предвид изложеното, съдът не споделя
доводите на ответника за липса на облигационно правоотношение между страните.
По правната си характеристика възникналото правоотношение по Договор №
4075/14.10.2016 г. е такова по договор за изработка, като изпълнителят се е задължил да
предостави дейности по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци собственост
на възложителя, а възложителят се е задължил да заплати уговореното по договора
възнаграждение. По това материално облигационно правоотношение за ответника-
възложител са породени две основни облигаторни задължения – да приеме изработената
работа и да заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, а за ищеца-изпълнител – да извърши точно в качествено,
количествено и темпорално отношение, описаните в договора дейности и да предаде
изработеното на възложителя – в случая съобразно уговореното в договора, изпълнителят да
извършва точно (в качествен, количествен и темпорален аспект) договорените дейности.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа
– чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.
2
264, ал. 3 ЗЗД.
Като доказателсво за извършване на дейностите, вменени като задължение по
сключения договор от страна на ищеца и приемането на извършеното от страна на
ответника са представени фактури № 40522/05.11.20г., №40540/06.11.20г.,
№40553/06.11.20г., №40564/10.11.20г., №40598/13.11.20г., №40637/18.11.20г.,
№40640/20.11.20г., №40685/23.11.20г. №40777/03.12.20г. и №40864/14.12.20г. съгласно
приетото по делото заключение по ССчЕ фактурите са били надлежно осчетоводени от
ответника и са декларирани по ЗДДС.
При това положение, без значение дали носят подпис на упълномощено лице или не,
след като фактурите са постъпили при ответника, той не им се е противопоставил,
осчетоводени са редовно и след като в тях са обективирани всички съществени елементи във
връзка с процесния договор за изработка – страни, обект и цена, ответникът е признал, че е
налице изпълнение по договора - арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, които
предписват, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат
като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Нещо повече, с
осчетоводяването на процесните фактури, независимо дали е ползван или не данъчен
кредит, ответникът е признал, че е реално е получил договореният между страни резултат –
така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 42
от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на
ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК. В тази насока трябва да се посочи, че кредитирането
на подобно извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, като едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните, което удовлетворява и един от основните принципи на
гражданския процес за установяване на истината – арг. чл. 10 ГПК.
Като доказателство за надлежно изпълнение по договора от страна на ищцовото
дружество към всяка една от фактурите е приложен идентификационен документ по чл. 12,
ал.1 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация
за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри. Този документ
се изготвя по образец в случаите на превоз на опасни отпадъци. Видно от приложените
идентификационни документи, товародателят в лицето на ответника предава на превозвача
в лицето на ищеца съответното количество отпадъци, впоследствие отразено в издадените
фактури. Съдът не споделя възраженията за неспазване на изискванията при изгтовянето на
идентификацинните документи - същите съдържат подпис на лицето Методи Вълков като
представител на ответника и печат на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, като не се установява да
не са съставени в изискуемия брой екземпляри. Напротив, видно от приложени писма до
РИОСВ, на последната са пращани екземпляри от идентификационните документи, което е
в подкрепа на извода за съставяне на необходимия брой екземпляри.
Предвид изложеното, съдът намира, че представените идентификационни документи
представляват доказателство за изпълнение на задълженията на ищеца.
3
Доказателство за надлежното изпълнение на задълженията на ищеца по договора е и
приложена справка от МОСВ за предадени отпадъци в Предприятие за управление на
дейностите по опазване на околната среда от „МЛ-България“ АД. Справката съдържа
информация за всяко предаване на отпадъци, в това число за лицето, произвело същите
(посочено као товародател), вида и количеството на отпадъците, дата на предаването и
номер на идентификационния документ. От така представената справка безспорно се
установява, че от страна на ищеца транспортирани до предприятието и приети за
унищожаване са количества отпадъци, описани в идентификационни документи № 102¸100,
98, 96, 94, 90, 87 и 18.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че в случая не е налице график за
извозване на отпадъците, както и че не били направени заявки. По делото са събрани
достатъчно доказателства за изпълнение на задълженията от страна на ищеца по сключения
договор, както и за приемането на работата от ответника.
С оглед изложеното и доколкото по делото не са сочени, респ. не са събрани
доказателства, че ответникът е заплатил дължимите суми, искът следва да бъде уважен в
пълен размер.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендира присъждане на разноски разполага
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В съответствие със задължителните разяснения,
дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва
да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
За заповедното производство се дължи сума в размер на 815,65 лв., включваща 215,65
лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Направените в исковото производство разноски са в размер на 1375,70 лв. и включват
215,70 лв. държавна такса, 300 лв. депозит ССчЕ, 5 лв. такса за съдебно удостоверение и 855
лв. адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото заплатените суми за
адвокатско възнаграждение са в съотвествие с минималните размери по Наредба №
1/09.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „МЛ-БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“
№ 97 срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 , офис сграда №3 искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ЕАД дължи на „МЛ-
БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 10 781,40 лв. , представляваща неплатено възнаграждение за
предоставени услуги по договор № 4075/14.10.16г. и фактури № 40522/05.11.20г.,
№40540/06.11.20г., №40553/06.11.20г., №40564/10.11.20г., №40598/13.11.20г.,
№40637/18.11.20г., №40640/20.11.20г., №40685/23.11.20г. №40777/03.12.20г. и
№40864/14.12.20г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение-27.04.21г. до окончателно изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23938/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 , офис сграда №3 да заплати на
„МЛ-БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Константин Величков“ № 97, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 815,65 лв.,
разноски в заповедното производството по ч. гр. д. № 23938/21г. на СРС, 69 с-в, и сумата от
1375,70 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5