Решение по дело №1465/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 138
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20225220201465
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Т. М. от с.Мало Конаре обл.Пазарджик,
подадена чрез пълномощника адв.Л. К. при АК- Пазарджик, против НП № 22-
1006-002051 от 02.08.2022г. на Началник група в Сектор „ПП” при ОД на
МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания за процесуална
незаконосъобразност на издаденото НП, рефлектираща в отрицателен аспект
върху правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че АНО не е изложил в
пълнота обстоятелствата, свързани с нарушението, като не е посочил
изрично, че не са налице всички, предвидени в разпоредбата на чл.58 т.3 от
ЗДвП изключения, дерогиращи забраната за движение в лентата за
принудително спиране на автомагистралата. Счита, че по този начин АНО е
нарушил нормата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, касаеща задължителното
съдържание на НП. Намира, че същото нарушение, съгласно чл.42 т.4 ЗАНН,
е било допуснато и при съставянето на АУАН, във връзка с който е издадено
процесното НП. С тези аргументи моли НП да бъде отменено.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
своя пълномощник адв.К.. Последният поддържа жалбата с изложените в нея
съображения, прави доказателствено искане за допускане до разпит при
режим на довеждане на един свидетел, а именно съпругата на жалбоподателя-
св.П. М. М.а. Чрез изложеното в показанията на последната, пълномощникът
на жалбоподателя навежда доводи и за материална незаконосъобразност на
НП, домогвайки се да докаже наличието на едно от обстоятелствата,
изключващи предвидената в закона забрана за движение в лентата за
принудително спиране на автомагистралата, а именно- здравословни
проблеми на пътниците в автомобила.
Ответникът по жалбата - АНО, не явява лично. По делото е постъпило
писмено становище от гл.юриск. Красимира Пенова- пълномощник на АНО, с
което оспорва жалбата, като счита НП за правилно и законосъобразно. Моли
същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази
становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от
фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 18.07.2022г., в
18:29ч., на Автомагистрала №А-1, км 75, в посока за гр.Пловдив, управлява
л.a. „Мерцедес” МЛ 350 Блутек 4 Матик с рег.№ ***, собственост на „Ф. М.“
ЕООД ЕИК ****, като се движи в лентата за принудително спиране, без да е
била налице повреда на МПС или наличие на здравословни проблеми на
водача и пътниците в превозното средство.
Горното, квалифицирано от АНО като нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП,
било констатирано от служители на ОД на МВР-Пазарджик- св.В. Р.- младши
автоконтрольор в Сектор ПП към ОДМВР- Пазарджик и колегата му св.П. Х.-
началник група „Контрол на пътното движение“ към Отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР- Пазарджик. На процесната дата, час и място двамата
свидетели се намирали на АМ „Тракия”, на км.75 в посока към гр.Пловдив,
където в този момент се образувало задръстване- километрична колона от
автомобили, поради извършването на ремонти дейности по магистралата в
участъка на км.77. Полицейските служители извършвали действия по
2
регулиране на движението с цел предотвратяване задръстването на
автомобили по магистралата. В процеса на своята работа, те забелязали
автомобила на жалбоподателя, който се движел в лентата за принудително
спиране, т.нар. аварийна лента, във връзка с което го спрели за извършване на
проверка. След разговор с водача на МПС установили, че няма обективни
причини, поради които същият да управлява автомобила в тази лента и по-
специално- не била налице повреда на МПС, нито здравословен проблем у
водача или пътниците в превозното средство. За посочените обстоятелства
полицейските служители получили данни от самият водач на автомобила. От
страна на св.Р. били предприети действия по съставянето на АУАН
№725602/18.07.2022г. за извършеното от водача на МПС административно
нарушение. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 11.08.2022г., а жалбата против НП била
подадена чрез АНО на 15.08.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при
което същата се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за
законосъобразност пред компетентния да я разгледа съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на св.В. Р., св.П. Х.
и частично от показанията на св.П. М.а. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, доколкото
не се събраха доказателства за тяхната предубеденост и заинтересованост,
въпреки служебната им обвързаност с АНО. Напротив, депозираните от тях
показания са подробни, конкретни, непротиворечиви и взаимно допълващи
се. В тях се съдържа пълна информация за времето, мястото и
обстоятелствата на извършеното нарушение, в това число и за сторените от
тяхна страна дължими усилия за установяване на евентуалното наличие на
обстоятелствата, изключващи виновното поведение на водача, а именно-
наличието на повреда на МПС или здравословни проблеми у водача или
пътниците. В противовес на тях стоят показанията на св.М.а- съпруга на
жалбоподателя. Изнесените от нея твърдения за наличието на здравословни
проблеми у пътуващите в процесния автомобил нейни внуци, с което същата
обяснява извършеното от своя съпруг нарушение, не се доказа по несъмнен
начин от останалите събрани по делото гласни доказателства. Отделно от
това, противно на всякаква житейска логика, изглежда в подобна ситуация
3
описаното от св.М.а пасивно поведение на водача на МПС, провокирано от
проявена според свидетелката уплаха от контролните органи. Най-стене не са
представени по делото и медицински документи, които да потвърждават
заявеното от св.М.а наличие на процесната дата на здравословни проблеми у
нейните внуци. В този смисъл съдът намира, че не следва да дава вяра на
показанията на последната, тъй като същите представляват изцяло защитна
версия, неподкрепена от други доказателства, имаща единствено цел да
оневини нарушителя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително
спиране. От събраните по делото доказателства се изясни несъмнено и това,
че жалбоподателят не е имал обективна причина за движение по тази лента.
Не са били налице обстоятелствата по чл.58 т.3 от ЗДП, дерогиращи
забраната, въведена с посочената правна норма, които да дават основание на
жалбоподателя да управлява автомобила в лентата за принудително спиране.
От показанията на св.В. Р.- актосъставител и св.П. Х.- присъствал при
констатиране на нарушението и вписан като свидетел при съставянето на
АУАН, се установи, че управляваното от жалбоподателя МПС не е имало
повреда, както и че самият водач не е заявил да има някакъв здравословен
проблем- той или пътниците в автомобила. В този смисъл, единственият
обоснован извод за причината за неправомерното поведение на водача е
фактът, че в другите две ленти за активно движение по магистралата е имало
задръстване- колона от автомобили, които се придвижвали бавно поради
ремонт на пътния участък. Именно проявената от жалбоподателя
нетърпеливост и стремеж да се придвижи по-бързо са го мотивирали да
предприеме движение по забранената лента, предназначена единствено за
аварийно спиране.
Неоснователно е и релевираното във въззивната жалба възражение за
допуснато от АНО нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, касаещо излагането на
обстоятелствата, свързани с нарушението. Съгласно посочената правна норма
НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата, мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
4
които го потвърждават. В настоящия случай, в процесното НП подробно са
били изложени всички обстоятелства, свързани с нарушението, а именно
наличието на образувала се тапа/задръстване/ на конкретно посочения
участък от автомагистралата, както и липсата на установени повреди по МПС
и здравословни проблеми на водача и пътниците в него, които да обясняват
извършеното нарушение. Посоченото е достатъчно, за да бъде гарантирано в
пълна степен упражняването правото на защита на жалбоподателя, свързано с
правото му да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Същото в пълна степен се
отнася е за изискуемото съдържание на съставения АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП. При това положение и при липсата на
допуснати при издаването на обжалваното НП съществени процесуални
нарушения или нарушения на материалния закон, което въззивната инстанция
проследи служебно, съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
чл.178ж ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП
Най-сетне, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус
поведението на жалбоподателя не обуславя и маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на
обществена опасност. Изхождайки от причините и обстоятелствата при
извършване на нарушението, а именно, че същото е извършено по време,
когато трафикът по магистралата е бил затруднен, и с движението си в
аварийната лента водачът е можел да създаде сериозни препятствия за
другите участници в движението да я ползват при реално възникнала за тях
необходимост, както и с оглед данните за нарушителя, доколкото по делото
не е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
сочи на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав прецени, че случаят не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения. Същевременно, законът не изисква да са настъпили някакви
вредни последици от неправомерното поведение на нарушителя. Касае се за
формално нарушение и липсата на реален вредоносен резултат не може да
води автоматично до малозначителност на деянието. Не на последно място,
следва да се посочи и зачестилият напоследък брой на извършените от този
вид административни нарушения. Неправомерното използване на лентата за
5
принудително спиране на автомагистралата неминуемо създава както
предпоставки за ПТП, когато там са спрели правомерно други МПС, така
също и пречи на придвижването на екипите на спешна помощ, пожарна,
полиция и гражданска защита да стигнат навреме до мястото на евентуално
произшествие, за да окажат помощ на пострадали лица. Поради това
обществената опасност на това нарушение се характеризира с изключително
висока степен.
В духа на изложеното по-горе, съдът намира, че при определяне вида и
размера на административните наказания наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същите. След като е
отчел високата степен на обществена опасност на конкретното нарушение,
правилно е наложил нормативно фиксираните по вид и абсолютен размер
наказания- глоба от 1000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3
месеца. Абсолютният размер на наказанията обезсмисля необходимостта от
обсъждане на възможността за тяхното редуциране, респ. изменение на НП.
Пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от
юрисконсулт, който направи своевременно искане за присъждане на
разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни
заседания по същество, с разпит на трима свидетели, като същото не се
характеризира с правна и фактическа сложност, поради което следва да се
присъди минималният размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно
80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР- Пазарджик, към
което структурно принадлежи АНО, издал обжалването НП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1006-002051 от 02.08.2022г. на Началник
6
група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание
чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на В. Т. М. от
с.Мало Конаре обл.Пазарджик ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/
месеца.
ОСЪЖДА В. Т. М. от с.Мало Конаре обл.Пазарджик ЕГН **********
да заплати на ОДМВР- Пазарджик, представлявано от директора,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7