№ 341
гр. Пазарджик, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200458 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК:
*********, представлявано от М. Я. Ф. против наказателно постановление №
ДАИ-0000067/12.12.2022 год. на главен секретар на ИААА-София, с което
на дружеството - жалбоподател на основание чл.104, ал.7, предл.последно от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, поради
което се иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата си и пледира за отмяна на
обжалваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител – юрисконсулт,
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата и
изложените в нея съображения, съобразявайки разпоредбите на закона и
1
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № РД-01-442/24.10.2022 год. на изпълнителния директор на
ИААА за времето от 25.10.2022 год. до 28.10.2022 год. било разпоредено
извършване на комплексна проверка на дружеството – жалбоподател.
Проверката била възложена на свид.И. Т. и Б.Д. – инспектори в отдел контрол
при РДАА – София, които за посочения период били командировани в град
Пазарджик. След приключване на проверката инспекторите съставили
констативен протокол /л.11 и сл. в делото/, в който обективирали
установените факти. На 04.11.2022 год. свид.Т. съставил против дружеството
– жалбоподател АУАН бл.№ 331845 за това, че като превозвач не представя
за проверка поисканата с известие №11-54-4374/1/12.07.2022 год. информация
от дигиталната карта на водача А.Г.А. с ЕГН: ********** с данни за
пътуванията в проверявания период 01.08.2021 год. до 30.06.2022 год., като от
дневник за предпътен преглед било видно, че водача е извършвал случаен
превоз на пътници с два броя МПС, индивидуализирани с рег.№, оборудвани
с дигитален тахограф. Неизпълнението било квалифицирано като нарушение
на чл.91в, т.2 от ЗАвПр. АУАН бил съставен в присъствието на законовия
представител на дружеството, надлежно предявен, с връчен препис .
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото
производство НП, което жалбоподателя обжалва в законовия 14 – дневен
срок, доколкото НП му е било връчено на 22.02.2023 год., а жалбата е била
подадена до РС Пазарджик чрез АНО на 28.02.2023 год.При това положение
жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна по
следните съображения:
На първо място неоснователно е основното възражение на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато в хода на
административно наказателното производство съществено процесуално
нарушение, аргументирано с твърдението за липса на териториалната
компетентност на актосъставителя.
В принципен план трябва да се каже, че както правната теория, така и
утвърдената съдебна практика определят липсата на териториална
компетентност като съществено неотстранимо процесуално нарушение,
когато изискването за териториална компетентност произтича от специален
2
административен закон, подзаконов нормативен акт по прилагането му или
друг акт, който урежда статута и правомощията на длъжностното лице. Видно
е от писмените доказателства по делото, че длъжностните лица, извършили
комплексната проверка на дружеството - жалбоподател – свид. И. Т. и главен
инспектор Б.Д. са служители на РДАА - София и че са били командировани
в град Пазарджик именно за тази проверка със заповед № № РД-01-
442/24.10.2022 год. на изпълнителния директор на ИААА за времето от
25.10.2022 год. до 28.10.2022 год. /л.7 – л.8 в делото/. На 04.11.2022 год.
заместник изпълнителния директор на ИИАА е издал нова заповед /л.43 в
делото/, с която е изменил предходната по отношение на срока и е установил
нова крайна дата – вместо 28.10.2022 год. - 07.11.2022 год. Това обаче е
станало след изтичане на срока по първата заповед, тъй като втората е била
издадена едва на 04.11.2022г. Срокът на действие на първата заповед е от
25.10.2022 год. до 28.10.2022 год., поради което изменението й е било
възможно със заповед най-късно от 28.10.2022 год. При това положение е
несъмнено, че издадената на 04.11.2022 год. заповед № РД-01-464 е нова, а не
изменяща срока на делегиране на права в друга административно-
териториална област. Заповед№ РД-01-464 от 04.11.2022 год. /л.43 в делото/
установява нов срок за командироване и той е от датата на нейното издаване
- 04.11.2022 год. до посочения в самата заповед краен срок на действието й -
07.11.2022г. Следователно към 04.11.2022 г. – датата на издаване на заповед
№ РД-01-464 за командироване на актосъставителя свид.Т. той е бил
компетентен да извърши проверка на дружеството. Без значение за този извод
е дали командированите служители са изпълнили задълженията си по КТ или
ЗДържСл във връзка със самото командироване и задълженията по самата
заповед като съставяне на доклад, отчет, предаване и т.н. Тези отношения
засягат изпълнение на задължения от държавния служител по служебното му
правоотношение и не влияят върху делегираната му компетентност за
изпълнение на задължения по ЗАвП в друга административна област. Що се
отнася до мотивирането на заповедите, посочените в тях основания са
съответни на разпорежданията в диспозитивната част, поради което
възражението в този смисъл е неоснователно.
След като контролният орган е бил компетентен да извърши към
04.11.2022 г. процесната комплексна проверка на дружеството „ХЕБЪР БУС“
АД в град Пазарджик, то той е бил и компетентен да състави на същата дата
3
акта за установените в хода на тази проверка нарушения.
За пълнота следва да се посочи, че докато заповедите за командироване
за извършване на проверка на посочените в заповедта служители /л.7-8 и л.43
в делото/ делегират това право в област към друга РД от тази, към която
принадлежат, то правото за съставяне на АУАН е нормативно разписано в
закона. В чл. 91, ал.1 – 3 от ЗАвП е предвидено, че контролът по този закон
се осъществява чрез длъжностните лица на ИААА, които за тази цел имат
права, изчерпателно изброени в ал.3 в 13 точки. Статутът на длъжностните
лица на ИААА е уреден в Устройствен правилник, където в чл. 17 е
посочено, че специализираната администрация на ИААА е организирана в
четири дирекции и осем регионални дирекции „Автомобилна
администрация“. С чл. 20а, т.1 от Правилника е уредна териториалната
компетентност на служителите в регионалните дирекции - те осъществяват
контролните функции на Агенцията на територията на областите, включени в
състава на дирекцията, към която принадлежат. Следователно, изискването
за териториална компетентност е постановено с Устройствения правилник,
който е приет с постановление на Министерския съвет ( ПМС № 272 от
29.11.2013 г) и има статут на нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал.1 от
Закона за нормативните актове. Доколкото по силата на заповед № РД-01-464
на заместник изпълнителния директор на ИААА /л.43 в делото/ е била
възложена комплексна проверка на дружеството - жалбоподател за периода
04.11.2022 год. до 07.11.22022 год. / а не от 28.10.2022 год., по изложение
горе съображения/ от посочените двама служители от РДАА София,
командировани в град Пазарджик, то за този период те са имали делегирани
права по чл. 91, ал.3, т.1 -13 да установяват нарушения, извършени в област
Пазарджик. И след като съгласно чл. 92, ал.1 ЗАвПр: „в изпълнение на
задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят
актове за констатираните нарушения“, то двете надлежно командировани
длъжностни лица, едното от които съставителя на акта свид.Т., са имали
правото да съставят актове за установени административни нарушения,
извършени в област Пазарджик.
По изложените горе съображения възражението за съществено
процесуално нарушение, допуснато вследствие съставяне на акта от
териториално некомпетентен административен орган е неоснователно.
4
Няма спор, че НП е издадено от материално компетентно лице – главен
секретар на ИААА – София, който факт се установява от
упълномощителната заповед на л.24 – л.25 на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Неоснователно е възражението за неяснота на вмененото нарушение.
Описанието на нарушението е с ясни и достатъчно по своя обем
обстоятелства, които от една страна гарантират правото на защита на
санкционирания субект, а от друга – позволяват да се осъществи съдебния
контрол за законосъобразност на НП. Ясно е посочено кога и по какъв начин
е била изискана непредоставената от превозвача информация и за кой период
е следвало да се отнася. Съответна на фактите е правната квалификацията на
нарушението по чл. 91в,т.2 ЗАвП. Тази норма установява две самостоятелни
изисквания към превозвачите: на първо място да съхраняват информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача най-
малко една година след нейното приключване и на следващо място да я
предоставят за проверка от контролните органи. С неизпълнението на което и
да е от тези две изисквания се допуска нарушение на цитираната норма. Не
може да има съмнение, че вмененото, предвид описателната част, нарушение
е извършено при втората форма на изпълнителното деяние – непредоставяне
за проверка на посочената информация, относима за посочения период.
Нарушението е напълно съответно на приложената от АНО санкционна
норма на чл. 104, ал.7, пр. последно ЗАвП , в която се предвижда
имуществена санкция в наложения размер при отказ за представяне за
проверка от контролните органи данните от дигиталната карта на посочения
водач, което е равнозначно на непредставяне. Действително, при описанието
на нарушението не е изрично посочено, че се касае до „извлечена“
информация, но пък ясно е отразено, че се касае до информация, съдържима в
дигиталната карта на посочения водач, така че несъмнено става ясно, че тя
трябва да се извлече по някакъв начин. Освен това, вмененото нарушение не
се изразява в неизвличането на данни, в какъвто смисъл е следващото
възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, а в
непредоставянето, респективно отказът да се предостави тази информация. Тя
е била изискана още с посоченото в акта и в НП писмо от 12.07.2022г. ( л. 9 –
л.10 в делото ) за конкретно посочен период, съответен на едногодишния
период за съхранение, посочен в чл.39 от Наредба №3/2009 год. на МТС
5
/голословно жалбоподателя твърди обратното/ и до приключване на
проверката не е била предоставена, за което дружеството- жалбоподател не
спори. Няма спор също така, че след съставяне на акта извлечена от картата
на водача информация е била предоставена, но не в цялост, а само за месеците
май и юни 2022 год., както и за месец юли 2022 год., който излиза извън
периода, заявен с искането за предоставяне: от 01.08.2021 год. до 30.06.2022
год. Предоставянето на такава информация, макар и на по-късен етап
означава, че дружеството има налична и съхранява информация от
дигиталната карта на водача. При това положение несъмнено установен може
да бъде само факта на непредоставяне / отказ да се предостави изисканата
информация за целия указан период.
Наложената имуществена санкция на законосъобразно посоченото
правно основание - чл. 104, ал.7 ЗАвП е в указания в закона фиксиран /твърд/
размер от 2000 лева и не подлежи на изменение в полза на жалбоподателя.
Законосъобразно е било и решението на наказващия орган, че не са налице
основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Единствената реакция на
дружеството по искането за предоставяне на информация от дигиталната
картата на посочения водач е предоставената след съставяне на АУАН
информация от картата на този водач, но само за част от посочения 11
месечен период: само за месец 05. и 06. 2022 год. Следва да се посочи също
така, че искането за предоставяне на данни е от 12.07.2022г. и е било връчено
лично на законовия представител на дружеството. Проверката е приключила с
КП на 04.11.2022 г., който също е бил предявен и връчен на законовия
представител на дружеството. Това означава, че дружеството – жалбоподател
е разполагало с период приблизително от четири месеца, за да предостави
информацията. Вместо да стори това, санкционираното дружество е
проявило бездействие по отношение на задължението за предоставяне на
исканата информация за посочения период. Изисканата информация не е
самоцел, а е за проверка на времевите периоди на работа - път и почивка,
които са от значение за осигуряване на психо-физическо състояние на водача,
при което е изключена преумора от прекомерно пътуване или липса на
почивка, които фактори са сред типичните за пътно-транспортните
инциденти.
Що се касае до ангажираните от процесуалния представител на
6
жалбоподателя писмени доказателства, видно от които жалбоподателя е
възложил на свой служител на длъжност „началник парк на автомобили“ да
извлича и архивира информацията от дигиталните карти на водачите / л.49 –
50 и л. 64 – л.66 в делото/, отново следва да се каже, че отговорността на
жалбоподателя в процесния случай е за непредставяне на информация от
дигиталната карта на конкретно посочен водач, а не за нейното извличане и
съхранение. Отговорен субект за това неизпълнение според ЗАвПр е именно
превозвача, т.е. жалбоподателя „ХЕБЪР БУС“ АД.
При този изход на делото в полза на ИААА – София, - учреждението
към което принадлежи АНО следва да се присъди претендираното от
юрисконсулта възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева,
вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РС – Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ДАИ-
0000067/12.12.2022 год. на главен секретар на ИААА-София, с което на
„ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК: *********, представлявано от М. Я. Ф.,
на основание чл.104, ал.7, предл.последно от ЗАвПр е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК: *********,
представлявано от М. Я. Ф., адрес: гр.Пазарджик, улица „Христо Касапвелев“
№ 5 да ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
София разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7