Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 602 30.11.2018
година град Т.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Т. седми състав
На пети
ноември две
хиляди и осемнадесета година
В
публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Боряна П.
Секретар:Михаил
Пенчев
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 627 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Ищците Н.С.Н.
и П.П.Н. *** твърдят в исковата молба, че са
собственици на имот с площ от 1 300 кв.м., представляващ УПИ ІХ-499 в кв. 18 по плана на гр.Т. от 1981г., а по КК/2005г. на града- имот с ид.№ 73626.502.75, като част от него с площ от около 140 кв.м.
е заснет погрешно при изготвяне на КК на града през 2005г., като част от
съседния имот с ид.№
73626.502.74, и която спорна площ е разположена по протежение на
границата на двата имота, представляваща ивица със ширина от около 3м.,
по-широка в частта откъм ул.“Е. П. “, която спорна част се владее от ответниците Б.Б.Т. и Г.И.Г.. Твърдят
също, че двата съседни имота са били един общ имот с пл.№ 225, за който бил
отреден парцел V-316, от който е образуван и парцел VII-316, двата в кв. 35 по плана на града от 1925г., като с последващия план от 1965г., границата между двата имота е
погрешно нанесена, при което спорната част от имота на ищците попада в този на ответниците, която грешка е възпроизведена и в последвалите
планове на града, а също и в кадастралната карта, одобрена през 2005 г. Имотът
им и към момента се владее от ответниците, но тази
част никога не е била част от имота им. Твърдят, че ответниците,
нямат правно основание за това. С оглед на горното излагат становище, че имат правен
интерес от предявяване на настоящия иск, който като предмет бе очертан след
връщане на делото за ново разглеждане. Молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците, да им предадат собствеността и
владението върху спорната част, като претендират и разноски по делото.
В срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, ответниците упражниха правото
си на отговор, с който изразяват становище за неоснователност на иска,
обосновано с доводи за това, че имотът на ищците е придобил статут на самостоятелен имот едва през 1965 г.
с регулационния план и оттогава и до сега двата имота са с непроменена площ,
при което твърдят, че са придобили тази спорна част между двата имота по
давност.
След
преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията
на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, нотариални актове за собственост се
установява, че с нотариален акт № 49,т.І,дело № 103/1965г. на ТРС, М. Т. М. от
гр.Т. дарява на Й. Б. и П. Б. собствения
си недвижим имот, находящ се в с.В. , Търговищки
окръг, представляващ дворно място с построените в него къща и стопански
постройки, с площ от 1 300 кв.м., за което е отреден парцел V-316 в кв.35 по плана на
селото, срещу задължение за гледане и
издръжка. С нотариален акт № 94, т.І,дело № 140/1995г. на ТРС Йордан и Пенка
Братоеви прехвърлят собствеността върху имота(обозначен като дворно място с
площ от 1 300кв.м. по нотариален акт № 49,т.І,дело № 103/1965г. на ТРС, а по
скица-1155кв.м., за което е отреден парцел ІХ-499 в кв. 18 по плана на с.с. от
1965г.) на Т. Т. и Д. С. . С нотариален акт № 195,т.І,рег.№ 1722,дело №
234/2004г. по описа на нотариус Я. Б. с район на действие ТРС, обективиращ договор за покупко-продажба, ищецът е придобил
собствеността върху имота, обозначен като дворно място в кв.В. , гр.Т. , с площ
на УПИ ІХ-499 от 1 160 кв.м. в кв.18 по плана на града, ведно с построените в
него сгради. От представените писмени доказателства относно собствеността на
съседния имот на ответниците се установява, че с нотариален
акт № 156, т.І,дело № 231/1968г. на ТРС, М. Т. М продава на Г. Д. С. , П. Г. Д.
и И. Г. Д. собствения си имот в с.В. , Търговищки окръг, представляващ дворно
място от около 1 дка, за което е отреден парцел ХIII-229 в кв. 27 по плана на селото. С нотариален акт № 31а,т.II,дело № 459/1972г. на ТРС, Г. Д. С. и П. Г. Д. са признати за собственици въз
основа на покупко-продажба и делба на дворно място с площ от 1,2 дка, находящо се в гр.Т. , кв.М.П. ”, за което е отреден парцел
ХII-229 в кв.27 по плана на гр.Т. . С нотариален
акт № 61,т.VIII, рег.№ 7213,дело № 623/2012г. по
описа на нотариус П. А. с район на действие ТРС М. Г. Н. , и И. Г. Д. продават
на настоящите ответници ПИ с ид.№
73626.502.74 по КК на гр.Т. с площ от
1146кв.м., ведно с построените в него сгради.
Съгласно
изготвената и напълно възприета от съда съдебно техническа експертиза, както и
от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: По
действащия план на с.В. , Търговищки окръг от 1925 г., действал до 14.09.1965 г.
двата процесни имота са били един имот, отразен в
плана като един парцел V-316 в кв. 35 с площ от 2 270 кв.м.
със собственик М. Т. М. , като със Заповед № 41/27.02.1965г. е извършена
частична промяна в плана, като от парцела са образувани два нови парцела-
източната част V-316 в кв. 35, с площ от 1 270
кв.м. и западната част от имота е образуван нов парцел VII-316 в кв. 35., с площ от около 1 000 кв.м. Тази промяна
е отразена в плана от 1925 г. Веднага след това М. М. и съпругата му даряват на
Й. Б. и съпругата му П. Б. новообразувания парцел. Със следващия план, одобрен
със Заповед № 1338/14.09.1965 г., парцел V-316 в кв. 35 става парцел XIII-229 в кв. 27, а
парцел VII-316 в кв. 35 е отразен като парцел XII-229 в кв. 27, като при изработването на този план границата
между двата имота е изместена малко на изток, като по този начин площта на
парцел XIII-229 е намалена,
респ. площта на парцел XII-229 е уВ. чена. През 1981 г. със
Заповед № 878/18.09.1981г. е одобрен третия план на кв.В. , действащ и към
момента, като процесните имоти са отново с променени
номера, но с идентични граници и площ, както са по плана от 1965 г., като
парцел XIII-229 в кв.27 е
отразен като дворно място с пл.№ 499, за което е отреден УПИ IX-499 от кв.18, а парцел XII-229 в кв. 27 е
отразен като дворно място с пл.№ 299, за което е отреден УПИ Х-229 в кв. 18.,
като е налице пълно съвпадение на регулационните и кадастралните граници на
всеки от двата имота по одобрената кадастрална карта на гр.Т. от 2005 г., в която имотът на ищеца е отразен
с ид.№ 73626.502.75 с площ от 1 175 кв.м., а
този на ответниците- с ид.№
73626.502.74 с площ от 1 146 кв.м. Единствената промяна след обособяването
на двата парцела през м. февруари 1965 г. е тази, извършена с плана от м.
септември 1965 г., при който границата е изместена малко на изток навътре в
имота на ищеца, като площта на тази спорна част е 138 кв.м., колорирана в зелен цвят в изготвената от вещото лице скица,
комбинираща плана от 1925 г. и сега действащия такъв от 1981 г. лист 127 от
делото, скица № 4. В заключението се посочва също, че по отношение на имота на
ищеца в Община Т. липсват данни за
извършвани отчуждавания от двата процесни имота, за дворищна или улична регулация или други
промени, както и преписки или данни за извършени плащания в тази връзка. Вещото
лице не е установило причината за изместването на границата между двата имота с
плана от 1965 г., като излага, че най-вероятната причина е, че при изготвяне на
плана от 1965 г. не е била налице ясна кадастрална граница, респ. не е имало
ограда между двата имота.
Въз основа
на събраните по делото доказателства и установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: След
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и след уточняване
на исковата претенция на ищците, настоящият спор е спор за ревандикация
на 140 кв.м. разположени по протежение на границата на двата имота- имота на
ищците и имота на ответниците, представляваща ивица
със ширина от около 3м. Ищците твърдят, че са собственици на тези 140 кв.м.,
които към момента се намират във владение на ответниците.
Тази част е попаднала в имота на ответниците, поради
допусната грешка при отразяване на двата имота в кадастралната карта на гр.Т. .
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014 от 23
февруари 2016 год. на ВКС, по тълкувателно дело № 8/ 2014 г. на Общото събрание
на Гражданската колегия, в производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, дори и да не
е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР
/първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От събраните доказателства е
очевидно, че в настоящия случай е допусната такава грешка още с приемането на
плана на кв.В. на 14.09.1965 година.
Безспорно е, че до тогава двата имота-този на ищците и този на ответниците са били част от един имот, собственост на М. М.
, като имотът е бил с площ от 2 270 кв.м.
От този имот са обособени двата съседни имота като самостоятелни такива
с регулационния план на с.В. , Търговищки окръг от 1925 г., по силата на
Заповед № 41/27.02.1965г., с която е извършена частична промяна в плана, като
от дворно място с площ от 2 300 кв.м., за което е отреден парцел V-136 в
кв.35 е образуван нов парцел VII-316 в кв. 35. Очевидно и съгласно ЗПИНМ( Обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г.,
отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.) и ППЗПИНМ(отм.) се касае
до промяна в регулационния план въз основа на искане по § 76 от ППЗПИНМ(отм.)
на собственика на парцел V-136 в кв.35 М. М. за разделянето му на два парцела,
одобрено от техническия орган на общината със Заповед № 41/27.02.1965 г. По
отношение на площта на двата новообразувани парцела с изменението на плана от
м.февруари 1965 г., следва да се вземе предвид отразеното за всеки от тях в
представените по делото нотариални актове. От нотариален акт № 49,т.І,дело №
103/1965 г. на ТРС, извършен на 01.03.1965 г. непосредствено след образуването
на двата парцела, се установява, че парцел
V-316 в кв.35 е с площ от
1 300 кв.м., като в нотариалния акт е описано, че в нотариалното
производство е представена и скица на парцела, а от НА № 156, т.І,дело №
231/1968г. на ТРС, извършен след влизане в сила на плана от 1965 г., касаещ имота на ответниците се
установява, че парцел ХIII-229 в кв. 27 е с площ от 1 дка(1 000кв.м.) и в акта
е описана представената скица в нот.
производство, при което следва да се
приеме, че към момента на обособяването на двата парцела, а и към 1965 г.,
парцелът, придобит по-късно от ищците, е бил с площ от 1 300 кв.м., а
парцелът, придобит по-късно от ответниците, е бил с
площ от 1 000 кв.м., като това е обемът на вещното право на собственост
върху всеки от имотите. Както е разяснено в Решение № 303 от 14.01.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК,
в ЗКИР прави се разлика между
данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху тях (чл. 6, ал.
2), първите от които се получават от кадастъра( и са от техническо естество), а
вторите от имотния регистър( касаещи правния статут на имота). Затова при
съдебни спорове данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране
на недвижимия имот. Доказателствената сила на
данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и
вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената
сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват
основанието за придобиване на тези права. Затова и в исковите съдебни
производства, изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се
основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ. Следва да се посочи също, че
отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма
пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява
пречка за тяхната защита по съдебен ред, още повече, че с нотариален акт №
195,т.І,рег.№ 1722,дело № 234/2004 г. по описа на нотариус Я. Б. с район на
действие ТРС, ищците са придобил не просто площта, описана в акта, а правото на
собственост върху имота. В този см. и Решение № 173 от 7.04.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 527/2009 г., II г. о., ГК. Следва да се отчетат при проучването на
собствеността настъпилите промените, тъй като
искът се предявява от и против настоящите собственици, но съдът проследява и отчита правоприемството в миналото и до момента на предявяване на
иска (в този см.Решение № 692 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1933/2009 г. на І
гр.о. ВКС, пост. по реда на чл. 290 от ГПК). Събраните доказателства сочат, че
с приемането на 14.09.1965 година на новия план на кв.В. , границата между новообразуваните два имота е
преместена на изток в полза на имота, който в момента е собственост на ответниците. Вероятно изместването се дължи на факта, че на
място не е имало поставена кадастрална граница между двата парцела, на плана е
имало нанесени огради по външните граници на двата парцела, но не е имало
нанесена ограда по общата им граница. В община Т. няма данни и преписки за извършени
отчуждавания от процесните имоти за улици или други
мероприятия, няма данни за предаване на част от единия към другия парцел, като
в тази връзка липсват и данни за извършени плащания. От там грешно нанесената
граница между двата парцела, отразена в плана от 1965 година е пренесена и в
плана от 1981 година и в изготвената през 2005 годи кадастрална карта на град Т.
и по-конкретно кв.В. . Това изместване
на границата е довело до намаляване на парцела, който в момента е собствен на
ищците, като е намален с около 138 кв.м. Тези 138 кв.м. са били част от
закупения от тях парцел, но през годините са били във владение на лицата, които
са придобили съседния-към момента собствен на ответниците.
Именно поради тази грешка тази част от имота с площ от 138 кв.м. е
заснета като част от имота на ответниците и е
разположена по протежение на границата на двата имота, представляваща ивица със
ширина от около 3м., заключена между границата по плана от 1925г.(изм. Със
заповед № 41/27.02.1965г.) и тази по сега действащия план от 1981г. и същата се
владее от ответниците. Съгласно проучванията на
техническата експертиза не е установено извършване на други промени по
регулация (придаване на места, упълномеряване и пр.),
нито категоричната причината за преместването на границата между двата имота, а
тъй като извършената частична промяна в плана от 1925г. е влязла в сила и
промяната е нанесена в същия, то съгл. действащите към този момент разпоредби
на ЗПИНМ(отм.), този план следва да се приеме за приложен, като предвижданията
му е следвало да бъдат съобразени при изготвянето и на следващите планове-тези
от м. септември 1965 г. и от 1981 г., както и при изготвяне на кадастралната
карта на гр.Т. , като несъобразяването с регулацията от м.февруари 1965 г. по
плана от 1925 г. и преместването на кадастралната граница в плана от 1965 г. на
изток в имота на ищеца, следва да се приеме за грешка по см. на чл. 54,ал.2 от ЗКИР(ред .ДВ, бл.4982014г.)(в този см. Решение № 640 от 18.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 398/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 2 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5313/2013 г., I г. о., ГК.
От друга страна, дори и да се
приеме, че е имало промени в регулацията, а именно придаване на част от имота
на ищците, към имота на ответниците, то това
придаване съгласно всички устройствени закони, относими към тези отношения през годините- ЗПИНМ, ЗТСУ,
ЗУТ, то това придаване никога не е било безусловно. Съгласно чл. 39. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) от ЗПИНМ, недвижимите имоти на частни лица и
обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план,
се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника
за приложение на този закон. Като съгласно ал.3 собствеността на придадените по
дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се
придобива по силата на самия план. Но както беше споменато това не е
безусловно, отчуждителното действие на плана
настъпва, едва след изплащане на обезщетение, като длъжник е
собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях,
както и всеки последващ приобретател
на парцела. Такава е била уредбата и в ЗТСУ, действал до влизането в сила на
ЗУТ -31.03.2001 година. С влизането в сила
на ЗУТ е премахната възможността по административен ред да се изменение на
плана чрез придаване на части от един имот към друг, като по отношение на
заварените случаи, какъвто е и настоящия е предвиден срок, в който тези сметки
следва да бъдат уредени, ако това не бъде сторено и не бъдат оценени придаваемите места, то отчуждителното
действие на плана, породил изменение на границата, между съседните имоти и
придаване по регулация на част от единия към другия, се прекратява. Такова
тълкуване е дадено в ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т.д.№ 3/11 на ОСГК на ВКС. Този срок е шестмесечен от влизане на ЗУТ ,
като с изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ собствеността
върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява
автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план, тоест че собственикът на парцела
вече не е собственик на придадените към този парцел части от съседни имоти.
Следователно е прието, че отчуждителното действие на
неприложения дворищнорегулационен план е прекратено
по силата на закона с изтичане на горепосочените преклузивни
срокове. Установено е безспорно по
делото, че няма и не е имало през годините оценка и заплащане на обезщетение за
тези 138 кв.м., поради което дори и да се приеме, че те са били предмет на
придаване към имота на ответниците и в тази връзка по
силата на отчуждителното действие на плана са станали
част от този имот, то това действие е отпаднало с обратна сила и спорните
квадратни метри са възстановени автоматично към имота на ищците. Това означава,
че планът от 14.09.1965 година не е приложен и тази част по силата на закона е
станало отново част от имота, собстевонст на ищците.
Ответниците основават
правата си върху спорните 138 кв.м. на изтекло в тяхна полза давностно владение. Твърдят, че придобивната
давност е била изтекла в полза на техните праводатели,
поради което те са им отчуждили правото
на собственост в обем, който включва и тези 138 кв.м. По отношение на
възражението им за придобиване по давност, съдът намира следното: Съгласно
уредбата в ЗПИНМ, е съществувала възможност за придобиване по давност на реални
части от имотите. В последствие с приемане на ЗТСУ на 01.06.1973 година, тази възможност е отпаднала.
Въведена е забрана за придобиване на
реални части от имот чрез правни сделки или по давност, като в чл.59, ал.2 от
ЗТСУ и в последствие чл.200 от ЗУТ. С измененията на
текста на цитираната норма чл. 59, ал.1 (ДВ, бр. 34/2000г.)
законодателят създал възможност да се преодолее посочената забрана, при
условие, че реално определените части от поземлени имоти в границите
на населените места отговарят на изискванията за минимални размери
за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона /ППЗТСУ – отм./.
Това е възприето и в действащия ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.), където в чл. 200,
ал.1 се предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19, т.е. за
лице и повърхност. В случая процесното
място, което е с площ от 138 кв.м., не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ (в същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 59, ал.2 от отменения ЗТСУ), според която няма забрана за
придобиване на реална част от УПИ, ако частта се присъединява към съседен имот
при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19
или се присъединява към съседен имот. Чл.200, ал.2 от ЗУТ е приложим
само тогава, когато става въпрос за образуване на повече на брой
самостоятелни урегулирани поземлени имоти; за упълномеряването им с части от съседни имоти; за създаване
на съсобствени УПИ. Настоящият казус не касае тези
хипотези. От изложеното следва, че от образуването на двата парцела със Заповед
№ 41/27.02.1965г., с която е изменен плана от 1925 година и приемането на новия
план от 14.09.1965 година, от когато спорната част е във владение на праводателите на ответниците, до
влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 година, когато е съществувала правна
възможност за придобиване по давност на реални части от имот, по отношение на
спорните 138 кв.м., не са изтекли десет години. Извод водещ до неоснователност
на възражението на ответниците за придобиването на
спорните квадратни метри по давност. В този смисъл е константната практика на
ВКС, част от която са решения - Решение № 326 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1246/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Л. Р. , Решение № 96 от
5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С.
К. .
Въз основа на
изложените мотиви, изводите които са налагат са, че спорните 138 кв.м.,
разположени по границата между поземлени имоти с идентификатори 73626.502.74,
собственост на ответниците и 73626.502.75, собственост
на ищците, колорирана в зелен цвят на скица № 4 от
заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението, е собствена
на ищците, а към момента тя се владее от ответниците,
без да имат правно основание за това. Ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението
на ответниците на тези 138 кв.м.
В уточняващата си молба от 04.06.2018
година, на л.23 от делото, ищците са направили искане да бъде отменен частично
нотариален акт № 31, том 3, дело № 459/1972 година. Видно от приложения
нотариален акт № 31а, том 2, дело № 359/1972 година, очевидно е обективирано придобиването на право на собственост, но по
силата на правни сделки-„собственост върху недвижим имот, придобит по покупка и
делба“. От самото съдържание на акта също се установява придобиването по силата
на договор за доброволна делба и покупка, а не по силата на давностно
владение. Нотариалния акт № 31а, с който очевидно се поправя нотариален акт №
31 не е констативен такъв, вероятно и № 31 не е бил констативен, поради което
не може да бъде отменен, още повече че самият документ –нотариален акт № 31,
том 3, дело № 459/1972 година не е приложен по делото.
С уважаване на иска, на ищците
следва да бъдат присъдени, направените по делото разноски, в размер на 910.80 лв.
При предявяването на иска, ищците не са внесли държавна такса по делото, която
е в размер на 50 лв. С оглед на това следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Районен съд Т. , държавна такса в размер на 50 лв., на основание
чл.77 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗАУСТАНОВЕНО по отношение
на Б.Б.Т. с ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, офис 3, а..Н.Ф. ***, че Н.С.Н. с ЕГН ********** и П.П.Н. ЕГН ********** *** са собственици на 138 кв.м., колорирани в зелен цвят
на скица № 4 от заключението на вещото лице, находящи
се между имота на Н.Н.
и П.Н., представляващ УПИ IX-499 от
кв.18 с идентификатор № 73626.502.75 и имота на Б.Т. и Г.Г.,
представляващ УПИ Х-229 в кв. 18 с идентификатор № 73626.502.74, отразени в
КК/2005 г. на гр.Т. , неправилно заснета
като част от имота, собственост на Б.Т. и Г.Г., като
за разликата над 138 кв.м. до цялата претендирана
площ от 140 кв.м., ОТХЪВРЛЯ иска,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Скица № 4, изготвена от
вещото лице инж. Д.Д., приложена на л. 127 от делото,
подписана от съдебния състав, се счита за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Б.Б.Т.
с ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, офис
3, а..Н.Ф. *** да предадат владението на Н.С.Н. с ЕГН ********** и П.П.Н. ЕГН ********** ***, върху 138 кв.м., находящи се между имота на Н.Н. и
П.Н., представляващ УПИ IX-499 от кв.18
с идентификатор № 73626.502.75 и имота на Б.Т. и Г.Г.,
представляващ УПИ Х-229 в кв. 18 с идентификатор № 73626.502.74.
ОСЪЖДА Б.Б.Т. с ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, офис 3, а..Н.Ф. *** да заплатят на Н.С.Н. с ЕГН ********** и
П.П.Н. ЕГН ********** ***, разноските по делото в
размер на 910.80 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** и П.П.Н. ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Районен
съд Т. , държавна такса по предявения иск, в размер на 50 лв., на основание
чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
СЪДИЯ :