Р Е Ш
Е Н И Е
№ 516 22 .12.2022
г. гр.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският административен съд, трети
състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди, двадесет
и втора година, в състав
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Прокурор: Петя Драганова,
като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова адм. дело №431 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е първоначално по искова молба на Д.Т.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, с която на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са предявени два, обективно
съединени иска срещу Областна дирекция на МВР-Кюстендил за осъждане на
ответника да заплати сумата от 46.54 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди и сумата от 3000.00 лв., представляваща
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен
акт – заповед №21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол,
към ОД на МВР-Кюстендил, с която заповед на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
във връзка с чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/. С
исковата молба е отправено искане за присъждане и на законната лихва върху
претендираните от ищеца суми, считано от датата на завеждане на молбата в съда.
Предвид
направено в първото заседание по делото изрично изявление от страна на
процесуалния представител на ищеца за частично оттегляне на иска с протоколно
определение от 24.10.2022 г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба в частта
й относно присъждането на обезщетение за имуществени вреди, прекратил е
производството по делото в тази му част, като същото е продължило единствено в
частта му относно исковата претенция за обезвреда на причинените неимуществени
вреди.
От
страна на ищцата са развити съображения по отношение наличието на твърдените за
причинени й неимуществени вреди, за които се търси обезщетение, за периода,
през който е била прекратена регистрацията на собственото й МПС. Твърди се, че
същите се изразяват в създадени притеснения, неудобства, стрес и влошено
психологично състояние, вследствие на принудително прекратената регистрация на
МПС. Липсата на възможност да използва автомобила си била затруднила Ц. да
посещава родителите и близките си, живеещи в гр. Гурково, както и да пътува по
служебни ангажименти до гр. Раднево, като предвид местоживеенето й в гр. Пловдив се налагало да
ползва обществен транспорт. С оглед въведената по това време в страната
извънредна епидемична обстановка и свързаната с нея реална опасност от
заразяване с COVID - 19, ищцата ограничила
значително пътуванията си, доколкото се опасявала, че неизбежният контакт с
пътуващите по автобусните линии, можело да доведе до непосредствено заразяване
на близките й. Тези обстоятелства се отразили негативно върху емоционалното й
състояние, като довели и до трудно заспиване и безпричинен плач. В тази връзка
ищцата недвусмислено заявява, че описаната ситуация е пряко обусловена именно
от наложената ПАМ, отменена в последствие, като незаконосъобразна от АДмС-Кюстендил.
В проведеното открито съдебно заседание, чрез
пълномощника си по делото – адвокат Г. К. от АК -Пловдив, поддържа изцяло исковата претенция за
присъждане на обезщетение за твърдените, за причинени неимуществени вреди, като
в представена по делото писмена защита се доразвиват съображения по отношение
основателността и доказаността й. От съда се иска уважаване на предявения иск в
размер на 3000.00 лв. и присъждане на сторените в това производство
съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за адвокат.
В
постъпил по делото, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор от
ответника, чрез процесуалния му представител – главен юрисконсулт Л., се
излагат доводи за неоснователност и недоказаност на разглеждания пред съда иск с
оглед реалната липса на твърдените неимуществени вреди от отменения като
незаконосъобразен административен акт и наличието на причинна връзка между акта
и настъпилия, според ищеца, вредоносен резултат, т. е. в исковата молба не се
съдържат конкретни доказателства в подкрепа на тезата, че вследствие именно на
отменения административен акт са претърпени неимуществени вреди, както и
конкретни доказателства, сочещи в какво се изразяват тези вреди. От съда се
иска отхвърляне на претенцията, а в случай, че същата все пак бъде уважена се
отправя искане за редуциране на размера й, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заявеното от
ищцата за присъждане, възнаграждение за един адвокат.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава залючение за основателност и доказаност
на претенцията за обезвреда, като счита, че са налице достатъчно доказателства
в подкрепа на твърдението за настъпили неимуществени вреди вследствие на
отменената като незаконосъобразна ПАМ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със заповед
№21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол, към ОД на
МВР-Кюстендил /л. 3/ на основание чл. 22 от ЗАНН във връзка с чл. 171, т. 2а,
б. „а“ и чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Д.Т.Ц. е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване
на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В диспозитива на ЗПАМ ППС-то е индивидуализирано с конкретни
номера и с други документи /номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с
изписани номера/, касаещи именно него – лек автомобил марка „Пежо“ модел – 407,
собственост на ищцата в настоящото производство. Заповедта е връчена лично на
адресата й - Д.Т.Ц., на 01.06.2021 г. Така издаденият и надлежно съобщен
административен акт е оспорен от Ц. пред Административен съд, гр. Кюстендил,
като по депозираната жалба е образувано административно дело №212 по описа на
съда за 2021 г. С постановено по делото решение №208 от 08.10.2021 г. съдът е
отменил като незаконосъобразна заповед №21-0245-000007 от 11.04.2021 г. По
аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е
влязло в законна сила на 08.10.2021 г.
В хода
на настоящото производство е разпитано, в качеството му на свидетел, лицето П. К.
Й.. Последният заявява, че познава ищцата от съвместната им работа в гр.
Раднево. В последствие свидетелят се преместил да живее в гр. Пловдив, като
предложил на Ц. тя също да търси развитие в областния град. Така, ищцата
започнала работа в дрогерия „Лили“ в гр. Пловдив, като живеела в предоставената
й от свидетеля стая в неговия апартамент. По твърдения на Й. в периода месец
март-месец април 2021 г. се извършили действията по прекратяване на
регистрацията на автомобила на Ц., което тя „приела много сериозно, станала
нервна, стресирана и плачела без видима причина“. Ищцата се била променила
видимо, станала раздразнителна, асоциална, отслабнала, защото спряла да се
храни, както и често влизала в словесни конфликти със свидетеля. Според Й. това
състояние било в следствие на неудобствата и притесненията от невъзможността Ц.
да ползва личния си автомобил, както за да посещава близките и роднините си
извън гр. Пловдив, така и да ходи до работното си място на територията на
града, последното находящо се далеч от апартамента, обитаван от двамата. Така,
по преки впечатления и на база споделеното му от Ц., твърдените от последната
неприятни преживявания били свързани пряко с несправедливо прекратената за 6
месеца регистрация на ППС.
По
делото, от страна на ищцата са представени заверени ксерокопия на заповед
№21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол, към ОД на
МВР-Кюстендил, на решение №208 от 08.10.2021 г., постановено по адм. дело №212
по описа на АДмС – Кюстендил за 2021 г.,
на договор за продажба на лек автомобил и част I
oт
свидетелство за регистрация на МПС от 12.10.2021 г. писмени доказателства, по
чиято относимост и годност спор по делото не се формира.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на
иска за обезвреда на причинени неимуществени вреди:
Исковата претенция е предявена на основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета oт
кодекса – „Производства за обезщетения“. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди, съответно Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът се предявява пред съда, в
случая, в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен, по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите
по чл 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от специалния ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия и бездействия са причинени вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетенията за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1
от закона, могат да се търсят по този закон, а не по общия ред, но съгласно
правилото на чл. 8, ал. 3, когато в друг закон или указ е предвиден специален
начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Съдът приема, че в случая исковата
претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000.00 лв. е подадена от активно легитимирана страна по смисъла на чл. 203,
ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и срещу надлежен ответник по
смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК - Областна дирекция на МВР-Кюстендил, в чиято
структура попада и административният орган – началник на група в РУ-Бобов дол,
към ОД на МВР-Кюстендил, от чиито отменен акт произтичат и претендираните от Ц.
неимуществени вреди за периода от налагането на ПАМ до нейната съдебна отмяна.
В този смисъл искът се явява допустим и следва да бъде разгледан именно в
образуваното пред АДмС-Стара Загора
съдебно производство.
Както
вече беше посочено държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увредата, като за да възникне право на иск за обезщетение по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно предвидените от нормата
предпоставки, а именно: да е налице вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. В
тази връзка следва да се наблегне на това, че вредата представлява отрицателната
последица от конкретното увреждане, която засяга неблагоприятно защитените от
правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и
непосредствена, ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие
на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав не може да се
реализира отговорността по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Така, всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди,
вследствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и
общински органи и длъжностни лица се явява активно легитимирана страна в производството
по ЗОДОВ и може да се възползва от предвидената защита срещу несъобразената със закона
административна дейност т. е. да упражни правото си на иск. Регламентираната
отговорност е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразните актове,
фактическите действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Реализирането на посочената отговорност
съобразно чл. 204, ал.
1 от АПК предполага отмяната на административен акт /както е и в
процесния случай/ по съответния ред. Във всички случаи, също така освен
наличието на вреди, реализирането на отговорността на държавата предполага и
изисква тези вреди да са причинени от отменения, като незаконосъобразен
административен акт, т. е. освен отмяната на съответния административен акт,
следва да е доказана конкретната вреда от него и да е доказана причинна връзка
между акта и настъпилия вредоносен резултат.
Тежестта за доказване на претърпените вреди и
пряката причинна връзка между тях и отменения административен акт е за ищеца.
Той следва да докаже чрез пълно, главно доказване, т. е. по несъмнен и
категоричен начин, всички елементи от състава на търсената отговорност по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
По отношение претендираното обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 3000.00 лв., изразяващи се в
неблагоприятни психични и емоционални преживявания в т. ч. притеснения,
напрегнатост, стрес и дискомфорт вследствие на принудително прекратената
регистрация на собственото на Ц. МПС, съдът счита, че искът, с който тези
претенции за заявени е неоснователен и недоказан.
Безспорно е налице първата предпоставка за
приложимостта на чл.
203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -
административен акт, издаден от началник
на група в РУ-Бобов дол, към ОД на МВР-Кюстендил - заповед
№21-0245-000007 от 11.04.2021 г., който акт с влязло в сила решение №208 от
08.10.2021 г., постановено по адм. дело №212 по описа на АДмС – Кюстендил за 2021 г. е отменен като незаконосъобразен.
Неимуществените вреди представляват засягане на
честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и
страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в
резултат на увреждането. Специалният закон не уточнява как се определя размерът
на неимуществените вреди, поради което субсидиарно следва да се прилага
гражданското законодателство - чл. 52 от ЗЗД,
който дава възможност за определяне обезщетението за вредите по справедливост.
Неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване, поради което
ищецът не е освободен от задължението да докаже по безспорен начин, че е
претърпял такива вреди. Те трябва да бъдат установени с конкретни доказателства
по делото, а не с общи твърдения, тъй като за всеки човек те са индивидуално
определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност.
От събраните по делото доказателства обаче не
се установява, че вследствие именно на отменената от съда ЗПАМ са настъпили
твърдените имуществени вреди от страна на Ц., доколкото въобще се доказва
безспорно тяхното наличие, като съответно не се установява и наличието на
причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. Причинната връзка е
обективен признак, защото съществува в обективната действителност, независимо
от волята на отделните лица, включително на извършителя на правонарушението
/издателя на незаконосъобразния административен акт/, като прекият и
непосредствен характер е присъща черта на причинната връзка. Противоправното
поведение изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата не би се
проявила. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата, като
факт от действителността, трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай и
то както бе споделено вече – от страна на ищеца.
В действителност по делото остава
недоказано твърдението, че ищцата е претърпяла подобни на описаните душевни
тревоги и страдания, вследствие на незаконосъобразната и отменена заповед,
които по някакъв начин да са увредили нейното психическо или физическо здраве
или да са намерили друго отражение върху моралните й устои. В тази връзка на
доказване подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства и
емоции. Освен
това, не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по-висока степен на интензивност и то тогава, когато това
увреждане се проявява в по-голяма степен от нормално възприетото. Описанието на
проявленията следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността
на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от
неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните
възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни
изживявания. Такова доказване по делото не бе проведено. Не се установява
безспорното настъпването на реални вреди с неимуществен характер, които да са
причинени от незаконосъобразния акт и със събраните гласни доказателства, които
свидетелстват за търпяно от ищцата увреждане от незаконосъобразността на
отменения акт. Макар
съдът да отчита, че свидетелят в по-малка или в по-голяма степен е имал някакви
непосредствени впечатления относно емоционалното и душевно състояние на Ц. не
може да се приеме, че по делото са установени и безспорно доказани преживени
сериозни притеснения, стрес и душевен дискомфорт от ищцата, като следствие на прекратената
регистрация на ППС. Още повече, че не могат да се кредитират показанията, свързани
едва ли не с влошеното здравословно състояние на Ц., предвид това, че между
кориците на делото не е налична конкретна медицинска документация в аргумент на
тези твърдения.
В
този ред на мисли показанията на свидетелят Й., че ищцата станала нервна,
стресирана, дори „дразнеща“ и че двамата с нея много се карали без видима
причина не могат да доведат до безспорен извод за наличието на неимуществена
вреда и причинна връзка между нея и отменения акт. Още повече, че не може да се
направи и аргументиран извод, дали тези състояния не са били и са привични за
обичайното поведение на Ц. и дали не са част от характера на същата,
независимо, че свидетелят посочва, че е настъпила някаква промяна в поведението
й. Притесненията и нервността, за които свидетелят говори, са квалификации за
поведението на ищцата, които не обвързват съда да приеме, че са в следствие на
отменената заповед за прилагане на ПАМ, доколкото не са установени от конкретни
проявления на поведението на Ц. /факти/, извън посочените общи твърдения. Освен
това, съдът счита, че не може да кредитира безусловно и с достатъчно доверие
показанията на свидетеля, доколкото отношенията му с ищцата очевидно се
характеризират с определена степен на привързаност, и в този смисъл твърденията
му по-скоро са насочени към постигането на благоприятен за Ц. изход от делото.
В допълнение съдът следва да отчете, че в крайна
сметка не се възприемат за доказани, твърдените за настъпили неимуществени
вреди /негативни изживявания/ от факта, че Ц. не е можела да ползва личния си
автомобил, в следствие на което е прекъснала контакта си с близки и роднини,
съответно се е затруднило придвижването й към и от работното й място, доколкото
все пак, както и се твърди от самата ищца и разпитания по делото свидетел,
алтернативна възможност за пътуване е била налице и същата очевидно е била
използвана. Преценка дали тази възможност е била житейски оправдана, поносима и
безопасна, както за Ц., така и за близките и роднините и дали направеният избор
да бъдат спрени в известна степен социалните контакти на ищцата е правилен и
логически обоснован не може да бъде извършена от съда, съответно отнесена към
фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото конкретни доказателства в
тази насока по делото не са ангажирани. Така, според съда, ищцата неуспешно и
без надлежни доказателства претендира наличието на търпяна в процесния период неимуществена
вреда, която да е пряка и непосредствена последица от въпросната ЗПАМ. В тази връзка следва да се посочи също, че причинно-следствената
връзка между отменения акт и настъпилия лично за лицето вредоносен ефект има
своите обективни и субективни предели, които не следва да бъдат преминавани.
Предвид гореизложеното, съдът намира
предявената от Д.Ц. имуществената претенция за изцяло недоказана по основание,
тъй като не се доказа, че в резултат на отменения административен акт /ЗППАМ/,
за претендирания период от време, ищцата е претърпяла вреди, накърняващи
нейните неимуществени блага и изразяващи се в засягане на психическото,
емоционалното и/или здравословното й състояние, като болки и страдания, стрес,
депресия и пр. т. е., макар да е налице първата предпоставка от фактическия
състав за възникване отговорността на ответника, то не са налице втората и
третата – причинената вреда и наличието на пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния административен акт и нея. Това обосновава и
краен правен извод за отхвърляне на исковата претенция изцяло, ведно с
отхвърляне и на акцесорната такава.
При този изход на делото, съдът счита за основателни своевременно
направеното от ответника искане за присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 10, ал. 4,
предл. 2 от ЗОДОВ по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди в
размер на 100.00 лв. при съобразяване с липсата на фактическа и правна сложност
на делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 203 и сл.
от ЗОДОВ съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от Д.Т.Ц. иск за осъждане на
ответника - Областна дирекция на МВР-Кюстендил да заплати сумата от 3 000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие
на отменен, като незаконосъобразен административен акт – заповед
№21-0245-000007 от 11.04.2021 г. на началник група РУ-Бобов дол, към ОД на
МВР-Кюстендил, ведно със законните лихви върху тази сума.
ОСЪЖДА Д.Т.Ц., ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Кюстендил, сумата
от 100.00 /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: