№ 9615
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110137947 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. К. Р., с
която по реда ни чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание
чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите, както следва: 24,59 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот гр. София, ********, аб.№ ******* за период
от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,67 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 12.02.2024 г., за които му е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ******** г. по описа на СРС, 182-ри състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на ответника
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на същия за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответникът като наследник на своя брат, наемател на процесния топлоснабден имот
общинска собственост, има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед
на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане.
Ответникът Б. К. Р. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В
депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение е оспорил процесните вземания при
твърдението, че същите са погасени по давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че
ответникът е заплатил изцяло претендираните суми, ведно с разноските на 18.11.2024
г. Претендира само юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство,
доколкото задължението е платено в хода на делото.
Ответникът взема становище, че не дължи заплащането на разноски, тъй като
няма вина.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Безспорно е, че ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца
вземания за заплащане цената на топлинна енергия в размер на 24,59 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот гр. София, ********, аб.№ ******* за период от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
6,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.02.2024 г,
поради което и на основание чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са
погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая се установи бездействие на длъжника въпреки изпадането му в забава, довело
до пренасяне на спора в съда. Не са ангажирани доказателства от ответника в
подкрепа на твърдението, че е предприел активни действия по заплащане на
дължимите суми преди образуване на делото. Съдът е длъжен да отчете извършеното в
хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно
дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото
ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, същият следва да бъде осъден да
заплати сторените разноски. Дължимите разноски, направени в производството по
чл.410 ГПК са в размер на 75 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 125 лв., представляваща
заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 100 лв., определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК. С оглед
признанието на ищеца, че са заплатени всички суми и се претендират само разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, съдът приема, че са
погасени изцяло направените от ищеца разноски в производството по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ********г. по описа на СРС, 182-ри състав, както и платената държавна
2
такса в настоящото производство, поради което дължими са разноски единствено за
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото производство, които
следва да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК **********, срещу Б. К. Р., ЕГН ********** установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Б. К. Р., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********** сумата 24,59 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот гр. София, ********, аб.№
******* за период от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,67 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.02.2024 г., за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******** г. по описа на СРС, 182-
ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. К. Р., ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3