Р Е Ш Е Н И Е
№. 860
гр. Пловдив, 09.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
2469/2020г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, депозирана
от С.И.Л., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 127 от 07.04.2020г.,
издадено oт
инж. М. Х. Д.- **** на РДГ- Пловдив в
частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 Закон за горите / ЗГ/, е отнет в
полза на Държавата притежаваният от С.И.Л., ЕГН ********** моторен трион, марка
„STIHL”, модел „МS“, с № *********.
В останалата си част, като
необжалвано, атакуваното наказателно постановление е влязло в законна сила.
В жалбата се сочи, че на дата
16.03.2020г., жалбоподателят действително е транспортирал дървесна маса в
землището на гр. Перущица, която не е била надлежно маркирана. Сочи се, че
доколкото отговорността му е ангажирана само и единствено за транспортирането
на дървесина, а не за нейното изсичане, то отнетата моторна резачка не се явява
нито предмет, нито средство за извършване на нарушението. Предвид това,
жалбоподателят претендира, че тя е незаконосъобразно отнета. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в тази му част.
В проведеното открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа подадената жалба и
излага становище по същество на спора.
Въззиваемата страна – РДГ- Пловдив,
в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител- юрк. И., оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи. Поддържа се,
че на процесната дата жалбоподателят е транспортирал дървесина, без същата да е
надлежно маркирана и без да разполага с превозен билет. Изтъква се, че отнетата
моторна резачка е била ползвана за осъществена от жалбоподателя незаконна сеч и
предвид нормата на чл. 273, ал. 1 ЗГ следва да бъде отнета в полза на Държавата.
Сочи се, че самият жалбоподател не е установил и че е собственик на отнетата
вещ. Поддържа се, че в представените от него гаранционна карта и фискален бон
не е посочено име на собственика и сериен номер на вещта. Моли се атакуваното
НП да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок
( препис от атакуваното НП е получен на 14.04.2020г., а жалбата е подадена на
21.04.2020г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи
на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № РД
49- 199. на Министъра на земеделието и храните. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението е установено от органите
на РДГ- Пловдив на дата 16.03.2020г., АУАН е съставен на същата дата, а
атакуваното наказателно постановление е издадено на 07.04.2020г.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.03.2020г. св. Л. изпълнявал
служебните си задължения като ***** при РДГ- Пловдив и извършвал обход в
землището на гр. Перущица. Около 11.00ч. на 16.03.2020г. в местността
„Пастуша“, св. Л. забелязал жалбоподателя С.И.Л., който се придвижвал със
своята каруца в посочената местност. Св. Л. извършил проверка като установил,
че жалбоподателят транспортира с каруца, теглена от кон дървесна маса, както
следва: 0, 60 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид орех, с дължина от 0, 50см
до 1, 50 м, немаркирани с КГМ, ПМ или ОМ. За така извършеното бил съставен АУАН
№ 002413 от 16.03.2020г.
В каруцата на жалбоподателя, освен
транспортираните дърва, св. Л. забелязал и моторен трион, марка „STIHL”, модел
„МS“, с № *********. Същият бил отнет, като с разписка серия ЮЦДП № 09176 от
17.03.2020г. бил предаден за отговорно пазене на лицето Г. К.С.- ***** при ТП
ДЛС- „Тракия“.
Гореизложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на надлежно приобщените към
делото писмени доказателства, както и от показанията на св. Л., дадени в ОСЗ
проведено на 02.06.2020. Съдът кредитира изложеното от свидетеля, като счита че
поднесената от него информация е обективна, логически последователна и
непротиворечаща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
От правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка съдът счита, че неправилно административнонаказващият орган е отнел
в полза на Държавата притежаваният от жалбоподателя моторен трион, марка
„STIHL”, модел „МS“, с № *********. Съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 ЗГ, вещите,
послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението,
се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика
им. В конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това,
че е транспортирал дървесна маса,
без същата да е надлежно маркирана- нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 1, вр.
чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Предвид така изписаното в АУАН и НП нарушение, то
неизяснено е защо административният орган
е приел, че следва да бъде отнет в полза на Държавата, притежаваният от
жалбоподателя моторен трион. Предвид спецификите на вещта, то явно е, че тя не
е послужила за транспортирането на дървесната маса. Моторният трион би могъл да
послужи единствено за изсичане на дървесина, но в конкретния казус, подобно
нарушение изобщо не е вменено на жалбоподателя. Предвид това, административният
орган незаконосъобразно е преценил, че следва да бъде отнет моторният трион на
жалбоподателя.
Следва да се посочи и че в
светлината на фактологията на конкретния казус, то моторният трион не се явява
нито предмет, нито средство на нарушението. Безспорно установено в практиката и
доктрината е разбирането, че предмет на нарушението са вещите, върху които се въздейства,
за да бъде осъществено самото нарушение- те са иманентна част от него ( в
случая това е транспортираният дървесен материал), а средство на нарушението,
това са вещите, които са послужили за неговото извършване. В конкретния казус,
не моторният трион служи за транспортиране на дървесния материал, а каруцата и
конят, който я тегли. Ако все пак административният орган е считал, че
жалбоподателят е извършвал незаконна сеч чрез отнетия моторен трион, то е
следвало да му предяви съответните факти и да ангажира отговорността му и за
това деяние. След като такива факти не са изложени в атакуваното НП, то напълно
необосновано е и отнемането на моторния трион, марка „STIHL”.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да подчертае и че представените от
жалбоподателя писмени доказателства в достатъчна степен установяват правото му
на собственост върху отнетата вещ. Лично от жалбоподателя са представени
гаранционна карта, на която е посочен сериен номер на моторния трион, който
съвпада с този на отнетия такъв ( № *********), разписка № 15000009703 от
14.06.2019г. за сумата от 365, 75 лв. и фискален бон за същата сума. От
цитираните документи по един категоричен начин се изяснява, че правоимащото
лице е именно жалбоподателят Л.. Следва да се посочи и че доколкото се касае за
движима вещ, то заключение за собствеността върху същата се извежда на база
верига от презумпции- който държи, то той владее, който владее, то владее за
себе си и който владее за себе си, следва да се третира като собственик ( във връзка с посочената верига от презумпции
са разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/ 2013г. на ОСГТК)
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в
обжалваната част.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна е релевирал претенция за присъждане на разноски, но предвид изхода по
делото, такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 127 от 07.04.2020г., издадено
oт инж. М. Х. Д.- **** на РДГ- Пловдив в
частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 Закон за горите / ЗГ/, е отнет в
полза на Държавата притежаваният от С.И.Л., ЕГН ********** моторен трион, марка
„STIHL”, модел „МS“, с № *********.
В останалата си част като необжалвано, Наказателно постановление № 127
от 07.04.2020г., издадено oт инж. М. Х. Д.- ***** на РДГ- Пловдив е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.