№ 12493
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110140654 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 299664/25.09.2024 г. от ищеца Д. В. Х., с
искане за допълване и изменение в частта за разноските на съдебно решение
за извършване на съдебна делба, постановено по гр.д. № 40654/2022 г. на СРС,
76 с-в.
В молбата /погрешно квалифицирана от страната като такова по реда на
чл. 250 ГПК/ се отправя искане за допълване на съдебното решение и
присъждане на разноски в полза на ищеца по отношение на „предявените
искове по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 344 ГПК и чл. 346 ГПК“, както и
изменение на съдебното решение в частта, с която ищецът е осъден да заплати
държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата от 8512.20 лева, без да е
съобразено, че следва да бъде приспадната предварително внесената от
страната държавна такса в размер на 275.10 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна по молба - С. В. Х.,
подава отговор със становище за нейната неоснователност.
Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид постъпилата молба и
съобрази доводите на страните, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна с правен
интерес, представила по делото списък по чл. 80 ГПК, поради което същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните
съображения.
1
С постановеното по настоящото дело съдебно решение във фазата по
извършване на съдебната делба, в относимата му към спора част, съдът е:
1/ отхвърлил предявения от Д. В. Х. срещу С. В. Х. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК за заплащане на сумата от
500.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
процесния имот за периода от 29.07.2022 г. до 28.03.2024 г.; и е
2/ уважил искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване
на привременни мерки, като е осъдил С. В. Х. да заплаща на Д. В. Х. сумата
от 475.00 лева месечно за ползване на нейната идеална част от горепосочените
съсобствени недвижими имоти, считано от 28.03.2024 г. до влизане на
решението за извършването на делбата по настоящото дело.
3/ осъдил е Д. В. Х., да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 355
от ГПК, сумата 8 512.20 лв.- държавна такса за делбеното производство.
От представения от ищеца по делото списък на разноските по чл. 80
ГПК, както и представения по делото на л. 137 договор за правна защита и
съдействие, се установява, че ищецът е договорил и заплатил на процесуалния
си представител сумата от 1500 лева – „за правна помощ и процесуално
представителство по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен по гр.д.
№ 40654/2022 г.“
Така предявеният иск обаче е бил отхвърлен с постановеното по делото
съдебно решение, поради което, на основание чл. 355, ал. 1, пр. 2 ГПК, вр. с
чл. 78 ГПК, разноски в полза на ищеца не се следват.
Съдът е уважил претенцията на ищеца за постановяване на
привременни мерки, която претенция обаче не представлява самостоятелен
иск, а единствено искане към съда да постанови акт с временен характер,
който не се ползва със сила не пресъдено нещо. По отношение на тази
претенция правилото на чл. 78 ГПК не намира приложение, доколкото същата
не съставлява „присъединен в делбеното производство иск“. Независимо от
това, за пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай ищецът не и е
доказал извършването на отделни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с искането на постановяване на привременни
мерки, като и не е претендирал такива.
С оглед на това, искането за допълване на решението в частта за
2
разноските се явява неоснователно.
По отношение на размера на дължимата държавна такса:
Ищецът сочи, че съдът неправилно е определил размера на държавната
такса, която следва да бъде внесена от страната по сметка на СРС, тъй като не
е съобразил и приспал вече внесената с платежно нареждане от 21.12.2022 г.
такса в размер на 275.10 лева.
За преценка основателността на искането съдът съобрази следното:
Видно от представеното по делото платежно нареждане, находящо се
на л. 45 от делото, ищецът е внесъл по сметка на СРС сумата от 275.10 лева с
основание „държавна такса гр.д. № 40654/2022 г.“. В придружителното писмо,
към което е представен платежния документ, се сочи, че същия се подава в
изпълнение на указания на съда.
При проверка на книжата по делото, съдът констатира, че указания за
внасяне на държавна такса /в какъвто и да е било размер/ не са били давани
на ищеца.
Към датата на представяне на платежното нареждане производството
по делото е било в първа фаза на съдебната делба, когато държавни такси не се
внасят от страните предварително, тъй като размерът им се определя с
решението за извършване на делбата /чл. 8 ТДТССГПК/.
С оглед на това, съдът не би могъл да приспадне от крайния размер на
държавната такса недължимо платената от ищеца такса, доколкото същата
подлежи на връщане по реда на чл. 4б от ЗДТ.
С оглед на това, искането за изменение на решението в частта за
разноски също се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 299664/25.09.2024 г. от
ищеца Д. В. Х., с искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване и изменение в
частта за разноските на съдебно решение № 15836/19.08.2024, постановено по
гр.д. № 40654/2022 г. на СРС, 76 с-в.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4