№ 15783
гр. С, 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110168279 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от П. Р. Б.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,против „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление гр.С, район „С“,*****,представлявано от Н П,с искане да бъде
прогласена като недействителна клаузата на чл.11,ал.2 от договор за
потребителски заем № 807267,както и за осъждане на ответника да заплати
сумата от 145,41 лева ( след формулирано увеличение на иска по размер ) –
като заплатена без основание.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за паричен
заем на 31.01.2023 г.,при което дружеството заемодател предоставило сумата
от 500 лева,която ищецът заемополучател приел да връща на 11 седмични
вноски с падеж във вторник. Твърди се,че според договорното съдържание
дължимата възнаградителна лихва е 40,05 %,а ГПР възлиза на 49,93 %. В
исковата молба са изложени твърдения,че в договора е уговорено
заемополучателят да осигури обезпечение,което да отговаря на посочени в
договора условия,а в противен случай възниква дължимост на неустойка.
Ищецът Б. сочи,че клаузата за неустойка е недействителна,защото такава
неустойка не съответства на присъщите на неустойката функции,чрез
уговарянето на неустойка се достига до заобикаляне забраната за
надвишаване размера на ГПР,цели се реализиране на допълнителна печалба.
Ищецът твърди,че с оглед недействителността на клаузата за неустойка следва
да бъде възстановена сумата от 145,41 лева. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв,с който
ответникът оспорва исковете – твърди се,че клаузата за неустойка не би могла
да влече недействителност на целия договор,сочи се,че не е основателно
1
твърдението,че неустойката следва да бъде включена в ГПР при
съобразяване,че същата възниква едва след сключване на договора,сочи се,че
клаузата за неустойка е действителна,а и ищецът е имал възможност да се
откаже от договора в срок от 14 дни,твърди се,че липсва основание за връщане
на заплатена парична сума по договора за кредит. Ответникът моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискавнията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С приходен касов ордер от 31.01.2023 г. П. Р. Б. е заплатил сумата от 61
лева на „С К“ООД по договор за кредит 807267,а с приходен касов ордер от
06.02.2023 г. е заплатена сумата от 610 лева.
Според погасителния план към договор за кредит 807267 общият размер
на задължението по вноска с неустойка възлиза на 671 лева.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по потребителски кредити.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза П. Б. е заплатил сума в общ размер от 671 лева,с която са погасени
500 лева главница,25,59 лева възнаградителна лихва,145,41 лева неустойка.
Ако бъдат взети предвид главницата,възнаградителната лихва и неустойката
ГПР възлиза на 1344,04 % като ГПР се изчислява на база уговорените
разходи,а не на база платените суми.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД за
прогласяване недействителност на договорна клауза,регламентираща
възникване на вземане за неустойка е обусловено от доказването наличието на
обстоятелства,при които тази договорна клауза не би могла валидно да породи
правни последици. Договорната клауза е недействителна при наличието на
такъв порок,при който тази договорна клауза не би могла да породи правни
последици. Недействителността на тази договорна клауза е налице още към
сключването на договорното правоотношение по начин,по който тази
договорна клауза не би могла да породи действително право за едната
страна,респективно действително задължение за другата страна. В настоящия
случай от представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити обезпечението,което следва да бъде
предоставено е поръчител или банкова гаранция,а видно от погасителния план
към договора за кредит при непредоставяне на обезпечение размерът на
неустойката е 145,41 лева,а общо дължимият размер на задължението по
договора за кредит възлиза на 671 лева. Софийският районен съд счита,че
уговарянето на клауза за неустойка,чиято дължимост възниква при
непредставяне на обезпечение в кратък срок,считано от сключване на
договора за кредит,представлява недействителна уговорка,която не може да
породи правни последици,респективно предявеният иск за прогласяване
недействителност на договорната клауза се явява доказан по основание.
Принципно неустойката е договорен способ,съгласно който страните при
2
сключване на договора постигат съгласие за начин на обезвреда на едната
страна,ако бъде допуснато неизпълнение на договорно задължение от
насрещната страна и в този случай страната,в чиято полза е уговорена
неустойката може да я претендира,без да е необходимо да доказва вреди.
Типичните функции на неустойката са обезпечителна,обезщетителна и
санкционна,а ако неустойката не отговаря на тези функции клаузата за
неустойка е нищожна съгласно Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г. Съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на
неустойка поради непредставяне на обезпечение – поръчител или банкова
гаранция,без да има значение дали заемополучателят изпълнява точно или
допуска неизпълнение на задълженията си да връща заемната парична сума не
се цели,нито се постига съответствие с типичните за неустойката
функции,поради което договорната клауза за неустойка се явява
недействителна. Възникването на вземане за неустойка поради непредставяне
на обезпечение по естеството си представлява реализиране на скрита печалба
за дружеството заемодател. Следва да бъде отчетено,че преценката за
кредитоспособността и платежоспособността на лицето,претендиращо
отпускане на кредит заемодателят е длъжен да реализира преди сключване на
договора за кредит,респективно към сключване на договора за кредит да бъде
уговорено обезпечение,ако такова е необходимо,докато предоставянето на
кредит без обезпечение и уговарянето възникване на неустойка,ако
обезпечение не бъде предоставено в кратък срок след сключване на договора
за кредит,не създава гаранции за заемодателя относно изпълнение на
задължението от заемополучателя по договора за заем,а единствено
рефлектира върху общия размер на задължението. Допълнителен аргумент за
уважаването на исковата претенция за прогласяване недействителност на
договорната клауза за неустойка е и обстоятелството,че по начина,по който е
уговорена и при съобразяване възникване на вземането няколко дни след
сключване на договора се цели да бъде заобиколена разпоредбата на чл.19,ал.4
от ЗПК. Регламентирането с императивна правна норма на максимален размер
на ГПР цели предоставяне защита на заемополучателя потребител като
гарантира,че общият размер на задължението не би могло да нараства
неограничено. Принципно в ГПР следва да бъдат включени всички разходи по
кредита,в това число всички разходи,пряко свързини с договора за
кредит,както и разходите за допълителни услуги. В настоящия случай
посоченият в договора за кредит ГПР,който е определен при съобразяване
размера на възнаградителната лихва съответства на закона – 49,93 %,но
същевременно ако бъде отчетена неустойката поради непредоставяне на
обезпечение ГПР значително надвишава допустимия по закон размер,защото
достига 1344,04 %. По тази причина съдът намира,че чрез уговаряне на
неустойка,възникваща ако не бъде предоставено
обезпечение,заемополучателят заобикаля императивна правна норма,уредена
съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което договорната клауза за неустойка се
явява недействителна.
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че е заплатена парична сума и е заплатена без
основание. Това означава,че при разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже,че е реализирал плащане,а ответникът следва да
докаже,че има основание да получи плащането като възражение,изключващо
3
основателността на иска. Страните не спорят,а и от представените писмени
доказателства и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че ищецът Б. е заплатил сумата от 145,41 лева неустойка.
Следователно преценката дали искът е основателен съдът следва да реализира
при съобразяване дали ответникът има основание да получи плащането.
Когато плащането е реализирано въз основа на договорна клауза,която се
явява недействителна,плащането е реализирано при липса на основание. С
оглед обстоятелството,че в конкретния случай съдът е счел,че клаузата за
неустойка е недействителна,липсва основание за заплащането на
неустойката,поради което искът за сумата от 145,41 лева подлежи на
уважаване.
При този изход на делото съдът счита,че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени 450 лева сторени съдебноделоводни разноски,а в полза на
адв.Д. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
предоставена правна защита в размер от 360 лева при съобразяване цената на
исковете,фактическата и правна сложност на казуса и наличието на утвърдена
съдебна практика по подобни правни спорове,провеждането на едно съдебно
заседание,в което ищецът не е бил представляван,както и при съобразяване
решението на СЕС по дело 438/2022 г.,според което съдът не би могъл да бъде
обвързан от минимален размер на дължимо адвокатско
възнаграждение,защото това нарушава правилата на конкуренцията.Съдът
счита,че е неоснователен доводът на ответника,че адвокатско възнаграждение
не следва да бъде присъждано за предоставена безплатно правна помощ
предвид декларираните в искането за отпускане на кредит обстоятелства
относно получаван доход от кредитоискателя,защото за да бъде отхвърлено
искане за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатно правна
помощ е необходимо в съответното съдебно производство да са събрани
доказателства относно наличието на материални средства за страната да
заплати договорно възнаграждение за адвокат като тази преценка се реализира
към момента на развитие на съдебното производство – в конкретния случай
искането за отпускане на кредит е от началото на 2023 г.,докато искът е
предявен на 13.12.2023 г.,поради което декларираните в искането за отпускане
на кредит обстоятелства не могат да обосноват отхвърляне на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.11,ал.2 от договор
за паричен заем № 807267/31.01.2023 г.,сключен между П. Р. Б.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,*****,и „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,*****,представлявано от Н П,предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 145,41 лева.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,*****,представлявано от Н П да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1
от ЗЗД на П. Р. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,*****,сумата от 145,41 лева (
сто четиридесет и пет лева четиридесет и една стотинки ) – платена без
4
основание парична сума по недействителна договорна клауза за
неустойка,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,*****,представлявано от Н П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на П. Р. Б.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,*****,сумата от 450 ( четиристотин и петдесет ) лева съдебноделоводни
разноски.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,*****,представлявано от Н П да заплати на адв.Д. М. М.,с адрес
гр.С,***** сумата от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5