№ 8
гр. Кърджали, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Биляна Топалска
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200908 по описа за 2024 година
Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ *** издадена от
ст.полицай при ОДМВР- Кърджали Я. П. П..
Жалбоподателят А. Т. обжалва издадената заповед с молба да се
отмени като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и
нецелесъобразна. Настоява, че мотивът за задържането е неясен, тъй като
заповедта е нечетлива и от връчения екземпляр не става ясно какво е
извършено, за да се стигне до задържане по ЗМВР. В съдебно заседание
жалбоподателят Т. не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата. В ход по същество последният моли съда да уважи подадената жалба
и отмени заповедта за задържане на лице като незаконосъобразна,
необоснована, а освен това е и немотивирана, нецелесъобразна и издадена при
неспазване на процедурата и при допуснати процесуални нарушения.
Настоява, че тя има бланкетно описание, освен това задържаният е чужд
гражданин, който не разбира и не владее български език, а и заповедта му е
връчена без да му е преведена. Твърди, че обжалваната заповед не е съставена
в съответната форма, а при издаването й са допуснати абсолютни
процесуални нарушения, което е основание да бъде отменена. Претендира и
сторените по делото разноски.
1
Ответникът по жалбата Я. П.- полицай в РУ- Кърджали, не се явява,
но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна.
Настоява, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на
правомощията му, в съответната форма при спазени материалноправни и
процесуални правила, както и е съобразена с целта на закона, поради което
моли съда да я остави в сила. Настоява, че съдържанието на заповедта и
декларацията са преведени на турски език, който задържаният е владеел,
поради което той се е запознал със съдържанието им, при което се е подписал
собственоръчно върху връчения му екземпляр. От събраните по делото
доказателства и от свидетелските показания може да се направи извод, че
жалбоподателят макар и чужд гражданин е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което е бил задържан. Издаването на заповедта е било в
рамките на оперативна самостоятелност на административния орган и
предвид изложената фактическа обстановка е пропорционална. Моли съда да
потвърди заповедта за задържане като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № 292з-3253/
31.10.2024г. на директора на ОДМВР- Кърджали в периода от 22.00ч. на
01.11.2024г. до 06.00ч. на 03.11.2024г. се провеждала специализирана
полицейска операция на територията на ОДМВР- Кърджали с цел ефективно
противодействие, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления
свързани с наркотични вещества. По този повод двамата свидетели Р.И. и С.З.
заедно с ответника Я. П. отишли до игрална зала казино „Фламинго“
намираща се в гр.Кърджали кв.Възрожденци, като първият останал отвън, а
последните двама влезли в обекта. Там те разговаряли с персонала и на
излизане от обекта видели, че жалбоподателят А. Т. прави неприлични
жестове с ръце, ръкомаха и подсвирква на полицейските служители. Поради
това те го помолили да излезе извън игралната зала, за да установят
самоличността му, тъй като им се сторило съмнително това лице, което може
да е употребило наркотични вещества предвид поведението му. Той заедно с
полицаите излязъл навън, където се намирал и свидетелят Р.И.. Тогава те
разбрали, че жалбоподателят А. Т. не владее добре български език. Поради
това свидетелят Р.И., който говорел турски език, му се представил и му
2
поискал документ удостоверяващ самоличността му, но А. Т., който разбирал
какво му се говори, отказал да представи такъв и започнал да се държи
агресивно с полицаите, да ръкомаха и да обижда полицаите. Няколко пъти бил
помолен от свидетеля Р.И. да се успокои, за да бъде извършена проверка на
самоличността му, но той продължил да се държи агресивно, при което
тръгнал да се връща в игралната зала като избутал полицая И.. Тогава
последният го хванал за ръката и му казал, че проверката не е свършила и че
трябва да им съдейства. При това жалбоподателят А. Т. продължил да се
държи агресивно срещу тримата полицейски служители, поради което се
получило боричкане между тях, което наложило да го задържат поради
неизпълнение на полицейско разпореждане и осуетяване на проверка по
установяване на самоличността му. Поради това жалбоподателят бил отведен
в полицейския бус, където му били поставени белезници и бил задържан със
Заповед за задържане на лице рег.№ *** в 00,10ч., издадена от Я. П. П.-
ст.полицай в РУ- Кърджали. Последният от 28.02.2023г. бил преназначен на
длъжност старши полицай в група „Патрулно- постова дейност“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ- Кърджали. Атакуваната заповед била
връчена на задържаното лице като му била преведена устно от свидетеля Р.И.
на турски език. На 04.11.2024г. в 00,10ч. той бил освободен. По повод на
задържането на А. Т. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол
за обиск на лице от 03.11.2024г., освидетелстван е в Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали обективирано в Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от
03.11.2024г., както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а
именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е
запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация
приложение № 1 към чл.15 ал.2, която му е преведа и връчена при отказ да
получи. Задържането му било осъществено на основание чл.72 ал.1 т.2 от
ЗМВР за това, че след надлежно предупреждение съзнателно пречил на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба.
Цялата тази фактология се установи на база всички събрани по
делото писмени доказателства, а именно Заповед за задържане на лице рег.№
***, Протокол за личен обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване
на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на
задържано лице, Заповед № 292з-3253/ 31.10.2024г. на директора на ОДМВР-
3
Кърджали, Удостоверение от 17.12.2024г. и свидетелските показания на Р.И. и
С.З.. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което
съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за причината за проверката и
обстоятелствата дали повод на административния орган да издаде
обжалваната заповед, както и самото задържане.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК. Атакуваният такъв е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72
ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма
съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за
задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице- имената му, личния номер и адрес,
датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за
което е издадена декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, която му е връчена при
отказ. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР като е
посочено, че лицето се задържа във връзка с това, че след надлежно
предупреждение съзнателно пречил на полицейските органи да изпълнят
задълженията си по служба.
Настоящата съдебна инстанция намира, че задържането на лице на
основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която
има за цел да обезпечи възможността на полицейските органи да изпълняват
задълженията си по служба. В случая задържането е имало за цел
обезпечаване на започнала проверка по установяване на самоличността на
жалбоподателя, който е пречел на полицейските служителя да изпълнят
именно това си задължение по служба във връзка с провеждана СПО по
4
престъпления свързани с наркотични вещества. Гласните доказателства по
делото установяват, че А. Т. не е изпълнил полицейско разпореждане да
представи документ удостоверяващ самоличността му, при което се е държал
агресивно, обидил е проверяващите го полицаи, избутал полицая И., тръгнал
да влиза отново в игралната зала от която е изведен, както и продължил да се
държи агресивно срещу тримата полицейски служители, поради което се
получило боричкане между тях. Предвид тези действия на жалбоподателя, с
които след предупреждение, че му се извършва проверка и трябва да
представи документ за самоличност, той е продължил да пречи на полицаите
да изпълнят задълженията си по служба, а именно да му установят
самоличността, се обосновава необходимост от прилагане на процесната мярка
по реда на чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. По силата на законовото правомощие на
чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават устни
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции, а разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление. Разпорежданията
следва да са във връзка с изпълнение на възложените в чл.6 от ЗМВР
охранителна и превантивна функции на МВР по опазване на обществения ред,
респективно за предотвратяване и пресичане на престъпления и други
правонарушения, осъществявана чрез индивидуална и обща превенция. В
случая полицейският орган е действал по повод провеждаща се
специализирана полицейска операция във връзка с престъпления свързани с
наркотични вещества, при което е видял лице със съмнително поведение
предполагащо употреба на наркотични вещества, тъй като показвал
неприлични жестове с ръце, ръкомахал и подсвирквал на полицейските
служители, както и се държал агресивно с тях, обиждал, избутал единия
полицая, тръгнал да се прибира към игралната зала откъдето е бил вече
изведен, не си дал документ за самоличност и се сборичкал с проверяващите
го полицаи. По този начин при условията на чл.64 ал.1 вр.чл.15 и чл.30а от
ЗМВР, при изпълнение на възложените му функции за предотвратяване и
пресичане на престъпления и други правонарушения, неколкократно му е
отправено разпореждане че му се извършва проверка и да представи документ
удостоверяващ самоличността му, но той не се е подчинил, а напротив държал
се е агресивно, с което е попречил на полицейски органи да изпълнят
5
задължения по служба, а именно на задълженията си по проверка на
самоличността на лице със съмнително поведение. При това положение в
случая са били налице материалноправните предпоставки за задържането на
жалбоподателя А. Т. на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, тъй като видно от
описаната фактическа обстановка ограничаването на свободата му на
придвижване към този момент е било единственият начин за извършване на
започналата проверка. Със задържането му е предприета по необходимост и
възможно най-адекватната, предвидена в ЗМВР превантивна мярка за
недопускане настъпването на общественоопасни последици, както за здравето
и живота на гражданите, така и за здравето и живота на задържаното лице.
Не се споделя довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че основанието за издаването на обжалваната заповед е
бланкетно написано, тъй като тя се издава при условията на незабавност,
поради което не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички
данни относно деянието и поведението на лицето, съдържащи се в
материалите по преписката. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразяват деянието и действията му, които
полицейският орган счита, че са извършени, а именно лицето да е разбрало с
какви конкретни свои действия пречи на органа да изпълни задължението си
по служба. Действително от фактическа страна в оспорената пред настоящия
състав в заповедта за задържане е посочена разпоредбата на чл.72 ал.1 т.2 от
ЗМВР, както и че след надлежно предупреждение съзнателно пречил на
полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Така направеното
описание на нарушението в случая е напълно достатъчно, тъй като от
словесното описание на нормата безсъмнено се установява, че задържането на
лицето е пряко следствие на негово противоправно поведение, което изпълва
състава на цитирания законов текст. Поради това следва да се приеме, че са
налице фактическите и правни основния за задържането с обжалваната
заповед, която е надлежно мотивирана и съдържа всички изискуеми
реквизити, поради което не страда от порок във формата. Освен това при
издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Това е
така, тъй като задържането е било в границите на допустимите 24 часа,
задържаният е бил наясно защо се задържа и неговите права са били
гарантирани, което се установява както от свидетелските показания на Р.И. и
С.З., така и от самата Декларация за правата на задържано лице, която му е
6
преведена на разбираем за него език и му е била връчена при отказ. Заповедта
за задържане своевременно е предявена и връчена срещу подпис на
задържаното лице, като своевременно е предприело и обжалването й по
съдебен ред. Фактът, че връченото на А. Т. копие от заповедта е било в по-
нечетлив вид, което с времето допълнително е избледняло, по никакъв начин
не нарушава правото му на защита, доколкото същият е запознат със
съдържанието й и с основанието за задържането му, още в момента на
нейното издаване. Освен това по всяко едно време той е имал възможността
да се сдобие с копие от заповедта. Не се споделя довода на процесуалния
представител на жалбоподателя, че тъй като той е чужд гражданин, поради
което не разбира и не владее български език, то в производството по
издаването на заповедта е допуснато абсолютно процесуално нарушение, тъй
като му е връчена без да му е преведена. Това е така, защото безспорно от
всички събрани по делото доказателства се установява, че свидетелят Р.И.,
който е турско говорещ, е комуникирал през цялото време с А. Т., както и му е
превел и заповедта, и декларацията представляваща Приложение № 1 към
чл.15 ал.1, които той е разбрал. С това е изпълнено задължението по чл.72 ал.3
от ЗМВР разпореждащо, че когато задържаното лице не владее български
език, то незабавно следва да се информира за основанията за задържането му
на разбираем за него език. Освен това производство по задържането по реда на
ЗМВР не представлява наказателно производство, поради което при него не е
задължително участие на преводач, а законът изисква единствено да узнае
основанието на задържането си и правата, които има по закон, което е сторено
в случая. Поради което не е допуснато процесуално нарушение в
производството, както и не е засегнато правото на защита на жалбоподателя.
При така събраните по делото доказателства може да се направи извода, че той
макар и да не е български гражданин, то с него е разговаряно на турски език,
който той е разбирал, и на този език са му преведени и заповедта и
декларацията за неговите права.
Предвид изхода на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски по делото от страна на двете страни, като при този
изход на делото е основателно това на ответника. В тежест на жалбоподателя
на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100,00лв. съгласно чл.24 от
7
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ, който бе определен над минималния
предвиден поради проведените две съдебни заседания с участие на
процесуалния представител, който е изготвил и писмена защита. Разноските
следва да се присъдят в полза на ОД на МВР- Кърджали, юридическото лице, в
което се намира административният орган постановил атакуваната заповед за
задържане. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от А. Т. от *** с ЛН *** роден на ****
против Заповед за задържане на лице с рег.№ *** издадена от ст.полицай при
РУ- Кърджали Я. П. П..
ОСЪЖДА А. Т. с ЛН *** роден на **********г. с адрес **** да
заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали сумата от 100,00 лева представлява
направените разноски за юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Кърджали в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8