Определение по дело №120/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл.268 във връзка чл.415,във връзка чл. 422ал.1от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. П. П.,действащ като „В. П.-П., със седалище и адрес на управление Г. С.,У. П.”№. ЕИК ..,срещу решение Смолянският О. С. е сезиран с въззивна жалба от ”В. П.-П., срещу решение № 314 от 03.12.2010 година, постановено по Г.д. дело № 432, съгласно описа на Смолянския районен С. за 2010г.

Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение в цялост. Моли въззивнният С. да отмени обжалваното решение и отхвърли изцяло предявеният иск. Във въззивната жалба,която е бланкова и немотивирана е посочено, че атакуваното решение е недопустимо, поради произнасяне по иск предявен след преклузивния срок установен в закона.Твърди се още,че постановеното решение на районен С. е неправилно,като от изложеното се прави извод за незаконосъобразност и необоснованост.Релевиран е идовод,че съдът е уважил предявеният иск по процесните фактури,въпреки липсата на установено безспорно задължение в тежест на жалбоподателя.

В постъпилия в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемия “. К.Е. Г.Р.,чрез процесуалният му представител А.Д. е заразено становище за неоснователност на подадената жалба.Релевиран е довод за законосъобразност и обоснованост относно приетото от районен С.,че страните са били в договорни взаимоотношения-търговска продажба по смисъла на чл.318,ал.1 от ТЗ,като са продадени описаните в двете фактури стоки на обща стойност 3 291.40лева,с включен ДДС,за които продажби са издадени фактури,подписани от страна на ответника,(с което е установено получаване на стоките),както и осчетоводени от страните.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява,като в писмено становище поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и в писмено становище на А.Д. се поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Окръжният С., след като взе в предвид направените във въззивната жалба,становището на процесуалните представители на страните, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,както и направи съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено е от надлежен С. и състав, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Неоснователно е релевираното оплакване за недопустимост на постановения съдебен акт.Жалбоподателят не сочи конкретно какво нарушение е извършено,което да обосновава неговата недопустимост.

При служебната проверка на атакуваното решение настоящият състав констатира,че производството пред районен С. е иниицирано по повод депозирано възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.В срока по чл.415,ал.1 от ГПК, на 22.04.2010година е сезиран съдът издал заповедта за изпълнение, с иск по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване парично задължение въз основа на процесните две фактури,поради което оплакването е неоснователно.

Въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от приложеното ч. Г. д. № 226/2010г. по описа на Смолянски районен С., на основание чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 509 от 05.03.2010г,по частно Г.д.№226/2010година по описа на районен С. Г.С., по силата на която е разпоредено длъжникът „В. П.-Парис, да заплати на заявителя “. К.Е. Г.Р.,ЕИК ..,със седалище и адрес на управление Г.Р.,ул.”О.. П.№.. следните суми: - представлявано от управителя А. Е. М., сумата в размер на 3 442,06 лева, от която 3 291.40 лева,представляващи стойността на закупени и получени стоки по фактури с № */25.09.2009 г.- 11273,28 лева и фактура №*/09.09.2009г.- 2 118,12 лева, 100,84 лева върху главницата от 2 118,12 лева за периода от време от 14.09.2009г. до 19.02.2010г. по фактурата с №*/09.09.2009г. и 49,86 лева върху главницата от 1 173,28 лева за периода от време от 30.09.2009г. до 19.02.2010г. по фактурата с №*/25.09.2009г., ведно със законната лихва върху главниците по двете фактури в общия им размер от 3 291,40 лева, считано от 01.03.2010г. до окончателното изплащане на сумите за главници, както и присъдените съдебни разноски в размер на 68,84 лева

В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника „В. П.-Парис.

С исковата си молба вх.№ 3811от 22.04.2011година ищецът “. К.Е. Г.Р.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г.Р.,ул.”О. П.№9,представлявано от управителя А. Е. Манов ска е предявил иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като иска да се признае за установено по отношение на ответника длъжник ”В. П.-П. Г. С., със седалище и адрес на управление Г. С., ул. “. П. №.. представлявано и управлявано от В. П., с ЕИК .. ,че има непогасени задължения за сумата 3 498.88лева, от които 3291.40 лева главница-представляващи стойността на закупени и получени стоки по фактури с №№ */25.09.2009 г. и */09.09.2009 г. и 150,66 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, съответно по първата фактура за периода 14.09.2009 – 19.02.2010 г. в размер на 49,86 лв. и 100,84 лв. по втората фактура за периода 30.09.2009 – 19.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3291,40 лв., считано от 01.03.2010 г. до окончателното заплащане на задължението,като с протоколно определение от 03.11.2010година е допуснато поисканото изменение на претенцията за лихви съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза съответно за 106,86 лева по първата фактура и 53,16 лева по втората фактура, както и крайния момент на начисляване на лихвата да се счита 01.03.2010г..

В срок не е постъпил отговор от ответника.

Производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо.

По делото не се спори, а това е видно и от доказателствата по делото, че между страните са съществували търговски отношения по неформални договори за покупко-продажба на изофлекс.

Предмет на настоящето производство по предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК са съществуващите неформални търговски взаимоотношения между ищцовото дружество и едноличния търговец, относно стойността на закупени стоки по фактури на обща стойност 3 291.40 лева,с включено ДДС.

В подкрепа на иска си ищецът е представил и издадена от продавача “. К. Е. фактура № */25.09.2009 г. за строителни материали - политекс и битумен грунд на обща стойност 977,73 лв., с включен ДДС в размер на 195.55 и фактура № */09.09.2009 г. за строителни материали- изофлекс и битумен грунд на обща стойност 1765.10 лв., с включен ДДС в размер на 353.20лева.

С нотариална покана, връчена на ответника на 25.01.2010 г. ищецът е поканил последния в 3 - дневен срок да заплати дължимата сума по горепосочените две фактури в размер общо на 3 291.40лева.

Вещото лице по назначената по делото съдебно икономическа експертиза(неоспорена от страните) установява, че в счетоводството на ищеца процесните две фактури са осчетоводени както при ищеца по сметка 411 „Клиенти”, така и при ответника в счетоводството му по сметка 401/1 „Доставчици”, поотделно, по партиди за всяко задължение по фактурите,като разчетът на вземането при ищеца съответства на осчетоводеното задължение при ответника.Според вещото лице двете фактури са включени в дневниците и справката декларация за целите на ЗДДС през данъчен период – септември 2009 година и през този данъчен период ищецът е начислил следващия се ДДС за продажби,както и е разчетен с бюджета,като и през същия данъчен период ответникът се е възползвал от правото си на приспадане начисления ДДС,като е ползвал данъчен кредит за сумата 545.57лева.

Към заключението е приложено извлечение от „задължения към доставчици”за месец септември 2009 година,от което е видно,че по партида 1825 доставчик „А.. К.Е. е осчетоводено задължение при ответника по процесните фактури.

С оглед установените по-горе данни е установено,че двете страни са търговци, поради което по отношение на сключените от тях сделки намират приложение правилата на търговската продажба. Последната е неформален договор, поради което документите по чл. 321 от ТЗ имат само доказателствено значение, включително и фактурата.

В процесния случай ответникът оспорва, както валидността на облигационното задължение с твърдението, че фактурата е свидетелстващ документ,но не е основание за заплащане цената на една стока, като твърди,че цената се дължи за извършена доставка, така и задължението си за заплащане на претендираната сума,като се поддържа,че ищецът не е доказал,че стоката в подписаните от него фактури е доставена по вид,количества и време.

С текста на чл. 7 от Закона за счетоводството са въведени задължителните реквизити на първичния счетоводен документ, какъвто е и фактурата. В редакцията на действуващия Закон за счетоводството не се съдържа задължителен реквизит за данните на лицето, действуващо от името на получателя, за разлика от изискването за съставителя (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закон за счетоводството), като в конкретния случай, фактурата е подписана от представител на ищцовото дружество и ответника,който не оспорва това обстоятелство,поради което и с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, може да се приеме, че ответникът се е задължил по валидно възникналото облигационно отношение.

В тази връзка вярно е,че фактурата като счетоводен документ не е основание за плащане, тъй като основанието е доставката на стоката, а фактурата само удостоверява този факт (чл. 327, ал. 1 от ТЗ). Вярно е също така,че в случая, при оспорване на факта на доставката на описаните стоки от ответника,(което е несвоевременно направено), положителния факт на тяхното доставяне следва да бъде доказан от ищеца по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК - страната следва да установи положителните факти, на които основава своите искания,което ищецът е направил по делото.

Доставката, освен с фактура, която в случая не е оспорена, може да се доказва с всички допустими доказателства и според практиката между страните. С исковата си молба ищецът обосновава претенцията си по фактури №№ */25.09.2009 г. и */09.09.2009 г. подписани от представител на ищцовото дружество и ответника.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства е установено получаване описаните в процесните фактури строителни материали от страна на ответника,който е подписал фактурата,както и съответствие на разчета по вземането на ищеца с осчетоводеното задължение при ответника,в каквато насока е неоспореното от страните в хода на първоинстанционното производство заключение на вещото лице С. Т..Нещо повече установено е също така,че ответникът се възползва от правото на приспадане начисления му ДДС,както и е ползван от него данъчен кредит за сумата 548.57 лева.Ето защо не може да се възприеме твърдението на ответника-жалбоподател за неустановено безспорно задължение в негова тежест.

Съгласно чл. 327, ал. 1 ГПК купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. По искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи (чл. 321 ТЗ). Или получаването на стоката може да бъде удостоверено със съставянето на отделна от фактурата разписка, или такова удостоверяващо действие може да има самата фактура. За да уважи предявения иск районният С. е приел,че ответникът е получил строителните материали по представените две фактури по съображения,че същите са приети и осчетоводени като задължение,което има характер на признание относно приетата от него стока. По принцип фактурата е свидетелствуващ документ, защото удостоверява материализирано изявления в нея, но тя не е основание за заплащане на цената на стоката, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цената на доставената стока.Когато фактурата е документ, удостоверяващ получаването на стоката,както е в конкретния случай, купувачът дължи заплащането на цената. Основанието е сключеният между страните договор за продажба и срещу получената стока, купувачът трябва да изпълни насрещното си задължение да плати цената, като този момент може да бъде получаването на стоката или на документите, които му дават право да получи стоката (чл. 327 ТЗ). В случаите когато купувачът се подписва като получател на стоката, фактурата удостоверява не само вида и цената й, но и представлява разписка за нейното получаване,поради което оплакването на жалбоподателя в писменото становище в обратен смисъл е опровергано.

Следователно изводът, че ищецът доказва получаване на посочените строителни материали по фактура № */25.09.2009 г. - политекс и битумен грунд на обща стойност 977,73 лв., с включен ДДС в размер на 195.55 и фактура № */09.09.2009 г., изофлекс и битумен грунд на обща стойност 1765.10 лв., с включен ДДС в размер на 353.20лева от ответника е законосъобразен и основан на доказателствата по делото.

Предвид гореизложените съображения не са допуснати сочените във въззивната жалба нарушения,поради което и не са налице основания за отмяна на решението.

Поради съвпадане на изводите на въззивния С. с тези на районен С.,който е постановил законосъобразно и обосновано решение , атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото се дължат направените разноски от въззиваемия,но поради липсата на своевременно искане,както и представяне доказателства за техния размер, не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Смолянският О. С.,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 314от 03.12.2010 година,постановено по Г.д.432 по описа на районен С. Г.С. за 2010 година, като правилно и законосъобразно постановено.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен С. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: