Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Перник, 14.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД
№ 95 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на В.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника му адвокат И.М.,***, против решение № 22 от 18.03.2022 г.,
постановено по АНД № 39 по описа за 2022 г. на Районен съд – Р.**.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №
22-1158-000003 от 19.01.2022 г., издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“
(СПП) в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР – П.,
с което на В.П.П.:
- за извършено административно нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева
и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца;
- за извършено административно нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева и
- за извършено административно нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява срещу изводите в обжалваното решение за
процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство и за съставомерност на процесното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да реши делото по
същество, като отмени издаденото наказателно постановление, предмет на съдебен
контрол.
Касационната
жалба е връчена на ответната страна, която
в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адвокат И.М. ***.
Пледира жалбата да се уважи.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.**дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Р.** като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият
състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията
са следните:
С НП №
22-1158-000003 от 19.01.2022 г., началникът на С“ПП“ при ОД на МВР – Перник, е
наложил на В.П.П.:
-
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца, за това, че на 01.01.2022 г., в 23:57 часа, в с. С.**, община
Р.**, област П.**, на път PER-2134, на 500 метра от кръстовището с път PER-2135, с посока на движение към центъра на с. С.**, спрян за проверка от
контролни полицейски органи като водач на собствения си лек автомобил „**“ с
рег. № **, като отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство за установяване употребата на алкохол – АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР
7510 с фабричен номер ARBB 0050, и като не изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, за което му е издаден талон за изследване с № 075771, виновно
е осъществил състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП;
-
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, за това, че на
01.01.2022 г., в 23:57 часа, в с. С.**, община Р.**, област Перник, на 500
метра от кръстовището с път PER-2135, с посока на движение към центъра на с. С.**,
спрян за проверка от контролни полицейски органи като водач на собствения си
лек автомобил „**“ с рег. № **, като не е носил свидетелство за управление на
МПС (СУМПС) от съответната категория, виновно е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. първо от ЗДвП;
-
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, за това, че на
01.01.2022 г., в 23:57 часа, в с. С.**, община Р.**, област Перник, на 500
метра от кръстовището с път PER-2135, с посока на движение към центъра на с. С.**,
спрян за проверка от контролни полицейски органи като водач на собствения си
лек автомобил „**“ с рег. № **, като не е носил свидетелство за регистрация на
МПС (СРМПС), което управлява, виновно е осъществил състав на административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето
от ЗДвП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Р.**. С решение № 22 от 18.03.2022
г., постановено по АНД № 39/2022 г., наказателното постановление е потвърдено.
За да
постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по
делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено от
фактическа страна отразеното обстоятелствено и като описание на нарушенията, в
съставения за процесните нарушения акт (АУАН) и издаденото въз основа на него
НП, а именно, че на процесната дата, към посочения час и при същите вписани
обстоятелства, касаторът е отказал тестване с техническо средство за употреба
на алкохол, както и е отказал да даде кръв за медицинско изследване, а също и
не е носел у себе си към този момент СУ на МПС и СР на МПС. По делото пред
районен съд наказаното лице не е ангажирало доказателства, опровергаващи тези
фактически констатации в АУАН и НП.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, след извършената служебно цялостна
проверка за законосъобразност, районният съд е приел, че производството по
издаване на процесното НП е водено от компетентни органи, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, при съобразяване на
формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледал
спора по същество решаващият първоинстанционен състав е направил извод, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по безспорен
начин осъществяването от страна на наказаното лице и в посоченото му качество – водач на МПС, на съставите и на
трите вменени му нарушения – по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, по чл.
100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП и по чл.
100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП.
Видът и
размерът на наложените на касатора административни наказания са приети от
районния съд за съобразени със законово предвидените за налагане: в кумулация
за нарушението по чл. 174, ал. 1, предл. първо от ЗДвП административни
наказания „глоба“ и „лишаване от право“ да управлява МПС, с точно фиксирани
размер и срок, съответно 2 000 лв. и 24 месеца, и със законово
предвидените за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП
административни наказания „глоба“, всяко с фиксиран размер на по 10 лв.,
без възможност за преценка от страна на
съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
По
доводите в жалбата:
С оглед
забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от
Районен съд – Перник фактическа обстановка, както и намира същата за съответна
и кореспондираща изцяло на събрания по делото доказателствен материал.
Касационният състав счита, че съобразено с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, съдът е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК.
Решението е постановено по вътрешно убеждение, но основано в обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона, включително при съобразяване на правилото, че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила, гаранция за спазването на които принципи е и задължението на съда по чл.
107, ал. 2 от НПК да събира доказателства и служебно, каквото е и сторено,
когато това се налага за разкриване на обективната истина, тъй като решението
не може да почива на предположения (арг. от чл. 303, ал. 1, във връзка с чл.
317 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН).
Оценката
на доказателствената съвкупност също се споделя изцяло от касационния състав.
Взети предвид при постановяване на съдебния акт са и всички възражения на
наказаното лице, като неприетите са съответно мотивирани, които мотиви също се
споделят. Предвид изложеното съставът намира, че не са допуснати процесуални
нарушения при провеждане на съдебното производство, в каквато посока се
преценяват част от доводите в касационната жалба. В тази връзка касационният
състав счита за неоснователни и доводите в жалбата, които са само по отношение
недоказаност на деянието по чл. 174, ал. 3, предл. първо от
ЗДвП.
Неоснователно е и изложеното в
жалбата за неправилно приложение на закона от районния съд. Отразеното в АУАН и
в НП, че на водача е издаден талон за изследване № 07577, не представлява описание на второ нарушение. Това е
така, защото в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени два
отделни състава на административни нарушения - отказ на водач на ППС да бъде
изпробван за употреба на алкохол и отказ - да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози. Всеки от тях може да бъде осъществен при
различни обстоятелства, в зависимост от приложеният от контролния орган начин
за извършване на пробата. В случая е доказано, че административното наказание е
наложено за отказ за извършване на проба за употреба на алкохол, затова следва
да бъдат разгледани предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП обстоятелства, при
които може да бъде осъществен този състав. Изпълнителното деяние чрез което се
осъществява нарушението е едно – отказ да се извърши проба за алкохол. Различни
могат да бъдат обективните обстоятелства, свързани с начина на тестване.
Начините за извършване на проба за употреба на алкохол са посочени в чл.
1, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. - технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Условията и реда,
при които се използва всяко от тях са предвидени в чл. 3,
чл.
3а и чл.
4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В зависимост от обстоятелствата, при които
действа контролния орган, е и използваният от него начин извършване на пробата.
Административно нарушение представлява отказът на водача въобще да му бъде
извършена проба за употреба на алкохол. Т. е. при изпълнение на условията на
Наредбата, той да не се е съгласил да бъде тестван по нито един от приложимите
в конкретния случай начини. Ако водачът е отказал един вид проба, но се е
съгласил на друг, то не е налице административно нарушение.
С оглед изложеното, предложеният
начин за извършване на пробата, отразен при описание на нарушението, не
представлява негово изпълнително деяние, а обективен елемент от състава му.
Затова посочването, че водачът е отказал да бъде изпробван по два или повече
начина, не очертава различни състави на административни нарушения, а обективни
признаци на едно нарушение. В случая отразяването в АУАН и в НП, че лицето,
управлявало МПС е отказало да бъде изпробвано за алкохол с техническо средство
и му е издаден талон за медицинско изследване, представлява описание на едно
административно нарушение. Актосъставителят и административнонаказващият орган
са посочили, че е предложено извършаване на проба по предвидения в чл.
3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. начин – на място – с техническо
средство и след последвалия отказ на
водача, контролният орган е изпълнил задължението си по чл. 3а, ал. 1, т. 1 от
Наредбата да осигури възможност за извършване на друг вид изследване чрез
издаване на талон за провеждане на медицинско такова, което също не е проведено.
Следователно деянието, извършено от В.П.
осъществява състава на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и за него са
му наложени кумулативно предвидените в същата разпоредба и абсолютно определени
по вид и размер административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Въз
основа на доказателствата по делото се приема, че е безспорно установено, че на посочените в НП
дата и час, на посоченото място и при описаните обстоятелства, касаторът, и в
качество „водач“ на МПС, с отказа си да бъде тестван за установяване употребата
на алкохол чрез техническо средство, както и с факта на непредставяне на
полицейските органи на СУМПС от съответната категория и на СРМПС, което
управлява, виновно е осъществил съставите именно на вменените му нарушения на
ЗДвП – по чл. 174, ал. 3 , пр. 1 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, за които е издадено процесното
наказателно постановление. Със същото административнонаказателната отговорност
на водача е ангажирана посредством налагането на предвидените, в кумулация за
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съответни по вид и с фиксиран от
законодателя размер, съответно срок, административни наказания. Решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Изложеното обосновава извод, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице касационни основания за
отмяната му. Същото ще бъде оставено в сила.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, в касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 22 от 18.03.2022 г., постановено по АНД № 39 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Р.**.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/