№ 317
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500268 по описа за 2025 година
С решение № 426/28.11.2024 г. постановено по гр.д. № 20235210101092
по описа за 2023 г. на Районен съд – В. са отхвърлени предявените от Р. И. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. "Р." № 1, против Х.
М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.” № 84, А.
Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С. М. К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р.
М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8, искове с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР и чл. 108 ЗС, с които се иска от съда да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на празно дворно място с
площ от 71 кв.метра, реална част от придаваемо по регулация дворно място с
обща площ от 130 кв.метра от имот с пл. № 150, в кв. 11, попадащо
понастоящем в УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр. С., сега записано като
собственост на ответниците, находящо се в град С., община С., която площ е
заключена по цялата южна регулационна линия, разделяща двата съседни
поземлени имота, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат
владението и държането върху тази реалната част от недвижимия имот, както
и да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента
на приемане на дворищно-регулационния план на кметство с. С., одобрен със
Заповед № 856 от 21.07.1983 г., ищецът Р. И. Д. е бил собственик на празно
дворно място с площ от 71 кв.метра, реална част от придаваемо по регулация
дворно място с обща площ от 130 кв. метра, от имот с пл. № 150, в кв.11,
1
неправилно заснето понастоящем като част от УПИ IX - 149, в кв.11 по плана
па гр. С., собственост на ответниците, находящо се в град С., община С.,
заключено по цялата южна регулационна линия разделяща двата съседни
поземлени имота, като бъде признато за установено по отношение на ищеца Р.
И. Д. и на ответниците Х. М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф., че е
налице грешка в дворищно-регулационния план на град С., област Пазарджик,
одобрен със Заповед № 856 от 21.07.1983 г., и да бъде отразена вярната имотна
граница между УПИ VIII - 1147, в кв.11 по плана на гр. С., собственост на
ищеца Р. И. Д. и УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.С., собственост на
ответниците Х. М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф.,С. М. К. и Р. М. Ф..
Осъден е Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., община
С., ул."Р." №1, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Х. М. Ф., с адрес:
гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. "С.” № 84, А. Х. Ф., с адрес:
гр. С., ул. "С.” № 84, С. М. К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р. М. Ф., с
адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8, сумата от 1200 лв., разноски в производството.
С допълнително решение по чл.252 от ГПК е отхвърлена насрещната
претенция, предявена от ответниците против Р. И. Д., за отмяна на
констативен нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396 от 29.11.2016 г. по
описа на нотариус М.Р. с район на действие – Районен съдВ..
Осъдени са ответниците, да заплатят на Р. И. Д. разноски в размерна 750
лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Р. И. Д., с изложени оплаквания за незаконосъобразност.
Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че процесните 71 кв. м. не са
собственост на ищеца въз основа на влязло в сила регулационно изменение.
По делото било безспорно установено, че регулацията е приложена, тъй като
регулационните сметки между страните били уредени и това било отразено в
констативния нотариален акт, издаден въз основа на извършеното
регулационно изменение. Нямало данни по делото да има последващо
изменение на действащия регулационен план на С., след обявяването му със
заповед от 1983 година по начин, че 71 кв. м. да преминават в собственост на
ответниците. Било безспорно установено по делото относно това какъв вид е
застрояването на двата съседни имота и от кого е извършено. Пресъздава се
заключението на вещото лице, изготвило експертиза в РС. Твърди се, че РС-В.
не е обсъдил събраните по делото доказателства, като районният съд
неправилно бил приел, че показанията на свидетеля А. Д. - съпруга на ищеца,
са неинформативни и не ги е обсъждал. В жалбата се пресъздават
свидетелските показания на това лице с извод, че от тях се установява, че
процесното място с площ от 71 кв.м. се владеело от ищеца и неговата съпруга
до 2020 г., когато била изградена ограда между имота на ищеца и имота на
2
ответниците. Цитира се §6 и §8 от ЗУТ с извод за тяхната относимост и
приложимост в настоящия казус. Твърди се, че неправилно РС е отхвърлил
иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, като доводите
изложени в тази връзка са подобни на вече коментираните до момента.
Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени с присъждане
на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответниците, с искане решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа
на първоинстанционното решение. Няма формулирани доказателствени
искания.
С разпореждане от 07.04.2025 г. въззивният съд е оставил без движение
исковата молба, с указание за отстраняване на нередовности и привеждането
на петитума на исковата молба в съответствие с ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г.
на ОСГК на ВКС. В тази връзка на 30.04.2025 г е постъпила писмена молба от
адв. К.-П., с формулиран прецизен петитум, събразно обстоятелствата,
изложени в исковата молба. Искането е да се призане за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част от празно
дворно място с площ 71 кв.м., при посочени граници, която площ е
разположена по южната регулационна линия, разделяща двата съседни
поземлени имота – УПИ VIII-1147 и УПИ IX-149, което е заснето погрешно в
кадастралната карта като част от УПИ IX-149, кв.11, по плана на град С..
Моли ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху
незастроеното дворно място с площ 71 кв. м.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Х. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М.
Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.” № 84, А. Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С. М.
К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р. М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8,
ищецът Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул.
"Р." № 1, е твърдял, че на основание нотариален акт № 170/29.11.2016 г. за
собственост на недвижим имот, е признат за собственик на поземлен имот, за
който регулацията е приложена, означен на приложената към исковата молба
скица № С-0205/01.11.2023 г. на Община С. като УПИ VIII – 1147 /предходен
планоснимачен номер 148/, в кв.11 по регулационния план на гр. С., с площ от
550 кв.метра, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със
3
застроена площ от 100 кв.метра и РЗП от 200 кв.метра и едноетажна масивна
селскостопанска сграда със застроена площ от 56 кв.метра. Твърдял е, че с
нотариален акт № 87/24.03.1995 г. за право на собственост върху недвижим
имот, придаваем по регулация, към парцел VIII-148, в кв.11 били придадени
по регулация 130 кв.метра, от имот пл. № 150, в кв.11, като регулационните
сметки за придаваемото место били уредени с декларация рег. № 112АО-13 от
30.01.1995 г.. Твърдял е, че с уреждане на регулационните сметки за
придаваемото място регулацията е приложена в действащият дворищно-
регулационен план на гр. С., но въпреки това 71 кв.метра от въпросното
придаваемото място не били отразени към парцела му, а са оставено в
границите на УПИ IX - 149, в кв. 11, собственост на ответниците. Ищецът е
твърдял, че от скица № 133/17.07.2006 г. на кметство с. С. било видно, че
регулацията на УПИ VIII-148 не е променена и придаваемото място от 71 кв.
метра попадало в североизточната част на парцела на ответниците УПИ IX -
149 по цялата южна регулационна линия на имота му, граничеща с имота на
ответниците. При направено сравнение на скица № 133/17.07.2006 г. на
кметство с. С. с актуалната скица № С-0207/01.11.2023 г. на Община С. за
УПИ Х-150, в кв. 11, по регулационния план на гр. С. ставало ясно, че
източната регулационна линия на УПИ Х-150, съответно западната
регулационна линия на парцела на ответниците УПИ IX-149, е продължена на
север непосредствено до имота на ищеца УПИ VIII - 1147 в кв.11, като в
скицата от 01.11.2023 г., не било записано да е извършено някакво последващо
изменение на действащия регулационен план на гр. С. след одобряването му
със Заповед № 856/21.07.1983 г. Твърдял е, че в резултат на това една част от
придаваемото му място от имот с пл. № 150, в кв.11, с площ от 71 кв.метра е
погрешно заснета в УПИ IX-149 - собственост на ответниците. Поддържал е,
че съществува грешка в кадастралната основа и регулационния план на
Община С., тъй като част от придаваемото място с площ от 71 кв.метра не
било отразено като част имота му УПИ VIII - 1147, а било заснето и попадало
в имота на ответниците - УПИ IX-149. От придружително писмо изх. № ТСУ-
0374 от 07.04.2022 г. на главен специалист ТСУ при Община С. и Констативен
акт № 04/04.04.2022 г., съставен от двама служители на Община С. било
видно, че собственици на УПИ IX-149 в кв.11 по плана на гр. С., на основание
нотариален акт № 82 от 29.03.2001 г. и нотариален акт № 83 от 29.03.2001 г.,
били ответниците И. М. Ф. и Х. М. Ф.. Ищецът е твърдял, че в този парцел има
построени две жилищни сгради, като първата се намирала в югоизточната
част на парцела и представлявала двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 126 кв. метра, която била собственост на И. М. Ф., съгласно
нотариален акт № 8 1 от 29.03.2001 г. и нотариален акт № 82 от 29.03.2001 г., а
втората жилищна сграда се намирала в североизточната част на парцела и
представлявала триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
4
97.30 кв. метра, която била собственост на наследниците на М. С. Ф., а
именно: А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф., Х. М. Ф. и И. М. Ф.. Собствениците на
УПИ IX - 149 в кв. 11 по плана на гр. С. и на построените върху него
двуетажна и триетажна жилищни сгради към датата на завеждане на исковата
молба ползвали и владеели частта от придаваемото му място от имот пл. №
150 с площ от 71 кв.метра и не желаели да му отстъпят владението върху него.
Искането е (след уточняване на петитума с молбата от 30.04.2025 г.,
депозирана от адв. К. - П.) да бъде прието за установено по отношение на
всички ответници, посочени в ИМ, че ищецът е собственик на празно дворно
място с площ от 71 кв.метра, реална част от придаваемо по регулация дворно
място с обща площ от 130 кв.метра от имот с пл. № 150 в кв. 11, попадащо
понастоящем в УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр. С., която площ е
заключена по цялата южна регулационна линия между УПИ VІІІ-1147 и УПИ
ІХ-149.
Моли да бъдат осъдени ответниците Х. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” №
84, И. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.” № 84, А. Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” №
84, С. М. К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р. М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.”
№ 8, да предадат на ищеца Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С., община С., ул. "Р." № 1, владението върху описаното по-горе дворно място
с площ 71 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, в който твърдят, че искът е процесуално недопустим поради
липса на правен интерес за ищеца от търсената защита. Твърдят, че от
приложените по делото писмени доказателства не се установява, че към
21.07.1983 г. ищецът е бил собственик на претендираната ид. част от имота.
Със Заповед № 638/16.05.2012 г. на Кмета на община В. била одобрена
промяна на кад. план на гр. С. и било извършено попълване на кадастралната
основа с нов ПИ с пл. № 1146 - общ., кв. 11. Новият ПИ 1146-общ. бил
образуван от ПИ 150, която попадала изцяло в УПИ Х-150 (общинска
собственост) и била присъединен към улица „С.” - общинска публична
собственост. След така извършената промяна и попълване новообразуваният
ПИ 1146-общ. изцяло се отреждал за УПИ Х-150; регулацията била
приложена, понеже кад. му граници изцяло съвпадали с регулационните
граници на УПИ Х-150, а със Заповед № 1010/10.07.2012 г. на Кмета на
община В. била одобрена промяна и било извършено попълване на нов ПИ с
пл. № 1147, кв.11 по кад. план на гр. С., който ПИ се образувал от площта на
ПИ 150. Със Заповед № 546/26.07.2016 г. на Кмета на община С. била
одобрена промяна и било извършено попълване с верни имотни граници на
ПИ с пл. № 147 и ПИ с пл. № 1147 в кв.11 по кад. план на гр. С., като част с
площ от 21 кв.м. от ПИ 147 били присъединени към ПИ 1147, а със Заповед №
5
548/26.07.2016 г. на Кмета на община С. била одобрена промяна и било
извършено попълване с верни имотни граници на ПИ с пл. № 145 и с ПИ пл.
№ 1147, кв.11 по кад. план на гр. С., като част с площ от 4 кв.м. от ПИ 145 се
присъединявали към ПИ 1147. След така извършените и одобрени промени се
отреждал УПИ VIII-148. Твърдят, че със Заповед № 368/14.05.2016 г. на Кмета
на община С. по реда на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.134. ал.2. т.2, във вр.
с чл.15. ал.3 от ЗУТ УПИ VIII-148, в кв. 11 по регулационния план на гр. С. се
отреждал с нов номер VIII-1147 кв. 11. Твърдели са още, че така предявения
иск е и неоснователен и на свой ред са предявили насрещен иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на КНА № 170, том 2, рег. № 3396,
дело № 351 от 29.11.2016 г., по описана нотариус М.Р., вписан в СВп- В..
С определение № 422/17.05.2024 г. районният съд е обявил за безспорно
и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са
собственици на УПИ IX 149 в кв.11 по плана на гр.С..
С протоколно определение № 404/18.06.2024 г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения от ответниците А. Х. Ф., ЕГН**********,
с адрес: гр. С., ул. "С.” № 84, С. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.
"Г.Б." № 12, Р. М. Ф., ЕГН **********с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8 Х. М. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С.. ул. „С.” № 84, И. М. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.. ул. "С.” № 84, против ищеца Р. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С., община С., ул. "Р." № 1, иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на процесния констативен нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396,
дело № 351 от 29.11.2016 г. на Нотариус М.Р..
От представеното и прието по делото удостоверение за идентичност на
лице с различни имена изх. № ГРАО-01502/30.10.2023 г. на Община С., се
установява, че Р. И. Д. и Р.Е. Д.ов са имена на едно и също лице.
От представения по делото нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396,
дело № 351 от 29.11.2016 г., на нотариус М.Р., се установява, че ищецът Р. И.
Д. е признат за собственик на основа на писмени доказателства на поземлен
имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по нот. дело
скица, като УПИ VІІІ-1147 в квартал 11 по регулационния план на гр. С.,
община С., одобрен със Заповед № 8561 от 21.07.1983 г. и Заповед № 531 от
19.07.2016 г., с площ от 550 кв.м., при съседи: от север - УПИ VI-145 и УПИ
VII-147, от изток - улица „Р.“, от юг - УПИ IX-149 и УПИ X-150 и от запад -
УПИ V-156, ведно с построените в описания поземлен имот двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м. и РЗП от 200 кв.м.,
съгласно Разрешение за строеж № 15 от 15.05.1995 г. и едноетажна масивна
селскостопанска сграда със застроена площ от 56 кв.м., съгласно Разрешение
за строеж № 61 от 28.12.1992 г..
6
От представения по делото нотариален акт № 87, том 1, дело № 198/1995
г., издаден от В.П., за право на собственост върху недвижим имот, придаващ
се по регулация, се установява, че въз основа на писмо № АБ-05268 от
27.02.1995 г. на кметство С., с което се иска издаването на нотариалния акт,
към парцел VIII, отреден за имот пл. № 148 в квартал 11 по плана на село С.,
собственост на Р.Е. Д., се придават по регулация: 130 кв.м. от имот пл. № 150 в
кв. 11, при съседи на придаваемото се место: М. Ф., А.Б. и Р. Д., собственост
на И. Х. Д., като регулационните сметки за придаваемото място са уредени,
видно от декларация рег. № 112А0-13 от 30.01.1995 г. пред кметство С..
От представеното писмо изх. № 268-АБ-05/27.02.1995 г. на ОбНС
кметство село С., се установява, че със Заповед № 856 от 21.07.1983 г. е
одобрен дворищно-регулационен план на с.С., съгласно който към парцел №
VIII-148 в кв. 11, собственост на Р.Е. Д., се придава част от имот пл. № 150, с
площ 130 кв.м., собственост на И. Х. Д., със стойността на придаваемата се
част възлиза общо на 7800 лв., като сметките са взаимно уредени, съгласно
нотариално заверено заявление № 112-АО-13/30.01.1995 г..
От представеното по делото удостоверение за идентичност и описание
на имот изх. № 3837/15.12.2015 г. на Община С., се установява, че УПИ VIII-
148 в кв. 11 на гр. С. и ПИ пл. № 1147 са номера на един и същи имот.
От представения по делото протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, се установи, че
на 25.10.2023 г. е открита строителна площадка за изграждането на плътна
ограда по северозападна рег. линия и ажурна ограда с плътна част от 0,65 м., с
възложители Х. М. Ф. и И. М. Ф.. Установява се, че ажурната ограда е изцяло
в имота на възложителя, а именно: УПИ IX-149, кв. 11 по плана на гр. С., общ.
С.. Протоколът е издаден въз основа на разрешение за строеж № 45/04.10.2023
г., издадено от арх. Г.Я..
Като доказателство по делото от ответниците е представен нот. акт №
82, т.І, рег.№ 1242, н.д. № 94 по описа на нотариус Георги Халачев с № 156 по
регистъра на НК, с район на действие РС-В., от който се установява, че М. С.
Ф.е дарил своите 6/10 ид.ч., Х. М. Ф. е дарил своята 1/10 ид.ч., Р. М. Ф. е дарил
своята 1/10 ид.ч. и С. М. К. дарява своята 1/10 ид.ч. на И. М. Ф., от следния
недвижим имот, от който дареният притежава 1/10 ид.ч., а именно: ½ ид.ч. от
дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ 625 кв.м., с приложен
регулационен план, съставляващо парцел ІХ, отреден за имот пл.№ 149 в кв.11
по РП на с.С.. От този нот. акт следва изводът, че И. М. Ф. е собственик на1/2
ид.ч. от УПИ IX-149, кв. 11 по плана на гр. С.. Липсват доказателства относно
правото на собственост на останалата ½ ид.ч. от УПИ IX-149, кв. 11 по плана
на гр. С., но както беше посочено по-горе, районният съд е приел за факт –
ненуждаещ се от доказване, че ответниците са съсобственици на УПИ IX-149.
7
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е допусната и приета техническа експертиза се установи, че при
одобряването на действащия кадастрален план на гр. С. от 1983 г. от ОНС
Пазарджик, имот с пл.№150 е бил с площ от 815 кв. м. Планът е създал
регулационни отношения по следния начин: за урегулирането на парцел VІІІ-
148 са се придавали 130 м. кв. от имот с пл. № 150. Регулационните сметки са
уредени с н.а. № 87/1995 г. и декларация от 30.01.1995 г.; за урегулирането на
парцел IX-149 са се придавали 71 м. кв. от имот с пл. № 150. Регулационните
сметки са уредени с н. а. № 82/2001 г.; за имот с пл. № 150 е отреден парцел Х-
150, с урегулирана площ от 588,50 м. кв.; площ от 25,50 кв. м. е попадала в
реализирана улица по о.т. 68-69, ул. „С.“ или общата площ на имота в размер
на 815 м.кв. е разпредЕ. съгласно предвижданията на плана, като са
извършени следните промени в действащия кадастрален и регулационен план
след одобряването му през 1983 г., засягащи процесния имот УПИ VІІІ- 1147,
в кв.11, както следва: 1. Със Заповед № 638/16.05.2012 г. на кмета на община
В. е одобрена промяна на кадастралния план на гр. С. и попълването му с нов
имот с пл. № 1146 - общински, в кв.11. Новият имот с пл. № 1146 изцяло се
отрежда за УПИ Х-150, с площ от 588,50 м.кв., като регулацията по
отношение на новия имот е приложена, тъй като кадастралните му граници
изцяло съвпадат с регулационните на УПИ Х-150. При направената промяна
площта на имотите е следната: нов ПИ 1146 - общ. с площ от 588,50 м.кв.; ПИ
150, с площ от 201 кв. м. и площ от 25,50 м.кв. попада в ул. „С.“; 2. Със
Заповед № 1010/10.07.2012 г. на кмета на община В. е одобрена промяна на
кадастралния план на гр. С. и попълването му с нов имот с пл. № 1147 в кв.11.
Новият имот с пл. № 1147 се образува от площта на имот с пл. № 150, която
попада в УПИ VIII-148 /130м. кв. - предмет на н. а. № 87/1995 г./, от площта на
имот с пл. № 148 /325 м.кв., за който е съставен н. а. № 86/1994 г./, от площта
на имот с пл. № 155, която попада в УПИ VІІІ-148 / 29,50м.кв./ и От площта от
имот с пл. № 156, която попада в УПИ- VIII-148 /40,50 м.кв./; 3. Със Заповед
№ 546/26.07.2016 г. на кмета на община С. е одобрена промяна на
кадастралния план на гр. С., като част от ПИ 147, с площ от 21 м. кв. се
присъединява към ПИ 1147; 4. Със Заповед № 548/26.07.2016 г. на кмета на
община С. е одобрена промяна на кадастралния план на гр. С., като част от ПИ
145 с площ от 4,00 м.кв. се присъединява към ПИ 1147.
Вещото лице е посочило, че след направените промени, ПИ 1147 в кв.11
е с урегулирана площ и приложена регулация от 550 кв.м., тъй като
кадастралните му граници изцяло съвпадат с регулационните граници на УПИ
VIII-148. В последствие със Заповед № 368/14.05.2016 г. на кмета на община
С. УПИ VIII-148 в кв.11 се преотрежда на УПИ VIII -1147 в кв. 11. Вещото
лице е посочило, че за имот с пл. № 63 с площ от 811 кв.м. е бил отреден
8
парцел IV-63 в кв. 4, по плана на гр. С. от 1983 г. с урегулина площ от 668 кв.м.
В разписния лист към плана е записан на И. Х. Д.ов като двор, без да е
посочено основанието за записването на собствеността. Съседният към него
от изток имот с пл. № 62 с площ от 126 кв.м., за който няма отреждане
/площта му е разпредЕ. в придаваеми места към 4 съседни имота/, е записан в
разписния лист към плана като дажамийски двор и в последствие дописано на
Мюсюлманско изповедание с основание нотариален акт 36/2023 г. Вещото
лице е констатирало, че в разписния лист към плана имот с пл. № 150 има
следното записване: И. Х. Д.ов - ОПС удостоврение 882/30.05.1975 г.; 130 кв.
м. за Р.Е.Д. - послужило за нотариален акт № 170/2016 г.; Община С. - АЧОС
802/20.06.2022 г., за 588 кв.м.. Вещото излага, че сметките по регулация за
придаваемите места от 130 м.кв. и 71 м.кв. са уредени с издаването на н.а. №
87/1995 г. и декларация от 30.01.1995 г. и с издаването на н. а. № 82/2001 г. и
че регулацията за процесните имоти е приложена и не е налице грешка в
действащия КРП на гр. С.. Вещото лице не е успяло да установи дали има
уредени сметки между Джамийско настоятелство и бащата на ищеца - И. Х.
Д.ов, за част от имот с пл. № 63 в кв.4 и част от процесния имот с пл. № 150 и
149 в кв.11, като липсват записвания със сключен договор за замяна за парцел
IV-63 в кв.4 и процесния имот. В проведеното открито съдебно заседание на
17.09.2024 г. вещото лице е допълнило, че на място границите са
материализирани с метални мрежи, закрепени на метални колони, забити в
земята и регулацията е приложена.
От разпита на свидетелката А. С. Д., съпруга на ищеца се установява, че
имотите се ползват от страните в рамките на изградена помежду им ограда.
Свидетелката твърди, че те заменили тяхно място с джамийско празно място,
на което искали да си построят къща. Част от новото място – около 3 м., им
било взето от ответниците Ф., за да си направят и те къща и преместили
оградата. Ищците били платили мястото на джамията. Границите от 1980 г.
насам били едни и същи. Изместването на границата станало през 1982 г.,
когато част от мястото на ищеца останало в двора на ответниците. Съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка, защото тя е съпруга на ищеца и е
заинтересована от изхода на спора, а от друга страна показанията й не могат
да бъдат потвърдени от събрани по делото писмени доказателства относно
извършена замяна с имот на джамийското настоятелство и уредени сметки.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира решение № 24/03.02.2025 г., с което е отхвърлен насрещният иск за
отмяна на констативен нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396 от 29.11.2016
г. по описа на нотариус М.Р. с район на действие – Районен съд В. за
недопустимо. Този иск не може да бъде предявен като самостоятелен, извън
защитата на право на собственост, защото отмяната на титул за правно на
9
собственост винаги е свързана със спор за материално право. Ответниците не
са предявили иск за защита на претендирано от тях по отношение на ищеца
право на собственост, с който биха могли да съединят за разглеждане и
акцесорния иск по чл.537, ал.2 от ГПК. Това налага обжалваното решение в
тази част да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Решение № 426/28.11.2024 г. е недопустимо в частта, с която са
разгледани по същество и отхвърлени искове за защита на право на
собственост към минал момент – 1983 г., когато е одобрен регулационния
план на с.С. и иск за определяне на граници между два съседни имота, тъй
като районният съд не е бил сезиран надлежно с разглеждането на такива
искове. В тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а
производството по делото – прекратено.
Решение № 426/28.11.2024 г. е валидно и допустимо в частта, с която са
отхвърлени исковете по чл.54, ал.2 от ЗКИР и искът с правно основание
чл.108 от ЗС, тъй като в тази част решението на районния съд не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
По същество обаче то е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по
исковете, с които е бил сезиран, но по нередовна искова молба, недостатъците
на която бяха отстранени във въззивното производство. Това е достатъчно, за
да обоснове отмяна на решението и постановяване на ново решение, което
обаче ще бъде със същия краен резултат.
Безспорно от писмените доказателствата по делото и от приетата пред
районния съд техническа експертиза се установи, че ищецът надлежно и
правомерно е придобил правото на собственост върху 130 кв.метра,
представляваща реална част от придаваемо по регулация дворно място от
имот с пл. № 150 в кв. 11, с площ от 201 кв.м. в гр. С., като дворищно-
регулационния план е приложен. От заключението на приетата експертиза се
установи, че присъединяването на всички 130 кв.м., придадени по регулация,
са отразени в кадастралната карта като част от УПИ VIII-1147 в кв. 11 –
собственост на ищеца. Регулационните отношения между собствениците на
парцел VІІІ-148 и имот пл.№ 150 са създадени с плана от 1983 г. и са уредени
със заплащането на придаваемото място и издаването на н.а. № 87/1995 г. и
декларация от 30.01.1995 г. За урегулирането на парцел IX-149 са се придавали
71 м. кв. също от имот с пл. № 150 и регулационните сметки са уредени с н. а.
№ 82/2001 г. Т.е. не отговаря на действителността твърдението на ищеца, че
той е заплатил придаваеми 130 кв.м., но 71 кв.м. от тях са отразени в КК като
част от урегулирания поземлен имот на ответниците. Всъщност се касае за 71
кв.м., придадени от имот пл.№ 150 към имота на ответниците извън
придадените към имота на ищеца от същия имот пл.№ 150 130 кв.м., които той
е заплатил и за които се е снабдил с нотариален акт. В о.с.з. пред районния съд
10
вещото лице е посочило, че след направените промени, ПИ 1147 в кв.11 е с
урегулирана площ и приложена регулация от 550 кв.м., тъй като
кадастралните му граници изцяло съвпадат с регулационните граници на УПИ
VIII-148, поради което не може да се направи извод, че имотът на ищеца е
неправилно отразен в кадастралната карта към действащия регулационен план
на гр.С..
Дворищнорегулационните планове /ДРП/, приети при действието на
ЗТСУ (отм.), имат отчуждително действие в две хипотези – когато по силата
на плана част от един имот се придава към съседен парцел и когато от два или
повече съседни имота се образува съсобствен парцел. При създаването на
следващия регулационен план възниква необходимост да се установи вярната
имотна граница между имотите. Когато е имало придаваеми площи по
предходния регулационен план, вярната имотна граница зависи от това дали
този план е приложен. Разяснение за това кога един дворищнорегулационен
план следва да се счита за приложен е дадено в Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС. В това тълкувателно решение
се приема, че хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗТСУ предвижда изменение на
дворищно регулационния план при условията на чл.32, ал.1 т.2, 4 и 5 от ЗТСУ
- при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с
регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено
закононарушение. ВС приема, че в тази хипотеза се касае или до
закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на
материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за
настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при
изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са
предвидени кумулативно изпълнение на условията за заемане на
придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях
следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания са
обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация е
незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради
което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяне и
изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите
преди нея. След изтичане на десетгодишния срок на владение върху
придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с
опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с
оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от
време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план
поради фактическите промени, които евентуално са засегнали придаваемите
имоти (например извършване на строежи или други подобрения в тях).
Следователно приложението на плана е понятие, относимо към вярната
11
имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е
разпоредбата на чл.86, ал.2 от ППЗТСУ, според която приложеният дворищно
регулационен план става кадастрална основа за последващия, а
регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план
на населеното място. В случай че предшестващият план не е приложен, се
отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на
имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното
място.
ВС посочва, че общото на двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и чл.33, ал.2 от
ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо предпоставките за
стабилизиране последиците от отчуждителното действие на отменената
дворищна регулация - по ал. 2 е необходимо само изпълнение на условията за
заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и
нейното владение, продължило минимум десет години, превръщането на
парцелните граници по отменения план в имотни по новия план
дефинира дворищно регулационния план като приложен. Това е
понятието, което обхваща и двете хипотези, а не само фактическите действия
по заемане на придаваемите части, предвидени в едната от тях – чл.33, ал.2 от
ЗТСУ, касаеща изменението на законосъобразната дворищна регулация.
Съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ пък, отчуждителното действие на
заварени дворищнорегулационни планове, с които са били образувани
съсобствени парцели, се прекратява, ако в срока по §6, ал.2, изр.1 от ПР на
ЗУТ те не бъдат приложени по досегашния ред, т. е. ако в 6-месечен срок от
деня на влизането в сила на закона не бъдат уредени сметките за изравняване
на частите на съсобствениците в общия парцел. Прекратяването на
отчуждителното действие става автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план – ТР № 3 от 28.02.2011 на ВКС по тълк. д. №
3/2010 г., ОСГК.
В настоящия случай няма спор между страните, че регулацията е
приложена по отношение имота на ищеца – няма спор, че придаваемото се по
регулация място от съседния имот пл.№ 150 в кв.11 е заплатено и ищецът се е
снабдил с нотариален акт по регулация за всички 130 кв.м. Установено е, че
регулационните граници на УПИ VІІІ-1147 съвпадат с имотните и съвпадат с
регулационните границите на УПИ VІІІ-148 в кв.11, поради което хипотезата
на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ не е приложима в настоящия случай.
Безспорно по делото се установи, че процесната реална част от 71 кв.м.
не е погрешно заснета като част от имота на ответниците. Вярно е, че към
имота на последните са придадени по регулация, съгласно събраните
доказателства и приетата експертиза, 71 кв.м., но безспорно по делото се
12
установи, че те са били част от имот с пл.№ 150, а не от имота на ищците, като
същите са придадени към парцел IX-149 и като реална част от последния не
съвпадат като местоположение с придадените към имота на ищците 130 кв.м.
от имот с пл.№ 150, в кв. 11, по плана на гр. С.. Ето защо съдът счита, че искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Следва да се приеме за неоснователен и искът с правно основание чл.108
от ЗС, тъй като не се установи от доказателствата по делото ответниците да
владеят реална част от имота на ищеца без правно основание. До този извод
въззивният съд достигна в резултат на анализа на събраните по делото
доказателства, изложен по-горе в мотивите на настоящото решение. Доказа се
по безспорен начин, че по отношение на имотите на страните дворищна
регулация е приложена. От приетата експертиза и изложеното от вещото лице
в съдебно заседание се установи, че на място е изградена ограда, която следва
границите на имотите съобразно приложената регулация помежду им и следва
да се приеме, че страните ползват имотите си в границите на правото им на
собственост. Ето защо на това основание предявеният иск с правно основание
чл. 108 ЗС също следва да бъда отхвърлен като недоказан.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски за две инстанции в общ размер на 2500 лв. за две
инстанции.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 426/28.11.2024 г. постановено по гр.д. №
20235210101092 по описа за 2023 г. на Районен съд – В., в частта, с която са
отхвърлени исковете на Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.,
община С., ул. "Р." № 1, против Х. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М.
Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.” № 84, А. Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С. М.
К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р. М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8, да
се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на
приемане на дворищно-регулационния план на кметство с. С., одобрен със
Заповед № 856 от 21.07.1983 г., ищецът Р. И. Д. е бил собственик на празно
дворно място с площ от 71 кв.метра, реална част от придаваемо по регулация
дворно място с обща площ от 130 кв. метра, от имот с пл. № 150, в кв.11,
неправилно заснето понастоящем като част от УПИ IX - 149, в кв.11 по плана
па гр. С., собственост на ответниците, находящо се в град С., община С.,
заключено по цялата южна регулационна линия разделяща двата съседни
поземлени имота, като бъде признато за установено по отношение на ищеца Р.
И. Д. и на ответниците Х. М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф., че е
13
налице грешка в дворищно-регулационния план на град С., област Пазарджик,
одобрен със Заповед № 856 от 21.07.1983 г., и да бъде отразена вярната имотна
граница между УПИ VIII - 1147, в кв.11 по плана на гр. С., собственост на
ищеца Р. И. Д. и УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.С., собственост на
ответниците Х. М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф.,С. М. К. и Р. М. Ф.. ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тези части.
ОТМЕНЯ решение № 426/28.11.2024 г. постановено по гр.д. №
20235210101092 по описа за 2023 г. на Районен съд – В., в частта, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и
чл.108 от ЗС, както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от Р.
И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. "Р." № 1,
против Х. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.”
№ 84, А. Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С. М. К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б."
№ 12 и Р. М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8, за приемане за установено, че
ищецът е собственик на празно дворно място с площ от 71 кв.метра, реална
част от придаваемо по регулация дворно място с обща площ от 130 кв.метра от
имот с пл. № 150 в кв. 11, заснето погрешно в кадастралната карта като част от
УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр. С., която площ е заключена по цялата
южна регулационна линия между УПИ VІІІ-1147 и УПИ ІХ-149 при граници:
УПИ ІХ-149 (предходен имот пл.№ ІХ-149); улица; имот пл.№ 1146
(предходен имот пл.№ Х-150); УПИ VІІІ-1147 (предходен имот пл.№ VІІІ-
149).
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Р. И. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. "Р." № 1, против Х.
М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.” № 84, А.
Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С. М. К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р.
М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8, за осъждане на ответниците да предадат
на ищеца празно дворно място с площ от 71 кв.метра, реална част от
придаваемо по регулация дворно място с обща площ от 130 кв.метра от имот с
пл. № 150 в кв. 11, заснето погрешно в кадастралната карта като част от УПИ
IX - 149, в кв.11 по плана на гр. С., която площ е заключена по цялата южна
регулационна линия между УПИ VІІІ-1147 и УПИ ІХ-149 при граници: УПИ
ІХ-149 (предходен имот пл.№ ІХ-149); улица; имот пл.№ 1146 (предходен
имот пл.№ Х-150); УПИ VІІІ-1147 (предходен имот пл.№ VІІІ-149).
ОБЕЗСИЛВА решение № 24/03.02.2025 г., постановено по гр.д. №
20235210101092 по описа за 2023 г. на Районен съд – В., с което е отхвърлен
искът на Х. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84, И. М. Ф., с адрес: гр. С..
ул."С.” № 84, А. Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С. М. К., с адрес: гр. С., ул.
14
"Г.Б." № 12 и Р. М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8, против Р. И. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. "Р." № 1, за отмяна на
констативен нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396 от 29.11.2016 г. по
описа на нотариус М.Р. с район на действие – Районен съдВ. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.,
община С., ул. "Р." № 1, да заплати на Х. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул. „С.” № 84,
И. М. Ф., с адрес: гр. С.. ул."С.” № 84, А. Х. Ф., с адрес: гр. С., ул."С.” № 84, С.
М. К., с адрес: гр. С., ул. "Г.Б." № 12 и Р. М. Ф., с адрес: гр. С., ул. "И.В.” № 8,
адвокатско възнаграждение за две инстанции в общ размер на 2500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15