РЕШЕНИЕ

№ 1884

гр.Бургас, 05.11.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 14 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1323 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Жалбоподател е А.Б.А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, оф. 318. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат В.С. ***.

Ответник по жалбата е директор на ОД на МВР- Бургас. Ответникът участва в производството чрез юрисконсулт А.Д..

Предмет на обжалване е заповед № 251з-2016/22.05.2019 г. на ответника, с която на основание чл.194, ал.2, т.3, вр. с чл.200 ал.1 т.5 от Закона за министерството на вътрешните работи, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за това, че на 04.01.2019 г., 08.01.2019 г. и 24.01.2019 г. е извършил тринадесет справки в автоматизираните информационни фондове на МВР, спрямо три различни лица, без служебна необходимост от това. Органът е приел, че с действията си А. е нарушил чл. 13, ал. 1 от утвърдените с министерска заповед № Із-1825/2012 г. Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез интегрирана информационна система „Справки“.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на процедурата и материалния закон по издаването на оспорения акт. Сочи се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е проведено всестранно, пълно и обективно разследване. Излагат се съображения за нарушение във формата на заповедта – липса на съществени елементи, касаещи задължителното минимално съдържание на заповедите за налагане на дисциплинарно нарушение. Във връзка с това е посочено, че ДНО не е изложил мотиви (разсъждения) относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Прави се възражение, че от изложеното в заповедта не става ясно какво точно е извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина, доколкото липсва обосноваване на неправомерност при използване от негова страна на извършените справки. Изтъква се още, че служителят е имал право да извършва справки, поради което не може да се приеме, че е налице превишаване на правомощията му. Сочи се, че справките били извършени от жалбоподателя с цел установяване на извършено нарушение/престъпление от служител на районното управление във връзка с осъществено ПТП на 03.01.2019 г. с негово участие. В съдебно заседание се прави възражение, че правото на защита на жалбоподателя е било сериозно нарушено посредством изричен отказ на директора на ОД на МВР- Бургас да му бъде дадено разрешение да се представлява от адвокат в хода на дисциплинарното производство съобразно конституционната разпоредба на чл. 56 от Конституцията. Наред с това се сочи, че жалбоподателят не е бил запознат с правото си на подпомагащ служител по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Поддържа се тезата, че жалбоподателят не може да носи отговорност за нарушаване на утвърдените с министерска заповед № Із-1825/2012 г. Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез интегрирана информационна система „Справки“, тъй като същият не е бил запознат предварително с този необнародван акт. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства. Претендира се присъждане на разноски в производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата и иска съдът да отхвърли оспорването. Ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

По делото е представен заверен препис от оспорения акт – заповед № 251з-2016/22.05.2019 г. на директора на ОД на МВР- Бургас, с което се установява издаването ѝ.

По делото е представен заверен препис от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № УРИ 251з-800/25.02.2019 г. на директора на ОДМВР- Бургас и е определен състав на комисията, която да извърши съответната проверка. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни с докладна записка с рег. № 251р-5636/20.02.2019 г., изготвена от началник група „Общинска полиция“. С тази докладна записка, от която е представен заверен препис, се уведомява директорът на ОДМВР- Бургас за установени данни за извършени нарушения на ЗМВР, ЗЗЛД и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, констатирани в хода на приключила проверка относно нерегламентирано изнасяне на копия на служебна документация извън сградата на РУ от служители на РУ Руен при ОДМВР- Бургас. Така извършената проверка, видно от представения заверен препис на заповед № УРИ 251з-270/21.01.2019 г. (съдът намира, че по грешка е посочено 2018 г.) на директора на ОДМВР- Бургас, е извършена въз основа на постъпили данни за извършени дисциплинарни нарушения с жалба от бивш служител на РУ Руен – Йовчо Узунов. Заповедта за образуване на настоящото дисциплинарно производство е връчена на А. срещу подпис на 07.03.2019г.

В хода на дисциплинарното разследване са събрани сведения от служители в РУ Руен при ОДМВР Бургас: от жалбоподателя – А.Б.А., и от Н. А. М., М. К. Х., Л. И. . К. З. М., М.Н.М., З.Т.Ч., Са. А. С., К. М. Ч., В. П. Н., както и от лицата О. Ф. и А. Ф.. От дадените сведения се установява, че на 03.01.2019 г. служителят Н.М., управлявайки служебен автомобил, участвал в ПТП с виновно лице Олга Феодорова. За случая бил подаден сигнал на телефон 112 и изпратен полицейски екип от РУ Руен в състав М. К.Х. и Л. И. Р., които обслужили ПТП и изготвили съответната документация. Документацията включвала и изпращане на служебна телеграма № 335р-97 до ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ за отразяване на настъпилото ПТП. Същата, видно от представения заверен препис, била изготвена от Х. и предадена от К. М.. От сведенията, в това число и тези на Н.М., се установява, че към момента на настъпване на ПТП последният бил с невалидно СУМПС (с изтекъл срок на 13.12.2018 г.). Още в рамките на същия ден, видно от представеното писмо от ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“ с рег. № 769р-890/28.01.2019 г., Н.М.подал заявление за експресно издаване на ново СУМПС. Такова му било издадено на същата дата в 16.08 часа с № ********* и респективно получено от него в 16.49 часа. След получаване на новото СУМПС, била изготвена нова телеграма до ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“ с посочване на същия регистрационен номер, но вече с вписване новия номер на валидното СУМПС на Н.М.(в първата телеграма номер на СУМПС не е посочен). Изготвянето на телеграмата отново извършил М. Хамид. Поправка на номера на СУМПС на Н.М.била извършена и в протокола за ПТП № 1548745, за което М. уведомил О. Ф. още на 03.01.2019 г. В последствие – на 23.01.2019 г., на Н.М.била изготвен АУАН № 19-0769-000021 за извършено от него нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това, че към момента на извършване на описаното ПТП управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС и респективно било издадено наказателно постановление № 19-0769-000021/08.02.2019 г.

От събраните сведения се установява, че служителят А.А. се е свързал с Александра Феодорова, майка на О.Ф. с цел да се свърже с дъщеря ѝ. За целта оставил мобилния си телефон на А.Фе., като по-късно в отговор му се обадила О. Ф.. Според сведенията на А. и Фе. проведеният разговор бил във връзка с настъпилото ПТП предходния ден - на 03.01.2019 г. А. посочва в своето сведение, че се сдобил с телефона на Александра Феодорова след извършена справка в АИС-БДС.

С писмо с рег. № 251р-6623/28.02.2019 г. ДНО е изискал от директора на дирекция „КИС“ към МВР информация относно извършени справки в системите на МВР от А.А. и други лица от системата на МВР по отношение на Н.М., Олга Феодорова и А. Ф.. В отговор, с писмо с рег. № 5290р-4997/13.03.2019г. на директора на дирекция „КИС“ при МВР, е предоставена информация за извършените справки в информационните фондове на МВР по отношение на посочените три лица. Видно от представената информация, А.А. е извършил следните справки в АИС-БДС: на 04.01.2019 г. – справка за Н.М.в БДС в 06.12 часа (резултат от справка (комп. SIS5-6)), 06.12 часа (тематична за БГ (комп. SIS5-6)), за Олга Феодрова в БДС в 10.19 часа (тематична за БГ (комп. SIS5-6)), 10.19 часа (резултат от справка (комп. SIS5-6)), 10.27 часа (в заповедта е посочено 10.29 часа)(резултат от справка (комп. SIS5-31)), 10.27 часа (в заповедта е посочено 10.29 часа)(тематична за БГ (комп. SIS5-6)) и за А. Ф. в БДС в 10.27 часа (справка от роднинска връзка (комп. SIS5-31)); на 08.01.2019 г. – справка за Н.М.в БДС в 16.04 часа (резултат от справка (комп. SIS5-31)), 16.08 часа (тематична за БГ (комп. SIS5-31)), 16.04 часа (тематична за БГ (комп. SIS5-31)) и в 16.08 часа (справка от роднинска връзка (комп. SIS5-31)); на 24.01.2019 г. -  справка за Н.М.в БДС в 15.43 часа (справка от роднинска връзка (комп. SIS5-31)), в 15.43 часа (справка от роднинска връзка (комп. SIS5-31)) и в 15.44 часа (за наблюдаване на обекти, без резултат) и в 15.44 часа в АИС „Издирвателна дейност“ справка за Н.М.във връзка с документ за самоличност.

На 11.03.2019 г., видно от представения заверен препис на заявление с рег. № 335р-2035, е уведомил ДНО, че желае да се възползва от правото си регламентирано в чл. 56 от Конституцията, като при необходимост се явява пред ДНО и проверяващите органи в присъствието на избран от него адвокат. В отговор е издадено писмо с рег. № УРИ 251р-9926/02.04.2019 г., с което директорът на ОДМВР- Бургас уведомява А., че до момента на налагане на дисциплинарното наказание не е предвидено участие на адвокат, като правото на защита на наказваното лице се осъществява посредством други механизми предвидени в дисциплинарното производство.

В преписката се съдържат заверени преписи на документи съдържащи информация относно дните, в които замесените в случая лица са изпълнявали служебните си задължения. Видно от представения месечен график на дежурните по управление, А.А. е бил дежурен на 4, 17 и 26 януари 2019 г. Представен е и заверен препис на кадрова справка на жалбоподателя, от която е видно, че А. е бил назначен в МВР на 01.11.1999 г. На А. са били налагани две дисциплинарни наказания през 2000г. и 2009 г., и е бил награждаван десет пъти по време на службата си в МВР.

С преписката е представен заверен препис на протокол за запознаване на служителите от РУ-Руен с министерски заповеди 8121з-1013/08.08.2017 г., 8121з-1012/08.08.2017 г. във връзка с утвърдени Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР и Вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в МВР при използването на ЦАИС ДО, както и Инструкция МЗ 8121з-1010/08.08.2017 г., видно от който А.А. е запознат с описаните правила на 28.05.2017 г.

С писмо УРИ 251р-9051/26.03.2019 г. началникът на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР- Бургас е уведомил комисията, извършваща дисциплинарното разследване, че в „ЛКД“ не се съхраняват протоколи за запознаване на служители с министерска заповед № Із-1825/04.09.2012 г. относно утвърждаването на вътрешните правила за ползване на информационни фондове на МВР чрез интегрирана информационна система „Справки“.

Назначената проверка е приключила с изготвянето на доклад (обобщена справка) с рег. № 251р-9316/27.03.2019 г. от дисциплинарно разследващия орган, от който е представен заверен препис. В справката са изложени подробно всички обстоятелства по случая, установени въз основа на представените и в настоящото производство доказателства. Видно от поставената върху нея резолюция, справката е постъпила при директора на ОДМВР Бургас на 28.03.2019 г., респективно е връчена за запознаване на А.А. на 25.04.2019 г. заедно с материалите по преписката.

От представения заверен препис на покана за даване на обяснения с № УРИ 251р-12218/23.04.2019 г., връчена на А. на 25.04.2019 г., се установява, че дисциплинарно наказващият орган е поканил служителя в срок от 24 часа да подаде обяснения, като е посочено, че непредставянето на писмени обяснения ще се счита за неизпълнение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по зависещи от служителя причини. Видно от протокол с рег. № 251-13492/10.05.2019 г. А. не е представил писмени обяснения в предоставения му срок.

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед № 251з-2016/22.05.2019 г. на директора на ОД на МВР- Бургас. В мотивите на заповедта е посочено, че А.Б.А. заема длъжност младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ към РУ- Поморие при ОД на МВР- Бургас. На 04.01.2019 г., 08.01.2019 г. и 24.01.2019 г. използвайки предоставения му служебен достъп е извършил тринадесет справки в автоматизираните информационни фондове на МВР – Интегрирана информационна система АИС-БДС – справки по лице и справки относно роднинска връзка, относно лицата Н.М., О. Ф. и А. Фе.. Органът е посочил, че справките са извършени от А. без да има служебна необходимост за това и без да са част от оперативно-издирвателни мероприятия или други полицейски дейности, както и без да му е била възлагана подобна служебна дейност, поради което е приел, че служителят е превишил своите правомощия във връзка с предоставения му достъп и парола за работа с информационните системи. Заповедта е връчена на А. на 24.05.2019 г.

В хода на съдебното производство е представен заверен препис от заповед № Із-1825/04.09.2012 г. относно утвърждаването на вътрешните правила за ползване на информационни фондове на МВР чрез интегрирана информационна система „Справки“.

По искане на жалбоподателя са представени и заповед № 8121з-1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи за подобряване на дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи; заповед № 8121з-61/23.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно действията на проверяващите комисии и органи, при получаване на данни за допуснати дисциплинарни нарушения; заповед № 8121з-749/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на документи по Инструкция рег.№ 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, ведно с приложенията към нея; заповед № 8121з-187/07.03.2016 г. за изменение на заповед № 8121з-749/24.06.2015г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства (чрез връчване на заповед за образуване на дисциплинарно разследване) и даде обяснения по тях (покана за даване на обяснения в изпълнение на чл.206 ал.1 от ЗМВР). Производството е приключило в предвидените от закона срокове – в двумесечния срок от установяването на нарушението от ДНО.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснато в рамките на дисциплинарното производство съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на оспорената заповед и изразяващо се в това, че не му е било осигурено правото по чл.56 от КРБ да се явява пред държавното учреждение и със защитник. Съгласно текста на цитираната норма на КРБ специфичното право на защита е уредено в полза на „всеки гражданин“, който се явява в държавно учреждение. Изричното посочване на качеството „гражданин“ означава, че уредбата регламентира отношенията между „цивилните“ физически лица и институциите, упражняващи спрямо тях власт. Процесните отношения нямат такива характеристики, за да бъде приложено правилото на чл.56 от КРБ. Правната връзка между дисциплинарния орган и съответния служител на МВР има служебен характер и е част от развитието на правоотношението по носене на държавната служба по реда на чл.141 и сл. от ЗМВР, което изключва възможността за участие на която и да е от страните в качеството на явяващ се пред учреждение гражданин по смисъла на чл.56 от КРБ. Характера на отношенията и качествата на страните-участници ясно се извличат от текста на чл.194 ал.1 от ЗМВР, съгласно която държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Налагащите дисциплинарни наказания длъжностни лица, посочени в чл.204 от ЗМВР, също както и привлечения към отговорност, са служители на МВР. Крайният резултат от дисциплинарното производство също не засяга гражданските права на привлеченото към отговорност лице, а се отразява единствено на служебния му статут. Следователно цялостната дейност по установяване и наказване на дисциплинарните отношения по ЗМВР е вътрешнослужебна и се развива в рамките на държавното учреждение по смисъла на чл.56 изр.2 от КРБ, а привлечения към отговорност служител няма качеството на явяващ се пред учреждение гражданин. Именно поради неприложимостта на цитираната конституционна норма законодателят е предвидил възможността за защита по реда на чл. 205 ал.3 от ЗМВР.

Независимо от горното, дори да се приеме, че привлечения към дисциплинарна отговорност служител на МВР придобива качеството „гражданин“ спрямо дисциплинарния орган, отказът в случая за явяване с адвокат, не може да се квалифицира като съществено нарушение на правото му на защита, тъй като такова участие и съответната защита са били реализирани в пълен обем в производството пред съда и на тази страна е била осигурена пълната възможност да се защити както по фактите, така и по правото.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно това, че в заповедта липсват конкретни или подробни разсъждения на ДНО относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Действително ДНО не е изложил подробни мотиви в тази връзка, но в конкретния случай тази липса не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което не е съществено нарушение. Цитираният от жалбоподателя текст на чл. 4 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. („Нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено и по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР“) посочва, че дисциплинарна отговорност се носи, както за умишлените, така и за непредпазливите деяния, за разлика от наказателното производство, където непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи. Посочването на конкретния вид вина в случая се свързва единствено с определянето на размера на наказанието. Аналогични изводи следват и по отношение обсъждането от ДНО на цялостното поведение на наказаното лице. Съдът намира, че този въпрос е изследван от ДНО в достатъчна степен – взети са предвид наложени наказания и награждавания на лицето. В хипотезата, когато за конкретно нарушение е предвидено конкретно наказание, какъвто е случаят, се явява недопустимо цялостното поведение на лицето да е определящо относно дисциплинарната му отговорност, напротив същото отново би имало отражение единствено върху размера на конкретното наказание. С налагането на минимално предвидения размер на наказанието, ДНО е преценил, че тежестта на извършеното нарушение не е много висока. На последно място, следва да се отбележи, че в случая се касае за нарушение изразяващо се в превишаване на права, т.е. от значение за неговото настъпване са обхвата на предоставените права на конкретното лице и дали с извършеното деяние са осъществени действия извън тези права, а не конкретните настъпили последици. Ето защо констатираната липса на мотиви по посочените точки не е от категорията на съществените нарушения на материалния закон, доколкото в случая се касае за налагане на конкретно по вид наказание и то в минимален размер.

В оспорената заповед, както и в изготвения доклад по случая, се съдържа подробна и ясна фактическа обстановка, в която са описани конкретните действия на А., които ДНО е приел за нарушаване на служебната дисциплина.

Между страните по делото няма спор и се установява от събраните доказателства, че към момента на констатираното нарушение А. е изпълнявал длъжността младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ към РУ- Поморие при ОД на МВР- Бургас. Не е спорно и обстоятелството, че А. е имал достъп до интегрираната информационна система - АИС – БДС. Не е спорно и обстоятелството, че А. е извършил подробно описаните в заповедта справки в информационния фонд на МВР относно Н.М., О. Ф. и А. Ф..

Спорният момент се свежда до това дали с тези свои действия, той е превишил правомощията си на държавен служител в структурата на МВР. Личните данни на физическите лица са защитени със закон - ЗЗЛД. С нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗМВР е дадена възможност на органите на МВР да обработват лични данни за изпълнение на своите дейности. От друга страна, в чл. 41, ал. 5 от Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на личните данни в МВР, служителите получили достъп до информационните фондове на МВР са длъжни при всяко извършване на справки да посочват конкретен повод за извършването ѝ. От изложеното следва извод, че не всяка извършена справка е обоснована, а само тази извършена по повод служебните задължения на лицето, т.е. тези за които е възникнал законен повод за извършване. Такъв законен повод би бил разпореждане за извършване на проверка за установяване на престъпление/нарушение, извършване на конкретни оперативно-издирвателни мероприятия по повод извършвано разследване. Твърденията на жалбоподателя, че справките са извършени с цел предварителна проверка на получена информация, че друг служител е извършил нарушение или респективно престъпление, не обосновават законосъобразността на извършените от него действия, доколкото към този момент не е имало назначена проверка или разследване по реда на НПК или друг закон. Още повече, че в случая справки не са извършвани единствено по отношение на служителя Н.М., за който жалбоподателят е предполагал, че е извършил някакво нарушение, но и във връзка с други лица, които нямат пряко отношение към извършеното от М. нарушение, за което по делото действително се събраха достатъчно данни.

Действително в оспорената заповед ДНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с министерска заповед № Із-1825/2012 г. Основателно е възражението на жалбоподателя, че не е запознат с тези вътрешни правила, поради което не е бил длъжен да ги осъществява. Последното произтича от обстоятелството, че въпросните правила представляват вътрешноведомствен акт, който не се обнародва и за да бъде задължителен за своите адресати те трябва да са запознати с него. От данните по делото не се установява А. да е запознат с тези правила, доколкото въобще липсват протоколи за запознаване на служителите към ОДМВР- Бургас с тях. От друга страна, от тълкуването на посочения в заповедта текст от вътрешните правила се установява, че тази разпоредба не въвежда задължение на служителя, чието неизпълнение да се квалифицира като нарушение, а единствено посочва, че служителите получили достъп до информационните фондове на МВР чрез ИИС „Справки“, носят отговорност за своите действия. Следователно, е без значение дали служителят се е запознал с посочените правила или не, доколкото правомощията да се борави с лични данни чрез предоставяне на достъп до информационните фондове на МВР са уредени и в други нормативни актове, както бе упоменато по-горе.

Допускането на безразборно (т.е. без законен повод) извършване на справки от  служителите на МВР, не би могло да осъществи целите на Закона за защита на личните данни, който прогласява личните данни на физическите лица за конфиденциални. В случая, по делото не се съдържат данни, които да обосноват извод, че А. е имал законен повод/основание да извърши процесните справки. Липсата на нормативно определен повод за извършване на справки във връзка с личните данни на лицата категорично представлява превишаване на правомощията от страна на А., които правомощия са му дадени по повод служебната му дейност и се изразяват в получен достъп до информационните фондове на МВР. С оглед на изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установява наличието на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. За извършване на установеното нарушение е предвидено именно наложеното наказание „порицание“.

С оглед на изложеното следва извод, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което се явява законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, оф. 318, против заповед № 251з-2016/22.05.2019 г.  на директора на ОД на МВР- Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :