Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 844 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „В.Б.Д.“
ЕООД (в несъстоятелност), с която срещу „А.“ ЕООД са предявени осъдителни
искове за сумата 33 924,00 лв. и сумата 31 495,95 лв.
Според твърденията в исковата молба съдебно предявените вземания за
посочените суми са придобити от ищеца въз основа на договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 20.03.2012г. между „Т.Б.“ ЕАД и „В.Б.Д.“ ЕООД, като сумата
33 924,00 лв. представлява неизплатената част от вземане за главница в общ
размер 341 496,57 лв., а сумата 31 495,95 лв. представлява
неизплатената част от вземане за лихви в общ размер 110 978,23 лв.
Ответното дружество, уведомено по реда на чл.
50, ал. 4 ГПК, не взема становище по исковете.
С исковата молба е представен писмен договор
от 20.03.2012г., с който „Т.Б.“ ЕАД прехвърля на „В.Б.Д.“ ЕООД свои вземания
срещу „А.“ ЕООД в общ размер 452 474,80 лв., от които главница в размер
341 496,57 лв. и лихви в размер 110 978,23 лв., произтичащи от
договор за паричен заем от 15.09.2017г. (чл. I.1
от договора), срещу сумата 429 851,06 лв., платима от „В.Б.Д.“ ЕООД в
3-годишен срок от подписването на договора (чл. II
от договора).
Представено е и писмено изявление от синдика
на ищцовото дружество до ответника с искане за плащане на вземанията за
главница в размер 33 924,00 лв. и лихви в размер 31 495,95 лв., както
и известие за доставянето му на ответника с нечетлива дата.
Други доказателства (в това число доказателства
за възникнали облигационни правоотношения между „Т.Б.“ ЕАД и „А.“ ЕООД, по
силата на които „А.“ ЕООД дължи на „Т.Б.“ ЕАД главница в размер 341 496,57
лв. и лихви в размер 110 978,23 лв., както и доказателства за изявление на
цедента „Т.Б.“ ЕАД за уведомяване на „А.“ ЕООД за извършената цесия) не са
представени от ищеца.
За установяване на посочените обстоятелства
ищецът е заявил доказателствени искания за изискване на документи от ответника „А.“
ЕООД по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК и от третото за процеса лице „Т.Б.“ ЕАД по
реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, които са уважени, но документи в изпълнение на
задълженията по чл. 190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ГПК не са представени нито от
ответника (който е уведомен за задължението в приложение на фикцията по чл. 50,
ал. 4 ГПК), нито от третото за процеса лице (което с писмо от 29.11.2021г.
уведомява, че изисканите документи не се съхраняват в архивите на дружеството).
Неизпълнението на задължението на ответника
по чл. 190, ал. 1 ГПК в случая не може да предпостави доказателствени изводи по
реда на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, тъй като в производството не са
събрани доказателства (включително официални документи по чл. 179 ГПК или
частни документи, подписани от представител на ответника), които с
противопоставима на ответника доказателствена сила да установяват, че в негово
държане се намират изисканите документи, но също и че подобни документи въобще
съществуват (представеният договор за цесия не е подписан от ответника и няма
противопоставима по отношение на него доказателствена сила по чл. 180 ГПК за
съществуването, изискуемостта и размера на цедираните вземания, включително за
основанията, от които се твърди, че са възникнали).
Неизпълнението на задължението на третото за
процеса лице по чл. 192, ал. 1 ГПК въобще не може да представлява основание за
доказателствени изводи по делото, а евентуално за отговорност на третото лице
към ищеца за неизпълнение на задължения по чл. 99, ал. 3, пр. 2 ЗЗД,
произтичащи от сключения договор за цесия.
По изложените съображения и последици на
доказателствена тежест по чл. 154 ГПК (указани на ищеца с доклада на делото)
предявените искове не са доказани по основание (както чрез установяване на
възникването, изискуемостта и размера на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД и „А.“ ЕООД,
прехвърлени с представения по делото договор за цесия от 20.03.2012г., така и
чрез установяване на уведомление от цедента до ответника за извършената цесия,
от чието връчване разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД обуславя действието на
цесията спрямо длъжника по цедираните вземания).
Исковете подлежат на отхвърляне, като при
този изход на делото държавната такса за разглеждането на исковете, от чието
предварително внасяне ищецът „В.Б.Д.“ ЕООД (в несъстоятелност) е освободен
съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на дружеството.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.Д.“
ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** Д.срещу
„А.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** осъдителни искове
за неизплатено вземане за главница в размер 33 924,00 лв. и неизплатено
вземане за лихви в размер 31 495,95 лв., прехвърлени на „В.Б.Д.“ ЕООД от „Т.Б.“
ЕАД с договор за цесия от 20.03.2012г.
ОСЪЖДА „В.Б.Д.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** Д.да
заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата
2 616,80 лв. – държавна такса за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: