РЕШЕНИЕ
Номер 26213.11.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоI-ВИ СЪСТАВ
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
Секретар:К. Г. Н.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20205600500743 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 254/08.04.2020г., по гр. дело № 2824/2017 г. по описа на Районен съд -
Хасково, съдът е разпределил в дял на Н. С. Т. , на основание чл. 353 ГПК, следните
допуснати до делба недвижими имоти, а именно: Поземлен имот, с идентификатор №
77195.746.532, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.на ИД на АК-София,с административен адрес: гр.***, с
площ 1673 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 73
и 80, при съседи: ПИ№ 7195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78;
77195.746.480; 77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529 и 77195.746.71; и Гараж № 8,
находящ се в сутеренния етаж на сграда,построена в гр.***, УПИ - парцел 1-1034, целият от
800 кв.м., в квартал 45 по плана на гр.*** ,местността ***, при граници на УПИ по скица:от
две страни улици, УПИ-парцел 111-1022а, 10226, 1022в и УПИ-парцел II СО, със застроена
площ от 19,20 кв.м., при съседи на гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж
№ 9, заедно с принадлежащите му 1,29% ид.части от общите части на сградата и 1,44%
ид.части от отстъпеното право на строеж в УПИ, на обща стойност: 44 050,00 лева.
Съдът е разпределил в дял на М. П. П. , на основание чл. 353 ГПК, следният
допуснат до делба недвижим имот, а именно: Апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в
сграда, построена в гр.***, УПИ- парцел 1-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 по плана
на гр.***, м ***, при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел Ш-1022а,
1
10226, 1022 в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със застроена площ
от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна,
тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни -двор и апартамент
№ 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56
% идеални части от правото на строеж върху местото, в което е построена сградата, ведно с
мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж №
8,гараж № 7 и мазе № 12,заедно с прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на
сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото - УПИ, на стойност:
151 320,00 лева.
С решението М. П. П. е осъден да заплати на Н. С. Т. за уравнение на дяловете
сумата от 107 270, 00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане.
С решението М. П. П. е осъден, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Н. С. Т.
сумата от 9 562,50 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото на
ползване върху нейната 1/2 ид.ч. от следния съсобствен имот, а именно: апартамент № 8,
находящ се на 1 етаж в сграда, построена в гр.***, УПИ-парцел 1-1034, целият от 800 кв.м.,
в кв.45, по плана на гр.***, в м.***, при граници на УПИ по скица: от две страни улици,
УПИ-парцел 111-1022а, 10226, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община,
+1,85, със застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс,
антре, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две
страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от
общите части на сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху местото, в
което е построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на
мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с прилежащите му
0.10% идеални части от общите части на сградата и 0,28% идеални части от правото на
строеж върху местото — УПИ, за периода от 16.11.2017 г. до 01.01.2020 г., като иска в
останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 18 000,00 лева и за
периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2017 г. е отхвърлен.
С решението Н. С. Т. е осъдена да заплати на М. П. П. сумата от 2 848,91 лева,
представляваща 1/2 ид.ч. от увеличената стойност на апартамент № 8, находящ се на 1 етаж
в сграда, построена в гр.***, УПИ-парцел 1-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 по плана
на гр.***, местността ***, при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел
Ш-1022а, 10226, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със
застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня
с тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни - двор и
апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на
сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху местото, в което е построена
сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор,
стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с прилежащите му 0.10% ид. части от
общите части на сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото - УПИ,
вследствие на извършени през 2019 г. в него подобрения, изразяващи се в шпакловане на
стени, боядисване на стени и тавани, монтаж на гипсокартон, полагане на ламиниран
паркет, къртене и поставяне на плочки, монтаж на WC комплект за вграждане и монтаж на
2
дистанционно управление на гаражна врата, като иска в останалата част - за разликата над
нея до пълния предявен размер от 2 871,25 лева е отхвърлен.С решението Н. С. Т. е осъдена
да заплати по сметка на Районен съд-Хасково сумата от 6 052,80 лева, представляваща
дължима държавна такса за производството по делбата и сумата от 451,45 лева,
представляваща дължими държавни такси за производството по претенциите по сметки,
както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.С решението М. П. П. е осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Хасково сумата от 6 052,80 лева, представляваща дължима държавна такса
за производството по делбата, и сумата от 383,40 лева, представляваща дължими държавни
такси за производството по претенциите по сметки, както и сумата от 5,00 лева за държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. П. П. ,
който чрез пълномощника си адв. И.Д., от АК-Хасково го обжалва в законоустановения
срок в частта, в която съдът е присъдил за уравняване на дяловете сумата от 107 270 лева, и
в частта, в която е присъдено обезщетение за лишаването на ищцата от правото да ползва 1/2
и.ч. от апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в сграда, построена в *** в размер на 9 562, 50
лева.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението и
постановяване на същото в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
делбените имоти са на обща стойност 195 370 лева и всеки от съделителите трябва да
получи дял с левова равностойност от 97 685 лева, и който получи дял над тази стойност
трябва да уравни дела на съделителя си с разликата между левовата равностойност на 1/2
ид.ч. от имотите и равностойността на дела си, който получава. В този смисъл счита, че за
уравнение на дяловете съделителката Н.С. следва да получи сумата от 53 635 лева, а не така
както е определил първоинстанционния съд сума в размер на 107 270 лева, тъй като това
трябва да бъде и присъденото обезщетение по чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН
В този смисъл се поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 69 от ЗН,
поради което неправилно е определен и размера на сумата, която следва да се заплати от
съделителката Н.Т. за уравнение на нейния дял. Счита, че решението е неправилно и в
частта, в което на ищцата е присъдено обезщетение за лишаване от правото й да ползва 1/2
ид.ч. от апартамента.В случая не намира приложение чл. 57 от СК, тъй като не са налице
условията на чл. 56 от СК. Поддържа се, че жилището не е предоставено само и единствено
на ответника по делото, за да възникне наемно правоотношение между него и ищцата. В
този смисъл се поддържа, че ползването на имота до навършване на пълнолетие на детето на
страните по делото - П.М., а именно: 16.11.2017 г. било безплатно. Предвид клаузата в
споразумението процесното жилище да не се ползва еднолично и самостоятелно от
ответника, размерът на обезщетението, който следва да се присъди на ищцата по делото
следва да бъде половината от това, което е определил първоинстанционният съд. Поддържа,
че в тази връзка са нарушени разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от СК, както и чл. 31, ал. 1 от
СК. Изложени са съображения във връзка с ползването на вещите, намиращи се в
апартамента, подмяната на обзавеждането и заключението на вещото лице в тази връзка по
делото.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд –
Хасково, в обжалваната част и вместо него да постанови , с което да намали размера на
3
сумата, която следва да се заплати на Н.Т. за уравнение на нейния дял от 107 270 лева на 53
635 лева, както и в частта, в която е присъдено обезщетение за лишаването на ищцата от
правото й да ползва 1/2 ид.ч. от апартамент в гр.*** от 9 562,50 лева до сумата в размер на 8
128,12 лева, като дължимо такова за необзаведен апартамент. Претендира присъждане и на
направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Н. С. Т. , чрез упълномощения от нея адвокат, с който се оспорва въззивната жалба и
се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди решението на Районен съд – Хасково, в обжалваната му част.
В с.з. въззивникът М. П. П. , чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от АК-
Хасково заявява,че поддържа въззивната жалба.Искането на въззивника е обезщетението за
отнетото ползване на недвижим имот да отпадне и алтернативно ако съдът присъди
обезщетение да бъде като за необзаведен апартамент. Да се отхвърли иска за присъждане
на обезщетение и в условията на евентуалност ако съдът не приеме тезата за
неоснователност, сумата да бъде намалена на 8 128,12 лева.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за
необходимо да обсъди следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
Предявения са претенции по сметки и от двамата съделители.
С влязло в сила Решение № 409/11.07.2018 г., постановено по настоящото дело, е
допуснато извършване на съдебна делба между Н. С. Т. и М.П.П. на съсобствените на
двамата съделители недвижими имоти.
В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата ответникът М.
П. П. е предявил претенция за поставяне в дял на делбените недвижими имоти в гр.***.
Ищцата Н. С. Т. не e изразила становище по начина на извършване на делбата.
Ищцата е предявила срещу М. П. П. претенция за присъждане на сумата от 18 000
лв., представляваща обезщетение за ползване на собствената й 1/2 ид. ч. от делбения
недвижим имот в гр.***, за периода от 01.01,2017 г. до 01.01.2020 г. В срока по чл. 346 ГПК
и ответникът е предявявил срещу ищцата претенция за заплащане на сумата от 2 871.25
лв., представляваща половината от стойността на извършени и подробно описани
строително - ремонтни работи /СМР/ в делбения недвижим имот в гр.*** през 2019 г.И
двете страни оспорват предявените срещу тях претенции по сметки като неоснователни.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност,
4
настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства
намира възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно
установена и кореспондираща със събраните доказателства.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав
на въззивния съд, достигна до следните изводи :
Предмет на делба са три недвижими имота, единият от които е жилищен.Двамата
съделители,които са бивши съпрузи имат еднакви квоти.
Относно разпределението на имотите спор между страните не съществува. Имотите
са разпределени между съделителите по начин посочен в чл.353 ГПК ,при който за всеки
съделител следва да бъде отреден дял в натура, който да е максимално близък по стойност
до неговия дял от имуществената общност, или при спазване на съотношението квота –
дял. Съдът е взел предвид както заявените от страните предпочитания обективирани в
протокола от с.з. на 20.01.2020г., така и установеното фактическо положение, във връзка с
твърденията на ответника, че ползва апартамента в гр.*** и в него са извършени
подобрения. Използването на тези критерии при разпределянето на имотите не
противоречи на закона,като е спазен и основният принцип установен в разпоредбата на чл.
69, ал. 2 ЗН, че всеки съсобственик следва да получи своя дял в натура, а неравенството в
дяловете се изравнява в пари, поради което извършеното разпределение на съсобствените
имоти е правилно.
Спорът е по отношение размера на сумата, която следва да се заплати от
съделителката Н.Т. за уравнение на нейния дял. Доколкото в случая реалните дялове на
страните не съответстват напълно на стойността на квотите им в съсобствеността, то
неравенството следва да бъде изравнено в пари, съобразно чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН.
Недвижимите имоти, поставени в дял на съделителката Н. С. Т. - Поземлен имот,
с идентификатор № 77195.746.532, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.***, с площ 1673 кв.м., и Гараж № 8, находящ се в сутеренния етаж на сграда,построена в
гр.***, УПИ - парцел 1-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 по плана на гр.
***,местността ***, са на обща стойност: 44 050,00 лева. Действителната стойност на
недвижимия имот поставен в дял на М. П. П. - Апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в
сграда, построена в гр.***, УПИ- парцел 1-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 по плана
на гр.***, м ***, при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел Ш-1022а,
10226, 1022 в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със застроена площ
от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна,
тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни -двор и апартамент
№ 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56
% идеални части от правото на строеж върху местото, в което е построена сградата, ведно с
мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж №
8,гараж № 7 и мазе № 12,заедно с прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на
сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото – УПИ е 151 320,00
лева.
Настоящият състав на въззивния съд счита,че с оглед извършеното разпределение на
имотите допуснати до делба между съделителите и действителната им стойност по която
се оценяват при възлагането им - имотът се оценява по действителната му стойност/
чл.349,ал.4 от ГПК/, за уравнение на дяловете съделителят М.П.П. следва да заплати на Н.
С. Т. сумата от 107 270, 00 лева, която представлява разликата между действителната
стойност на възложения му недвижим имот -151 320,00 лева и действителната стойност
на възложените на съделителката Н.С.Т. два недвижими имота - 44 050,00 лв. Сумата от
5
107 270,00 лева е дължима със законната лихва върху нея, считано от влизане на решението
в сила до окончателното й изплащане.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението
в частта по извършване на делбата е законосъобразно и следва да се потвърди.
Относно исканията за сметки спорът е по отношение размера на претенцията на
съделителката Н. С. Т. за присъждане на сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение
за лишаването й от правото на ползване върху собствената й 1/2 ид.ч. от делбения
апартамент в гр. София за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.
Няма спор между съделителите относно съсобственостт, като дяловете им в
съсобствеността безспорно са установени с постановеното в първата фаза на делбата
съдебно решение. Между съделителите е налице и изрична уговорка в подписаното
между тях в производството за прекратяване на брака споразумение им по чл. 50 СК, че
ползването на апартамента в гр.*** между тях ще е безвъзмездно до навършване на
пълнолетие на детето П.М.П., поради което наемното правоотношение възниква след това.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване.В тази връзка следва да се имат предвид
и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК, съгласно която по силата на съдебното решение, с което
се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите
съпрузи възниква наемно правоотношение, което принципно е възмездно.Или, ако
съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като
при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение. Цитираната от
първоинстанциониня съд съдебна практика се споделя изцяло от състава на въззивния съд
/в Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, II г. о. /
С оглед изложеното следва да се приеме,че в конкретния случай е налице
хипотезата по чл.31,ал.2 от ЗС и облигационните претенции между бившите съпрузи
относно ползването на съсобствения имот за минал период следва да се уредят съобразно
чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана.
По делото е установено и не се спори, че считано от 16.06.2016 г. процесният
апартамент е предоставен за ползване на ответника.С решение № 93/16.06.2016 г. по гр. д.
№ 914/2015 г. на РС –Харманли, съдът е одобрил споразумение между страните от
07.06.2016 г., в което липсва определен от съда наем по чл. 57, ал. 2 СК.
Безвъзмезното право на ползване е прекратено на 16.11.2017 г., с навършване на
пълнолетие на детето на съделителите П.М.П., поради което наемното правоотношение
възниква след това. От доказателствата по делото не се установява след този момент на
ищцата да е бил предоставен достъп и възможност да ползва този имот съобразно правата
си. От показанията на свид. Я.Ж.Л., които не се опровергават от други доказателства по
делото се установява, че още преди развода на страните ищцата е била принудена да напусне
апартамента и не е имала достъп до него след смяната на патрона на бравата не се
опровергани по делото .
Ползването на жилището в гр.*** от пълнолетния им син е неотносимо към
отношенията им като съсобственици.Необоснован е и доводът на съделителя, че
апартаментът не бил обзаведен, доколкото е безспорно, а е видно и от споразумението от
07.06.2016 г., че това жилище е било семейното жилище на страните и че там е било
определено местоживеенето на детето. Предствените фактури в тази връзка не водят до
обратен извод, тъй като от тях се установява единствено закупуването на мебели и вещи за
дома, но не и че са били предназначени и съответно са били вложени именно в процесния
имот.С оглед установеното по делото налице е основание за възникване вземането на
ищцата за обезщетение за лишаването й от ползването на процесния апартамент за част от
6
претендирания период - за времето от 16.11.2017 г. до 01.01.2020 г., поради което за този
период съделителят М.П.П. дължи на съделителката Н. С. Т. обезщетение за нейната 1/2
ид. ч. от съсобствения имот от ползването на която част е била лишена, което обезщетение
представлява средната наемна цена за 1/2 ид. ч. за посочения период и е в размер на 9
562,50 лв., съгласно заключението на вещото лице.До този именно размер искът по чл. 32
ал. 2 ЗС се явява основателен и следва да се уважи, а в останалата му част - за разликата
над нея до пълния предявен размер от 18 000 лв. и за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2017
г. следва да се отхвърли.
Предвид гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски в размер на 1000,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 254/08.04.2020г. на Районен съд –гр.Хасково, по
гр. дело № 2824/2017 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА М. П. П. , с ЕГН ********** от гр.***, да заплати на Н.С.Т., с ЕГН
**********, гр.***, направените във въззивното производство разноски в размер на 1000,00
лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7