Р Е Ш Е Н И Е
№ 4433, 18.12.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.12.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12510 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от .... С.Л.Н., а също и от пълномощника му .....
Г.Н., твърди, че през периода 03.06.2014 г. – 05.12.2016 г., когато е починала,
А.М.Б.фигурира в базата данни на дружеството като потребител, в качеството й на
наемател на жилище, находящо се в гр. ....., ул.
..... № ..., ет. ..., ап. .., предоставено й за ползване от ..........., като
след датата на смъртта й единственият й наследник по закон – синът й К.И.Ц.,
продължил да ползва жилището до 31.03.2017 г., като за периода 03.06.2014 г.
–31.03.2017 г. за горепосочения водоснабден обект ищецът е извършил услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на обща стойност 959.07
лв., в това число за времето от 03.06.2014 г. до 05.12.2016 г. на стойност
930.37 лв., а за времето от 06.12.2016 г. до 31.03.2017 г. на стойност 28.70
лв., цените на които не са заплатени в срок, поради което по силата на чл. 31,
ал. 2 във връзка с чл. 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив се дължат и обезщетения за забава в
общ размер на 133.77 лв., съответно върху главницата от 930.37 лв. за периода
31.08.2014 г. – 31.07.2017 г. в общ размер на 132.67 лв., а върху главницата от
28.70 лв. за периода 07.01.2017 г. до 31.07.2017 г. в общ размер на 1.10 лв.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати горните суми ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на предявяване на исковата молба в съд - 08.08.2017 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
К.И.Ц. с ЕГН **********, адвокат Н.Т., оспорва предявените искове, като твърди,
че : макар и ответникът да е в родствена връзка с А.Б., то за да отговаря за
задълженията, с които оставеното от нея наследство е обременено, то той следва
да е приел наследството; задълженията
Продължение на решение по гр. д. № 12510/17 г. на РСПд – стр. 2/7
за
главница и лихви за периода 03.06.2014 г. – 01.03.2015 г. са погасени по
давност; за периода 06.12.2016 г. – 31.03.2017 г. ответникът не дължи плащането
на цените на услугите, тъй като няма данни да е живял в имота и да е ползвал В
и К услуги; отчетените количества вода са прекомерни, поради което моли съда да
ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията доводите на страните,
както и направеното от особения предсатвител на
ответника правопогасяващо възражение във връзка със
събраните по делото доказателства намира следното :
„Потребители” по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2 Допълнителни разпоредби Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г. в сила от
12.10.2004 г./ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води.” Съобразно чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ отношенията между
„В и К” ЕООД и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни
услуги на територията обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия,
в които - чл. 2, ал. 3 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г., действали до 10.08.2014 г., т. е. през част от исковия
период за времето от 03.06.2014 г. до 31.03.2017 г., така и в чл. 2, ал. 3 от
действащите Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
/заверени преписи на които са приети като доказателства по делото/, е
предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. В чл. 31, ал. 2 от действалите до 10.08.2014 г. и съответно в чл. 33, ал. 2 от действащите
понастоящем общи условия /наричани по-долу в настоящото изложение ОУ/ е
предвидено задължение за потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Видно от изпратените от третото лице – ........... –
...... документи, касаещи наемни отношения между ............. и А.М.Б.за имот
– апартамент .., в жилищна сграда на ул. ...... № ... в гр. ....., въз основа
на Заповед №№ ....../25.11.2005 г. на ..... на Община ......., считано от
01.12.2005 г. на А.М.Б.е предоставено за ползване общинско жилище, съставляващо
апартамент .., на етаж .., във вход .., на блок.. на ул...... № ... в гр.
........., като на основание последващи заповеди на ..... на Община ....... и
сключени в изпълнение на същите между ............., представлявана от ...........
и Б. договори за наем тя е продължила да ползва общинското жилище до 05.12.2016
г., когато съобразно представения с исковата молба заверен препис на
Удостоверение за наследници изх. № ...........2017
Продължение на решение по гр. д. № 12510/17 г. на РСПд – стр. 3/7
г.
е починала, като единствен неин наследник по закон е синът й К.И.Ц.. В
преписката е налична и декларация от дата 05.09.2014 г., изходяща от
наемателката А.Б. /лист 162 от делото/, в която същата е декларирала съгласието
си копие от настанителната й заповед и от договора й за наем /съответно Заповед
№ ...... от .......2014 г. на ..... на Община ....... и Договор за наем на
общинско жилище № .............2014 г. – листове 175 до 177 от делото/ да бъдат
предоставени за служебно ползване на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
Според заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебна техническа експертиза – инж. Н.П., процесното
жилище е водоснабдено.
Съобразно показанията на св. К.П. – изпълнявала
трудови функции на инкасатор в дружеството и отчитала водомерите на ул. .......
в кв.......... за периода месец юни 2014 г. – месец декември 2014 г., по данни
от самата А.Б. тя живеела сама в имота, но от съседи свидетелката узнала, че
при Б. живеел и синът й.
Последното обстоятелство се потвърждава и от
изпратените от третото лице ........... заверени преписи на констативни
протоколи от 03.08.2016 г., 09.01.2017 г. и от 22.03.2017 г. /листове 152, 147
и 141 от делото/, в които се съдържат констатации на служители на общинското
предприятие, че при посещения на жилището на посочените в трите протокола дати
са намерили в него и сина на наемателката Б. – К.Ц., който живее в същото
„...без установени наемателни права”, а така също и
от Уведомление вх. № .........2017 г., изходящо от самия ответник, в който се
съдържа негово изявление, че освобождава доброволно жилището на 22.03.2017 г. и
че в 14-дневен срок ще представи „... бележи за платени консумативи и закрити
партиди за НЕК и ВиК.” Впрочем, за плащане на просрочените задължения към „ВиК”
ЕООД многократно са давани предписания на наследодателя му от служители на
общинското предприятие /Констативен протокол лист 160, Констативен протокол
лист 153, Предписание лист 152, Констативен протокол лист 150/.
Въз основа на коментираните до тук доказателства могат
да се направят следните фактически и правни изводи :
Ответникът е единственият наследник по закон на майка
си А.М.Б., починала на 05.12.2016 г., като за времето от 01.12.2005 г. до
датата на смъртта си последната е ползвала под наем следният недвижим имот – апартамент..,
на ет..., в жилищна сграда с административен адрес – гр. ......, ул. ....... №
.., собственост на третото лице ............., който е водоснабден, с оглед на
което по силата на чл. 2, ал. 3 от действащите към 01.2.2005 г. Общите условия
на ищеца, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г., Б. е придобила
качеството на потребител на предоставяните от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД В и К услуги, както и е притежавала такова качество до датата на смъртта
си /т. е. за придобиването на качеството на потребител е меродавно не
фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги,
съответно
Продължение на решение по гр. д. № 12510/17 г. на РСПд – стр. 4/7
наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост/правото на ползване/съответно на правото на временно
ползване срещу заплащане на наемна цена върху жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост/, поради което съгласно чл. 31, ал. 2 от действалите за
периода 03.04.2014 г. – 10.08.2014 г. и съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите
понастоящем общи условия дължи заплащането на цените на предоставените от
дружеството услуги за водоснабдения имот до 05.12.2016 г.
Чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/ постановява, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават, като
според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да стане
с нарочно писмено изявление на наследника до районния съд, в който е открито
наследството или с конклудентни действия /чл. 49, ал.
1 и ал. 2 ЗН/.
Според трайната съдебна
практика нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от момента на
откриването на наследството до доказване приемането на наследството по опис или
на отказа от него /в този смисъл решение № 437 постановено на 17.01.2012 г. по
гр. д. № 70 по описа на ВКС, ІІІ г. о. за 2011 г./, с оглед на което и
доколкото до датата на приключване на съдебното дирене по делото не се
ангажираха доказателства ответникът, в качеството му на наследник на покойната А.Б.,
да се е отказал от оставеното от нея наследство, то в съответствие с чл. 60,
ал. 1 ЗН настоящия състав приема, че същият отговаря за задълженията, с които
наследството е обременено към 05.12.2016 г.
Що се отнася до
претенциите за цените на извършените В и К услуги в процесния
имот, собственост на третото лице ............., за периода 06.12.2016 г. –
31.03.2017 г., то констатира се по-горе в настоящото изложение, че ответникът е
ползвал жилището, но без да има настанителна заповед, съответно без да е налице
друго основание за това, поради което същият като фактически ползвател не е
имал качеството на „потребител” по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 2 Допълнителни разпоредби Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. А щом не е имал това качество, то в неговата правна
сфера не е възникнало задължение да заплати цените на извършените в процесния недвижим имот В и К услуги, поради което предявените
главни искове за този времеви отрязък в размер на 28.70 лв., а също и
акцесорните претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена от 1.10 лв.
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно направения
по делото опис на фактури за периода 03.06.2014 г. – 05.12.2016 г. дружеството
е издало 31 фактури, по които е фактурирало вземания от абонат № ........., възлизащи на 930.37
лв., които са осчетоводени в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, а сумите по отделните главници съвпадат с данните от
приложените към исковата молба заверени преписи на карнети
според заключението на вещото лице Й.П..
Продължение на решение по гр. д. № 12510/17 г. на РСПд – стр. 5/7
Констатира се още от заключението на вещото лице инж. П.,
че в имота е имало монтирано измервателно устройство, одобрен тип от Агенция по
метеорология и технически надзор, което е отговаряло на изискванията на Закона
за измерванията, същото е било изправно и годно да отчита преминалите през него
количества вода, като през исковия период е извършван реален отчет на водомера.
Въз основа на анализа на заключенията на вещите лице П.
и инж. П. настоящият състав в разрез с твърденията на особения представител на
ответника приема, че през периода 03.06.2014 г. – 05.12.2016 г. цените на
предоставените В и К услуги в ползвания от наследодателя на ответника недвижим
имот не са произволно определени, а се базират на реален отчет от монтираното в
имота годно измервателно устройство, като стойността на същите възлиза общо на
930.37 лв. /959.07 лв. – 28.70 лв., от които 15.98 лв. за периода 29.11.2016 г.
– 27.12.2016 г.; 3.66 лв. за периода 27.12.2016 г. – 30.01.2017 г.; 1.81 лв. за
периода 30.01.2017 г. – 27.02.2017 г. и 7.25 лв. за периода 27.02.2017 г. –
30.03.2017 г./
Налице е спор относно дължимостта
им с оглед и на направеното в отговора правопогасяващо
възражение.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал.
2 от ОУ В и К операторът издава
ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране, /каквато не се установява да е постигната между ищеца и
наследодателя на ответника/, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Според задължителните разрешения дадени в Тълкувателно решение № 3
постановено на 18.05.2012 г. от ВКС на РБ, ОСГК по т. д. № 3 от 2011 г.
вземанията на водоснабдителните дружества, каквото е и ответното, са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което за тях се прилага
3-годишна давност. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е
подадена в Районен съд – Пловдив на 08.08.2017 г., следователно вземанията на ищцовото дружество само по две от процесните
фактури - тези с №№ ............2014 г., по която са фактурирани услуги за
периода 01.05.2014 г. – 01.06.2014 г. на стойност 33.08 лв. и ............2014
г., по която са фактурирани услуги за периода 01.06.2014 г. – 01.07.2014 г. на
стойност 39.42 лв., към датата на завеждане на исковата молба в съда са
погасени по давност, поради което исковете за същите, както и акцесорните
претенции за заплащане на обезщетения за забавено изпълнение на тези вземания на
основание чл. 118 ЗЗД като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. А що се
отнася до останалите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода
02.07.2014 г. 05.12.2016 г., то тъй като се установи, че наследодателят на
ответника за този времеви отрязък е имал качеството на потребител на В и К
услуги за водоснабден имот, съставляващ апартамент 3, на етаж 1 в жилищна
сграда на ул...... № ... в гр. ........., че за последния ищецът е извършил
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава на обща
стойност 857.87 лв. /930.37 лв. - 33.08 лв. – 39.42 лв./, то по силата на чл.
Продължение на решение по гр. д. № 12510/17 г. на РСПд – стр. 6/7
33,
ал. 2 от действащите ОУ в правната сфера на наследодателя на ответника приживе
са възникнали задължения да заплати
дължимите суми за ползваните от него В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране, като поради липсата на данни за изпълнението на тези договорни
задължения след смъртта му за същите по силата на закона – чл. 60, ал. 1 ЗН,
отговорност носи неговият наследник – ответникът, който според чл. 44 ОУ дължи
и обезщетения за забавеното им плащане в размер на законната лихва съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, възлизащ общо от датата на падежа на съответното задължение до
31.07.2017 г. съобразно неоспореното допълнително заключение на вещото лице Й.П.
на 111.83 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 530.86 лв. разноски по
производството съразмерно на уважените искове /595 лв. разноски, в това число 100
лв. държавна такса + 495 лв. депозитни разноски х 89.22 %/, а на основание чл.
78, ал. 8 ГПК – сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната
помощ не в минимален размер, като се вземат предвид множеството проведени по
делото открити съдебни заседания.
По изложените мотиви съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.И.Ц. с ЕГН **********, в качеството му на
единствен наследник по закон на майка му А.М.Б., починала на 05.12.2016 г., да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от .... С.Л.Н. : сумата от 857.87 лв. /осемстотин петдесет и
седем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сбор на цени на
извършени за периода 02.07.2014 г. – 05.12.2016 г. услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за следни недвижим имот – апартамент..,
на етаж 1 в жилищна сграда на ул...... № ... в гр. ........., собственост на .............
и предоставен за временно и възмездно ползване на А.М.Б., ведно със законната
лихва от 08.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до
пълния предявен размер от 959.07 лв. и за периодите 03.06.2014 г. – 01.07.2014
г. и 06.12.2016 г. - 31.03.2017 г. отхвърля предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД като неоснователни; сумата от 111.83 лв. /сто и единадесет
лева и осемдесет и три стотинки/ – лихви за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.07.2017
г., като над уважения до пълния предявен
размер от 133.77 лв. отхвърля предявените искове с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД като неоснователни.
ОСЪЖДА К.И.Ц. с ЕГН **********, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив
и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250,
Продължение на решение по гр. д. № 12510/17 г. на РСПд – стр. 7/7
представлявано
от .... С.Л.Н. : сумата от 530.86 лв. /петстотин и тридесет лева и осемдесет и
шест стотинки/ разноски по производството съразмерно на уважените искове и сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/ възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ
БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ