№ 1648
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110207504 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „НАПС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД срещу Наказателно
постановление № 23-2200103/21.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ София област, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.
37/2004 г.).
В подадената жалба се излагат подробни аргументи за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН - за неправилно приложение на материалния закон, като се
настоява, че при описанието на нарушението не са изрично посочени кои правила са
нарушени от търговското дружество, с оглед Приложение № 2 към чл. 2 от Наредба №
2/2004 г. В жалбата е изложено, че дружеството жалбоподател има качеството
подизпълнител, а не главен изпълнител, като се изтъква, че административнонаказващия
орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че установените работници на
проверявания строителен обект се намират в трудово правоотношение именно с наказаното
юридическо лице. По отношение авторството на нарушението се твърди, че юридическото
лице е оправомощило технически ръководител, който да съблюдава за спазването на
безопасните и здравословни условия на труд, и в това му качество следвало да бъде
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Допълва се, че дружеството
е представило доказателства във връзка с отстраняването на констатираните нарушения
преди да приключи проверката от компетентните органи. Алтернативно в жалбата се
навеждат основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. за наличието на
предпоставките, уредени в привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ. Пледира се и за
1
явна несправедливост на наложеното наказание. Поради изложените съображения се
претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП и да присъди сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.,
която поддържа жалбата. Той пледира за отмяна на НП поради изложените в жалбата
мотиви. По отношение депозираните в хода на съдебното следствие свидетелски показания
изтъква, че на процесната дата не са били извършвани СМР, а също така са били поставени
частични ограждения. Твърди, че са представени доказателства, видно от които е отстранено
извършеното нарушение преди издаването на НП. Пледира за приложение на разпоредбата
на чл. 415в от КТ, алтернативно моли да бъде намален размерът на наложеното наказание.
Претендира за присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
София област, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт х., оспорва жалбата.
Моли НП да бъде потвърдено, като се позовава на изложените в него съображения. Излага
доводи, че представеният протокол, съдържащ данни за изпълнение на издадените от
контролните органи предписания, не касае констатациите от проверката. Сочи, че от
свидетелските показания се установява присъствието на работници на строежа на Кота 0.
Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „НАПС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. София, се занимавал със строителство на сгради. Дружеството било сключило договор за
изпълнение на строително - монтажни работи (СМР) за обект “жилищен комплекс с
подземни паркинги, навеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и пречиствателно
съоръжение за жилищно строителство, спорт и въжена линия” в УПИ IV - 1908, кв. 1, в гр.
София, местност Малинова Долина, район Витоша, къща 14-15 от 30.03.2021 г. и сключен
Анекс № 1 от 05.07.2021 г. към посочения договор с възложител “Интерхолд” ЕООД.
„НАПС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД било работодател на строителните работници, извършващи
СМР на обекта.
На 16.02.2022 г. била извършена проверка на място на обекта, изграждан от
дружеството, от служители на ДИТ - София област - св. С. А. М. и МММВ., заемащи
длъжността “главен инспектор” в ДИТ – София област. При проверката св. М. установила,
че отворите в строителните и конструктивни елементи (етажни плочи за втори и трети етаж
и стълбищни рамене в строящата се сграда) на къща 14-15, които създавали опасност за
падане от височина, не били обезопасени чрез парапети, ограждение или здраво покритие,
които да понесат съответното натоварване. Проверяващите констатирали частично
обезопасяване, но липсвали множество елементи за обезопасяване, включително и парапети
на стълбището в сградата. Непосредствено преди проверката имало работници, които
извършвали своята дейност по сградата. Проверяващите установили наличието и на други
нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. На мястото било
констатирано и присъствието на работници на жалбоподателя, полагащи труд по трудово
правоотношение, които попълнили декларации по чл. 399 от КТ. Лицата посочили като свой
работодател именно дружеството-жалбоподател. На място от служителите на ДИТ - София
област били изготвени и снимки на обекта, вкл. на стълбищните рамена, около които нямало
поставени парапети.
На същата дата в присъствието на св. ЦСВ., заемащ длъжността “технически
ръководител” на обекта, бил съставен акт за спиране с оглед установените нарушения. Била
съставена призовка, с която се указвало дружеството да представи изрично изброени
документи на 22.02.2022 г. На 22.02.2022 г., 25.02.2022 г. и 08.03.2022 г. контролните
органи извършили проверка по депозираните писмени доказателства, Резултатите от
2
проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2205516 от
08.03.2022 г. В него били отразени 8 на брой извършени от жалбоподателя нарушения на
трудовото законодателство, за чието отстраняване били издадени предписания. Така
съставеният протокол бил връчен на управителя на дружеството на същата дата. Още на
16.02.2022 г. след приключване на проверката бил съставен протокол за отстраняване на
констатираните нарушения и снимков материал към него. Бил монтиран парапет на
стълбищната клетка, като на местата, където поставеният е бил нестабилен, били извършени
действия по усилването му, били обезопасени и всички отвори в плочите. Протоколът е
представен на проверяващите от ДИТ СО ведно с възражението срещу АУАН.
С оглед горните констатации св. С. М. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ приела, че на 16.02.2022 г. от дружеството е извършено нарушение
на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – /Наредбата/ и
съставила АУАН № 23-2200103/08.03.2022 г. в присъствието на свидетел на установяване на
нарушението, както и на представител на жалбоподателя, като в акта били отразени
възражения на нарушителя. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, където се сочи,
че неправилно е определена нарушената норма, неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, нарушени са правилата на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5, а наред с това и че нарушението било отстранено незабавно след
установяването му. Актът бил връчен на управителя на дружеството на датата на
съставянето му.
Въз основа на АУАН № 23-2200103/08.03.2022 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно
постановление на 21.04.2022 г. от директора на дирекция Инспекция по труда Софийска
област, като на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.) за това, че като работодател и строител на 16.02.2022 г.
дружеството не е обезопасило чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да
понесат съответното натоварване отворите в строителните и конструктивните елементи
(етажни плочи и стълбищни рамена) на строящата се сграда, които създавали опасност за
падане от височина.
Наказателното постановление е връчено на дружеството на 27.05.2022 г., за което е
приложено известие за доставяне, като на 08.06.2022 г. била изпратена по пощата и жалбата
срещу него в ДИТ София.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
М. и св. В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко протокол за извършена
проверка, снимки на строителния обект, акт за спиране, декларации по чл. 399 от КТ,
договор за изпълнение на СМР и анекс към него, протокол за отстраняване на констатирани
нарушения и приложени към него снимки, заповед за назначаване на технически
ръководител и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М., която лично е извършила проверка
на строителния обект и лично е възприела отворите в строителните и конструктивните
елементи - етажни плочи и стълбищни рамена и липсващото обезопасяване срещу падане
или частично такова, представянето на доказателства при приключване на проверката за
обезопасяване на обекта, подкрепени от показанията на другия разпитан по делото свидетел,
от писмените доказателства по делото и преди всичко от изготвените по време на
проверката снимки на обекта. Съдът кредитира изцяло и изготвените по време на
3
проверката фотоснимки, които категорично установяват вида на строежа към 16.02.2022 г. В
подкрепа на извода за липсата на достатъчно обезопасяване при работа на височина съдът
взе предвид и протокола с приложения към него снимков материал, изготвен от
представители на дружеството, които уведомяват, че едва след проверката, още на същия
ден, са предприети мерки за отстраняване на нарушението, изразили се в монтиране на
парапет по стълбищна клетка и обезопасяване на всички отвори на плочите.
Съдът даде вяра и на изнесените данни от страна на св. В., изпълняващ трудовите
функции на технически ръководител, касаещи времето и мястото на извършване на
проверката от компетентните органи и констатираните нарушения. Подкрепени от
останалия наличен по делото доказателствен материал са твърденията на същия за
изпълнените указания на органите по отстраняването на нередностите и липсата на
работници на покривната плоча, доколкото и св. М. споделя, че е имало работници на Кота
0. Съдът обаче смята за необходимо да изключи от доказателствената съвкупност
показанията на В., отнасящи се до качеството на фирмата на подизпълнител и
неприсъствието на работници на “НАПС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД на къща 14-15 при
извършване на проверката, които му твърдения са напълно оборени от показанията на
актосъставителя, снимковия материал от датата на проверката и сключените договор и анекс
за възлагане на СМР.
Основните обстоятелства от предмета на доказване /свързан със състоянието на
строежа на 16.02.2022 г./ се установяват преди всичко от протокола за извършена проверка и
веществените доказателства - снимки от датата на проверката на място. От приложения
снимков материал несъмнено се установява точния вид на строителната площадка по време
на огледа от проверяващите органи, като ясно се вижда, че къща, обозначена с номер 14-15
не е обезопасена, наред с това и липсата на парапети на стълбищните рамена, които да
препятстват падането на работещи или на товари.
Съдът основа вътрешното си убеждение и въз основа на приобщените по делото
протокол за отстраняване на нарушение и снимки, приложени към него, като обективни и
достоверни. Информацията, която съдържат, кореспондира с изнесеното от техническия
ръководител за предприети действия по обезопасяване и от актосъставителя М., отразила
този факт и в съставения АУАН. Наред с това районният съд намира, че снимковият
материал не е манипулиран, а напротив, при съпоставката му с фотоснимките, изготвени от
служителите на ДИТ - София, се установява, че се отнася до УПИ IV - 1908, кв. 1, в гр.
София, местност Малинова Долина, район Витоша.
От представените договори за възлагане на СМР и попълнени от работниците
декларации несъмнено се установява качеството на дружеството-жалбоподател както на
работодател, така и на изпълнител на обекта, натоварен с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в
ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон, но са издадени от
4
некомпетентни за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ.
Нарушението макар и лаконично описано е достатъчно ясно, посочена е датата на
неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е
индивидуализиран и строителния обект, където е извършено нарушението. Налице са
изискуемите реквизити, предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав не споделя мнението, изложено в
жалбата, за неправилна квалификация и посочване на общи правила, които наказващият
орган е счел за нарушени. Така описаните фактически обстоятелства съответстват на
правната квалификация и са правилно субсумирани под хипотезата на чл. 40, т. 1 от Наредба
№ 2/2004 г. като материален закон. Съобразно текста й отворите в строителните и
конструктивни елементи, създаващи опасност за падане от височина, следва да се обезопасят
чрез парапети, ограждения или здраво покритие, което да издържи на съответното
натоварване. Видно от протокола за извършена проверка, фотоснимки и акта за спиране
контролните органи са възприели, че отворите в етажните плочи и стълбищните рамене не
са обезопасени. Очевидна е липсата на обезопасяване изобщо или частично чрез
недостатъчно укрепено ограждение, като по този начин се създава и реална опасност за
работещите на строителния обект. С протокол и снимков материал, изходящ от търговското
дружество, се установяват предприетите мерки по обезопасяването и новопоставените
защитни съоръжения на тези елементи от къща 14-15, като данни в този смисъл излага и
разпитаният в хода на съдебното следствие технически ръководител. Следователно и самият
жалбоподател чрез тези си действия признава необходимостта от допълнителни парапети
по стълбищните клетки и ограждения около отворите в плочите. Доколкото по делото не се
спори за тези факти, като е изследвано и изпълнението на предписанието на служителите на
ДИТ - София и при преценка на материалите по делото съдът намира, че правилно е
определена нарушената норма на трудовото законодателство.
Съдът не споделя съображенията на наказаното лице по отношение авторството на
административното нарушение. На “НАПС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД е ангажирана
административнонаказателната отговорност в качеството му на работодател и строител,
който извод на АНО съдът счита за верен. На първо място, жалбоподателят притежава
качеството “работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и § 1, т. 10 от ДР на Наредба
№ 2/2004 г., съгласно които това е юридическо лице, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение. Видно от представените декларации по чл. 399
от КТ на трима установени на място при проверката работници същите полагат труд по
трудов договор, сключен с “НАПС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД. Същият извод се формира и от
анализа на идентификационна карта, според която дружеството има нает персонал. На второ
място, жалбоподателят притежава и качеството строител според легалната дефиниция на §
1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/2004 г., а именно лице, определено в ЗЗБУТ, което
самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Според чл. 163, ал. 1 от ЗУТ
строителят е физическо или юридическо лице, което по писмен договор с възложител
изпълнява строежа. Видно от договор за извършване на СМР и анекс към него дружеството -
жалбоподател представлява строител, в частност изпълнител на СМР.
В жалбата се навеждат доводи, че жалбоподателят бил подизпълнител и нямал
горепосочените качества на работодател и строител. От събраните по делото доказателства,
с изключение на твърдението на св. В., което съдът е изключил от доказателствената маса
като е изложил съображенията си в тази насока, по категоричен и несъмнен начин се
достига до заключението, че “НАПС ИНЖЕНЕРИНГ” е субектът на нарушението. По
смисъла на § 1, т. 7 подизпълнителят е лице, комуто е възложено да извършва част от
задълженията на строителя, а съобразно чл. 16, т. 1, б. “б” от Наредбата на строителя е
вменено задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на
работещите на строителния обект, както и на подизпълнителите. Доказателства по делото,
че санкционираното юридическо лице е подизпълнител при извършване на СМР не бяха
5
представени, напротив, доказа се именно, че жалбоподателят е причастен към извършването
на административното нарушение, тъй като е работодател и строител на обекта.
Въпреки, че по делото несъмнено се установи извършеното нарушение от
дружеството-жалбоподател, /което в последствие е било отстранено незабавно/ съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, тъй като е
издадено от териториално некомпетентен орган.
За установяване компетентността на актосъставителя и наказващия орган по делото са
приложени заповед № 3-0024/08.01.2019 г. и заповед № № 3-0025/08.01.2019 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ , с които,
на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /УПИАГИТ, отм./, се разширява териториалният обхват на
контролна дейност на служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област в
изброени райони на Столична община в т.ч. и района, в който попада и провереният обект.
По този начин е направен опит за разширяване на дадената от закона и Устройствения
правилник териториална компетентност на държавния орган. Компетентността на
административния орган не е някакво субективно право, а е едновременно „правомощие и
служебно задължение на органа да действа в дадена област и по определен начин“. В
решение № 3624/15.04.2022 г. на ВАС по адм. дело № 11698/2021 г. VI отделение съдът е
приел, че „Териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА
„ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник /отм./ и не е
налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да определя или изменя
тази компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на
друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично
нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.
6, ал.2, т.14 от УПИАГИТ /отм., в сила до 05.10.2022 г./ повелява, че изпълнителният
директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и компетентност на
инспекторите по труда. Това е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност
да определя материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена като
правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат
редовно, т.е. териториалната им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е
изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда”.
По изложените съображения заповед № 3-0024/08.01.2019 г. и заповед № 3-
0025/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с които се определя
териториална компетентност на ДИТ София област, различаваща се от определена в чл. 16,
ал. 2 от УПИАГИТ /отм./ - дирекциите осъществяват дейността си на територията на
съответната област - са нищожни. Административнонаказващият орган – директорът на
дирекция ДИТ София област, е териториално некомпетентен орган, действал извън
териториалния обхват по чл. 16, ал. 2 от УПИАГИТ /отм./ в случая, доколкото нарушението
е извършено на територията на Столична община и единствено директорът на ДИТ София е
имал правомощие да санкционира дружеството. Следователно, обжалваното НП не е
издадено от местно компетентен административнонаказващ орган, тъй като изпълнителният
директор на ИА „ГИТ“ не може да делегира права, каквито устройственият правилник към
момента на издаване на заповедите, както и на АУАН и НП не му е позволявал, за
разширяване обхвата на териториалната компетентност. Фактът, че с ПМС № 313/05.10.2022
г. е приет нов Устройствен правилник на ИА ГИТ, който делегира и такова правомощие на
изпълнителния директор е ирелевантен, доколкото касае момент, следващ издаването на
НП.
Актосъставителят и издателят на атакуваното НП са материално компетентни, с оглед
6
разпоредбата на чл.16, ал.2 от УПИАГИТ /отм./, но тяхната териториална компетентност е
ограничена единствено до територията на София област /в този смисъл е и практиката на
АССГ, изразена и в Решение № 367/02.06.2022 г. по КНАХД № 1719/2022 г. по описа на
АССГ, XVIII касационен състав; Решение № 3881/10.06.2022 г. по КНАХД № 665/2022 г. по
описа на АССГ, XVIII касационен състав; Решение № 7424/06.12.2022 г. по КНАХД №
8048/2022 г. по описа на АССГ, ХХVI касационен състав/. С оглед на изложеното,
атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото
в проведеното съдебно заседание е участвал лично упълномощения адв. П., който е
осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. Той е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение
в размер на 500 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е
изплатен изцяло на адв. П., видно чл. 2, ал. 1 от договора, който служи и за разписка.
Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на 500 лева
следва да бъде присъдено на жалбоподателя. Същото е адекватно на сложността на делото и
материалния интерес на жалбоподателя от отмяна на НП, като освен това не е направено и
възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ДИТ София област.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200103/21.04.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, с което на жалбоподателя
„Мапс Инженеринг ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 40, т. 1 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.).
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област да заплати на „Мапс
Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща
възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7