№ 477
гр. София, 13.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело частен характер №
20211110217909 по описа за 2021 година
и с повдигнатите от ИЛ. АНГ. Н. срещу ЕК. ИВ. Г. и ДЖ. Н. АБД. обвинения от частен
характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81
НПК за частично прекратяване на наказателното производство.
Цитираната разпоредба има диспозитивен характер и дава процесуална възможност на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в
обвинителния акт или тъжбата (които, съгласно ТР 2/2002 ОСНК, очертават фактическите рамки
на обвинението), не съставлява престъпление. Към посочената правна възможност следва да се
подхожда изключително внимателно – само и единствено в случаите, когато описаното деяние
(без да се вземат предвид приложените към тъжбата или обвинителния акт доказателства) не само
не може да бъде подведено под диспозицията на посочената от частния тъжител норма, но и под
която и да е друга, посочена в Особената част на Нказателния кодекс. В допълнение, за да бъде
избегнат отказ от правосъдие, към цитираната възможност следва да се прибягва, само и
единствено когато липсва всякакво съмнение относно несъставомерността на деянието, предмет на
производство, в резултат на което отнапред да е ясно, че дори да се докажат всички факти и
обстоятелства, твърдени в обвинителния акт или тъжбата, те не биха били годно основание за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият случай, според съдията-
докладчик, е именно такъв.
Тъжбата, по аргумент от ТР 2/2002 ОСНК, е процесуалният документ, очертаващ
фактическите рамки на обвинението, т. е. настоящата преценка подлежи на извършване, само въз
основа на съдържанието й.
Инкриминираният израз: „Дъщеря ми е лишена от всичко, заради него и детето“ не е годен
да обоснове ангажиране на наказателна отговорност. Това е така, доколкото цитираното
„лишаване“ не е обвързано с нечии неправомерни действия, а с качеството на подс. Дж. Г. на
съпруга и майка (в житейски план, съвестното съжителство и отглеждането на дете неминуемо са
свързани с повече или по-малко лишения).
На следващо място, твърдението: „Почивка, хотели са от нейните реклами, които той
използва. Тя ходи със стар телефон, а за него има нов телефон, плюс лаптоп“ е обвързано с
експлоатиране на средства от семейния бюджет (в тъжбата се излагат твърдения за сключен
1
граждански брак) с което единият съпруг може да изразява съгласие или несъгласие,
целесъобразността на което разходване, обаче, нито може да бъде обект на съдебен контрол (извън
конкретни хипотези от ЗЗДН и СК), нито съставлява позорящо обстоятелство, само по себе си.
„Семейството му я изнудва за пари и храна“, в принципен план, съставлява разгласяване на
позорящо обстоятелство (липсата на конкретика за време, място, начин на извършване и
конкретни субекти не позволява обсъждането на втората алтернативна хипотеза на престъпление
по чл. 147, ал. 1 НК), но като автор на цитираните укорими действия не се сочи частният тъжител,
а неговото семейство. В този смисъл и той не може да претендира – да е пострадал от
клеветнически твърдения, насочени към други лица, независимо от родствената им връзка.
„Чаят е раздор“, аналогично, реферира към напитка, но не и към подсъдимия, поради което
и не е годно да залегне в основата на обвинителна теза.
Последният инкриминиран израз от съответния пункт на обвинителната теза („Като разбра
как се прави, отказа реклама…“) също е несъставомерен, от обективна страна. Приемането,
респективно – отказването на реклама е въпрос на търговска стратегия и суверенна преценка на
търговеца, поради което и доколкото се касае за утвърден и легален способ за полуляризиране на
стоки и услуги, прибягването или не до него не може да се коментира, в контекста на позорящите
обстоятелства (на още по-силно основание – и на извършването на престъпление).
С изложените съображения, образуваното наказателно производство подлежи на частично
прекратяване, като продължаването му, касателно останалите думи, изрази и инкриминирани
графични изображения, би било уместно, едва след преминаването на евентуален въззивен
съдебен контрол на настоящия съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ частично наказателното производство, по отношение на изразите,
посочени в мотивната част на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС по реда на глава XXI НПК в 15-дневен
срок, считано от уведомяването на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2