№ 682
гр. Пловдив , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита И. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330202619 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №563097-F585531 от
25.02.2021г. на ** на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което на ЕТ „РАЙ – Р.Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ** представляван от Р. С. Т., ЕГН:**********, на основание
чл.179, ал.1, предложение 4-то от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр.
чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. По същество не оспорва
нарушението. Навежда доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призован се представлява от процесуален представител –
адв. Т.С., който поддържа жалбата и прави същото искане. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ** В.П., моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.12.2020г. в ТД на НАП – Пловдив била извършена служебна
проверка, при която било установено, че ЕТ „РАЙ – Р.Т.”, ЕИК *********,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за
подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП –
Пловдив за данъчен период 01.11.2020г. – 30.11.2020г. – до 14.12.2020г.
включително. Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС били
подадени по електронен път в ТД на НАП – Пловдив на 03.01.2021г. с вх.
№**г.
С оглед направените констатации и посредством получената справка от
извършената проверка, на 12.01.2021г. свид. С.К., на длъжност „**” в ТД
НАП Пловдив, съставила Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №F585531/12.01.2021г. за извършено от ЕТ „РАЙ – Р.Т.”
нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. АУАН бил съставен в
присъствието на упълномощен от едноличния търговец представител –
А.С.Р..
На 12.01.2021г. в ТД НАП Пловдив постъпило възражение с вх. №70-00-
598/12.01.2021г. против съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.1,
предложение 4-то от ЗДДС, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева за нарушение на чл.125,
ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства - показанията на актосъставителя С.К., които съдът намира за
логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите
събрани по делото писмени доказателства. Свид. К. потвърждава авторството
2
на АУАН и направените в него констатации.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено
от жалбоподателя нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справката –
декларация по ал.1 на същия член, регистрираното лице подава и отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период. По силата на ал.5
от същия член отчетните регистри се подават до 14 – то число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото
безспорно се установява, а и не оспорва от жалбоподателя, че ЕТ „РАЙ –
Р.Т.”, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на
НАП – Пловдив отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период
01.11.2020г. – 30.11.2020г. в срок до 14.12.2020г. включително. Касае се за
безвиновна отговорност, която представлява проява на превенция срещу
определени деяния, нарушаващи установения ред на държавно управление и
за да бъде ангажирана административната им отговорност е необходимо и
достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
задължение към държавата /каквото в случая е налице/. Ето защо съдът счита,
че фактът на неподаването на отчетните регистри до 14.12.2020г. вкл.
представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125,
ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
При получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и
запознаване със събраните доказателства и направените от нарушителя
възражения, наказващият орган е длъжен на първо място на осн. чл.53, ал.1 от
ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да
издаде наказателното постановление. В конкретния случай установеното в
чл.53, ал.1 от ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г. на НК на ВКС преценката на административно наказващия
орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай съдът
намира за правилно съждението на жалбоподателя, че се касае до маловажен
случай и същият не е следвало да бъде наказван, като спрямо него се приложи
възможността по чл.28, б.”а” от ЗАНН да бъде предупреден от наказващия
3
орган. За този си извод съдът прецени, че се касае за първо нарушение на
едноличния търговец /както е отбелязано и в атакуваното наказателно
постановление/, с инцидентен характер и изключително кратка
продължителност /отчетните регистри са били подадени на 03.01.2021г., а е
следвало това да бъде сторено най – късно до 14.12.2020г. включително/.
Посоченото е индиция за това, че целта на закона е била постигната със
самото констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било
нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще се
пристъпи към налагане на санкция. Наред с това, следва да се отчете, че се
касае за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е
вредни последици. Вярно е, че за съставомерността му не е необходимо да са
настъпили такива, но тези обстоятелства несъмнено имат значение за
преценката дали се касае за маловажен случай. Едноличният търговец не е
осъществявал дейност в проверявания период, като е бил с нулеви приходи и
разходи, не са били извършвани никакви продажби и отчитани финансови
действия и от деянието на жалбоподателя не са настъпили никакви вредни
последици. Съществено в конкретния казус е и това, че нарушението е
отстранено по собствена инициатива на нарушителя, с цел да санира
пропуска си, още преди да е получил нарочна покана за това от
компетентните държавни органи. Нарушението е отстранено още преди
поканата за съставяне на АУАН. Това обстоятелство определено разкрива
непреднамереност в действията на нарушителя, които не се явяват с
единствената цел да се избегне административнонаказателната отговорност, а
представляват стремеж да се спази установения ред на държавно управление.
Посоченото позволява формирането на извод, че инкриминираното
нарушение е с по – ниска степен на обществена опасност и е налице
маловажен случай на административно нарушение. В тази насока е
практиката на контролиращата съдебна инстанция /виж. Решение №369 от
11.02.2020г. по КНАД №2768/2019г. на Административен съд – Пловдив;
Решение №1762 от 14.10.2020г. по КАНД №1439/2020г. на Административен
съд – Пловдив; Решение №1498 от 10.08.2020г. по КАНД №1204/2020г. на
Административен съд – Пловдив; Решение №1097 от 17.05.2019г. по КАНД
№1024/2019г. на Административен съд – Пловдив; Решение №2208 от
03.12.2020г. по КАНД №2563/2020г. на Административен съд – Пловдив;
Решение №2052 от 22.10.2019г. по КАНД №1690/2019г. на Административен
4
съд – Пловдив; Решение №2493 от 23.11.2018г. по КАНД №2638/2018г. на
Административен съд – Пловдив/.
Доколкото преценката относно маловажността на случая се прави във
връзка с всеки конкретен случай и тя е такава отнасяща се до
законосъобразността на наказателното постановление, съдът намира, че в
случая наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил
всички факти и обстоятелства около нарушението, като по този начин е издал
незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на
посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение, при което да се използва
правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН и да не се санкционира нарушителят.
Предвид преценката на съда за наличието на маловажен случай на
административно нарушение, следва наказателното постановление да се
отмени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №563097-F585531 от
25.02.2021г. на ** на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което на ЕТ „РАЙ – Р.Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ** представляван от Р. С. Т., ЕГН:**********, на основание
чл.179, ал.1, предложение 4-то от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр.
чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5