№ 315
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. С.
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500179 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България,подадена чрез пълномощника юрисконсулт Петко Палазов против съдебно
решение № 78 от 22.11.2021г.,постановено по гр.д.№265/2021г.по описа на РС-гр.Средец,в
ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България за приемане за установено по отношение на ответника Г. Н. СТ.,че дължи на
ищеца следните вземания: главница над установения размер от 5236.64 лв.до пълния
претендиран размер от 9 583.71 лв.и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за разликата над 1470.62 лева до претендирания размер от 2 547.17 лева.
С подадената въззивна жалба ищецът е оспорил решението на СрРС в
отхвърлителната му част като незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Оспорен е
решаващият извод на съда,че процесният договор не отговаря на императивните изисквания
на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Посочва се,че в
процесния договор за кредит е посочен лихвеният процент,изрично са посочени условията
за прилагането му;лихвеният процент е фиксиран за срока на договора;лихвеният процент
на ден е равен на лихвения процент,посочен в договора,разделен на 365 дни/чл.11 от
договора/;началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора,като се
приема,че годината има 365 дни,независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок/чл.3 от договора/.По отношение приложението на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в жалбата
се сочи,че погасителният план към процесния договор ,в съответствие с нормата на
закона,съдържа информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.Изискване за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на
отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК,която касае
1
ситуация на предсрочно погасяване на главница по срочен договор за кредит,при която за
длъжника се поражда право да получи нов погасителен план.В тази връзка е и разпоребдата
на чл.11 ал.3 ЗПК,а хипотезата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК не трябва да се смесва с
тази,предвидена в т.11 ,приложима към настоящия случай,към която не е предвидено
завишено по съдържание изискване към погасителния план. Позовава се на съдебна
практика на СЕС и на СГС.Моли решението на СрРС да бъде отменено в обжалваната
отхвърлителна част и исковите претенции да бъдат уважени.Няма доказателствени
искания,претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания писмен отговор на въззивната жалба въззиваемият С. чрез особения
представител адв.П.-Трендафилова е оспорил нейната основателност,като изразява
становище,че решението на СрРС е правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част.
Посочва се,че съдът правилно е мотивирал решението си,като е обсъдил в цялост
доказателствения материал по делото и е взел предвид и изготвените 2 броя експертизи .В
представения от ищеца погасителен план не е упоменато какво се включва в погасителната
вноска от 298.64 лева- какъв е размерът на дължимата главница,лихва,вноска за
застрахователна премия. За да разбере какъв е остатъкът,потребителят трябва да прави
изчисления,т.е. за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените
плащания. Следователно,не е изпълнено законовото изискване на потребителя да се
предостави пълна,точна и максимално ясна информация за компонентите,от които се състои
задължението му.Счита,че договорът не дава яснота по отношение на вноските,както и
неяснота за начина на формиране на ГПР съобразно чл.19 ал.1 ЗПК, поради което съдът с
основание е намерил,че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11
ЗПК.Намира за правилен и законосъобразен изводът на СрРС,че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита и ответникът дължи на ищеца само задълженията с настъпил падеж
към датата на приключване на съдебното дирене. Моли решението на БРС да бъде
потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски,като отправя искане
въззивникът да бъде задължен да внесе възнаграждението на особения представител за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Представено е писмено становище,в което се поддържа въззивната
жалба,няма доказателствени искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Г.С.,редовно уведомен чрез особения си
представител,не се явява.Представлява се от особения представител адв.П.-
Трендафилова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на СрРС да бъде
потвърдено в обжалваната част.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269
ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора съдът намери
следното:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България е предявил срещу ответника Г.С. искове с правно
основание чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД като е претендирал да бъде
установено по отношение на ответника С.,че дължи на ищеца на основание сключен между
страните договор за потребителски кредит №PLUS -14968480/06.07.2017г.следните
вземания: сумата от 9 583.71 лева главница, сумата от 3 612.21 лева възнаградителна лихва
за периода от 20.03.2018г.-20.07.2022г.,сумата 2 547.17 лева мораторна лихва за периода от
20.04.2018г.до 15.01.2021г.,законна лихва върху главницата,считано от датата на постъпване
на заявлението в съда-25.01.2021г.до окончателното изплащане на задължението и сумата от
314.86 лева разноски,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 260043
2
от 29.01.2021г.по ч.гр.д. 50/2021г.по описа на РС- гр.Средец.
Районният съд е уважил предявените искови претенции както следва: главница в
размер на 5 236.64 лева- падежирали вноски по договора за потребителски кредит за
периода от 20.08.2017г.-20.10.2021г.мораторна лихва върху главницата в размер на 1470.67
лева за периода от 20.04.2018г.до 25.01.2021г.и законна лихва върху главницата от
25.01.2021г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Исковата претенция е отхвърлена от СрРС както следва: за разликата над присъдения
размер на главницата до претендирания размер от 9 583.71 лева,изцяло за сумата от 3 612.21
лева,представляваща договорна лихва,за разликата над присъдения размер на мораторната
лихва до претендирания размер от 2547.17 лева.
С въззивната жалба решението е оспорено от ищеца в частта,с която районният съд е
ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции на въззивника за главницата над установения размер от
5236.64 лв.до пълния претендиран размер от 9 583.71 лв.и за разликата над 1470.62 лева до
претендирания размер от 2 547.17 лева-обезщетение за забава /мораторна лихва/.
Решението не е оспорено в останалата му отхвърлителна част- досежно претенцията
за договорна лихва.Решението не е оспорено и в частта,с която е уважена исковата
претенция на ищеца в горепосочените частични размери.В тези части решението на СрРС е
влязло в сила.
Районният съд е приел,че договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 ЗПК,тъй като не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11
ЗПК.Посочил е,че съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на
кредита,като не дължи лихви и други разходи по кредита. Констатирал е,въз основа на
заключението на вещото лице,че ответникът е направил плащания в размер на 2090.48
лева,която сума следва да бъде приспадната от чистата стойност на кредита и в този случай
дължимата сума за главница възлиза на 7559.52 лева.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е изложил становище,че според
него процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК. Чл.11
ал.1 т.10 ЗПК регламентира,че договорът за потребителски кредит следва да съдържа данни
за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Чл.11 ал.1 т.11 ЗПК регламентира,че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
По отношение на процесния договор СрРС е приел,че в представения по делото
погасителен план е налице неяснота при посочването на компонентите,които включва всяка
погасителна вноска по кредита,тъй като не е упоменато какво се включва в месечните
погасителни вноски,които са в размер на по 298.64 лева- главница,лихви,такси,вноска за
застрахователна премия и др.Съдът е приел,че има неяснота как е формиран размерът на
ГПР,като от съдържанието на договора не може да се направи извод какви разходи се
заплащат от потребителя и какви са компонентите на посочения ГПР. Тези изводи са
оспорени във въззивната жалба,като доводите на въззивника относно съдържанието на
погасителния план и липсата на императивно законово изискване в погасителния план да се
отразяват компонентите на всяка погасителна вноска,въззивният съд намери за основателни.
Действително,в чл.11 ал.1 т.11 ЗПК липсва изискване в погасителния план кредиторът да
посочва отделните компоненти на погасителната вноска.Макар и след конкретни
изчисления,длъжникът може да разбере каква част от главницата и възнаградителната лихва
3
е погасил,тъй като в погасителния план е посочен размерът на оставащата непогасена
главница след всяка погасителна вноска.
Въззивният съд споделя обаче становището на СрРС,че процесният договор не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В договора е посочен ГПР 18.66%,но не са
посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по
начина,определен в Приложение №1 към ЗПК. Въззивникът се е позовал на чл.3 от
договора,в който е посочено,че лихвеният процент е фиксиран и началната дата на
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора и на чл.11 от договора,в който е
посочено,че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент,посочен в
договора,разделен на 365 дни.Тези клаузи обаче не са равнозначни на посочване на
допусканията,използвани от кредитора при изчисляване на ГПР по конкретния кредит.Това
следва да бъде сторено изрично,ясно и недвусмислено,в съответствие и по начина,определен
в Приложение №1 към ЗПК. Освен брой и размер на погасителните вноски, в ГПР се
включват и плащания на разходи по кредита,каквито представляват разходи за банкови
преводи на месечните вноски, разходи за застрахователна премия, месечни такси и др. По
отношение на тези разходи липсват данни да са включени като компоненти при изчисляване
на ГПР,а в договора липсва яснота относно начина,по който е формиран ГПР 18.66 %. Ето
защо,въззивният съд споделя и извода на СрРС,че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК,тъй като не отговаря на императивните
изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Според въззивния съд обаче,жалбата на ищеца е частично основателна по следните
съображения:
В разрез с изводите си за недействителност на процесния договор, районният съд е
изследвал дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,като е достигнал до
извод,че не се установява кредиторът да е уведомил надлежно длъжника,че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението. Като
краен извод районният съд е приел,че поради ненастъпването на предсрочна изискуемост на
кредита преди датата на подаване на заявлението, искът се явява основателен до размера на
падежиралите вноски. Исковата претенция е уважена до размера на падежиралите вноски
към датата на заявлението,които съдът е приел,че включват само главницата по кредита,тъй
като договорът е недействителен. СрРС е присъдил и частично обезщетение за забава в
размер на законната лихва,която е изчислил върху размера на уважената част от главницата.
Неправилно и в противоречие с извода си,че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен,районният съд е приел,че искът следва да бъде уважен само до
размера на падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,тъй
като ищецът не е доказал да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Недействителността на договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК е
частна хипотеза на недействителност на договор поради противоречие със закона по
смисъла на чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД. Разпоредбата на чл.22 ЗПК гласи,че когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2,чл.12 ал.1 т.7-9 договорът
за потребителски кредит е недействителен. Когато съдът формира извод,че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на някое от посочените в чл.22
ЗПК изисквания, следва да приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК и да постанови връщане от
длъжника на чистата стойност на кредита. В правната доктрина и съдебната практика е
възприето безпротиворечиво становище,че недействителните сделки не пораждат правните
последици,които страните целят с тях,а пороците им не подлежат на саниране. В случай,че
договор бъде обявен за недействителен,съобразно разпоредбата на чл.34 ЗЗД всяка страна
дължи връщане на другата на всичко,получено от нея. Разпоредбата на чл.23 ЗПК не
предвижда отклонения от този принцип на общото гражданско законодателство,а в ЗПК
няма разпоредби,които биха могли да обосноват становище,че договорите за потребителски
кредит запазват действието си,въпреки тяхната недействителност.
Правните изводи на районния съд досежно присъждане на падежирали вноски на
4
кредита,тъй като ищецът не е доказал да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита
преди датата на подаване на заявлението принципно са правилни и съобразени със
задължителната съдебна практика,но са относими само в хипотеза на валидно облигационно
правоотношение.В конкретния случай обаче тези изводи на СрРС са неправилни, тъй като
влизат в противоречие с извода на съда,че договорът за потребителски кредит е
недействителен. Падежирали вноски съдът би могъл да присъди само ако е установил,че
страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение,т.е.,че
договорът за потребителски кредит е действителен.Предсрочна или окончателна
изискуемост на вземане може да настъпи само при валидно/действително облигационно
правоотношение,но не и по недействителен договор. Тъй като в случая съдът е приел,че
процесният договор е недействителен е следвало да приложи разпоредбата на чл.23
ЗПК,както и сам е посочил в мотивите на решението си. От заключението на приетата по
делото СИЕ се установява, че ответникът е извършил плащания на седем погасителни
вноски в общ размер на 2090.48 лева,което е посочил и районният съд в мотивите на
решението си,като правилно е приел,че платената от ответника сума следва да бъде
приспадната от дължимата от него съобразно чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита и че
действително дължимата на ищеца главница след приспадане на тази сума възлиза на
7559.52 лева. Независимо от правилните си съждения относно приложението на чл.23
ЗПК,районният съд е уважил исковата претенция за главницата по кредита само до размера
от 5236.64 лв.,приемайки,че ищецът има право да получи само падежиралите вноски по
кредита,но не и остатъка до пълния непогасен размер на главницата,въпреки установената
недействителност на договора за потребителски кредит.
Тъй като въззивният съд споделя становището на СрРС,че процесният договор е
недействителен,в каквато насока са изложени по-горе мотиви, приложението на
разпоредбата на чл.23 ЗПК изисква искът следва да бъде уважен и за разликата над
уважения от СрРС размер до размера от 7559.52 лева./разликата е в размер на сумата
2 322.88 лева/. Решението на СрРС в тази отхвърлителна част следва да бъде отменено,а
искът – уважен до размера от 7 559.52 лева. За разликата над този размер до претендирания
от ищеца размер на главницата по кредита от 9 583.71 лв. решението на СрРС следва да
бъде потвърдено като правилно,тъй като по отношение на тази част от главницата
районният съд е приел,че същата е погасена с направените от ответника общо 7
вноски,който извод се споделя от въззивния съд и е в съответствие с вложения от
законодателя смисъл в разпоредбата на чл.23 ЗПК.
По отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва
въззивният съд намира,че върху присъдената допълнително с настоящото решение
сума,представляваща остатък от неиздължената главница по кредита, следва да бъде
присъдена само законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението,предвид установената недействителност на процесния договор
и приложението на чл.23 ЗПК.
По разноските:
В съответствие с изхода от въззивното обжалване и частичното уважаване на
въззивната жалба,съдът присъжда на ищеца допълнително разноски в размер на лева –
59.76 лева за заповедното производство и 280.82 лева за производството пред СрРС.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и част от разноските,които е направил във
въззивното производство,съразмерно на уважената част от въззивната жалба. Разноските във
въззивното производство възлизат на 124.80 лв.държавна такса,600 лева депозит за
възнаграждение на особения представител на въззиваемия,като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид обжалваемия материален
интерес, правната и фактическа сложност на спора във въззивното производство,БОС
определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,съобразявайки и
разпоредбите на чл.37 ЗПП и чл.25 от НЗПП.От общия размер на разноските, съдът
присъжда на въззивника сумата 353 лева.
5
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 78 от 22.11.2021г.,постановено по гр.д.№265/2021г.по описа
на РС-гр.Средец,в ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България с ЕИК-********* с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника Г. Н. СТ. с ЕГН-********** с постоянен адрес: гр.С, ул.
*****№****, че дължи на ищеца разликата над присъдения размер на главницата от 5236.64
лева до размера от 7 559.52 лева,като вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Н. СТ. с ЕГН-
********** с постоянен адрес: гр.С, ул. *****№****,че на основание чл.23 ЗПК дължи на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България с ЕИК-********* разликата над присъдения с решението на
СрРС размер на главницата от 5236.64 лева до размера от 7 559.52 лева,равняваща се на
сумата 2 322.88 лева,получена от длъжника по недействителен договор за потребителски
кредит №PLUS -14968480/06.07.2017г.,сключен между страните, както и законна лихва
върху главницата,считано от 25.01.2021/датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
в съда/ до изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№50/2021г.по описа на РС-гр.Средец.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 78 от 22.11.2021г.,постановено по гр.д.
№265/2021г.по описа на РС-гр.Средец в останалата обжалвана част,с която е
ОТХВЪРЛЕН искът за главницата над размера от 7 559.52 лева до пълния претендиран
размер от 9 583.71 лв.,както и в частта,с която е отхвърлен искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за разликата над уважения от СрРС размер от
1470.62 лева до претендирания размер от 2 547.17 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. СТ. с ЕГН-********** с постоянен адрес: гр.С, ул. *****№**** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България с ЕИК-********* допълнително разноски в размер
на: 59.76 лева за заповедното производство и 280.82 лева за производството пред СрРС.
ОСЪЖДА Г. Н. СТ. с ЕГН-********** с постоянен адрес: гр.С, ул. *****№**** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България с ЕИК-********* сумата от 353
лева,представляваща разноски,направени във въззивното производство съразмерно на
уважената част от въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7