Р
Е Ш Е Н И Е
№ /30.11.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на
10.11.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар
МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21071 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото се развива по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД от А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК * с адрес *** против Г.И.М., ЕГН: **********,***, с
правно основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за
установено че „А.з.к.н.п.з.“ ООД има следните вземания срещу Г.И.М. по Договор
за паричен заем № 5443527 от 29 май 2018 г.: 500.00 лв. главница; 87.61 лв.
договорна лихва за периода 28 юни 2018 г. до 23 февруари 2019 г.; 19,64 лева –
лихва за забава за периода от 29.06.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба
се излагат твърдения, че заемодателят „В. К.“ ООД е предоставил на длъжника
заем по Договор за паричен заем № 5443527 от дата 29 май 2018 г., сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на
предоставения заем бил 500 лева, като договорът за кредит има характер на
разписка за получената сума. Твърди се, че ответникът не е сторил плащания по
договора за заем, като падежа на задължението е настъпил на 23.02.2019г.
Претендира договорна лихва в размер на 87,61лв. за периода 28.06.2018г. до
23.02.2019г., както и мораторна лихва за периода от датата на забавата –
29.06.2018г. до депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение в съда. Посочва, че вземането е придобито от ищеца по
договор за цесия от 01.12.2016г. ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника.
Предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение между заемодателят „В. К.“ ООД и ответника. Оспорва
наличието на валиден договор за цесия между стария и новия кредитор на
вземането, както и оспорва подписа на ответника под договора. Сочи, че
ответника не е уведомен за прехвърляне на задължението, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД. Счита клаузите на договора за кредит за неравноправни и противоречащи на
ЗЗП, в частта на уговорената неустойка и такса и разходи по извънсъдебно
събиране на задължението, както и допълнителна услуга за експресно разглеждане
на документи. В евентуалност намира неустойката за нищожна, като противоречаща
на чл. 26, ал.1 ЗЗД, доколкото накърнява добрите нрави и заобикаля разпоредбите
на ЗПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото Договор за паричен заем
№ 5443527 от дата 29 май 2018 г., въз основа на който кредиторът „В. К."
ООД отпуска на кредитополучателя Г.И.М. сумата от 500 лева, за срок от 9
месеца, при уговорен падеж на задължението 23.02.2019г. Уговорения ГПР възлиза
на 49,44%.
По делото е представен и препис
от рамков договор за цесия от 01.12.2016г. между „В. К.“ и „А. З. К. Н. П. З.“
ООД, както и Приложение №1/01.04.2019г., от което се установява, че ищецът е
придобил вземането по договор за паричен
заем №5443527/29.05.2018 г.
С пълномощно с нотариална заверка
на подписа рег. № 11712/28.12.2016г. ,„В. К.“ упълномощава „А. З. К. Н. П. З.“
ООД да осъществи уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Прието по делото е заключение на
вещо лице по възложена съдебно счетоводна експертиза, в което се посочва, че
размера на дължимата главница възлиза на 500 лева, договорната лихва възлиза на
87,61 лева, а обезщетението за забава върху непогасената главница от
500 лв. за периода от датата на изтичане на договора - 23.02.2019 г. до датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК пред ВРС - 05.09.2019 г. е в размер на
26.95 лева.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
240, ал.1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно
действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари
или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото
количество и качество на уговорения падеж. Разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД
дава право на заемодателя да получи възнаградителна лихва, ако такава е
уговорена.
От представените по делото
доказателства се установява, че е възникнала валидна облигационна връзка,
основана на договор за предоставяне на паричен заем №5443527/29.05.2018
г., по
силата, на който „В. К.“ ООД, в качеството на заемодател се е задължило да
предостави на ответника, като заемател сумата от 500 лв., която сума последният е следвало да върне, ведно с
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 49,44%, на разсрочено плащане
от девет погасителни вноски, последната от която с падеж на 23.02.2019г.
В чл.3, ал.2 от договора
изрично е посочено, че служи за разписка за получаване на заемната сума. След
като ответникът е
положил подпис на всички страници на договора, същият е признал, че заемната сума му е била предоставена.
Следователно с реалното
получаване на сумите от ответника, съдът приема, че е сключен договора за
заем.
Уговореният падеж на първата
погасителна вноска е настъпил на 28.06.2018г., а на
последната на 23.02.2019г., който момент
предхожда депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда – 05.09.2019г. От заключението на
вещото лице по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза се установи, че погасяване на задълженията по процесния договор за
заем не осъществявано от ответника. В тежест на последния бе да установи
плащане на задължението, който положителен факт не бе доказан в хода на
съдебното производство.
При тези съображения и доколкото съдът прие, че между „В.
К.“ и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по договор за паричен
заем №5443527/29.05.2018г., то следва да бъде прието, че в
последствие кредитора „В. К.“ надлежно се е разпоредил с вземането си. От
представения по делото рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение
№1 от 01.04.2019г., съдът приема, че
носител на вземането е станал настоящия ищец. Съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не е елемент от
фактическия състав на цесията. С последното се
цели да бъде доведено до знанието на длъжника, кой е носител на вземането. Разпоредбата на
цитирания текст посочва, че стария кредитор следва да осъществи уведомяване за
осъществената цесия, но не следва да бъде отричан института на упълномощаване,
като вместо него друго лице, включително и нови кредитор да осъществи тази
дейност. В такава хипотеза е осъществено и настоящото уведомяване, като към
исковата молба, с която е представен договора за цесия се представя и пълномощно
с нотариална заверка на подписа рег. № 11712/28.12.2016г., с което ,„В. К.“
упълномощава „А. З. К. Н. П. З.“ ООД да осъществи уведомяване на длъжниците по
реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Препис от исковата молба ведно с договора за цесия и
пълномощното е връчен на особения представител на ответника, на който съдебната
практика приема, че може да бъде съобщена същата, поради което съдът намира, че
процедурата по уведомяване визирана в чл. 99, ал.3 ЗЗД е надлежно проведена. В
случая макар и цесията да не е била съобщена преди депозиране на заявлението в
съда, то в последствие в исковото производство уведомяване по реда на чл. 99,
ал.3 ЗЗД бе осъществено.
С оглед изложеното договорът за
прехвърляне на вземания валидно обвързва длъжника и същият дължи плащане на
новия кредитор, в лицето на ищеца.
По тези съображения предявените
искове за главница в размер на 500 лева и договорна лихва в размер на 87,61
лева се явяват
основателни в пълните им предявени размери.
От датата на падежа ответникът е изпаднал в забава по смисъла
на чл.84, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за
забава в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата - 29.06.2019г., т.е. деня следващ деня
на падежа на първата погасителна вноска, по която липсва плащане, до дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, а в случая до поисканата дата
-30.08.2019г. Съдът намира и тази претенция за доказана по основание и
размер, поради което следва да бъде установено, че
ответникът дължи сумата от 19.64 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изходът по
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство,
претендирани в общ размер от 1023,50, в това число 123.50 лева заплатена
държавна такса, 300.00 лева внесен депозит за назначаването на особен
представител, 250.00 лева внесен депозит за изготвянето на назначената по
делото експертиза, 350,00 лева
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК,
от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП, съразмерно уважената част на
предявените искове. Съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от
юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални
действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева, което да му бъде
присъдено, или, общо в полза н.
„А.з.к.н.п.з.” ЕООД следва да се присъди сума от 823.50 лева.
В полза на
страната следва да бъдат присъдени и съдено – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за сторени в заповедното производство в размер на 35,07 лева, съразмерно уважената част
на предявените искове, като тук за основа при
определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът взима за
база сумата от 50 лева, на осн.26 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.И.М., ЕГН: **********,*** дължи н.А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК * със седалище и адрес на
управление *** сумата от 500 лева - главница по договор
за паричен заем №5443527
от 29 май 2018 г., ведно със законната лихва
върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.09.2019г. до окончателното й изплащане на задължението, сумата от 87.61 лева договорна лихва за времето от 28 юни 2018 г. до 23
февруари 2019 г., както и сумата от 19.64 лева
лихва за забава за времето от 29.06.2018г. до 30.08.2019г., които суми са цедирани в полза на ищеца с договор за цесия от
01.12.2016г. и Приложение №1 от 01.04.2019 г. към
него, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Г.И.М., ЕГН: **********,*** да заплати н.А.З.К.Н.П.З.
ООД ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 823.50 лева /осемстотин двадесет и три лева и 50 стотинки/ съдебно –
деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство и сумата от 35,07 лева
(тридесет и пет лева и 07 ст.), съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство, съразмерно уважената част на предявените искове, на
осн .чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: