Решение по дело №8135/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11956
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110108135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11956
гр. ....., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110108135 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

18.06.2024 г., гр......

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №8135 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр.
чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ......, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление гр......, бул. „...“ №.. ...., представлявано от ......- изп.
1
директор, срещу И. В. М. и В. М. Е. във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с
която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение
на ответниците при условията на разделност, както следва:
- за И. В. М., при квоти ½, а именно: сума от 841,14 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена, отведена и пречистена вода, за обект в гр......, бул. „..., клиентски
№**********, за отчетен период: 01.02.2012 г.- 03.10.2021 г., и
- за В. М. Е., при квоти ½, а именно: сума от 841,14 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена, отведена и пречистена вода, за обект, находящ се в гр......, бул. ......,
клиентски №**********, за отчетен период: 01.02.2012 г.- 03.10.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52504/2022 г. на СРС,
165 състав. Претендира се присъждане на разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. М.
Е., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан по размер. Релевира възражение за
погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът И. М. не подава отговор на исковата молба. Във възражението си по чл.414
ГПК по ч.гр.д. №52504/2022г. на СРС, 165 състав, ответникът е изложил, че не дължи
процесното вземане, тъй като с решение по гр.д. №11789/2010г. по описа на СРС, 85 състав,
процесното жилище е било предоставено на ответната В. М. Е..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са препис на дебитни известия и фактури- дубликати.
Допълнително се представят от ищеца 2 бр. карнети, /стр.50 и сл./, за отчети през
периода: м.04.2011г.- м.01.2015г.
Служебно е изискано гр.д. №11789/2010г. на СРС, 85 състав, като с Решение от
18.02.2011г., влязло в законна сила на 18.02.2011г., е допуснат развод между В. М. М.а и И.
В. М., като семейното жилище, в гр......, бул. „.....“ №... се предоставя за ползване на жената
до навършването на 18- годишна възраст на детето И. И.ов М., родено на ....г.
По делото е изготвено и е прието заключение по допълнителна съдебно- техническа
експертиза, съгласно което обема на доставеното количество вода е 852 куб.м., за периода от
01.02.2012г.- 03.10.2021г. Достъп до имота за оглед от вещото лице не е осигурен от
абоната. Представена е справка от ищеца за изчисления на база и на придвижен
(средноаритметичен) отчет, като на 08.12.2021г. е извършена корекция, поради смяна на
собствеността.
Съгласно заключение по ССч.Е, ведно с неговото допълнение, начислена е вода от 851
куб.м. по издадени фактури, с общ размер на задължения от 1 682,28 лв., от която сума
сумата от 1 289,35 лв. е погасена по давност, за периода до 29.09.2019г.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължима цена по договорно правоотношение за доставка, отвеждане и пречистване на вода.
За уважаването му следва да бъдат ангажирани доказателства за съществуването на
договорно правоотношение между страните, доставка на питейна вода и съотв. отвеждането
и пречистване на канални отпадъчни води и надлeжното фактуриране на горните услуги. За
уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже съществуването на договорно
правоотношение между страните и качеството „потребител на услугите на ВиК“ по смисъла
на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. В случая не може да се
приеме, че отв. И. М. е имал качеството „потребител“ на ищеца. С горното бракоразводно
2
решение ползването на семейното жилище след развода е предоставено на съпругата му.
Доказателства досежно правото на собственост и момента на придобИ.ето на процесния
имот не са ангажирани от ищеца, който не взема отношение по делото. След прекратяването
на СИО възниква обикновена съсобственост и между бившите съпрузи възникват
отношения сходни с наемните по отношение на предоставеното за ползване съсобствено
семейно жилище. На осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е задължен да заплаща разходите,
свързани с ползването на вещта, поради което отв. И. М. не може да се приеме за
„потребител на услугите на ВиК“ за периода от влизане в законна сила на бракоразводното
решение до навършване пълнолетие на детето от брака- 19.02.2018г. съобразно
гореизложеното. Възражения относно идентичността на процесния имот и този по
бракоразводното решение не са налице. След изтичането на този период до края на исковия
период- 03.10.2021г. не са налице ангажирани доказателства за промяна ползването на
имота и установяване на фактическа власт върху имота от отв. И. М., поради което исковата
претенция срещу него е изцяло неоснователна.
По отношение на втория ответник следва да се посочи, че съдът намира същия за
„потребител на услугите на ВиК“. На първо място с горепосоченото бракоразводно решение
е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата, което настоящият съд.
състав приема за достатъчно основание досежно вещните права върху имота. На следващо
място по делото е допуснато извършване на СТЕ, като вещото лице в о.с.з. от 04.04.2024г.
посочва, че не му е осигурен от отв. страна достъп до имота за извършването на оглед, като
не е изпратен и снимков материал, съобразно уговорките с вещото лице. На осн. чл.161 от
ГПК създаването на пречки за събиране на допуснати доказателства се третира като
възпрепятстване на доказването. С оглед на това не могат да бъдат слушани аргументите на
страната за недоказаност на обстоятелството досежно водоснабдеността на жилището и
наличието на консумация на питейна вода в него. Съгласно разпоредбите на чл.30 от
Наредбата, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради- етажна собственост- по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда- етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери. В разпределението се
включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Цените на доставените и отведени количества води са определени по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Съгласно чл.23, ал.5, т.1 от ОУ на ищеца, при липса на индивидуални
водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. Видно от справките на ищеца след м.08.2018г. е начислявана
консумация от между 1 и 2 куб.м./ месец, като за предходните години нчаислената
консумация е необоснована. Направеното е възражение за изтекла погасителна давност в
полза на ответната страна, което следва да бъде уважено за периода преди м.09.2019г., на
осн. чл.111, б. „в“, предл.III от ЗЗД с оглед датата на съдебно сезиране- 29.09.2022г. Видно
от допълнението към ССч.Е общият размер на начислените задължения за ВиК услуги след
горепосочената дата до края на исковия период е 362,93 лв., които следва да се присъдят в
полза на ищеца по делото. С оглед на това следва исковата претенция срещу отв. В. М. Е.
подлежи на частично уважаване.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо
3
176,11 лв.- разноски за исковото и заповедното производства, изчислена върху ½ част от
разноските за заплатени държавни такси за двете производства, определено юрк.
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. за исковото производство по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г. и депозити за експертизи от общо 500 лв., заплатен от ищеца.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди сумата от 233,10 лв.,
представляваща съотв. на крайния резултат разноски за заплатено адв. възнаграждение от
410 лв. за исковото производство, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ....... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......,
ж.к. „.....“, ул. „... .....“ №......, представляван от ......- изп. директор, срещу И. В. М.,
ЕГН:**********, установителен иск за признаване съществуване на задължения за сумата от
841,14 /осемстотин четиридесет и един лева и четИ.десет стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена, отведена и пречистена вода, за обект в гр......, бул. „.....“ №....,
клиентски №**********, за отчетен период: 01.02.2012г.- 03.10.2021г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52504/2022г. по описа
на СРС, 165 състав, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. М. Е., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, ж.к. „.....“, ул.
„... .....“ №......, представляван от ......- изп. директор, съществува вземане за сумата от 362,93
/триста шестдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лв., представляваща задължение
за доставена, отведена и пречистена вода, за обект в гр......, бул. „.....“ №...., клиентски
№**********, за отчетен период: 01.02.2012г.- 03.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 29.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52504/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 841,14
/осемстотин четиридесет и един лева и четИ.десет стотинки/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. М. Е., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, ж.к. „.....“, ул. „... .....“ №......,
представляван от ......- изп. директор, сума в размер общо на 176,11 /сто седемдесет и шест
лева и единадесет стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени в
исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА ....... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, ж.к. „.....“, ул. „...
.....“ №......, представляван от ......- изп. директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати
на В. М. Е., ЕГН:**********, сума в размер на 233,10 /двеста тридесет и три лева и десет
стотинки/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.


Районен съдия:

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5