Решение по дело №16846/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2018
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20211110216846
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2018
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110216846 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Г К” ЕООД срещу електронен фиш серия Г
№ 0034212, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен и са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Счита се,
че налагането на имуществена санкция на юридическо лице с електронен фиш
е незаконно. Счита се, че не са описани фактите по извършеното нарушение, а
във фиша се съдържа само правен извод. Поддържа се, че камерата, която е
заснела нарушението, не отговаря на техническите изисквания. Счита се, че
липсват данни къде е извършено нарушението, както и е отсъствал пътен знак
Е 24. В електронния фиш не било посочено къде и в какъв срок може да се
обжалва.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И, която
моли електронният фиш да бъде отменен по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна О„ПП”– СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2021г. в 20.07 часа с автоматизирано техническо средство №
SD2D0030 e заснето, че моторно превозно средство – автобус „М С“ с рег. № ,
се движи в гр. София по бул. „М. Еминеску“ срещу Румънско посолство с
посока към бул. „Ситняково“, като за МПС не е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Направена е справка за собственост в системата на ОПП-СДВР, като е
установено, че автобус „М С“ с ДК № е собственост на „Г КГ“ ЕООД със
законен представител Д.И..
Издаден е електронен фиш № 0034212, с който е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133 техническото средство, заснело процесния лек автомобил, е
одобрен тип средство за измерване.
Видно от базата данни на „Гаранционен фонд“ за МПС с ДК № СВ 6825
ВА към 06.06.2021г. няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства
– справка за собственост, заповед № 8121з-172/29.02.16г. на министъра на
вътрешните работи, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133, извлечение от базата данни на „Гаранционен фонд“, справка за
нарушител/водач, както и вещественото доказателствено средство – снимка.
Събраните по делото писмени доказателства и веществено
доказателствено средство единно и непротиворечиво установяват възприетата
по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им
анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
2
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване
предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията
на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше
въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде
и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.
В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя
начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е
работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното
нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е незаконосъобразно
ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице
с електронен фиш. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не ограничава издаването
на електронен фиш само за нарушения, извършени от физически лица.
Неоснователно се твърди, че не е посочено мястото на извършване на
3
нарушението, което е подробно описано във фиша.
Посочването на инстанцията, пред която се обжалва фишът, както и
срокът за обжалване, не са задължителни реквизити на електронния фиш.
Независимо от горното съдът счита, че е налице основание за отмяна на
фиша, тъй като от същия не може по несъмнен начин да се установи кой е
субектът на административнонаказателна отговорност, който се твърди, че е
извършил нарушението. Факт е, че с атакувания електронен фиш е наложена
имуществена санкция и е посочена правна квалификация на нарушението по
чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, сочеща, че нарушението е извършено от юридическо
лице. Същевременно обаче в обстоятелствената част на фиша при описание на
нарушението се твърди, че „като законен представител на юридическото лице
което е собственик на МПС… не е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Посочени са и дружеството, собственик на
процесното МПС, и неговият законен представител, като словесното
описание на нарушението и посочването на законния представител на
дружеството влизат в противоречие със състава на административното
нарушение и наложената имуществена санкция. Невъзможността по несъмнен
и категоричен начин да се разбере кое е наказаното лице – юридическото лице
„Г К“ ЕООД или физическото лице – законният представител на дружеството,
нарушава правото на защита на жалбоподателя и следва да се прецени като
допуснато съществено процесуално нарушение.
Електронният фиш като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за
правна помощ и списък на разноските заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя възлиза на 500 лева, с оглед на което
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 500 лева
адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:

РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0034212, издаден от СДВР, с
който на „Г К“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „Г К“ ЕООД 500 лева, представляващи
разноски за един адвокат за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5