№ 7
гр. С.З. , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон И. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон И. Минчев Търговско дело №
20205500901184 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Н. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр.
С.З., ул. „***** против „З.К.У.“ АД с ЕИК ****, гр. С. ***, бул. ”***** с цена
на предявения иск 55 000 лева.
Изложено е в исковата молба, че на 16.06.2017 г. около 05,09 ч. в гр.
С.З., на ул. „***”, П. П. А., водач на л.а. „О.А.”, ДК № СТ *** АК е нарушил
правилата на ЗдвП, като управлявал посочения по-горе лекия автомобил със
скорост, надвишаваща установеното ограничение за населено място от 50
км.ч. и причинил виновно ПТП, при което настъпила смъртта на сестрата на
ищеца - П.Г. Н.а, ЕГН *****, пътник в лекия автомобил.
Сочи се, че вината на водача П.А. за настъпване на описаното ПТП е
установена с влязла в сила Присъда № 26 от 20.06.2019 г. по НОХД №
153/2019 г. по описа на Окръжен съд, гр. С.З..
Твърди се, че за управлявания от виновния водач лек автомобил има
задължителна зА.ховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена при ЗК „У.” АД, с полица № bg05117001049930,
валидна от 08.04.2017 г. до 07.04.2018 г.
1
Наведени са твърдения, че ищецът Н. Г. Н. търпи тежки нематериални
вреди от смъртта на своята сестра П.Г. Н.а, с която бил много близък и към
която бил изключително привързан. Братът и сестрата били в изключително
близки отношения. И двамата живели през целия си живот в гр. С.З.,
израснали са заедно като са делели една детска стая. Впоследствие
продължават да живеят отново заедно в дома на родителите си, които се
преместват да живеят на друго място в прекрасно семейство. Съвместният
живот на брата и сестрата продължил 35 години - до смъртта на П.. Като деца
братът и сестрата били изключително близки, а връзката между тях била
изключително силна. На практика двете деца били по цял ден заедно, тъй като
учели в едно и също училище и били в една и съща смяна. Като по-голяма
сестра П. често пъти поемала изцяло грижата за отглеждането на своя по-
малък брат Н. - грижела се за него, когато бил съвсем малък го водела и го
вземала от детската градина, грижела се за брат си и в моментите, когато
родителите им били по някаква причина извън дома. По-нататък, когато били
ученици братът и сестрата ходели заедно на училище и заедно се прибирали в
къщи. В тези моменти, П. също се грижела за своя по-малък брат, приготвяла
храна и за двамата, грижела се брат й да се подготви за училище. Когато
играели навън П. и Н. се грижели взаимно един за друг, не позволявали
другите деца да влизат в конфликти било със сестрата, било с брата,
закриляли се постоянно. С порастването близостта между П. и Н. не
намаляла. Като по-голяма сестра П. първа започнала да работи и да разполага
със собствени средства, имала възможност и подкрепяла финансово своя брат
- интересувала се постоянно дали има средства и му давала пари. Когато Н.
станал студент, сестра му поела изцяло неговата издръжка, тъй като по това
време техният баща бил вече пенсионер, а майка им безработна, П. неизменно
издържала своя по-малък брат през всичките години на обучение до момента
на дипломирането му. След като се дипломирал, Н. отбил военната си служба,
след което се завърнал в дома на родителите си, където отново заживели
заедно с неговата сестра. По това време, родителите на П. и Н. се преместили
да живеят на друго място и братът и сестрата заживели сами. Няколко месеца
след като се уволнил от казармата, Н. имал трудности да си намери работа,
като през този период П. поела всички сметки и отново издържала и двамата с
доходите си.
2
Смъртта на П. нанесла на нейния брат Н.Н. дълбока и непоправима морална
вреда. В деня на катастрофата братът и сестрата трябвало да ходят заедно на
работа. Когато сутринта П. все още не се е прибрала, нейният брат започва
силно да се притеснява и отива да я търси, първоначално на работното и
място - магазин „Д.” в С.З., а впоследствие и в полицията и в спешната
помощ. Около 10 часа сутринта получава обаждане от полицията и разбира за
смъртта на сестра си. Когато научава за случилото се, ищецът първоначално
не могъл да повярва, а впоследствие изпада в шок. Твърди се, че от момента
на катастрофата до сега Н.Н. страда изключително силно за загубената си
сестра си П., скърби ежедневно за нея, тъй като е загубил свой най- близък
роднина, приятел, помощник. Ищецът чувства ежедневно липсата на своята
сестра и това много го натъжава. Посочено е, че редовно посещава гроба й,
грижи се да бъде чист и на него винаги да има свежи цветя. За Н.Н. загубата
на неговата сестра е огромна непоправима емоционална травма, която няма
да преодолее никога.
Ищецът се обърнал към ответника с молба за определяне и заплащане
на обезщетение на причинените му неимуществени вреди от смъртта на
неговата сестра. Ответникът платил на ищеца сума в размер на 5 000 лева,
която смята за недостатъчна като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра, които ищецът оценява
на 60 000 лева. Сочи се, че за разликата между платената от зА.хователя сума
и пълния размер на обезщетението, или разлика в размер на 55 000 лева,
ищецът предявява настоящия иск.
Моли, да се осъди ответника да плати на ищеца сумата в размер на 55
000 лева (петдесет и пет хиляди) лева, като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра при описаното ПТП,
заедно със законната лихва, считано от датата на смъртта - 16.06.2017 г. до
окончателното плащане, както и всички разноски по делото. В изпълнение на
чл. 127. ал. 4 ГПК е посочена банкова сметка.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че ответникът е
предложил на Н.Н. сума, чийто размер от 5 000 лева, отговоря на
претърпените от него неимуществени вреди.
3
Пояснява, че при определяне на сумата за обезщетение, ответникът е
взел предвид внимателно всички обстоятелства по случая, сред които и
фактът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, но
въпреки това определил обезщетението в неговия максимум, съгласно
чл.493а, ал.4 от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ, а именно 5 000 лева.
Отбелязва, че П. П. А. е собственик на л.а. „О.А." с peг. № СТ***АК,
зА.хован в ЗК „У.“ АД със зА.ховка „Гражданска отговорност" по силата на
сключена зА.хователна полица №16001410390/20.03.2016г.
На 16.06.2017г. около 05:09ч. в гр. С.З. на ул. „***“, П.А. и П. Н.а -
негова колежка, претърпяват ПТП с л.а. „О.А.“. Вследствие на травмите от
ПТП П. Н.а почива.
Посочва, че на 17.04.2019г. в ЗК „У." АД постъпва молба от адв. И. Й.,
действащ в качеството си на пълномощник на ищеца по настоящото дело -
Н.Н. (брат на пострадалата) и Х.Ц. (баба на пострадалата). Изложено е, че в
молбата е посочено исканото от тях обезщетение от ЗК „У." в качеството на
зА.ховател по „Гражданска отговорност" на виновното за ПТП лице, на обща
стойност 100 000 /сто хиляди/ лева, заедно със законната лихва, считано от
датата на ПТП - 16.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата за всеки
от тях. Във връзка с описаното искане за обезщетение в ЗК „У." е образувана
Претенция № 14410230018/17.04,2019г. по полица
№16001410390/20.03.2016г.
Посочено е, че след преценка на обстоятелствата по случая, ЗМК
(ЗА.хователна Медицинска комисия) към ЗК „У." АД със Съобщение с изх. №
13990419 от 19.04.2019г. предлага да изплати обезщетение на Н.Н. в размер
на 5 000 лева, което да покрие неимуществените и имуществените вреди,
които е претърпял в резултат на смъртта на праводателя му - П.Г. Н.а.
Изложени са следните възражения:
Посочено е, че в процеса на вземане на решение относно сумата за
обезщетяване, ЗК „У." АД отчита и взема под внимание претърпените болка и
страдания от загубата на близък роднина на ищеца. Въпреки това, опирайки
се на фактическата обстановка по случая, решаващи за преценката на
4
обезщетението са били следните факти:
Пострадалата П. Н.а и водачът на автомобила и неин колега П.А. са
прекарали цялата вечер заедно. Ищцата е имала обективна и непосредствена
представа за това какво количество алкохол е употребил П.А. - в ресторанта, в
дискотеката и след нея, както е могла да проследи и промяната в поведението
му в следствие на алкохолното опиянение.
Ответникът не е имал намерение да шофира въпросната вечер. Той е
оставил лекия си автомобил паркиран пред дома си на ул. ****. Ето защо си е
позволил да употреби алкохол от различен вид, отдавайки се на веселба с
колегите си. На отиване в ресторанта П. Н.а го е взела с такси, а до второто
заведение са се придвижили пеша. До парк „А." с Н.а отново са взели такси.
От парка до паркирания автомобил са се придвижили също пеша, като се
качват в него единствено с намерението да слушат музика и разговорят
необезпокоявани, а не за да се отправят на следващо място.
Изложено е, че само и единствено след изричното настояване от страна
на П. Н.а да бъде закарана до тях лично от П.А., вземайки предвид факта, че
домът й се намира наблизо, той се съгласява да управлява автомобила.
Посочено е, че горепосочените възражения от фактическа гледна точка
имат следната юридическа обосновка:
По отношение на съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалата:
Ответникът сочи, че както е споменато в описаната фактическа
обстановка, твърди и ще докаже, че пострадалата е знаела, че нейният колега
е употребявал алкохол в продължение на цялата вечер в значително
количество и съответно същият не е годен да управлява МПС.
Предвид това, ЗК „У." АД е счела, че са установени визираните в т.7
Тълк.решение №1/ 23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС,
обстоятелства водещи до наличие на съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е известен.
5
Посочено е, че поемането на риска при знанието на пострадалия, че
деликвентът е употребил алкохол, е вид форма на съпричиняването, като
елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се
свързва с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД за разпределение на
тежестта на размера на задължението за неговото обезщетяване. В тази
връзка, посочва решение №98 от 08.07.2010г., постановено по т.д. №
942/2009г на ВКС I т.о.
Изложено е, че видно от мотивите към Присъда №26 от 20.0б.2019г. по
НОХД №153/2019г., превес при определяне на наказанието са имали
множество смекчаващи вината обстоятелства, включително и това, което
обвиняемият и свидетел по настоящото дело е заявил, че единствената
причина да реши да управлява автомобила онази вечер е изричното желание
на пострадалата и обстоятелството, че тя се е почувствала зле.
Ето защо, според ответника, поведението на пътника в автомобила се
изразява в значителен принос към последиците от инцидента.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди са изложени подробни аргументи.
Смята, че обезщетението следва да се определени към датата на
събитието, а именно - 16.06.2017 г. и че определеният от ЗМН към ЗК „У." АД
размер на обезщетението от 5000 /пет хиляди/ лева е достатъчен да репарира
неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
Възразява и срещу акцесорния иск за лихва, едно поради
неоснователност на главния иск и отделно поради това, че същата не се
дължи от датата на събитието, а от изтичане на срока по чл.108 от КЗ или в
случая от плащане на сумата от 5 000 лева (28/05/2019г.).
Посочено е, че ищецът е предявил доброволна претенция на
17.04.2019г., като на 19.04.2019 г., зА.хователят е отговорил, че е склонен да
заплати сумата от 5 000 лева, като същата е платена на 28/05/2019г. Предвид
на това, ответникът счита, че зА.хователя би изпаднал в забава след изтичане
срока за произнасяне.
Моли, да се отхвърли иска срещу ЗК „У.“ АД като неоснователен, като
6
се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, а при
частично уважена претенция - юрисконсултско възнаграждение по
компенсация, съобразно отхвърлената част от иска.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
заявява, че поддържа всички твърдения и доказателствени искания от
исковата молба. Оспорва изложените възражения в отговора на исковата
молба. Заявява, че ответникът не оспорва наличието на зА.хователно
правоотношение между него и П. П. А. - водач и собственик на процесния лек
автомобил, поради което моли да се отдели това обстоятелство като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът заявява, че
поддържа всички направени с първоначалния отговор възражения и
оспорвания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С присъда № 26/20.06.2019 г. по НОХД № 153/2019 г. на СтОС е
признат П. П. А., от гр.С.З., за виновен в това, че на 16.06.2017г. в гр.С.З. на
ул.“***“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „О.“ модел“А.“ с рег.№ СТ*** АК в посока към изток нарушил
правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата - чл. 21
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.Г. Н.А, като
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта
на водача 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред.
Налице е зА.хователна полица „Гражданска отговорност“ за процесния
автомобил, № bg05117001049930, валидна от 08.04.2017 г. до 07.04.2018 г.,
сключена с ответника.
По делото е прието като доказателство удостоверение за родствени
връзки изх. № 20/07.03.2019 г. на Община С.З. от което се установява, че
починалата в резултат на инцидента П.Г. Н.а е сестра на ищеца Н. Г. Н..
С молба, постъпила при ответника на 17.04.2019г. в ЗК „У." АД ищеца
по настоящото дело е поискал обезщетение от ответника, заедно със
7
законната лихва, считано от датата на ПТП - 16.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Със Съобщение с изх. № 13990419 от 19.04.2019г. е
ответникът е предложил да изплати обезщетение на Н.Н. в размер на 5 000
лева, което да покрие неимуществените и имуществените вреди, в резултат на
смъртта на сестра му - П.Г. Н.а като същата е платена на 28/05/2019 г..
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетеля С.С.П. сочи, че познава П. от септември 1995 г., когато
започнала да учи за висше образование в Технически университет – Г..
Твърди, че в края на 1995 г., преди коледните празници, П. я поканила на
гости в С.З.. Тогава се запознала с брат й, майка й Росица и баща й Гатьо.
Установява, че след този момент до нейната смърт, ищецът и починалата му
сестра са имали доста близки отношения. Сочи, че ищецът е идвал с тях по
студентски купони. След 1999 г. останали двамата да живеят в С.З., в
бащиния им апартамент. След година, брат й записал да учи в Г. висше
образование. Твърди, че П. плащала семестриалните такси на брат си. В Г.
ищецът присъствал на купони и сбирки с техните състуденти. П. му
помогнала да си закупи собствен автомобил и продължили да си живеят
заедно в апартамента в С.З.. Установява, че П. го обгрижва като втора майка.
Твърди, че П. не е имала интимен приятел. След смъртта на сестра си ищецът
не бил на себе си. Свидетелката сочи, че с Н. сега се чува на седмица, две, на
празници и за годишнините на П.. Твърди, че ищецът не е преодолял загубата
на П.. Избягва тази тема. Много му е тежко. Свидетелката от 2007 г. живее в
С.. Н. започнал работа, година или две след завършването.
Свидетеля П. П. А. твърди, че с П. се видели, когато дошла с такси до
място където живее и заедно отишли до заведение, което се казва „Ч.“, за да
се срещнат с колеги. Цялата компания употребила алкохол, включително
свидетеля и П.. Изпили по няколко ракии, след това продължили в една
дискотека. Цялата компания пили плодови шотове. След дискотеката решили
да се разходят по центъра, като останалата част от компанията решили да се
приберат. Свидетеля и П. отишли да се разходят на А.. След това решили да
стоят в неговия автомобил, да слушат музика и да стоят на топло. П. казала,
че не се чувства добре, Предложил й да се прибират и тя се съгласила.
Предложил да й извика такси. Тя отказала и го помолила да я закара до тях. П.
8
видяла, че свидетеля употребява алкохол. Чувствал се алкохолно повлиян до
такава степен, че му било весело и приятно, не залитал и не завалял като
говорил.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В случая, предявеният иск се основава на сключен договор за зА.ховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия
автомобил, причинил ПТП и ответното дружество, с който зА.хователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора зА.хователна
сума отговорността на зА.хования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо който зА.хованият по зА.ховка "Гражданска
отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
зА.хователя. Отговорността на зА.хователя се изразява в заплащане на
обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
Извършването на противоправното деяние - управление на МПС в
нарушение на действащите към момента на произшествието разпоредби на
ЗДвП и виновността на дееца са установени с влязла в сила присъда,
задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца (чл. 300 от ГПК).
Съдът намира, че в конкретния случай ищецът е от така наречения разширен
кръг от роднини. При това положение следва да се произнесе по въпроса за
приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр.
101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата за
съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.. Съдът намира, че посочената
разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото
9
дело. Тази разпоредба има отношение към зА.хователни събития, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. В конкретния
случай зА.хователното събитие е станало през 2015 г.. Дори обаче да се
приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от
2018 г./ е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
включително за тези, за които се прилага част четвърта от отменения КЗ,
настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в нея
максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно зА.ховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава зА.ховка, са посочени
минималните зА.хователни суми по задължителната зА.ховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени
минимални зА.хователни суми в случай на телесно увреждане в размер на
1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо
от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2
от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за
минималните зА.хователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия
Кодекс за зА.ховането. Доколкото обаче в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен
такъв размер, съдът счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ
бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. По тази
причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението
по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
За да се ангажира отговорността на зА.хователя е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно зА.хователно правоотношение по
зА.ховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
зА.хователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и указанията, дадени в ТР №
10
1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от брата на починалата, който
твърди особено близки отношения с починалата си сестра. От показанията на
разпитания по делото свидетел не се установява, че между ищеца и сестра му
- починалата при процесното ПТП П. Н.а да е съществувала такава
изключителна връзка помежду им, която да излиза извън рамките на
общоприетата за брат и сестра. От показанията се установява, че ищеца и
сестра му са живеели в известен период от време в едно домакинство, делели
си разходите и си помагали взаимно, което е което е характерно за такава
родствена връзка, което обаче не сочи на висок интензитет на моралните
болки и страдания, надхвърлящи обичайните в подобна ситуация. Нормално е
ищеца и сестра му да са си помагали, да празнуват заедно по различни
поводи, но това обстоятелство говори за едни нормални отношения между
братя и сестри.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищеца се е почувствал зле вследствие
смъртта на неговата сестра, не доказва твърденията за изключителна близост.
Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това
обстоятелство не е от категорията на тези, които да разкриват изключително
дълбока връзка между брат и сестра.
От показанията на свидетеля Симона Попова която установява, че
ищецът и починалата му сестра били в близки отношения, не може да се
направи извода за по - особена близост, а за едни нормални взаимоотношения
помежду им. Следва да се отбележи, че същата от 2007 г. живее в С. и няма
непосредствени впечатления за отношенията между ищеца и починалата му
сестра. Факта, че са си помагали, излизали съвместно на купони и събирания,
че заедно са празнували по празници съвсем не разкрива отношенията, които
са изключителни по смисъла на ТР на ВКС. Налице е връзка между двамата,
която е нормално присъща за подобни родственици. Ищеца и сестра му са
11
подържали нормални отношения и контакти помежду си. Споделя ли са
моменти от ежедневието си, което обаче е характерно за много семейства.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между
починалата и ищеца са се характеризирали с особена изключителна връзка,
надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с нейната смърт.
Изключителни обстоятелства биха били налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива. В случая
родителите на ищеца и починалата му сестра са живи, ищецът работи и се
издържа самостоятелно, починалата П. Н.а също е работила. Няма
доказателства по делото, които да установяват, че П. Н.а е плащала
обучението на брат си. Не се установиха толкова сериозни по интензитет и
продължителност болки и страдания, които да сочат на основателност на
предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да
обсъжда възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
450 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С.З.,
ул. „***** против „З.К.У.“ АД с ЕИК ****, гр. С. ***, бул. ”*****, иск с
правно основание чл. 432 от КЗ, в размер на по 55 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра П.Г. Н.а при ПТП на 16.06.2017 г., заедно със законната лихва, считано
от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С.З., ул. „***** да
заплати на „З.К.У.“ АД с ЕИК ****, гр. С. ***, бул. ”*****, сумата 450 лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
12
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
13